На заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург, което се провежда днес и утре, ще бъде обсъден и доклад на ЕК относно бъдещето на млечния сектор. Регламент 1308/2013 предвижда до 30 юни ЕК да представи пред ЕП и окончателен доклад относно развитието на пазарната ситуация в сектор Мляко и млечни продукти.

 Акцент в проектодоклада на ЕК са последиците за млекопроизводителите и за производството на мляко в необлагодетелстваните райони, както и потенциалните стимули за насърчаване на земеделските стопани да сключват споразумения за съвместно производство.

 На конференция „Секторът на млякото и млечните продукти в ЕС след 2015 г.“, проведена през есента на 2013 г., бяха разгледани новите предизвикателства пред сектор Мляко и беше обсъдена необходимостта от нови инструменти след премахването на квотната система през 2015 г.

 Дебатът продължава, изтъкват от ЕК. „Млечният пакет“ ще се прилага до 30 юни 2020 г. В него е разписано, че задълженията на операторите във веригата на доставки на мляко и млечни продукти се регламентират чрез сключване на договори. В доклада на ЕК се посочва, че за производителите и преработвателите договорите ще са полезен инструмент за планиране на обемите на производство след отмяната на квотната система.

 Съгласно чл. 148 държавите-членки могат да въведат изискване за задължителни писмени договори между фермери и преработватели, както и да задължат изкупвачите на мляко да предлагат на земеделските производители минимален срок на договорите. Договорите се сключват преди доставката и визират цена, количества, срок и цена на млякото. До момента 12 държави са въвели задължителни договори още преди влизането в сила на Млечния пакет.

 Сред тях е и България. С промени в Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, за първи път у нас бяха въведени задължителни писмени договори между производители и изкупвачи за доставка на суровото мляко. В България (както и в Италия, Унгария, Хърватия, Кипър, Португалия и Румъния) е въведен шестмесечен минимален срок да договорите.

 В Испания договорите са със срок 1 г., а във Франция – 5 г. Във Великобритания между производителите и преработвателите е договорен доброволен кодекс на практиките, който предвижда сключване на договори с условия, сходни с тези на Млечния пакет. Те обхващат над 85% от производството на сурово мляко.

 В Белгия има кодекс на добрите практики, който е подписан от 98% от преработвателите и от трите най-важни организации на земеделски производители. В Германия пък за доставки, договорени чрез организации на производители, ползват типови договори, в които са конкретизирани качеството, цената и сроковете, в бъдеще – и количествата на произведеното мляко.

Националното сдружение на малките семейни ферми и прерабователи (НСМСФП) отстоя успешно с около 8 млн. лв. по-висок бюджет за Тематичната програма за малки стопанства в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020)“. Това съобщи Магърдич Хулиян, председател на сдружението след заседанието на Тематичната група за разработване на  ПРСР 2014-2020.

Участниците в Тематичната група обсъдиха предварителната оценка на ПРСР 2014-2020 г. и представиха своите предложения за конкретни параметри на мерките в програмата.

При предходните дискусии Тематичната програма за малките стопанства е била представена с бюджет в размер на 82 174 000 лв., след вчерашното заседание сдружението защити бюджет от 89 925 000 лв. „Освен това млади фермери, които вече са имали реализирани проекти при предходната програма по мярка „Млад фермер“, в новата ПРСР няма да могат да кандидатстват по тематичната подпрограма, независимо, че имат икономически единици на СПО с малък обхват. Това също ще освободи определен ресурс за малки земеделски стопанства“, поясни Магърдич Хулиян. По думите му, парите никога не са достатъчно, но по-важното е постигнатият бюджет да бъде наистина усвоен от дребните фермери.

От Сдружението са предложили още в мярката „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, сортове и линии, важни за селското стопанство и биоземеделието“ да бъдат включени като бенефициенти освен земеделските производители, също и научните институти на БАН и висшите учебни заведения. „Смятаме, че само по този начин ще може да се запази генетичния потенциал и да има успешна работа с генетичен материал за създаване на нови устойчиви сортове и за поддържане на биологичното разнообразие. Предложението беше прието“, допълни Хулиян.

 Той отчете като постижение приемането на още едно предложение на НСМСФП – консултантските услуги за малките стопанства поне до 2017 г. да се поемат от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ).

Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП) е организатор на среща на тема „Местните храни – стимул за развитието на местния бизнес“. Форумът ще се проведе на 19 юни от 9 часа в „Арена ди Сердика“ в София.

 Участниците ще дискутират добри практики в областта на директните продажби на аграрна продукция. Семинарът ще се проведе в рамките на международен проект, в който участват 13 партньора от 9 европейски държави – Норвегия, Швеция, Великобритания, Швейцария, Италия, Испания, Гърция и България.

 Сред темите, предвидени в предварителния дневен ред на предстоящия форум, са „Къси вериги на доставки на храни в България“ и „Преработка на мляко и месо във фермата и директни продажби – предизвикателство и възможност за българските фермери“. Ще бъдат представени примери от практиката за маркетинг на местни продукти и форми за подкрепа.

 Участниците в срещата от страните-партньори ще споделят с българските фермери добри практики в областта на директните продажби в техните държави.

 Представители на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ще разяснят пред аудиторията предвидената в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. подкрепа за микро и малките земеделски производители.

 Ще бъдат представени параметрите на мярка 16 от ПРСР 2014-2020 – „Сътрудничество“, както и Тематичната подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства.

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) промени Наредба 23 за управление на националната млечна квота. Според последните промени, обнародвани в Държавен вестник днес, 3 юни, нови производители с най-малко 3 млечни крави, регистрирани по Наредба 3, вече могат да кандидатстват за индивидуална млечна квота.

 Досега прагът за броя животни беше минимум 5 млечни крави. Заявленията се подават в срок от 1 януари до 20 юни на съответната календарна година по пощата или на гише „Приемна“ в Министерството на земеделието и храните.

 Когато производител на краве мляко сключва договори за доставка с повече от един одобрен изкупвач, вноската на този производител при превишение на индивидуалната му млечна квота се събира само от един одобрен изкупвач.

 Задължението за събиране на вноската се вписва в договора между производителя и одобрения изкупвач и производителят предоставя на изкупвача информация за количеството краве мляко, договорено с други изкупвачи.

В периода 23-24 юни 2014 г. в Джакарта, Република Индонезия, ще се проведе петата сесия на Смесената комисия за икономическо сътрудничество между правителствата на Република България и Република Индонезия. Председател на българската част на Смесената комисия е Бюрхан Абазов, зам.-министър на земеделието и храните.

 В състава на официалната делегация е включен заместник-министърът на икономиката и енергетиката Красин Димитров, както и представители на други министерства. В рамките на визитата се предвижда провеждане на бизнес форум с двустранни срещи между представители на българските и индонезийските делови среди, по време на които ще бъде представен икономическият потенциал на страната ни, възможностите за развитие на търговско-икономическите връзки, бизнес климатът и условията за инвестиции в България, възможностите за успешна реализация на проекти между двете държави, както и ще бъдат осъществени преки бизнес контакти.

 МЗХ кани представители на българския бизнес да вземат участие в състава на бизнес делегацията, придружаваща официалната за визитата в Джакарта, Република Индонезия. Програмата на посещението е в процес на съгласуване с индонезийската страна и ще бъде предоставена допълнително на регистрираните участници. МЗХ организира провеждането на бизнес форума и двустранните срещи. Желаещите да участват в бизнес делегацията следва да изпратят попълнена приложената Регистрационна форма в срок до 06.06.2014 г. (петък).

 Допълнителна информация може да бъде получена от:

г-жа Евгения Якимова, тел: 02 985 11 245, e-mail: [email protected]

г-жа Константина Калайджиева, тел.: 02 985 11 361, e-mail: [email protected]

Само месец след обнародването на измененията и допълненията към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), на 30 май в Народното събрание беше входирано ново допълнение на ЗСПЗЗ. То касае всички земеделски производители, които изпълняват договори по мярка „Агроекологични плащания“.

Фермери с агроекологични ангажименти споделиха, че от месеци настояват за законова промяна, която да им даде възможност да запазват земите, които обработват, поне за срока на договора по мярка Агроекология. С проекта за допълнение на ЗСППЗ проблемът ще бъде решен, надяват се земеделските производители.

Според проекта „земеделски земи, включени в масиви за ползване и одобрени за подпомагане по съответната мярка „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. или за периода 2014-2020 г., се разпределят на ползвателите – земеделски стопани, одобрени по мярката”.

Тези земи ще се разпределят без промяна на местоположението и географските им граници до изтичане на срока на поетия агроекологичен ангажимент по съответната мярка, при условие че ползвателите са регистрирали в общинската служба по земеделие правните си основания за участие в споразумение или разпределение за площи, по-големи или равни на площта, одобрена за подпомагане по мярката.

В проекта е записано още, че в тримесечен срок от влизането в сила на този закон, министърът на земеделието и храните, съответно областните управители, извършват проверка на всички сключени през последните 5 години договори за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд, включително на мерите, пасищата и ливадите, за съответствието им с действащото законодателство.

Недовършените производства по чл. 37и – 37п до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се довършват по стария ред. Търговско дружество по чл. 3, ал. 7, което притежава право на собственост върху земеделски земи, е длъжно да изпълни изискванията на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ДВ, бр. 38 от 2014 г.) в срок до 1 януари 2015 г.

За неизпълнение на това задължение ще се налага имуществена санкция в размер на 100 лв. на притежаван декар земеделска земя. Когато след налагането на имуществена санкция нарушението продължи за повече от три месеца, санкцията е в троен размер на първоначално наложената санкция.

Експертна група от Дирекция Развитие на селските райони към Министерството на земеделието и храните работи по промените в Наредбата за младите фермери и предстоящия прием по мярката, който зам.-министър Явор Гечев обяви, че ще започне през месец юни. Това съобщиха от МЗХ в отговор на Фермер.БГ имало ли е в понеделник заседание на работна група по обявените промени в Наредбата и кога се очаква тя да бъде публикувана за обществено обсъждане.

Хиляди млади фермери очакват да излязат критериите, на които трябва да отговарят проектите им. В същото време 2 400 проекта на млади фермери, подадени през 2013 г., останаха без финансиране заради недостиг на средства. Ще се наложи преработка на проектите, защото има промени, които трябва да бъдат отразени в тях – икономическите единици са променени, други са и сроковете за кандидатстване, има разлики и в документите, които се подават, тъй като някои са с кратък срок на валидност. Ще трябва да бъдат коригирани старите проекти, посочи Явор Гечев.

Трябва да се създаде единна стратегия за актуализиране на развъдните програми за бъдещото развитие на породата Синтетична популация българска млечна. Около това становище се обединиха участниците в Кръглата маса на тема „Състояние и проблеми на млечното овцевъдство в България”, организирана от Института по животновъдни науки – Костинброд. Форумът беше посветен на състоянието, проблемите, възможностите, предизвикателствата и перспективите пред млечното овцевъдство в страната.

При обсъжданията бяха засегнати основните проблеми на този етап при породата Синтетична популация българска млечна. Тя е създадена през 2005 г. и заема основен дял в млечното ни овцевъдство. На форума беше обсъдено незадоволителното ниво на млечната й продуктивност. Другите проблеми, свързани с породата, са свързани с контрола на млечността, липсата на генетична лаборатория за установяване на произхода на животните, на работещи центрове за изпитване на кочовете, както и липсата на субсидии за комерсиалните породи.

С кратки презентации беше направена продуктивна характеристика на овцете от Синтетична популация българска млечна отглеждани в Институтите на ССА – Земеделски институт – Шумен, Земеделски институт – Стара Загора, Институт по земеделие – Карнобат и Институт по животновъдни науки – Костинброд, както и от Асоциациите на породата – Асоциация за развъждане на Българската млечна порода овце и Национална развъдна асоциация на Синтетична популация българска млечна. Изнесените данни послужиха като основа за провеждането на задълбочена дискусия, за да може българското овцевъдство да стане по-модерно, конкурентноспособно и да постигне по-високи резултати.

В настоящия труден момент за фермерите е необходимо науката да бъде близо до тях. Това каза заям. – председателят на Селскостопанска академия проф. Лазар Козелов. Той изтъкна, че обединяването на усилията на държавата, в лицето на Министерство на земеделието, Развъдните организации, научните институции и фермерите, за развитието на овцевъдството е правилния подход за решаването на проблемите в сектора.
В работата на Кръглата маса взеха участие директорите на дирекция „Животновъдство” и дирекция „Наука, образование и иновации” към МЗХ – д-р Златка Възелова и Евгения Ачкаканова. Участваха още учени и специалисти в областта на овцевъдството от Институтите на ССА, Тракийския университет – Стара Загора, Аграрния университет – Пловдив и представители на Развъдни асоциации в млечното овцевъдство.