Такива са: голямата концентрация, целогодишното оборно отглеждане, едностранчивото и непълноценно хранене, влошеният микроклимат в помещението, незадоволителната квалификация на изпълнителските кадри и грешките в проектирането, строителството и експлоатацията на животновъдните сгради. Това са комплексни причини, довели до несъответствие между условията на хранене и гледане от една страна и нуждите на организма и неговите продуктивни възможности от друга. И като резултат от тяхното стресово въздействие в организма на кравите се установява прекомерно функционално напрежение, проявяващо се с биохимични, клинични и морфологични изменения в различни органи и тъкани.

Понижи се естествената им устойчивост и имунобиологична реактивност и животните са предразположени към лесно и бързо заболяване. Широко разпространение във високопродуктивните стада получиха болестите на обмяната на веществата. Това са група от клинично или субклинично протичащи нарушения на отделни или няколко звена на обмяната, характерни за високопродуктивните животни и промишлените методи на тяхното отглеждане, хранене и експлоатация. Поради тези причини те се наричат още и факторни болести на високата продукция технопатии и т.н.

Най-често срещаните болести, следствие на нарушение на обмяната на веществата при високопродуктивните крави, са кетозата, остеомалацията, родилната пареза, чернодробните дистрофии и хипо- и авитаминозите. Като най-общи характерни особености на метаболитните заболявания са:

– продължително време протичат скрито, безсимптомно, субклинично, което значително затруднява провеждането на ранна диагностика и навременната им профилактика;

– появяват се клинично в периоди на най-високо физиологично напрежение на организма (бременност, раждане, лактация);

С хронифицирането на едно отделно нарушение поради сложните и общи метаболитни взаимоотношения в организма постепенно в процеса се въвличат и други звена на метаболитната верига и настъпва общо нарушение на обмяната на веществата с различен по характер и степен прояви. Безсмислено е например да се разглежда кетозата само като нарушение на въглехидратната обмяна и извън връзката с белтъчнолипидната или като нарушение на стомашно-чревното храносмилане, без да се държи сметка за състоянието и равнището на водно-електролитната обмяна и т.н.

Основната и доминираща причина от горепосочената многофакторна етиология за появата и все по-голямото разпространение на болестите на обмяната на веществата се изразява в нарушаване на количествения баланс между степента на постъпване на някои основни хранителни вещества и тяхното излъчване от организма с продукцията.

Известно е, че една крава с дневен млеконадой от 20 литра за 300-дневна лактация отделя с млякото 750 кг жизненоважни хранителни вещества, в това число белтъчини – 198 кг, мазнини – 229кг, млечна захар – 282 кг, натриев хлорид – 26 кг, калций – 8,6 кг, и фосфор – 6,6 кг, за които изразходва около 4 200 000 килокалории, отговарящи на съдържащите се в 100 новородени телета – почти едно раждане на всеки 3 дни. Това са значими цифри, показващи ясно стойността на високопродуктивните крави и проблема за покриване на техните хранителни нужди. От дълги години обаче немалък процент от тези хранителни нужди за високопродуктивното и млечно говедовъдство остават непокрити. Поради тази причина на практика не се осъществява научно обосновано нормирано хранене съобразно физиологичното състояние и изискванията на организма на високопродуктивните крави.

В структурата на фуражните дажби за тези животни значителен дял заемат силажът и сенажът. Рязко е намалено количеството на сеното и на витаминно-минералните добавки и почти липсват в дажбата лесноусвоими въглехидратни фуражи (кръмно и захарно цвекло, меласа, фуражни тикви и др.).

Повсеместно се прилага силажо-сенажен-концентратен кисел тип на хранене през зимния период и само люцерна и концентриран фураж без достатъчно минерални добавки (особено фосфорни) през летния период. И двата типа хранене, анализирани от биологична и ветеринарномедицинска гледна точка, нарушават нормалното протичане на биохимичните процеси на храносмилането при кравите, съпровождано с дълбоко и комплексно нарушение на обмяната (метаболизма).

А не бива да се забравя при така изменената реактивност на животните, протичане на болестите на обмяната на веществата могат да се сравнят с една епизоотия и да предизвикат катастрофа в изпълнение на плана за млякото и приплодите.

Те съкращават срока за стопанското използване на кравите; намаляват млечната продуктивност с 15 до 30 процента при субклиничното им протичане и до 70 процента при явно болните животни; нарушават в голяма степен репродуктивния процес, завишават броя на умрелите и принудително закланите крави, а преболедувалите раждат нежизнени и слабоустойчиви към заболявания приплоди. Поради това тези заболявания са главният здравен проблем при високомлечните крави и понастоящем имат много по-голямо значение, отколкото заразните и паразитни болести при тях. Тъй като само здравите животни могат напълно да проявят своя генетичен потенциал на продуктивност, една от главните задачи на ветеринарномедицинските и зооинженерните специалисти е да предотвратяват нарушаването на обмяната на веществата в организма още в доклиничния стадий, а не да констатират появата им. Става дума за разкриването на субклинични форми на отделните метаболитни заболявания, и то на равнище стадо, а не на едно животно. Това може да се постигне чрез провеждане на системен профилактично-диагностичен (клиничен и лабораторен) контрол на репрезентативен брой крави от стадото в отделните ферми в различно физиологично състояние, който от своя страна като методичен елемент на диспансеризацията осигурява изясняването на стадната диагноза.

Първата европейска държава, която още през 1971 г. забранява използването като растежни стимулатори, прилагащи се при човека медикаменти, е Великобритания.

В Швеция забраната на всички антибиотични стимулатори е въведена още през 1986 г. Фермерите от един от районите на страната още през 1980 г. предлагат модел на алтернативно селско стопанство без използване на антибиотични растежни фактори и със запазване на обема на получаваната от тях продукция. Така на бял свят се появява шведският вестготски модел.

Дания е първата държава от страните членки на Европейския съюз, която се отказва от прилагането на авопарцин в свиневъдството. Това се случва през 1996 г., като при това отказването има доброволен характер. А през 2000 г. също доброволно местните фермери се отказват и от другите антибиотични растежни стимулатори. По-късно Датският институт за изследване в областта на храните и ветеринарията провежда мащабен анализ на животновъдните показатели в периода преди и след отмяната на антибиотичните стимулатори в страната. Резултатът от изследването показва увеличаване на производството на месо и липса на промяна в смъртността на добитъка. Запазването на числеността и продуктивността на животните били на предишното равнище благодарение на високите стандарти при отглеждането, харненето и опазването на хигиената в животновъдните ферми.

По-късно – през 1997 г. Световната здравна организация официално потвърждава препоръките от 1969 г. да не се внасят във фуража същите антибиотици, които се прилагат в хуманната медицина.

Официалната забрана за използване на авопрацин в страните членки на Европейския съюз е въведена от 1998 г., а от 1999 г. в групата на забранените на територията на ЕС медикаменти влизат вирджиниамицин, карбадокс, олаквиндокс, спирамицин, тилозин и цинкбацитрацин.

През периода 2004-2005 г. повечето поризводители на фуражи в Европа започват да търсят замяна на антибиотичните растежни стимулатори в състава на произвежданите от тях комбинирани фуражи. В резултат на това са разработени нови концепции на хранене на животните, изключващи използването на антибиотици. Така в Германия още през 2004 г. на практика не остават предприятия, които да влагат антибиотици, тъй като прилаганите нови концепции са по-икономични от по-рано прилаганите.

Останалите четири вида растежни антибиотици – авиламицин, монензин, салиномицин и флавомицин, са разрешенви за използване до 1 януари 2006 г. Именно тогава в страните членки на Европейския съюз започва да действа закон, който ги забранява. По този начин от 2006 г. в Евросъюза действа пълна забрана за прилагане на антибиотични растежни стимулатори.

За съжаление тези медикаменти все още се употребяват в някои държави. Така например Съединените американски щати, както преди, остават най-големият производител и потребител на антибиотици, прилагани в животновъдството. Като фуражни добавки американските животновъди ги използват в дажбите на 80 процента от отглежданите птици, хранят с тях 75 процента от американските прасета и млечни крави и 60 процента от месодайните животни.

Също така не бърза да се откажат от тях и в Канада, държавите от Южна Америка и Африка. В азиатските държави, както и в Русия, Украйна и Беларус, въпреки периодично възникващите дебати за вредата от антибиотиците промяна няма.

В европейските животновъдни ферми отдавна се прилагат фитобиотици – натурални фуражни добавки от растителен произход, оказващи положителен ефект върху храносмилането и здравословното състояние на отглежданите животни.

Все повече специалисти призовават към 2015 г. Брюксел да намали обема на използваните във фермите антибиотици с 50 процента, тъй като селскостопанските животни потребяват половината от произведените в света антибиотици.

Мулчът не е проблем и за луковичните. Стига да е по-лек (дървесни стърготини, вместо кори от дърво), те успяват да пробият.

Съществува мулч с органичен и неорганичен характер.

ОРГАНИЧНИЯТ МУЛЧ ИМА НЯКОЛКО ПРЕДИМСТВА:

помага на почвата да задържа влага

повишава количеството на хранителните вещества в почвата

потиска развитието на плевелите

осигурява храна на червеите и на другите животни

Като органичен мулч се използват сфагнов торф, слама, дървесни стърготини, борови кори, окосена трева.

Все по-често фермерите, спазващи изискванията за биологично производство, както и при свободно подово отглеждане, установяват замърсявания по яйцата.

Това води до логичното използване от производителите на допълнително почистване и дори измиване с оглед приемлив външен вид за търговците и потребителите.

Преди и след Великденските празници основателно възниква въпросът дали предлаганите в търговската мрежа яйца са стари, или измивани преди това? Какви са търговските означения на яйцата от търговската мрежа, има ли рискове от измиването на яйцата и защо това не трябва да се прави преди съхранението им.

Какви са изискванията към яйцата, които се предлагата на пазарите?

У нас са разрешени за продажба и се предлагат само кокоши яйца

У нас са разрешени и се предлагат само кокоши яйца.

Не се допуска търговската реализация на яйца от гъски, патици и пуйки.

Това е така поради факта, че много често яйцата от тези видове птици може да съдържат салмонелни бактерии, които предизвикват тифоподобно заболяване при човека с треска, главоболие, колика с болки в корема, повръщане, диария и др.

Поради тази причина яйцата от водоплаващи трябва да се варят 15 мин. или да се пържат преди домашна консумация.

Според преснотата, теглото и начина на съхранение кокошите яйца на пазара биват: клас „А“ или пресни яйца, в т.ч. екстра качество – съхраняват се при максимална температура +18 градуса С; предлагат се на пазара в срок до 21 дни от снасянето или 7 дни преди посочения срок за годност.

– Срокът на годност на яйцата от клас „А“ не може да бъде по-къс от 28-ия ден, следващ деня на снасянето.

На черупките на яйцата от клас А, предназначени за предлагане на пазара, посредством принтер с безвредно мастило трябва да бъде отпечатан т.нар. код на производителя, който се състои от шест цифри и две букви:

– първата цифра указва как се отглеждат кокошките-носачки: 0 – биологично, 1 – свободно, 2 – подово, 3 – клетъчно;

– двете букви са инициалите на страната на произход (BG или др.);

– следващите цифри от 1 до 28 показват кода на областта, в която се намира стопанството;

– последните три цифри представляват ветеринарномедицинския регистрационен номер на производителя (например: 1 BG 25 443). Яйцата екстра качество се маркират по същия начин, но се поставя и датата на снасяне: ден (от 1 до 31) и месец (от 1 до 12).

Датата се маркира по време или веднага след окачествяваненто или това се извършва в производствения обект

– Яйцата от клас „Б“ от своя страна биват: неохладени: не са охлаждани при температура по-ниска от + 5 градуса С. Съхраняват се при максимална температура +18 градуса С и се предлагат на пазара в срок до 21 дни от снасянето или 7 дни преди посочения срок за годност. Яйцата от клас Б, когато се търгуват в страната, не се маркират с код на производителя. Към тях спадат и охладените яйца, неотговарящи на изискванията за клас „А“. Тези яйца могат да се използват само в предприятията от хранително-вкусовата промишленост след задължителна топлинна обработка или за други промишлени цели.

– В зависимост от теглото си яйцата от клас „А“ биват XL (с тегло на едно яйце над 73 г), L (тегло на едно яйце от 63 до 73 г), М (от 53 до 63 г) и S (яйца под 53 г).

Яйцата, предназначени за предлагане на пазара, се маркират с кръг върху черупката чрез печат с безвредно за здравето, трайно, немиришещо, неизмиващо се мастило, предназначено за хранително-вкусовата промишленост, което се нанася по начин, позволяващ яснота и четливост на маркировката.

Начини за разпознаване на застарелите яйца и как да се постъпва с тях

Кокошите яйца на пазара биват пресни до 7 дни от снасянете и охладени, които препоръчително могат да се съхраняват в хладилник до 120 дни.

Пресните яйца показват еднородност на оцветяването и обикновено са с бяла или кафеникава черупка.

Прясното яйце поради своята малка въздушна камера, когато се постави във вода, потъва.

При разклащане на прясно яйце до ухото не се чува характерният звук от хлопане, дължащ се на разпадане на връзките, придържащи жълтъка в централно положение.

При счупване на прясно яйце не се наблюдава смесване на жълтъка и белтъка.

Белтъкът на пресните яйца е с бистър, гъст централно разположен плътен слой и течен периферен слой.

След меката зима пшеницата и ечемикът възстановиха вегетацията си, но се оказаха в различно състояние в отделните региони на страната. На много места посевите бяха неизравнени и в различна фенофаза на развитие. Разбира се, там, където фермерите се бяха погрижили за растенията още през есента, картината бе коренно различна. Заради сухата есен и бавното развитие на растенията, подхранването на посевите с листен тор бе не само препоръчително, но задължително. Фермерите, които го направиха, видяха резултата още в края на есента. След падналите по-късно валежи растенията бързо преодоляха стреса и благодарение на леснодостъпната храна от торовете, бързо продължиха развитието си, развиха стабилна коренова система, някои дори успяха и да братят. Благоприятната за есенниците зима не доведе до сериозни повреди по посевите, а отчетените измръзвания бяха на отделни полета, и в рамките на допустимото.

Меката зима позволи на някои места фермерите да направят по-ранно внасяне на азотен тор. Точно когато производители в страната се готвеха да започнат масово торене, ситуацията се промени. Ниските температури, чести и продължителни валежи, попречиха на внасянето не само на азотния тор, но и на листните торове, както и на стартирането на рз-кампанията. На малко места и, разбира се, по-едри производители успяха да направят въздушни пръскания.

Доколко ефективно е обаче торенето, е въпрос, който поражда съмнения. След обилните и продължителни валежи, възможно е голяма част от азотния тор да е отмит, а растенията да не са успели да го усвоят, предполагат специалистите. Така че проблемът с храненето на растенията става сериозен и фермерите трябва много внимателно да преценят какви мерки да предприемат, за да не останат посевите гладни.

Освен, че се оказа проблемно торенето, същото се отнася и за растителнозащитните мероприятия, които по традиция стартират с хербицидната кампания. Повечето фермери не успяха да напръскат посевите с хербицид а съответно и фунгицид или инсектицид, където има болест или неприятел. Масово фермери се оплакват, че плевелите толкова са избуели, че се явяват сериозен конкурент на културните растения. На такива места е необходимо специалисти по растителна защита добре да прегледат посевите и да дадат конкретна препоръка кой хербицид би се справил най-добре в конкретната ситуация. Със сигурност на много места познатите схеми, които се дават за пръскане при определена фаза на културите, както и фазата на плевелите, не са актуални, тъй че трябва да се дават нови препоръки.

Фермерите ще се наложи да използват един, на места дори два хербицида срещу житни и срещу широколистни плевели. Освен това дъждовете провокираха развитието и на някои болести, както и поява на неприятели, така че ще се наложи да се направи комбинирано пръскане, което да включва няколко продукта за растителна защита.

Това със сигурност ще доведе до стресиране на растенията, които доскоро страдаха и от прекомерно преовлажняване. Затова агрокосултантите препоръчват при пръскането да се включи и подходящ листен тор, който да неутрализира неблагоприятните условия т.е. да се намали фитотоксичността, на която са подложени културните растения, а в същото време да се увеличи поражението по плевелната растителност. Даденият тор трябва да съдържа важни макро- и микроелементи, които лесно се приемат от растенията, стимулират ги, както и ускоряват обменните процеси и спомагат за приемането и усвояването на наличните в почвата хранителни вещества. Той води и до стимулиране на развитието и ускоряват растежа на по-късно появилите се братя.

Тази година и торенето ще се прави не по-установената схема, а според ситуацията на даденото поле, т.е. какво е внасяно там до момента, и какво трябва да се предприеме, за да се осигури балансирано хранене на растенията.

Да не забравяме, че наближава времето и за второто листно подхранване което се прави за качество на зърното. Това допълнително хранене води до увеличаване на добива с 15-20%. Освен това внесеният листен тор подобрява оплождането, намалява броя на стерилните класчета, зърната се наливат по-добре, а всичко това води до повече и по-качествено зърно.

Въпреки поредната трудна година за рапицата, намалелите площи в страната, както и разорените посеви в някои райони, културата е в добро състояние. Фермери от Русенско, Великотърновско споделят, че посевите им са много добри. Въпреки трудните условия на сеитба, падналите след това валежи подобриха състоянието на рапицата.

Производителите, внесли листни торове още през есента, видяха резулата още тогава. Растенията развиха добра коренова система и бързо напреднаха в развитието си, като достигнаха оптималната фаза на презимуване. Условията през зимните месеци не бяха проблем за рапицата, която презимува успешно. С възстановяването на вегетацията със затопляне на времето, производителите третираха отново с листен тор, с който растенията да преодолеят по-лесно стреса, при който бяха подложени. Третирането с листен тор стимулира стрелкуването и увеличава разклоненията на растенията. Приложен заедно с инсектицид, фунгицид или хербицид, торът гарантирано увеличава добива. Със започването на бутонизация фермерите започнаха да пръскат посевите с лактофол бор. Рапицата е боролюбива култура и това е начина за снабдяване с този елемент. Това води до подобряване на развитието на цветовете, повишава оплождането, привлича пчелите.

Жизненото пиле реагира на почукване с палец

Ако купувате по-възрастни пилета, трябва да обърнете внимание на поведението им и формата на тялото.

Преохладените или болни пилета са с прораснали махови пера, а стойката им е леко изгърбена. Ако около клоаката имат замърсени и слепени пера, пилето е болно.

Оглед на пилета на 6-8-седмична възраст

При тях трябва да огледате общото оперение и постановка на тялото.

Клоаката трябва да е чиста. Важно е да обърнете внимание и на изравнеността в партидата – еднакви ли са на ръст предлаганите пилета, или някои са по-големи, а други – значително по-малки.

Отново огледайте краката – да се разположени правилно и да няма изкривявания.

И още:

Задължително опипайте гръдната кост. Тя трябва да е разположена в средата, без изкривяване в едната или другата страна.

Оперението на пилета над 12-седмична възраст трябва да е характерно за породата, за която ви го продават.

А когато купувате пилета от птицеферма, на крака на всяко пиле трябва да има регистрационен пръстен.