Около 40 заявления за пропаднали площи са подадени в Областната дирекция „Земеделие” в Търговище, съобщи директорът Юсеин Бейтулов. Той допусна, че вероятно техният брой ще достигне 50, тъй като жалби постъпват всеки ден. Комисия на земеделската служба продължава проверките на засегнати от пороите и градушки площи в цялата област.

 Досега са описани пропаднали 4000 дка с пшеница, 500 дка с ечемик, 130 дка с царевица, 3300 дка със слънчоглед, 120 дка с ягоди, 20 дка с малини, над 100 дка със сливи, 100 дка с череши, 20 дка с ябълки. В дворовете на стопаните са унищожени близо 6000 дка с пипер, 30 дка с фасул, около 4 дка с домати, 10 дка със зеле и др.

 Очертава се изключително тежка година по отношение на прибирането на реколтата от есенниците, с оглед на болестите, вторичното заплевеляване на посевите и подгизналата от дъждовете почва, посочи Юсеин Бейтулов.

Трудна е жътвата на ечемика, тъй като посевите са полегнали почти на 100%, заяви Йордан Спасов, председател на земеделска кооперация във Велики Преслав, цитиран от радио „Фокус“. От първите ожънати площи, средният добив е около 300 кг/дка при двойно направени разходи за производство, посочи той.

 Преди около седмица са били изкарани комбайните на полето, но в първите два дни дъждовете са прекъснали жътвата. Трудно ще бъде и прибирането на пшеницата. Вследствие на обилните валежи има много плевели. Прогнозата за валежи през юли също притеснява фермерите.

 Заради очакваните дъждове ритмично през 3-4 дни в първата половина на месеца, не се знае дали ще има междинни дни, в които ще може да се жъне, посочи Йордан Спасов. По думите му, при пшеницата при настоящите условия, ще бъде добре, ако се получат добиви от 400 кг/дка.

 „Това, което получаваме от ечемика и очакваме от пшеницата, означава страхотни загуби за производителите”, заяви Йордан Спасов. Той посочи, че и пролетниците не са в много добро състояние.

 „Няма култура, която да расте и да се развива добре само при вода”, каза Йордан Спасов. Той допълни, че от 28 май до края на юни в района са паднали 320 литра на кв. м. дъжд, което е норма почти за цяла година.

Валежите, които паднаха през последните дни, са много благоприятни за пролетните култури – царевица и слънчоглед. „Не можем да се ангажираме с прогноза, но агротехническото състояние на пролетните култури към момента е изключително добро“, заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков.

 Наталия Тодорова, изп.-директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), коментира, че дъждовете са благодатни за пролетните култури, но само до известна степен. „Дъждове от порядъка на 240-270 л/кв.м за толкова кратки периоди от време не са благодатни за която и да е култура. Дори да изключим гъбните болести, там, където имаше наводнения на посевите в Североизточна България, колегите все още не могат да стигнат до масивите, за да се види каква е пълната картина. Това, което имаме като информация, е, че на места дори има извадени слънчогледи“, коментира Наталия Тодорова. Тя допълни, че очакванията на производителите са за редукция и при пролетните култури.

 Консултативният съвет по зърното трябва по правилник да се свиква 4 пъти в годината – преди и след сеитба, и преди и след жътва. Последното заседание е било проведено през юни 2013 г. Според членовете на Консултативния съвет по зърното това е сериозен проблем, защото актуалната информация за състоянието на посевите във всеки момент не е взета от земеделските производители.

 „Като национална асоциация на зърнопроизводителите, смятаме, че можем да предоставим експертни данни за състоянието на посевите в страната, благодарение на информацията, която получаваме от нашите 21 регионални организации“, каза Наталия Тодорова. Тя подчерта, че заседанията на Консултативния съвет по зърното са изключително важни, особено в ситуация, в която обществото е притеснено за реколтата като тази година. „Важно е да се провеждат редовно заседания на Консултативния съвет по зърното, за да има актуална и реална информация за състоянието на посевите и какви са прогнозите за зърнената реколта“, допълни Тодорова.

 От НАЗ подкрепиха изявлението на министър Греков, че зърнена криза тази година няма да има и количествата зърно, които се очаква да приберат производителите, ще стигнат и за задоволяване на вътрешното потребление, и за експорт. „Добивите ще бъдат намалени не само заради падналите градушки и проливни дъждове, а и заради масовото нападения на гъбни болести. Земеделските производители, обаче, направиха всичко необходимо, за да спасят качеството на реколтата от тези заболявания. На места са направени вече 4 третирания с фунгициди, но има и райони, в които ръждата е засегнала класовете“, допълни Тодорова. Тя заяви, че зърнопроизводителите ще прибират максимално бързо зърното от нивите, защото всеки следващ дъжд може вече да има пагубно влияние върху качеството на реколтата.

Засегнати от поройните дъждове в област Велико Търново са 5 827 дка. Най-много пострадали площи – 2 500 дка, има в Лясковска община, следвана от Горнооряховска – 2 220 дка и Търновска – 1 107 дка. Това информират от Областната дирекция „Земеделие“ – Велико Търново.

 Експертите поясняват, че масивите със зърнени култури са залети от пороите, но все още не е ясно какъв процент от залетите масиви са пропаднали. След пороя е станало ясно, че 80 кошери във Великотърновско са отнесени от водата, над 300 са удавените прасета.

 От Областната дирекция „Земеделие“ информират още, че жътвата на ечемика в региона е започнала, но в най-наводнените комбайните не могат да влязат в нивите.

 От земеделската служба призовават земеделските производители, чиито масиви са пострадали, да подадат своевременно заявление по реда си за изплащане на обезщетение, за да бъдат планирани огледи и съставени констативни протоколи за щетите.

Над 50 заявления от десет землища на Добричка област за щети от поройните дъждове са подадени в Областната дирекция „Земеделие“. Щетите са както от наводненията, така и от градушките.

Има земеделски производители, чиито посеви и насаждения са 100% погубени, съобщава БНР.

Унищожени са площи с пшеница, ечемик, рапица, царевица, слънчоглед, овошки, лук, домати, краставици, тикви.

Екипи на дирекцията правят огледи на място. Констатациите са за много по-големи щети.

Зърнопроизводителите се подготвят за началото на жътвената кампания, която тази година ще бъда изключително трудна, коментира  Румяна Ангелова, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

 „Във всички райони на страната в момента се прави обследване на посевите, защото състоянието на ечемика и пшеницата и силно влошено след продължителните дъждове и падналите градушки. Още в първите по-топли дни стана ясно, че посевите са поразени от много болести. Много от ечемика и пшениците започнаха за съхнат“, заяви Ангелова.

 Тя допълни, че в резултат на продължителните дъждове корените на растенията буквално изгниват. Очакванията са заради влошената ситуация жътвената кампания да започне по-рано. По думите на Ангелова в средата на месец юни в Южна България е нормално да започне прибирането на реколтата от ечемик.

 Анализите на НАЗ, обаче, показват, че се очаква сериозна редукция на добиви от тазгодишната зърнена реколта. Влошено ще е и качеството на зърното. По-сериозно към този момент е положението в Северна България по информация от земеделски производители.

 „Земеделските стопани усилено подготвят техниката за началото на жътвата. Там, където производителите преценят, може и по-рано от 15 юни да започне прибирането на реколтата. Болестите определено допринасят за изсъхване на растенията, което ще е причина за по-ранното начало на жътвата“, допълни Ангелова.

 По думите й, направените до момента констатации показват, че най-уязвими на болести от неблагоприятните климатични условия са се оказали българските сортове ечемик и пшеница. Вносните сортове показват по-голяма устойчивост на кореново гниене, което е най-сериозният проблем на земеделските производители сега. Анализ на ситуацията в страната ще бъде направен в края на седмицата, когато представители на НАЗ от цялата страна ще се съберат на Открит ден на пшеницата край Разград.

 Към момента състоянието на посевите с рапица са в по-добро състояние, в сравнение с ечемика и пшеницата. Има констатирани болести и при рапицата, но не са толкова фрапантни, коментира Румяна Ангелова. Поне още 20 дни има до началото на жътвата на рапица. „Заради по-хладното и дъждовно време рапицата още не е узряла, така че кога ще започне прибирането на реколтата ще зависи от температурите в следващите две седмици“, допълни Румяна Ангелова.

За растителнозащитни мероприятия в землището на град Русе предупреждават от Община Русе. Мерките са във връзка с Наредба за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности.

От 29 май до 2 юни, от 06:30 до 10:00 часа и от 19:30 до 21:30 часа третиране на пшеница с авиационна техника ще се проведе в местностите: „Под Ормана“, „Кеневерлика“, Орта Еканлик“, „Узунджата“, „Кадишева нива“, „Кабаклъка“, „Слатина“, Налчеджи Билюк“, „Папаз Билюк“, „Лагера“, „Долни Растов“ и „Горни Растов“.

От Общината предупреждават пчеларите, чиито пчелини са в близост до местностите, в които ще се пръска, да се погрижат за пчелните семейства.

Агрометеорологичните условия през ноември ще се определят от температури около и над нормата и валежи – около и под климатичните норми за месеца.

През първите дни на месеца валежи не се очакват. До средата на първото десетдневие условията ще бъдат подходящи за сезонните полски дейности, най-важната от които е приключване сеитбата на пшеницата. Тази година сеитбата на голяма част от зимните житни култури бе проведена през октомври в агротехнически срок.

Прогнозираните валежи в средата и в края на първото десетдневие ще подобрят условията за протичане на началните фази от развитието на засетите зимни житни култури. През първата половина на месеца очакваните наднормени температури ще поддържат активна вегетацията на пшеницата и ечемика. До средата на месеца засетите през октомври зимни житни култури ще напреднат в развитието си, ще се увеличи делът на посевите встъпили във фаза братене.

Съществена промяна в агрометеорологичните условия, понижение на температурите и лабилизиране на времето, се очаква през втората половина на ноември. В края на второто и през третото десетдневие в част от полските райони средноденонощните температури бъдат близки до биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури. Условия за по-активна вегетация при пшеницата и ечемика ще има по Черноморието и в южните райони на страната.

В края на ноември в зависимост от сеитбените дати при пшеницата и ечемика ще се наблюдават фазите братене при засетите в агротехнически срок посеви; фаза трети лист – при част от посевите засети в края на октомври и началото на ноември. Фаза поникване ще се наблюдава предимно при късно засетите, след първото десетдневие на ноември посеви. През месеца прогнозираните стойности на минималните температури, на места до -5 градуса, са над критичните за намиращите се в начален етап от вегетацията си есенници

През ноември валежи със стопанско значение, които ще доведат до увеличение на почвените влагозапси в 50 и 100-см. слой, се очакват в края на второто и началото на третото десетдневие. Падналите валежи през първото и второто десетдневие на октомври доведоха до положителна промяна в нивата на есенните влагозапаси в 100-см почвен слой. Най-добри, над 85% от ППВ (пределната полска влагоемност), бяха влагозапасите измерени при пшеницата на места в Дунавската равнина и в част от Добруджанския район (агростанциите Капитановци, Образцов Чифлик, Търговище, Главиница, Добруджански институт). Най-ниски, под 60% от ППВ, бяха влагозапасите на места в крайните южни райони на страната (агростанциите Сандански, Любимец).

През ноември при овощните култури ще протича процес на закаляване, предшестващ периода на покой. През повечето дни от първата половина на месеца условията ще бъдат подходящи за провеждане на почвообработки, внасяне на минерални торове, за засаждане на нови овощни насаждения.