Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) започва от днес, 30 юни, прием на документи за плащане по Националната програма по пчеларство (НПП) . В срок до 31 август 2014 г. пчеларите, изпълнили инвестициите си по мерка Б – „Борба срещу вароатозата”, мярка В – „Мерки за подкрепа на извършването на физико-химичен анализ на пчелния мед” и мярка Г – „Мерки за подкрепа на подновяване на пчелните кошери в Европейския съюз” от Пчеларската програма за тригодишния период 2014-2016, ще могат да подават заявления за плащане.

 Образци на заявленията и описание на важните моменти при кандидатстването за плащане по програмата са публикувани на официалния сайт на ДФ „Земеделие” – www.dfz.bg в раздел „Селскостопански пазарни механизми”/ Месо и пчеларство/ Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 / Прием 2014-ВАЖНО”. Документите ще се приемат в областните дирекции на ДФЗ в цялата страна.

 ДФЗ ще изплаща финансовата помощ до 45 дни от получаването на заявленията. Важно условие е кандидатите да изпълняват инвестициите си, съгласно сключените договори с ДФЗ. При необходимост от промяна, пчеларите трябва да подадат молба за анекс до 31 юли 2014 г. Крайният срок за всички плащания по НПП е 15 октомври 2014 г.

 От ДФЗ уточняват, че пчеларите, вписани като резерви по мярка Г и са подписали договори по НПП 2014-2016 под условие, могат да следят електронната страница на ДФ „Земеделие”. В раздел „Селскостопански пазарни механизми”/ Месо и пчеларство/ Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 / Прием 2014-ВАЖНО” ще бъде публикувана и обновявана информация за кандидатите, за които има осигурен финансов ресурс.

 Този ресурс се осигурява, ако други пчелари се откажат от инвестициите си. Тогава средствата се връщат обратно в бюджета на НПП 2014-2016 и се преразпределят към кандидатите, които са подписали договори под условие.

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици е публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

 В мотивите за нормативната промяна е записано: „Причина за приемането на нормативния акт е постигане пълно съответствие с правото на ЕС при окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици. Необходимостта от актуализирането на Наредбата е в резултат и на проведени срещи в МЗХ по инициатива на Асоциация на месопреработвателите в България, с цел прецизиране на разпоредби, касаещи предлагането на пазара на заготовки и готови продукти от птиче месо“.

 Припомняме, че от миналата година ЕК има забележки към последната редакция на Наредба 32 от 20 ноември 2012 г., с която се въведе ограничение на водното съдържание в пилешкото месо. „Целите, които се поставят с предложените промени в Наредбата, са отпадане на разпоредбите, касаещи ограниченията за употребата на хранителни добавки (овлажнители и хидроколоиди), общо съдържание на вода, използването на агенти за задържане на вода и производството на изделия или продукти от птиче месо, чрез инжектиране и центрофугиране на месото“, пише в проектодоклада на зам.-министър Явор Гечев.

 Според МЗХ промените в Наредба 32 ще създадат по-добра среда за търговията с птиче месо. В доклада се посочва още, че с проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици се цели цялостно синхронизиране с правото на ЕС.

Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП) е организатор на среща на тема „Местните храни – стимул за развитието на местния бизнес“. Форумът ще се проведе на 19 юни от 9 часа в „Арена ди Сердика“ в София.

 Участниците ще дискутират добри практики в областта на директните продажби на аграрна продукция. Семинарът ще се проведе в рамките на международен проект, в който участват 13 партньора от 9 европейски държави – Норвегия, Швеция, Великобритания, Швейцария, Италия, Испания, Гърция и България.

 Сред темите, предвидени в предварителния дневен ред на предстоящия форум, са „Къси вериги на доставки на храни в България“ и „Преработка на мляко и месо във фермата и директни продажби – предизвикателство и възможност за българските фермери“. Ще бъдат представени примери от практиката за маркетинг на местни продукти и форми за подкрепа.

 Участниците в срещата от страните-партньори ще споделят с българските фермери добри практики в областта на директните продажби в техните държави.

 Представители на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ще разяснят пред аудиторията предвидената в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. подкрепа за микро и малките земеделски производители.

 Ще бъдат представени параметрите на мярка 16 от ПРСР 2014-2020 – „Сътрудничество“, както и Тематичната подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства.

От началото на годината до момента екипи на НАП са извършили над 35 000 проверки на рискови агростоки. Запечатани са 6 500 превозни средства, като са наложени са обезпечения за близо 1 млн. лв, информират от приходната агенция. Звеното е проследило движението на близо 450 млн. килограма рискови стоки, сред които плодове и зеленчуци, месо, захар, брашно, сухо мляко.

 От средата на май инспекторите на НАП работят и по външните граници на страната съвместно с екипи на Агенция „Митници“ и Българската агенция за безопасност на храните. На фискален контрол вече са подложени и лекотоварни превозни средства. Още в първите дни на съвместните проверки е разкрита и пресечена практика за превозване с микробуси на средно 400 кг зеленчуци „за лична употреба“.

 С наближаването на периода, в който ще се изнася зърнената реколта, предстои и затягане на режима на движение на камиони, железопътни композиции и кораби, превозващи зърно, допълват от НАП. В последните месеци са предотвратени над 100 случая, в които празни камиони напускат територията на страната,а в последствие е декларирано, че с тях е изнесена различна селскостопанска или промишлена продукция, за което е поискано възстановяване на ДДС.

 До края на юни ще бъдат открити пунктове на пристанищата във Варна и Бургас, както и на ГКПП Калотина. Преките фискални ефекти от дейността в новите пунктове се очаква да достигнат 25 млн. лв. до края на 2014 година.

Износът на селскостопански продукти от САЩ за първите четири месеца на 2014 г. достигна рекордните 149,5 млр. долара, сочат данни на Департамента по земеделие на САЩ. Увеличението на аграрния износ е с 39 млрд. долара спрямо същия период на миналата година. Положителният за САЩ ръст се дължи основно на износ на зърно и фуражи, както и на по-високите цени на пшеницата и царевицата, уточнява Agri.eu.
Вносът на селскостопански продукти в САЩ за тази фискална година предвижда ръст от 6,4% спрямо предходната 2013 г. като според експерти ще достигне 110 млрд. долара. От Европа се внасят предимно прясно говеждо месо и значителни количества риба и рибни субпродукти.

Предвид по-ниските разходи за фуражи поради понижение на цените на фуражните култури от втората половина на 2013 г., както и предоставяната финансова подкрепа в сектора, се предвижда към края на 2014 г. общият брой на поголовието едъррогат добитък (ЕРД) да бъде малко над нивото от 2013 г., като достигне около 595,5 хиляди животни. Това се посочва в ситуационно-перспективен анализ за 2013 г. и прогноза за 2014 г. на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

По данни на отдел „Агростатистика” на МЗХ, към 1 ноември 2013 г. общият брой на едрия рогат добитък в страната нараства с 9,4% спрямо същия период на 2012 г., достигайки 585,5 хил. броя, в т.ч.: 575,6 хил. броя говеда и 9,9 хил. броя – биволи. Като фактор, допринасящ за наблюдаваното увеличение на отглеждания ЕРД, може да се посочи предоставяното подпомагане в сектора по линия на директните плащания – национални доплащания и специфична подкрепа.

Общият брой на говедата се увеличава с 9,4% спрямо ноември 2012 г., а по-специално този на кравите – с 9,3%. В рамките на едногодишния период се отчита значително нарастване на броя на всички категории говеда, определящи за месното направление. При месодайните крави то е с 39%, при телетата за угояване под 1 година – с 81,6%, при юниците за угояване от 1 до 2 години – над 2,4 пъти, а при юниците за угояване над 2 години – с 2,6 пъти.

“Тази динамика е донякъде свързана с пренасочване на част от дребните стопани в говедовъдния сектор от млечно към месодайно направление, поради затрудненията за покриване на европейските изисквания за добив на качествена млечна суровина. Влияние оказва и възможността за финансово подпомагане на месодайното направление по схемата за национални доплащания за крави с бозаещи телета”, подчертават от МЗХ.

Към 1 ноември 2013 г. общият брой на биволите се увеличава с 8,2% спрямо същия период на предходната година, а на биволиците – със 7,2%. През 2013 г. броят на стопанствата, в които се отглеждат месодайни крави, нараства с 19% в сравнение с 2012 г., като към края на годината 88,3% от кравите за месо се отглеждат в стопанства с 10 и повече животни (при 83,2% в края на 2012 г.). Средният размер на стопанствата с крави за месо нараства до 13,3 броя животни (при 11,4 броя в края на 2012 г.).

По предварителни данни на отдел „Агростатистика” на МЗХ, през 2013 г. общият добив на месо от ЕРД в страната е в размер на 19,1 хил. тона кланично тегло (18,6% от общото производство на червено месо в страната). Общото количество намалява с 6,2% спрямо предходната година, като е отчетено нарастване на промишленото производство, за сметка на по-ниския добив в животновъдните стопанства.

През 2013 г. добивът на месо от ЕРД директно в животновъдните стопанства намалява с 10,3% в сравнение с предходната година, до 13 ,5 хил. тона. Отчита се намаление както на броя заклани животни в стопанствата (с 10%), така и на живото тегло при клане (с 3,7% до 256 кг). Месото, добито в стопанствата, е за собствена консумация и не се предлага в магазинната мрежа.

Опит за контрабандна търговия от Гърция към България с 135 живи животни (105 овце и 30 агнета) предотвратиха инспектори към Областна дирекция по безопасност на храните, София област, съвместно с представители на Районно полицейско управление град Ихтиман.

След като животните са изследвани за шарка по овцете и козите, бруцелоза и заболяването скрейпи, тъй като произхода на животните е Република Гърция, а там има огнища на заболяванията, и са получени отрицателни резултати за заболяванията, животните са насочени за санитарно клане, а на добитото от тях месо (близо 1700 килограма) са направени микробиологични изследвания.

Месото е дарено на Областна управа на София област, които го разпределиха в 15 социални заведения – ДМСГД – гр. Златица, ДДЛРГ – с. Гурково, ДДЛРГ – с. Разлив, ДДЛРГ – гр. Долна баня, ДДЛРГ – с. Доганово, ДДУИ – с Видраре, ОУ – с. Липница, ДВХС – гр. Пиродп, ДЦСХ – гр. Драгоман, ДСХ – гр. Етрополе, ДЦВХФУ – гр. Правец, ДСХ – с. Ковачевци, ДСХ – гр. Самоков, ДВПР – с. Лакатник и приюта на отец Иван в Нови Хан, съобщават от БАБХ.     

Колбаси масово се представят от производители за телешки при положение, че в тях в много от случаите дори няма месо от теле, съобщи в. „Марица“.

На голяма част на етикетите на телешките салами обикновено е посочен следния състав: свинска мазнина, пилешки кожи, свинско месо, оцветители, консерванти и химикали от Менделеевата таблица – дифосфати, мононатриев глутамат, натриев дифосфат и полифосфат. На етикетите са отразени и поредица от Е-та: Е 120, Е 301, Е 250, Е 316, Е 575, Е 252 и др.

На друг телешки колбас пише, че има свинско и птиче месо, емулсия от свински кожички, картофено нишесте, соев протеин, и няколко Е-та.

На друга марка под името телешки е отбелязан състав: птиче, свинско и говеждо месо, желиращ агент, оцветител кармин и др.

В тип хамбургски пък има птиче и свинско месо и задължителните Е-та 450, 452, 316, 250 и др. В кренвирши – механично отделено пилешко месо, емулсия от свински кожички, вода, стабилизатор, натриев нитрит, картофено нишесте, соев протеин и следи от глутен.

На нито един от етикетите не е посочено съотношението на отделните съставки, което е задължително според изискванията за етикетиране на хранителните продукти.

Един от производителите на ментета прави агресивни реклами по телевизията на своите продукти, твърди още вестникът.

Специалисти от Университета по хранителни технологии обясниха, че една от стандартните съставки на тези колбаси, както и на кренвиршите, е машинно обезкостеното месо. То се нарича още прат (месокостен хомогенат) и „баадер“ (едро изцедено месо на късове).

Месокостните хомогенати се добиват от предварително ръчно изчистени от месото кости от птици или топлокръвни кланични животни. Те съдържат основно костен мозък и определено количество разрушена мускулна или съединителна тъкан. В тази фракция попада и значително количество фино раздробена костна тъкан. Технолозите са категорични, че месокостните хомогенати не са подходящи за производство на една широка гама месни продукти, тъй като тяхната консистенция няма изискваното качество за влагане в по-качествени месни продукти.

Освен това проблем при ползването им се оказва възможността за развитие на , по-известен като болестта Луда крава.

В кренвиршите се влага и механично сепарирано месо – MSM. То се определя като богато на мазнини, когато е произведено от свинско месо и богато на сухожилия, когато е произведено от птиче и говеждо месо. При неговото производство силно се нарушава целостта на месото (тъкани и клетки) и качеството на продукцията силно се понижава. Добрата практика препоръчва ползването на MSM да не е повече от 20% в крайния продукт, но това нито един производител не отбелязва на опаковките.

Както всяко друго месо, така и пилешкото, свинското и говеждото, което се влага в колбасите и кренвиршите, са обект на гнилостни процеси, ако не са спазени санитарно-хигиенните изисквания за производство и съхранение на продукцията. Ако на някакъв етап от производството има неизпълнение на добрите практики в нея могат да се установят патогенни микроорганизми – салмонела, листерия, стафилококи и др.

От Българската агенция по безопасност на храните съобщиха, че започват поетапно проверки в производствените бази на няколко месопреработватели, а след това и в търговската мрежа.

От контролния орган обясниха, че нямало проблем в телешки колбас да има свинско и птиче месо, но трябвало задължително да се отбележи процентното съдържание на етикета.

Някои производители използвали вратичка в Закона за храните и влагали различни от рецептите суровини в колбасите, но за сметка на това пишели, че те са тип от определен вид.

Е250 или натриев нитрит е консервант, който се влага при всички колбаси. Целта на тази добавка е да подтисне евентуално развитие на опасния микроорганизъм Clostridium botulinum. От друга страна, Е250 е потенциален канцероген, забранен за употреба в много страни. Той може да се комбинира с други химични съединения в стомаха на хората и да формира нитрозамин – субстанция, която предизвиква рак при лабораторно изпитвани животни.

От Франция съобщават, че е започнала процедура по ликвидацията на фирма „Спангеро“. Тзи пролет този френски месопроизводител се оказа в центъра на шумен скандал, след като беше хванат в противозаконна подмяна на говеждо с конско месо при доставката на месна суровина на своите клиенти.

Съгласно решението на френския съд „Спангеро“ може да продължи да работи три месеца след началото на ликвидацията. В предприятието, разположено в южния френски град Кастелнодари, работят 300 души.

Според шефа на фирмата Бертелеми Огер най-вероятното развитие на нещата е продажбата на производството. Предполагаме, че това е най-доброто решение, отбелязва той. Новите собственици може да си върнат доверието на клиентите.
Припомняме, че месният скандал се разрази в Европа през февруари, когато независима експеритза показа, че полуфабрикати от говеждо съдържат конско месо. Водещи производители на замразени полуфабрикати и най-големите вериги за търговия на дребно в Европа незабавно започнаха да изземват тези стоки от продажба. Подобни случаи има във Великобритания, Германия, Ирландия, Испания, Кипър, Люксембург, Румъния, Франция и Швеция. Такива продукти бяха засечени и от органите на Българската агенция за безопасност на храните. Разследването се води на равнище правителства на страните членки на Европейския съюз с участието на Европол.
Френската фирма се оказа в самия център на скандала, тъй като тя беше един от основните доставчици на суровина за едрия производител на полуфабрикати шведската фирма „Финдус“. Вследствие на скандала с конското месо „Спангеро“ загуби 70 процента от клиентите си. Седмичните й загуби се изчисляват на 200 хиляди евро, което я доведе до фалит.

А холандски съд обяви фалита на замесената в конския скандал фирма „Селтен“. Искът срещу нея е подаден от трима работници. Те заявяват, че не са получавали заплата от февруари, след като дейността на фирмата била спряна от инспектори от Холандската служба за хранителна и потребителска безопасност. Това било свързно с подозрения за частична подмяна на говеждо месо с конско. Впоследствие тези опасения се потвърждават и през април е потвърдено изтеглянето на 50 хиляди тона месо от европейската търговска мрежа, минало през фирма „Селтен“.