По-добри добиви в сравнение с 2013 г. отчитат розопроизводители от Карловския регион. „ В някои карловски села производители споделят, че заради ниските температури през нощта розовият цвят не разцъфвал нацяло. Ако дъждовете продължат и нощните температури се задържат ниски, в селата в полите на Стара планина има опасност от гниене на пъпките“, заяви Милена Радева, председател на земеделската кооперация в Сопот, цитирана от БТА.

По думите на Мано Манов, производител на рози в Карловския регион, очакваните добиви са над 500 кг/дка. „Реколтата е много по-добра благодарение на топлата зима и дъждовната пролет, но за съжаление изкупната цена е много по-ниска – миналата година средно беше 3 лв./кг. В село Климент почти всяко семейство отглежда маслодайни рози върху нови масиви, създадени преди 4-5 години.

По време на кампанията хората в селото предават общо над 300 килограма цвят. Но ако допреди дни фирмите са изкупували розите по 2,90 лв. за килограм, само за 24 часа те са свалили драстично цените и са предложили цена от 2,20 лв.“, коментира Манов.

Веселин Ганчев, който има розоварна в Пловдив, признава, че изкупните цени са поне с 20 стотинки по-ниски от миналогодишните. По думите му рандеманът не е добър – за производството на 1 кг розово масло трябват около 3 500 кг розов цвят. Така себестойността става 3500 кг. по 2,80 лв. – 9800 лева само за цвят, или 5025 евро, изчислява Ганчев. В същото време клиентите на розоварните – фирми от САЩ, Япония, Германия и Франция, по думите му не са склонни да плащат миналогодишните цени за розово масло от 6500-7000 евро за килограм. Те настоявали нивата да паднат поне с 500-1000 евро надолу.

„Изправени сме пред опасността, ако произведем скъпоструваща продукция, да си я държим за нас или да продаваме на нулева печалба“, смята Ганчев. Той допълва, че производителите на розово масло трябва да се съобразяват и с конкурентите си от Турция. Тамошните розоварни се очаква да предложат масло под 6000 евро за килограм.

Докато преработвателите пресмятат цените на розовото масло, производителите у нас отново припомнят, че не получават субсидии за етерично-маслената култура. „Задължително трябва да бъде субсидирано производството и хората да знаят за какво работят и в какво влагат средствата си. Нормалната субсидия е 100 лв на декар.

Така производителите на маслодайни рози ще бъдат подпомогнати за препарати, работна ръка, окопаване“, категоричен е Манов. Субсидия трябва да има, защото в момента ни плащат като за пасище – по схемата за единно плащане на площ, и нито стотинка повече, допълва Милена Радева.

Част от земеделските производители, кандидатствали по Схемата за качествени плодове и зеленчуци все още на са получили пълната сума на субсидиите. Както Фермер.БГ съобщи, на 12 май Държавен фонд Земеделие преведе 14 млн. лв. по сметките на производителите.  Помощта по Схемата за специфично подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци (СППЗ) за кампания 2013 получиха над 1 500 фермери от цялата страна. Пълният размер на предвиденото подпомагане за 2013 г., обаче е 15 млн. лв.

Тези 1 млн. лв. все още не са преведени и част от земеделските производители не са получили пълния размер на плащането в размер на 8ст/кг качествена продукция. Те са получили 2/3 от субсидията.

„Единственото обяснение, което получаваме от ДФЗ, е че срокът за изплащане на субсидиите е 30 юни. Крайно нередно е, че най-малкото не бяхме уведомени защо се налага това забавяне. Като цяло 1 млн. лв не е толкова голяма сума, но за един земеделски производител тези средства наистина са важни“, коментира  овощарката Живка Гроздева.

1 424 земеделски производители в областта ще чакат помощи тази година, като най-много заявления са подадени в общините Ловеч и Тетевен, а най-малко от община Летница, съобщи директорът на Областната служба „Земеделие“ Тони Паричев, цитиран от БНР. По националните доплащания са заявени 56 хиляди хектара, което е 84% от заявените площи през миналата година.

За подпомагане по еврофондовете са заявени 67 хиляди хектара, което е с 10 хиляди по-малко от 2013 г. Паричев допълни, че 260 земеделски производители от областта ще получат ваучери за гориво. „Раздават се 60% от стойността на ваучерите и 50% от бройката.

Останалите ще се раздават през януари, след като приключи финансовата година, защото тук застъпваме две стопански години, обясни Паричев. По думите му въпреки проливните дъждове в региона този месец състоянието на пшеницата е много добро, като зърнопроизводителите очакват реколта от около 350 кг/дка.

Общо 85 стопани получиха субсидии по Схемата за подпомагане на производителите на ягоди и малини, необвързана с производството, съобщиха от Държавен фонд Земеделие.

Помощта е в размер на 44,98 лева на декар. Право на субсидии имаха производителите на ягоди и малини, предназначени за преработка, получили подпомагане за тях по време на Кампания 2008 г.

Условието за изплащане на помощта тази година беше да продължават да се занимават със земеделие. Схемата е финансирана изцяло от Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ).

Днес, 26 май в Министерството на земеделието и храните трябва да се проведе заседание на работна група, която ще детайлизира промените в Наредбата за прилагане на мярка Млад фермер, приемът на проекти, по която се очаква да започне около средата на месец юни. Това съобщи пред Фермер.БГ заместник министър Явор Гечев.

След нанасяне на промените, които спред зам-министъра „няма да са драстични“, Наредбата ще бъде публикувана на интернет страницата на МЗХ. Очаква се в срок от около две седмици Наредбата да бъде обнародвана и в Държавен вестник.

Наредбата, по която ще се приемат проекти по мярка Млад фермер, ще бъде старата наредба с някои промени в нея. Ще бъдат променени икономическите единици и някои параметри, които да дават приоритет на реалните млади земеделски производители.

„Това, което се стараем да правим, е реално даване на приоритет на зеленчукопроизводството, животновъдството и трайните насаждения. Ще бъдат изчистени аномалиите, свързани с калифорнийските червеи – там икономическите единици ще са по по-различен начин и ще има допълнителни ограничения. Напоследък се появяват и аномалии с гъби, градинските домати стават домати на телена конструкция – в тези и подобни случаи по-сериозни промени ще има“, посочи Явор Гече

Противоречиви факти и сигнали дава пазарът на земеделска земя през този стопански сезон. След като преживя своя пик в края на изминалата година, всъщност започва да се намества, връща се към реалността и все повече търси равновесните си цени.

За момента обаче логиката на икономическата конюнктура, а и някои реални цифри показват, че посоката е низходяща. Цените на зърното и маслодайния комплекс се сринаха с около 40%, като в същото време нарастват разходите за производство.

Ясно е, че това повлича всичко по агроверигата и сътветно падат и цените на нивите и рентите.

Цената на земята ще отиде там, където й е мястото и ще бъде постигнато равновесие между търсенето и предлагането, коментира Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

По негови наблюдения спадът е между 10 и 15% в различните райони на страната. Той посочва, че реалната цена за некомасираната земя в Южна България е между 300 и 400 лева.

Налице са първите признаци за задържане, намаляване на интереса и определен спад в много от регионите на Североизточна и Централна северна България, където тези цени бяха и най-високи. А според прогнозата на наблюдатели на този специфичен пазар, като проценти спадът ще се развие с около поне 40%, а други дори смятат, че ще станем свидетели на 60-65% намаление на средните цени на земя в страната, а низходият „тренд“ ще продължи поне 5-6 г.

ДИФЕРЕНЦИРАН ПАЗАР

Мнението на експертите за състоянието на пазара е, че той никога не е бил толкова диференциран, като ножицата в цените е максимално разтворена – от 350 лв./дка за някои райони в Южна България до 1400 лв./дка за по-големи парцели в Добричко – това е почти 4 пъти.

Най-обща характеристика на пазара на ниви са доста намалелите обеми, в сравнение с 2012 година и търсене предимно на свободни земеделски земи, обобщават участниците.

Величината на търсенето просто следва доходността от земята. Но все пак не трябва да се забравя и че тази доходност варира и всъщност трябва да се изчислява като средна стойност за 4-5 поредни стопански години.

КАК Е РАЗПРЕДЕЛЕНА ЗЕМЯТА У НАС

Според статистиката, все още процентът на земята, която е окрупнена от големи юридически лица е много малък – под 9%. Все още има и много земя, която е в дребните собственици. На този етап основният собственик на земята у нас е държавата с 2 800 000 декара, а общата площ на обработваемата земя в България е 24 млн. дка.

Ясно е, че над 10% от земята принадлежи на държавата. 80% от продаваната земя постъпва в ръцете на арендаторите – хората, които са пряко заинтересовани от обработката на земята и комасацията й – процес, който в някои държави от Европа продължава вече над 100 години (90% от покупките в периода 2009 -2012 г. са от земеделски производители). У нас роля при окрупняването на земята играят дружествата със специална инвестиционна цел, арендаторите и частните собственици – наследници и лица с високи доходи, които са решили да инвестират.

УРАВНОВЕСЯВАНЕ

В момента пазарът на земеделска земя върви към своята равновесна точка след по-изявена динамика. Може да се каже, че в края на 2012 г. имаше известно изкуствено увеличение на цените на земята в някои региони, най-вече в Северна България. Сега се наблюдава успокояване на пазара след лека корекция на цените, което ги доведе до реалните им нива. Фактор за това е отливът на спекулантите.Екипът на ЕЛАНА Агрокредит например очаква, че цената на земеделската земя в дългосрочен план ще има плавен и устойчив ръст. Главният изпълнителен директор Камен Колчев пояснява: „Смятаме, че цената на земята и рентите ще растат в рамките около 5 – 10% годишно.“ Като цяло

ГОЛЕМИТЕ ФОНДОВЕ ЗА ЗЕМЯ ПОНИЖИХА ОФЕРТИТЕ „КУПУВА“

В края на месец септември предложенията за покупка на ниви от големите фондове, инвестиращи в земеделска земя като „Адванс Терафонд“, „Ставен“, „Риъл булленд“ и др. са на нива средно с 10% по-ниски от летните. Това е логично, поради понижените почти наполовина изкупни цени на реколта 2013г. и оттеглянето на много зърнопроизводители от този пазар. Фондовете купуват по-предпазливо и поради дългосрочните арендни договори, съпътстващи купуваните от тях ниви и несигурността за доходите от ренти в предстоящия период. Разбира се,

ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ Е И РЕГИОНА

Във Видинско земя се купува между 500 и 550 лв./дка, в Монтанско около 600-630 лв./дка, а в Плевенско цените варират между 650 и 700 лв./дка. Още по-ниски са офертите на големите фондове за райони като Антоново, Ловеч, Луковит – между 480-520 лв./дка. Разбира се, в тези райони сделки се сключват и на по-високи цени – предимно за необременени с дългосрочни арендни договори ниви – от арендатори и други инвеститори. Запазва се тенденцията за по-високи оферти в Североизточна България – средно 670-720 лв./дка в Разградска област, 680-780 лв./дка в Русенска област, около 700 лв./дка в района на Свищов. Прави впечатление, че силно намаля броя на сделките в Силистра и Добричка област, където фондовете купуват по-рядко земя, а малкото продавачи все пак успяват да уговорят приемливи цени с местните земеделски производители.

ТРУДНА ГОДИНА

Има данни, че драстично паднаха и предложенията за покупка в общините Русе, Сливо поле, Тутракан и Главиница. Там само преди няколко месеца те бяха достигнали върхови нива от 1100/1200 лв./дка. Сега купувачи се намират трудно и то предимно за свободни ниви в диапазона между 900 и 1000лв/дка. А за тези, ангажирани с дългосрочен договор – около 800 лв./дка.

В останалите общини на Русенска област, в които се очертава спад в предстоящите ренти, цените на нивите също претърпяха регрес, макар и в по-малка степен – средно 700 лв./дка в момента.

Така че специалистите от бранша не очакват останалите купувачи – фондове и индивидуални инвеститори да проявят особена активност при тези падащи цени. В резултат на лошата икономическа конюнктура, прогнозите са за трудна година за всички участници в пазара на земеделска земя – търговци, производители и инвеститори.