България ще получи повече средства от Европейския съюз
Ася Василева Атина от нашия спец. пратеник
Атанасиос Цафтарис, министър на земеделието на Гърция, пред вестник „Български фермер“
– Господин Цафтарис, от 1 януари 2014 г. Гърция поема председателството на ЕС. Какви ще бъдат приоритетите на гръцкото председателство в земеделието? Има ли вероятност продължаващите спорове между държавите от ЕС и Европейския парламент да забавят приемането на бюджета на Общността за следващите 7 години и по този начин да се забавят или загубят парите за следващия програмен период за фермерите?
– Много се радвам, че имам възможността да дам интервю за български вестник. Имам много добри връзки с хората в България. Както и аз, вашият министър на земеделието също е професор, човек на науката, ние имаме много добро сътрудничество, което продължаваме вече на политическо ниво.
Моментът е много критичен за Общата селскостопанска политика в Европа. Изтича предишният програмен период и се намираме в началото на новия седемгодишен период. Вече имаме политическо споразумение за новата европейска ОСП. Имаме и бюджет. Това е много важно решение. Има няколко неща, които искам да подчертая във връзка с това политическо споразумение. На първо място това са индикациите, че земеделието ще продължи да бъде подкрепяно. Много хора вярват, че идва краят на ерата на подкрепата за земеделието, че парите за този отрасъл ще бъдат значително намалени. Това не е истина. Новият бюджет показва, че Европа ще продължи да подкрепя земеделието. И това е много важно не само за нас в Гърция, но и за всички южни страни, между които и България. Земеделието е важен сектор за икономиката и на двете страни. Особено за Гърция, където безработицата е много висока, този сектор осигурява много работни места.
Сега трябва да завършим регулаторната рамка на четирите стълба на ОСП. И това ще бъде една от задачите ми по време на гръцкото президентство на ЕС. Това е следващата стъпка. Има четири различни Регламента на ОСП, както и Общата политика по рибарство. Тези регламенти са обект на преговори и достигане на съгласие между трите европейски органа – Съветът на министрите, Европейския парламент и Европейската комисия. Триалогът беше завършен. Има съгласие между двата органа и се надяваме, че всички тези документи ще бъдат преведени на различните европейски езици и подписани в началото на следващата година под мое председателство. Надяваме се, че всичко ще приключи през настоящия триалог. Една от причините да работим толкова усилено, за да приключим тази огромна работа през първия семестър на 2014 година, е, че в края на шесмесечието ще има европейски избори за нов Европейски парламент, нов Комитет по земеделието, нов еврокомисар. И ако не можем да приключим подписването на законодателните рамки преди това да се случи, тогава забавянето ще бъде много по-дълго. Ще трябва да чакаме формирането на новия Европарламент, да се излъчи новата Комисия по земеделие, всички тези хора да се информират и да „влязат в час“, както се казва. Това е най-голямото предизвикателство на нашето председателство на ЕС и предизвикателство пред ОСП. Трябва да успеем, за да може новата ОСП да влезе в сила от 1 януари 2015 г.
Знаете, че новата ОСП трябваше да заработи от 1 януари 2014 г. Но това е невъзможно. И това, което правим през последните няколко месеца, е да решим какво ще се случи през 2014 година.
Ще се получи нещо като дупка в сандвич между старата ОСП и новата, реформирана ОСП. Ще има правила, които ще важат само през 2014 година. Най-вероятно, след като новите регламенти не са налични, ще работим с настоящата рамка. Така че настоящата ОСП ще бъде продължена и през 2014 г. Но с новият бюджет. Това е много важно за българските фермери, защото в новия бюджет за тях са предвидени малко повече пари. Това ще бъдат моите приоритети. Пак искам да уверя фермерите, че няма да се получи дупка и те да останат без никаква подкрепа.
Новата ОСП се стреми да премахне различията между страните членки. Тя е кохезионна политика, политика, която ще приключи времето на големите разлики, които съществуваха досега. Някои страни, които досега получаваха много от бюджета, ще получават по-малко, а други, в частност новите членки, като България, ще разполагат с по-голям бюджет. Така че новата ОСП ще е по-щедра към новите членове на ЕС и по-лоша за старите. Да, новата ОСП ще се забави, но фермерите не бива да се безпокоят, защото подпомагането им ще продължи. Що се отнася до българските фермери, и през 2014 година те ще продължат да бъдат подпомагани по сега съществуващите правила, но с новия бюджет.
– Бихте ли казали няколко думи за сътрудничеството между България и Гърция в областта на земеделието.
– Както казах, много добре познавам хората, отговорни за земеделието в България. Преди известно време подписахме Меморандум за сътрудничество между Гърция и България в земеделието, когато правителствата на двете страни се срещнаха в Атина. В момента работим по правилата на този меморандум. Сътрудничеството ни не е само по отношение на размяна на информация за системата на производство на земеделски продукти, транспортирането и търговията им. Помните, че имахме проблеми с вноса на стоки с произход от трети страни, представени като български или гръцки.
Обменяме информация и по отношение на научните изследвания и технологиите, в частност по отношение на проблема с посрещането на климатичните предизвикателства. Този проблем ще окаже огромно влияние върху производството на земеделски стоки. Българската страна ни помоли, след като ние имаме разработени политики, отнасящи се към качеството на продукцията, да ги споделим с тях.
Ние, в Гърция, сме на мнение, че не можем да бъдем конкурентни на световните пазари с продукция на ниски цени. Не можем повече да намалим парите за заплати на работниците или парите, които са необходими за производството на продуктите, така че решихме нашият приоритет да са качествените продукти. Искаме да наложим местните продукти, продуктите с определен произход, географска идентификация, биологичните продукти. Предстои въвеждането на още три нови стандарта в ЕС за такива продукти – традиционни продукти, продукти от планински райони, продукти от малки острови. След като решихме, че това са нашите стратегически приоритети, разработихме технология за сертифицирането им, така че потребителите да са сигурни в проследяемостта им, след като плащат малко по-висока цена за тях. Обсъдихме тази технология с моя български колега, след като в България също ще залагат именно на тези приоритети в земеделието. В България също има много добри продукти в различните сектори.
Работим и по отношение на трансграничното сътрудничество. Особено що се отнася до запазването на биоразнообразието, което е много голямо в този район. По отношение мениджмънта на водите, което е много важно, споделяме доста водни източници. В това отношение имаме много добро сътрудничество.
– Какво ще кажете на българските фермери?
– Искам да им кажа, че има бъдеще в европейското земеделие. Има бъдеще в българското земеделие. България е сред основните земеделски производители в Европа, българските продукти са с високо качество. И фермерите трябва да работят именно в посока на производството на качествени продукти. И тогава те трябва да знаят, че бъдещето е добро за българското земеделие. Парите, които ще продължават да идват от Европейския съюз, са много добър инструмент, който фермерите могат да използват за развитието именно на качественото производство.
– А гръцките фермери? Да очакваме ли отново стачки тази година?
– По отношение на нашите фермери, ние като държава се опитваме да сме толкова коректни, колкото това е възможно. Опитваме се да контролираме всяко евро, което даваме в земеделието, така че то да е от реална полза. Също така се стараем фермерите да получават своите субсидии точно във времето, когато са им необходими. Например, ние подпомагаме с определени суми фермерите в отдалечените райони, тъй като там те имат специфични нужди. Фермер от отдалечен остров ще похарчи много повече пари да си достави необходимите фуражи за животните. Така че ние помагаме на тези производители, тъй като не желаем те да напуснат отдалечените острови. Конкретно с примера с доставката на храната за животните поемаме половината от разходите по транспорта. Същото се отнася и за фермерите от планинските райони. За тези производители отпускаме 50 на сто от полагащите им се субсидии по-рано – още през юли, защото точно тогава фермерите събират и заготвят храната за животните. А сега през октомври им изплащаме и останалите 50 на сто.
Що се отнася до полагащите се европейски субсидии за различните култури, които за Гърция са над 2 милиарда евро на година, европравилата са такива, че ние трябва да ги платим до края на 2014 година. Обикновено ги изплащаме през декември. Но от миналата година ЕС позволява да дадем 50 процента предварително плащане. Фермерите ще получат първите 50 процента от субсудиите си още в края на октомври тази година. Така че се надявам тази година да нямаме проблеми с фермерското недоволство. Ние продължаваме да се интересуваме от нуждите на нашите фермери и техните проблеми и се опитваме да им помогнем в тези тежки времена. Но и те не бива да забравят, че икономическото положение е тежко.