Министърът на земеделието и храните проф. Димитър  Греков  отменя посещението в с. Чернодъб, общ. Свиленград, обявено за днес, заради трагичните събития в квартал „Аспарухово”, град Варна, съобщиха от земеделското министерство.

Проф. Греков трябваше да открие инвестиционен обект по ПРСР – линия за заготовка на зърнено-житни култури, силозно-складово стопанство и административна сграда в с. Чернодъб.

Семинар на тема „Местните храни – стимул за развитието на местния бизнес“ се провежда днес в София. Форумът започва в 9 часа в „Арена ди Сердика“ в София. Участниците ще дискутират добри практики в областта на директните продажби на аграрна продукция.

 Семинарът се провежда в рамките на международен проект, в който участват 13 партньора от 9 европейски държави – Норвегия, Швеция, Великобритания, Швейцария, Италия, Испания, Гърция и България.

 Сред темите, предвидени в предварителния дневен ред на предстоящия форум, са „Къси вериги на доставки на храни в България“ и „Преработка на мляко и месо във фермата и директни продажби – предизвикателство и възможност за българските фермери“, по които активно ще се включат представители на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП) и фондация „Биоселена“.

 Ще бъдат представени примери от практиката за маркетинг на местни продукти и форми за подкрепа. Участниците в срещата от страните-партньори ще споделят с българските фермери добри практики в областта на директните продажби в техните държави.

 Представители на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ще разяснят пред аудиторията предвидената в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. подкрепа за микро и малките земеделски производители.

 Ще бъдат представени параметрите на мярка 16 от ПРСР 2014-2020 – „Сътрудничество“, както и Тематичната подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства.

Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) излезе със своя позиция, в която настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския Парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР определя помощта от ЕС за развитие на селските райони в България за периода 2014-2020г. в размер на 2.338 млрд. евро.

 Определеният общ бюджет в проект на Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) с включено национално съфинансиране от около 0.509 млрд. евро възлиза на 2.847 млрд. евро. Правейки сравнение с общия бюджет на ПРСР 2007-2013 от 3.242 млрд. евро (от които 2.609 млрд. евро от ЕС и 0.632 млрд. евро от държавния бюджет), се откроява намаление на подпомагането по ПРСР 2014-2020 както от ЕС (с около 270 млн. евро), така и от държавния бюджет ( с около 123 млн. евро).

 В контекста на последните промени в ОСП, засилващи обвързването на земеделската политика с други политики на Общността (околна среда, регионално развитие, заетост, конкурентоспособност и др.) в проекта на новата ПРСР се отделят: 20% от публичните разходи за повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското стопанство и хранителната промишленост; 45%- за ефективно управление и използване на природните ресурси и за опазване на екосистемите; 33% се насочват за социално-икономическото развитие на селските райони, за предотвратяване на обезлюдяването и високата безработица, за по-доброто качество на живот в селските общини.

 Широкият обхват на инвестиционните мерки от ПРСР 2014-2020 („Инвестиции в материални активи“ и „Развитие на стопанства и предприятия“) и ролята им по отношение приоритетите насочени към: повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопански дейности, укрепването на жизнеспособността на стопанствата (производство и преработка), стартирането и развитието на неземеделски дейности/услуги в селските райони, насърчаване на заетостта/разкриване и запазване на работни места чрез подпомагане на инвестиции на стопанствата и предприятията, превръщат двете мерки в ключови за програмата и бъдещото развитие на сектора в новия програмен период.

 В допълнение, интересът на бенефициентите и усвояването на средствата от инвестиционните мерки по ПРСР 2007-2013 (мярка 121, 123, 311, 312) е най-висок именно при посочените мерки. “Предвид гореизложените обстоятелства, Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Към момента държавата е заложила минимален размер на държавно подпомагане по различните мерки от новата ПРСР”, се посочва в позицията.

 От АЗПБ заявяват още: „Считаме, че настоящото предложение в условията на редуцирано европейско подпомагане и в период на криза е основната възможност за българското земеделие да реализира добавена стойност, да инвестира в материални активи, за да се модернизира и конкурира със старите страни членки. Ограниченият с около 20% спрямо предходния период бюджет на програмата очакваме да се отрази негативно на инвестициите в земеделието и предприемачеството в селските райони, а като цяло – изоставане в конкурентното развитие на всички сектори от родното земеделие, както и на селските региони”.

 АЗПБ подкрепя тезата, че земеделието и развитието му трябва да са приоритет за държавата и настоява да бъдат отпуснати допълнително средства за увеличаване процента на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 г.

Европейската комисия възстанови на България над 860 млн. евро, съобщиха от Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Средствата са по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), директните плащания и селскостопанските пазарни механизми.

Това са всички средства, платени от ДФЗ по ПРСР през последното тримесечие на 2013 г., както и средствата, платени до момента по директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Точният размер на възстановените субсидии е 863 137 996 евро. Последният транш от тях беше преведен на 11 юни 2014 г. и е в размер на 84 935 683 евро.

Предстои възстановяването на още 24 550 103 евро по програмата, платени в периода януари-март 2014 г. По план това трябва да се случи до края на юни 2014 г. Средствата за ПРСР идват по линия на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

ЕК възстанови на България и 578 580 352 евро, преведени от ДФЗ от 16 октомври до сега по линия на директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Те се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), посочват от Фонда.

Националното сдружение на малките семейни ферми и прерабователи (НСМСФП) отстоя успешно с около 8 млн. лв. по-висок бюджет за Тематичната програма за малки стопанства в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020)“. Това съобщи Магърдич Хулиян, председател на сдружението след заседанието на Тематичната група за разработване на  ПРСР 2014-2020.

Участниците в Тематичната група обсъдиха предварителната оценка на ПРСР 2014-2020 г. и представиха своите предложения за конкретни параметри на мерките в програмата.

При предходните дискусии Тематичната програма за малките стопанства е била представена с бюджет в размер на 82 174 000 лв., след вчерашното заседание сдружението защити бюджет от 89 925 000 лв. „Освен това млади фермери, които вече са имали реализирани проекти при предходната програма по мярка „Млад фермер“, в новата ПРСР няма да могат да кандидатстват по тематичната подпрограма, независимо, че имат икономически единици на СПО с малък обхват. Това също ще освободи определен ресурс за малки земеделски стопанства“, поясни Магърдич Хулиян. По думите му, парите никога не са достатъчно, но по-важното е постигнатият бюджет да бъде наистина усвоен от дребните фермери.

От Сдружението са предложили още в мярката „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, сортове и линии, важни за селското стопанство и биоземеделието“ да бъдат включени като бенефициенти освен земеделските производители, също и научните институти на БАН и висшите учебни заведения. „Смятаме, че само по този начин ще може да се запази генетичния потенциал и да има успешна работа с генетичен материал за създаване на нови устойчиви сортове и за поддържане на биологичното разнообразие. Предложението беше прието“, допълни Хулиян.

 Той отчете като постижение приемането на още едно предложение на НСМСФП – консултантските услуги за малките стопанства поне до 2017 г. да се поемат от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ).

Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП) е организатор на среща на тема „Местните храни – стимул за развитието на местния бизнес“. Форумът ще се проведе на 19 юни от 9 часа в „Арена ди Сердика“ в София.

 Участниците ще дискутират добри практики в областта на директните продажби на аграрна продукция. Семинарът ще се проведе в рамките на международен проект, в който участват 13 партньора от 9 европейски държави – Норвегия, Швеция, Великобритания, Швейцария, Италия, Испания, Гърция и България.

 Сред темите, предвидени в предварителния дневен ред на предстоящия форум, са „Къси вериги на доставки на храни в България“ и „Преработка на мляко и месо във фермата и директни продажби – предизвикателство и възможност за българските фермери“. Ще бъдат представени примери от практиката за маркетинг на местни продукти и форми за подкрепа.

 Участниците в срещата от страните-партньори ще споделят с българските фермери добри практики в областта на директните продажби в техните държави.

 Представители на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ще разяснят пред аудиторията предвидената в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. подкрепа за микро и малките земеделски производители.

 Ще бъдат представени параметрите на мярка 16 от ПРСР 2014-2020 – „Сътрудничество“, както и Тематичната подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства.