Близо 223 ха с различни култури и овошки са напълно унищожени в област Силистра, съобщиха от Областната дирекция „Земеделие”. От тях 149 ха са трайни насаждения, пострадали на 100% от градушки- 82,12 ха сливи, 49,4 ха кайсии и 10,17 ха вишни в землището на село Босна, както и 7,35 ха кайсии в землището на Силистра.

 Досега за унищожените от градушки през май и юни овошки са издадени общо два протокола. Поради наводнения в областта има напълно унищожени близо 41 ха с пшеница, ечемик, тикви, слънчоглед и царевица. Издадени са общо 13 протокола. Пропадналите площи с пшеница са 6,425 ха, с ечемик- 1,02 ха, царевица – 10 ха и 12,470 ха със слънчоглед.

 По-рано са били издадени и седем констативни протокола за пропаднали 31,75 ха – основно кайсии и един масив с череши, поради осланяване. Регистърът за констативните протоколи за напълно унищожени площи поради настъпили неблагоприятни климатични условия не е окончателен. Има неиздадени протоколи и площи за засегнати площи от високите подпочвени води на Дунав.

Около 40 заявления за пропаднали площи са подадени в Областната дирекция „Земеделие” в Търговище, съобщи директорът Юсеин Бейтулов. Той допусна, че вероятно техният брой ще достигне 50, тъй като жалби постъпват всеки ден. Комисия на земеделската служба продължава проверките на засегнати от пороите и градушки площи в цялата област.

 Досега са описани пропаднали 4000 дка с пшеница, 500 дка с ечемик, 130 дка с царевица, 3300 дка със слънчоглед, 120 дка с ягоди, 20 дка с малини, над 100 дка със сливи, 100 дка с череши, 20 дка с ябълки. В дворовете на стопаните са унищожени близо 6000 дка с пипер, 30 дка с фасул, около 4 дка с домати, 10 дка със зеле и др.

 Очертава се изключително тежка година по отношение на прибирането на реколтата от есенниците, с оглед на болестите, вторичното заплевеляване на посевите и подгизналата от дъждовете почва, посочи Юсеин Бейтулов.

Жътвата в много райони на страната започна, а земеделските производители правят необходимото с бързи темпове да приберат реколтата, за да не се влошава качеството на зърното.

 В област Силистра няма масово унищожени от дъждовете житни посеви, показва проверка на Областната дирекция по земеделие. Огледите в над 50 000 декара с пшеница и над 7 000 дка с ечемик показват, че повече от 65 на сто от житните посеви са в много добро състояние, съобщава БНР. Вследствие на обилните валежи през май и юни се наблюдава от 3 до 5% вторично заплевяване и полягане на посевите в ниските места. Има и насаждения, унищожени напълно от обилните валежи и градушките, но според експертите те не са много.

 Зърнопроизводителите в Ловешка област отчитат по-добри добиви от ечемика тази година, въпреки проливните дъждове през последните два месеца. Жътвата в областта закъснява, като до този момент са прибрани малко над 20% от реколтата. С 10% са по-високи добивите от ечемик тази година в ловешко при ожънатите досега площи.

 Жътвата в област Монтана ще закъснее с поне два седмици заради юнските дъждове. Прогнозата е на експерти от областната дирекция „Земеделие“. Напълно унищожени от пороите са 50 дка пшеница, 60 дка ечемик, около 2000 дка слънчоглед и общо 800 дка царевица за зърно и за фураж. Загубена е реколтата от 2% от засетите площи. В равнинната част на региона има полегнали пшеница и ечемик, което ще затрудни прибирането им.

 Дъждовете забавиха жътвата с десетина дни и в Хасковско. Засега са ожънати само 7 хиляди от засетите с ечемик 64 хиляди декара. Жътвата на пшеница не е започнала. От Областната дирекция „Земеделие“ в Хасково съобщиха, че реколтата е в добро състояние, но ако кампанията не започне, има опасност от болести по зърното.

 Близо 40 на сто от засетите с ечемик площи в Ямболско са пожънати през последните дни. Средният добив е висок, качеството на зърното също е добро. Над 420 кг е средният добив от декар, отчитат от Областната дирекция Земеделие в Ямбол. С ечемик са пожънати над 65 000 от общо засети 151 000 декара.

 Въпреки че още не са готови лабораторните анализи, според зърнопроизводителите ечемикът е с високи качествени показатели. След няколко седмично отлагане започна и прибирането на рапицата. С маслодайна рапица в областта са засети близо 142 000 декара, като до момента са реколтирани около 2 500 декара, като средният добив е 235 кг/дка. През тези седмица се очаква да започне и масовата жътва на пшеницата.

Валежите, които паднаха през последните дни, са много благоприятни за пролетните култури – царевица и слънчоглед. „Не можем да се ангажираме с прогноза, но агротехническото състояние на пролетните култури към момента е изключително добро“, заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков.

 Наталия Тодорова, изп.-директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), коментира, че дъждовете са благодатни за пролетните култури, но само до известна степен. „Дъждове от порядъка на 240-270 л/кв.м за толкова кратки периоди от време не са благодатни за която и да е култура. Дори да изключим гъбните болести, там, където имаше наводнения на посевите в Североизточна България, колегите все още не могат да стигнат до масивите, за да се види каква е пълната картина. Това, което имаме като информация, е, че на места дори има извадени слънчогледи“, коментира Наталия Тодорова. Тя допълни, че очакванията на производителите са за редукция и при пролетните култури.

 Консултативният съвет по зърното трябва по правилник да се свиква 4 пъти в годината – преди и след сеитба, и преди и след жътва. Последното заседание е било проведено през юни 2013 г. Според членовете на Консултативния съвет по зърното това е сериозен проблем, защото актуалната информация за състоянието на посевите във всеки момент не е взета от земеделските производители.

 „Като национална асоциация на зърнопроизводителите, смятаме, че можем да предоставим експертни данни за състоянието на посевите в страната, благодарение на информацията, която получаваме от нашите 21 регионални организации“, каза Наталия Тодорова. Тя подчерта, че заседанията на Консултативния съвет по зърното са изключително важни, особено в ситуация, в която обществото е притеснено за реколтата като тази година. „Важно е да се провеждат редовно заседания на Консултативния съвет по зърното, за да има актуална и реална информация за състоянието на посевите и какви са прогнозите за зърнената реколта“, допълни Тодорова.

 От НАЗ подкрепиха изявлението на министър Греков, че зърнена криза тази година няма да има и количествата зърно, които се очаква да приберат производителите, ще стигнат и за задоволяване на вътрешното потребление, и за експорт. „Добивите ще бъдат намалени не само заради падналите градушки и проливни дъждове, а и заради масовото нападения на гъбни болести. Земеделските производители, обаче, направиха всичко необходимо, за да спасят качеството на реколтата от тези заболявания. На места са направени вече 4 третирания с фунгициди, но има и райони, в които ръждата е засегнала класовете“, допълни Тодорова. Тя заяви, че зърнопроизводителите ще прибират максимално бързо зърното от нивите, защото всеки следващ дъжд може вече да има пагубно влияние върху качеството на реколтата.

Над 50 заявления от десет землища на Добричка област за щети от поройните дъждове са подадени в Областната дирекция „Земеделие“. Щетите са както от наводненията, така и от градушките.

Има земеделски производители, чиито посеви и насаждения са 100% погубени, съобщава БНР.

Унищожени са площи с пшеница, ечемик, рапица, царевица, слънчоглед, овошки, лук, домати, краставици, тикви.

Екипи на дирекцията правят огледи на място. Констатациите са за много по-големи щети.

Износът на селскостопански продукти от САЩ за първите четири месеца на 2014 г. достигна рекордните 149,5 млр. долара, сочат данни на Департамента по земеделие на САЩ. Увеличението на аграрния износ е с 39 млрд. долара спрямо същия период на миналата година. Положителният за САЩ ръст се дължи основно на износ на зърно и фуражи, както и на по-високите цени на пшеницата и царевицата, уточнява Agri.eu.
Вносът на селскостопански продукти в САЩ за тази фискална година предвижда ръст от 6,4% спрямо предходната 2013 г. като според експерти ще достигне 110 млрд. долара. От Европа се внасят предимно прясно говеждо месо и значителни количества риба и рибни субпродукти.

Земеделските производители от Разградско приключиха кампанията по сеитбата на пролетните култури, съобщи главният секретар на Областната земеделска дирекция Кремена Тихолова, цитирана от изданието „Топ новини“. Общо засетите площи с пролетници са 457 610 дка, от които 211 460 декара с царевица за зърно и 246 150 декара с маслодаен слънчоглед.

Засетите площи с царевица са с над 11 660 декара повече от миналата година, а тези със слънчоглед – с 4 830 дка по-малко спрямо 2013 година. Най-много засети площи с царевица има в община Разград – 50 000 дка, следвана от община Кубрат с 48 750 дка. Трети със засети 36 500 дка са земеделците в Исперихско, а масивите в община Завет достигат 30 000 дка.

Площите, засети с тази култура в общините Самуил и Лозница са съответно по 19 360 дка и 17 850 дка. Най-малко засети площи с царевица – 9 000 дка, отчитат земеделските производители в Цар Калоян. С маслодаен слънчоглед най-много засети масиви има в Кубратско – 57 150 дка, площите в Исперихско са 46 500 дка, а в община Разград – 40 000 дка.

Земеделските производители в община Самуил са засели 28 350 дка със слънчоглед, в Заветско – 28 000 дка, а в Лознишко – 26 950 дка. Най-малко засети масиви с маслодайната култура има в землището на Цар Калоян – 19 200 дка.

През миналата стопанска година земеделците от Лудогорието засяха 250 980 дка с маслодаен слънчоглед, а площите с царевица за зърно бяха 199 800 дка. По думите на Кремена Тихолова, след падналите дъждове и градушки в региона е имало пропаднали площи, но те веднага са били презасети.

От пристанище Варна с пълен ход върви товаренето на зърно. От началото на тази година са изнесени 2,4 млн. тона зърно. Това е със 78% повече, от експортираното през същия период на 2012 година.

Обемът изнесено зърно за цялата текуща година може да достигне рекордните 3,8 млн. тона , което е два пъти повече от 2012 година. Сега на пристанището ежедневно се товарят 20-33 хил. тона зърно.

България изнася пшеница за страните от Средиземноморието, Евросъюза и Близкия Изток. Експортната цена на житото е 370-375 лева, а на царевицата – 270 лева за тон.

Търговията на големите стокови борси през вчерашния ден остана нееднородна, като маслодайният компонент в Париж загуби нови 2,75 евро до 362,50 евро за тон. Най-много обаче изгубиха изтичащите ноемврийски фючърси при царевицата. Те се продаваха при 172,50 евро за тон, което е спад 3,25 евро за деня. Пшеницата поевтиня с 0,50 цента до 202,00 евро за тон.

Печалби в Чикаго регистрираха почти всички котировки. Соята със срок на доставка през ноември се повиши със 7,75 цента до 1279,00 цента за бушел. Актуалните котировки при царевицата прибавиха 1,25 цента – до 432,00 цента за бушел, а пшеницата 0,25 цента до 681,25 цента за бушел.

Всички котировки при ранната търговия днес отчетоха печалби. Анализаторите очакват и търговията на борсата в Париж да остане стабилна, въпреки някои технически проблеми, заради излизане от пазара на старите фючърси.

През изминалия период, развитието на земеделските култури протичаше при близки до нормалните топлинни условия, като в края на второто априлско десетдневие, сутрешните минимални температури достигнаха в низините до -1оС, а на отделни места се образуваха слаби слани. Повреди по овощните култури не бяха констатирани. Последвалото постепенно затопляне подобри агрометеорологичните условия в полските райони.

През следващия период, времето ще се задържи топло и слънчево, на места с краткотрайни превалявания от дъжд. Прогнозираното повишение на максималните температури, до 27-29 градуса, и добрите почвени влагозапаси, ще ускорят вегетацията на есенните и пролетни култури. До края на април, при пшеницата и ечемика ще преобладава „вретенене“, преход от „вретенене“ към „изкласяване“, а в южните и на места в източните райони ще се наблюдава и фаза „изкласяване“. При ранните пролетници ще протича „листообразуване“, а при слънчогледа – поникване и начало на „листообразуване“. Спирането на валежите през периода, ще позволи на много места преодоляване на закъсненията при сеитбата на средноранни пролетници. В края на първото десетдневие на април, изтекоха агротехническите срокове за сеитбата на слънчоглед в страната. Високото съдържание на влага в горните почвени слоеве след значителните валежи затрудни на места и сеитбата на царевица за зърно.

През топлите и сухи дни до края на настоящата седмица, ще се провеждат активно сезонните полски работи: извършване на растителнозащитни мероприятия в овощните градини, механизирани почвообработки на полето, торене, третиране с хербициди на увеличената плевелна растителност, и на места, сеитби на фасул памук, фъстъци, дини и пъпеши. Ще продължат наблюденията и грижите и за оранжерийните култури.

Зърненият пазар /и като цяло агропазарът/ става все по-непредсказуем и своенравен. Доказателство за това са и движенията на цените от началото на тази година досега.

Обичайно е в този период да се наблюдава ръст в котировките на зърнените култури. Но сега трендът е с посока надолу. Трудната предвидимост на цените поставя фермерите в неизгодната позиция да не могат да планират бизнеса си. Производителите, които запазиха част от реколтата си, изчаквайки по-добри цени, губят надежда, че те ще бъдат достигнати.

Въпреки тези изненади, или точно заради тях, в агробизнеса все по-нужна става своевременната информация за състоянието на пазара и прогнозите за ценовите движения. А и цените у нас определено вече се влият от международните тенденции.

Общата картина, която се очертава засега се определя от прогнозите за увеличено производство в света и най-вече във всички страни от Черноморския регион /там се очакват, около 15-20% по-високи добиви, в сравнение с 2012г./. Вследствие на това ТЕНДЕНЦИЯТА Е ЗА СВРЪХПРОИЗВОДСТВО и може да се очаква, че цените на царевицата и пшеницата ще падат.

Има увеличение и в размера на засятите площи с тези култури в Европейския съюз. А в Южна Америка се очертава реколта от друга основна култура – слънчогледа.

Ако тези прогнози се сбъднат, предлагането би покрило повишеното търсене в цял свят и особено в Азия, а ценовите нива едва ли биха се различавали съществено от тези при кампания 2012г. Разбира се, с уговорката, че този пазар зависи от твърде много и различни фактори и винаги може да се очакват изненади.

Влияние върху пазара ще окаже и намаленият внос на жито от страна на Турция. За текущия сезон Турция ще внесе 3,7 млн. тона пшеница, което е с 0,1 млн. тона по-малко от сезон 2011/2012г.

А за следващия сезон обемът на внесената пшеница може да падне до 3,3 млн. тона.

По данни на търговски източници през март съседката ни е закупила 250 хил. тона руско жито от нова реколта.

ПРОГНОЗАТА НА ФАО също потвърждава тенденциите за спад в цената.

Световното производство на пшеница през 2013 г. трябва да нарасне с 4% – до 690 млн. тона. Това ще е втората най-голяма реколта след прибраните през 2011 г. 700 млн. тона.

Прогнозата на ФАО за производството на зърно е леко преразгледана в посока на неговото повишение – с около 3 млн. тона. Това е с 2% по-ниско от рекордните показатели през 2011 г.

Световното производство на зърно през 2013 г може да се възстанови ако времето е благоприятно, гласи последното изследване на ФАО „Търсене и предлагане на зърно“.

Прогнозите за производството на всички видове пшеница, като цяло са благоприятни.

СВЕТОВНАТА БАНКА също очаква голяма реколта от зърно тази година в Европа, черноморските страни /с изключение на южните региони на Русия/, Китай и Индия.

ФАКТОРИ, ПОДКРЕПЯЩИ ЦЕНИТЕ

Но в същото време в Южна Америка отново се очаква сушаво лято а проблемен може и да е и сезона в Аржентина, ЮАР и Австралия, където може да се очаква срив в доставките през близките месеци. Повишен е натискът върху цените от Китай и други големи вносители като Мексико, Индонезия, Южна Корея и Турция.

Освен това световните запаси са намаляли за половин година с 3%, а на пшеницата – с 9%, на фуражните култури – с 6%. Глобалните показатели за съотношението на запасите към потреблението са намалени с 22%.

Независимо от това, че цените на зърното от октомври миналата година са паднали с 5% / в това число на пшеницата търгувана на стоковите борси – с 11% ,а на царевицата – с 6%, ако направим сравнение с аналогичния период на 2012 г., зърното, както и преди има 9% върху цената си /за пшеницата плюс 15%, а за царевицата – плюс 8%/

При това за страните от Източна Европа за изминалата година резкият скок в цените на житото е 17% за Беларус (46% за година), с 10% в Молдова (43% за година) и с 9% в Украйна.

Появиха се и притеснения за зърнената реколта и в САЩ и в Европа, поради закъснялата и доста студена на някои места пролет. Това определено ще даде поддръжка на цените. Сега експортните цени на европейското зърно остават устойчиви и съществено по-високи от преди година. През изминалата седмица например френската пшеница в Руан струваше $334/т , което е с $45/т по-висока цена от миналогодишната.

ВЕРИЖНАТА РЕАКЦИЯ

Но поне засега прогнозите за цените на земеделската продукция през стопанската 2013г. са по-скоро песимистични – трендът сочи надолу.

Очакваният ръст на реколтата у нас и в Черноморския регион на фона на повишаващата се себестойност при отглеждането на зърното /расте цената на торовете, средствата за растителна защита, енергоносителите и др./ и спадът в котировките на световните борси ще намали рентабилността на производството. А това логично би трябвало да се отрази и върху рентите…

„Успоредно с увеличението на цените на земеделската продукция, а понякога и изпреварващо, се увеличават и цените на машините, на горивата, на торовете и пестицидите. Така увеличени, те изпреварват цените на това, което ние продаваме. Например, ако допреди няколко години цената на литър дизелово гориво беше около 60-70 стотинки, сега е 2,60-2,70 лв.“, коментира Ангел Вукодинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

У НАС ХЛЕБНАТА ПШЕНИЦА от началото на годината до края на март е поевтиняла с 20% до 400 лв. за тон без ДДС, отчетоха от Софийската стокова борса /ССБ/.

За последните три месеца цената на пшеницата пада с 5% в Русия, с 12% в Унгария и с 13% в Украйна.

Зимата беше мека и създаде добри условия за пшеницата. Очакванията на експертите от Министерството на земеделието са реколтата да бъде 4,430 млн. тона. Прогнозата преди месец беше за реколта от малко под четири милиона тона зърно, тоест тя е завишена с повече от десет процента, съобщи Васил Симов, изпълнителен директор на ССБ.

Добра реколта ще има в целия Черноморски регион – експортният потенциал на Русия, Украйна и Казахстан достига общо до 23,5 млн. тона зърно.

ЦЕНАТА НА ЦАРЕВИЦАТА в България пада с 10-15% на тримесечна база – от около 400 лева до 340 – 360 лева за тон без ДДС. Но световното производство на царевица намалява до 854,1 млн. т тази година при 872 млн. т през 2012 г.

Добивите на царевица в САЩ, лидер в производството на тази култура, се очаква да бъдат най-ниски през последните 10-12 години, съобщи Симов. В ЕС през 2013 г. се очаква реколта от царевица в порядъка на 54,7 млн. тона при 66 млн. тона през 2012 г. На годишна база царевицата поевтинява в САЩ с 1% – до 301 долара за тон, в Унгария с 13% – до 360 долара за тон и във Франция с 3% – до 307 долара за тон.

Цената на МАСЛОДАЙНИЯТ СЛЪНЧОГЛЕД в България пада с 18 процента от 1000-1100 лв. за тон без ДДС през март 2012 г.- до 800 – 810 лева за тон сега показват данните на ССБ. Реколтата на слънчоглед в света се очаква да бъде 36,2 млн. т – от тях 7 млн. т в ЕС, докато в Украйна са 9,2 млн. тона.

Засега няма предварителни данни за реколтата от слънчоглед в България, посочват от стоковата борса. Цената на ДИЗЕЛОВОТО ГОРИВО търгувано на Софийската стокова борса, падна за три месеца с два процента до 2 150 лева за тон. За същия период бензинът поевтиня на ССБ с два процента до 2 125 лева за тон без ДДС.

НЕПРЕДСКАЗУЕМОСТ

И все пак като цяло, това което се случва на агропазара през последните месеци отново показа,че той зависи от много фактори и влияния – дори е трудно да се каже кой точно ще е определящ за дадения момент. Например наскоро отново житото в Чикаго премина знаковата граница от 7 долара за бушел… На фона на това съвсем точни прогнози са невъзможни. Има само ориентири.

Фермерите могат да разнообразят видовете, които отглеждат със сорго. От няколко години у нас отново се заговори за културата, която в миналото е заемала доста площи.
Соргото е сравнително лесна за отглеждане култура, която не изисква поливане, а освен това е по-устойчива на високи температури, сравнена с царевицата например. За соргото се изискват много по-малко вложения, а независимо от условията, добиви са много по-устойчиви, което гарантира едно сигурно производство.
У нас се предлагат разнообразни хибриди сорго, които са съобразени с нашите условия. Добре е преди да се решите да засеете сорго обаче, да се консултират със съответните специалисти, за да може да приложите правилна агротехника, която е от решаващо значение за получаване на добри добиви.
Така например много важна е обработката, тъй като семената на соргото са много малки. Внимание трябва да се обърне и на балансираното торене – точно кога и с какви продукти, за да се постигне наистина ефектът, който се търси.
За радост на фермерите растителната защита е сравнително лесна, тъй като културата не се напада от много вредители. Проблем създават плевелите, но има разработени подходящи схеми за борба. А в по време на вегетацията, може да се наложи пръскане срещу листните въшки.