Малките земеделски производители бяха акцент в проведеното в Кнежа аграрно изложение. В рамките на изложението беше презентирана дейността на Местна инициативна група (МИГ) в град Кнежа. Изпълнителният директор Иван Христов подчерта, че в новата стратегия ще бъде поставен акцент върху младите фермери.

 В трите панаирни дни пред земеделски производители и гости на Кнежа беше демонстрирана земеделска техника, както и работата на Професионалната гимназия по земеделие „Стефан Цанов“, където от тази година има нова професионална паралелка по бубарство.

 „От 1962 г. Институтът по царевица е единственият научен център в България, който отговаря за Националната координационна програма за царевицата“, заяви д-р Наталия Петровска, гл. асистент в Института по царевицата в Кнежа. Тя представи на зрителите историята и дейността на Института и припомни, че тази година се навършват 90 години от създаването му.

 Гостите на изложението се запознаха със стъпките, които се предприемат при кандидатстване за кредит и изготвяне на бизнес план, представени от Иван Христов. По време на заключителния ден земеделските производители имаха възможност да научат повече за успешно реализираните проекти в Кнежа и какво предстои да се прави през новия програмен период на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020.

Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка), подписано на 20 март т. г. Това реши правителството на днешното си заседание.

 Сключването на Споразумението ще позволи да бъдат изготвени стратегии за управление и развитие на отраслите хидромелиорации (напояване и отводняване) и защита от вредното въздействие на водите.

 В документа са включени и дейности, свързани с дефиниране на рамката за програмиране и приоритизиране за получаване на финансиране от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, както и изготвяне на интегрирани инвестиционни планове, програми и водещи проекти в селските райони.

 Това ще доведе и до увеличаване усвояването на средствата от европейските фондове в програмния период 2014-2020 г., се посочва в мотивите за взетото решение.

Трябва да се създаде единна стратегия за актуализиране на развъдните програми за бъдещото развитие на породата Синтетична популация българска млечна. Около това становище се обединиха участниците в Кръглата маса на тема „Състояние и проблеми на млечното овцевъдство в България”, организирана от Института по животновъдни науки – Костинброд. Форумът беше посветен на състоянието, проблемите, възможностите, предизвикателствата и перспективите пред млечното овцевъдство в страната.

При обсъжданията бяха засегнати основните проблеми на този етап при породата Синтетична популация българска млечна. Тя е създадена през 2005 г. и заема основен дял в млечното ни овцевъдство. На форума беше обсъдено незадоволителното ниво на млечната й продуктивност. Другите проблеми, свързани с породата, са свързани с контрола на млечността, липсата на генетична лаборатория за установяване на произхода на животните, на работещи центрове за изпитване на кочовете, както и липсата на субсидии за комерсиалните породи.

С кратки презентации беше направена продуктивна характеристика на овцете от Синтетична популация българска млечна отглеждани в Институтите на ССА – Земеделски институт – Шумен, Земеделски институт – Стара Загора, Институт по земеделие – Карнобат и Институт по животновъдни науки – Костинброд, както и от Асоциациите на породата – Асоциация за развъждане на Българската млечна порода овце и Национална развъдна асоциация на Синтетична популация българска млечна. Изнесените данни послужиха като основа за провеждането на задълбочена дискусия, за да може българското овцевъдство да стане по-модерно, конкурентноспособно и да постигне по-високи резултати.

В настоящия труден момент за фермерите е необходимо науката да бъде близо до тях. Това каза заям. – председателят на Селскостопанска академия проф. Лазар Козелов. Той изтъкна, че обединяването на усилията на държавата, в лицето на Министерство на земеделието, Развъдните организации, научните институции и фермерите, за развитието на овцевъдството е правилния подход за решаването на проблемите в сектора.
В работата на Кръглата маса взеха участие директорите на дирекция „Животновъдство” и дирекция „Наука, образование и иновации” към МЗХ – д-р Златка Възелова и Евгения Ачкаканова. Участваха още учени и специалисти в областта на овцевъдството от Институтите на ССА, Тракийския университет – Стара Загора, Аграрния университет – Пловдив и представители на Развъдни асоциации в млечното овцевъдство.