Преди години, с началото на влагане на палмовите мазнини в млечните продукти в. „Български фермер“ алармира за нееднозначната роля и противоречивите данни относно въздействието на тези продукти на първо място върху натуралното качество, както и върху потенциалната възможност за въздействие върху човешкото здраве на тези продукти („Доколко да реабилитираме палмовото масло като съставка на сиренето“, бр. 914, 11-17.VI. 2009 г.; „Какво е влиянието на палмовото масло върху човешкото здраве“, бр. 915, 18-24.VI. 2009 г.). В резултат на най-новите промени в законодателството с оглед повторно либерализиране на възможността за производство на млечни продукти с добавка на палмово масло следва да се посочи, че съгласно действащото европейско законодателство потребителят трябва да е изцяло информиран за състава на продукта. В тази връзка е необходимо отново да се разясни, че добавката на наднормени количества палмова мазнина в продукта би могла сравнително лесно при комплексен лабораторен анализ да се установи и съответният недобросъвестен производител да бъде санкциониран.Тази информация е важна от една страна за производителите и би ги възпряла от евентуални опити за подмяна на качеството на натуралните млечни продукти, така и за контролните органи, които от своя страна могат да я ползват за осъществяване на стриктен и ефикасен контрол. Ето някои допълнителни разяснения, свързани с разглежданата от много медии напоследък проблематика. За да се гарантира влагането в минимални количества на палмово масло в суровините за производство на сирене, които не оказват негативен ефект върху здравето на човека, в момента се разчита на спазването на рецептурите от производителите,а при положение че в настоящия момент официалният контрол в млекопреработвателните предприятия е периодичен, както и във връзка с липсата на бързи методи за доказване на палмитинова и стеаринова киселина в готовите продукти, някои преработватели биха могли да решат, че могат да добавят нерегламентирани в своята технологична документация наднормени количества от този сравнително евтин хранителен продукт.

За да се достигне до установяване на високите стойности на палмитинова и стеаринова киселина в сиренето в настоящия момента, би следвало да се извършват сложни и скъпоструващи анализи на тези продукти.

Какво би могло да се направи, за да се ускори преценката на готовите продукти и оттам да се реагира бързо срещу влагането на неприемливи за потребителя големи количества палмово масло при производството на сирене с помощта на достъпни и в момента в нашата страна лабораторни изследвания?

Отговор на този въпрос би могъл да се намери и той не е толкова сложен. На първо място следва да се изходи от традиционния състав на българското бяло саламурено сирене по отношение на основните качествени показатели. В таблицата са представени данните за средно съдържание на вода, сухо вещество и масленост в сухото вещество, посочени в БДС като примерът е с краве, овче и смес бяло саламурено сирене (виж таблицата).

При извършване на стандартните изследвания в лабораториите за определяне на водното съдържание, сухото вещество и процента на общите мазнини в готовите продукти и в случай че производителят декларира производство на бяло саламурено сирене и установяване на процентно съдържание на мазнините в сухото вещество над стандартните стойности би могло да се смята, че са влагани в наднормени количества мазнини, след които, в случай че предприятието декларира производството заедно с млечните и на продукти с добавка на палмови мазнини, би могло да е и този хранителен продукт.

Разбира се, при констатиране на по-високи стойности мазнини в продукта това представлява подмяна на неговото качество и подвежда потребителя, което е достатъчен аргумент за контролните органи от БАБХ да осъществяват ефикасен контрол.

Допълнителна гаранция срещу наднорменото влагане на палмови мазнини при производството на млечни продукти би могло да бъде последващото прецизно изследване на пробите с наднормени количества мазнини за доказване на палмитинова и стеаринова киселина по по-специфични лабораторни методи. Другият възможен вариант е връщането на всекидневното персонално присъствие по време на целия производствен процес в млекопреработвателните предприятия на контролните органи от БАБХ, каквато беше практиката на ефикасния държавен официален ветеринарно-санитарен контрол преди години.