По въпросите, които са отправили към МЗХГ желаещите да кандидатстват по Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“, става ясно, че ПРСР действително не е добре рекламирана! Защо обаче все още не е, след като се похарчиха 4 милиона за целта, остава мистерия.

Като за финал – 4 млн. лева „гълта“ рекламна кампания за ПРСР 2014-2020

С този материал искаме безвъзмездно да подпомогнем колегите, които закъсняват с рекламирането, като дадем поне малко информация на хората.

Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ е насочена към смекчаване трудностите на малките стопанства и към повишаване конкурентоспособността им.

Малките стопанства в България се характеризират с опит и традиции в производство на продукти с високо качество, традиционни за българското земеделие и търсени от българските потребители. Същевременно се отличават и с по-ниска производителност, по-високи разходи, по-ниска конкурентоспособност и с намалени възможности за реакция на промените в пазарна среда или да се възползват от възникващите пазарни възможности. Малките стопанства често работят с физическо и морално остаряло оборудване, имат ниска степен на механизация на производството, липсваща или лошо поддържана напоителна инфраструктура, недостатъчен оборотен капитал, ниска кредитоспособност, неподходяща специализация в производства, които имат намаляващ пазар или конкуренция от производители с по-ниски разходи, неефективен мащаб на производството.

Подкрепата е насочена към инвестиции, свързани с:
• Инвестиции за модернизация или увеличаване на физическия капитал с оглед намаляване на преките разходи за производство, повишаване на производителността на труда и качеството или разширяване на производството;
• Инвестиции за подобряване на пред-пазарната подготовка или съхранение на продукцията (като оборудване за оборудване за почистване, сортиране, пакетиране на продукцията и сгради за специализирано съхранение и обработка, осигуряване на вентилация, изолация и охлаждане);
• Инвестиции за създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед и бързорастящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия;
• Инвестиции за реконструкция и строителство на сгради за отглеждане на добитък;
• Инвестиции за намаляване на потреблението на енергия;
• Инвестиции за производство на биоенергия за нуждите на земеделските стопанства;
• Инвестиции в машини, оборудване и съоръжения за опазване на околната среда, включително за съхранение на оборска тор;
• Инвестиции за постигане съответствие с нововъведени стандарти на Общността приложими за съответните стопанства.

УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ 

Допустими кандидати (допълнена):

• За безвъзмездна финансова помощ могат да кандидатстват земеделски стопани:

а) физически лица;
б) еднолични търговци (ЕТ) или юридически лица, регистрирани по Търговския закон;
в) кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите.

• За безвъзмездна финансова помощ за колективни инвестиции могат да кандидатстват признати групи производители и признати организации на производители, само за сектора, за който са признати и за продуктите, за които са признати.

• Към датата на подаване на проектното предложение кандидатите по т.1 трябва да:

а) са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.), наричана по-нататък „Наредба № 3 от 1999 г.“;
б) са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година;
в) имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 6000 евро и 7999 евро включително и над 50 на сто от СПО на стопанството е от секторите „Животновъдство“, „Плодове и зеленчуци“ и/или „Етеричномаслени и лекарствени култури“, съгласно продуктите, посочени в Приложение № 3;
г) са собственици и/или ползватели на цялата налична в земеделското стопанство земя, включително сгради, помещения и оранжерии, използвани за производствена дейност на селскостопански култури;
д) са собственици и/или ползватели на животновъдните обекти, сгради и помещения, използвани за животновъдната дейност, в случай че развиват такава;
е) са микропредприятия или малки предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за малките и средните предприятия.
…
Четете още УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ 

Допустими разходи:
• Изграждане, придобиване и подобряване на недвижимо имущество, включително чрез лизинг;
• Закупуване на нови машини, съоръжения и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите, включително чрез лизинг;
• Закупуване на недискови (палцови) бавно подвижни косачки, закупуване и поставяне на електропастири за управление на пашата, закупуване на балировачки, закупуване на соп (сеносъбирачка), закупуване на дробилки (прикачен инвентар, който директно дроби малки храсти и ги компостира и оставя върху пасището), закупуване и поставяне на кошери в ливади и овощни градини, закупуване на преносими сушилни и др;
• Общи разходи свързани със съответния проект за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултантски услуги;
• Закупуване на ноу-хау, патенти права и лицензи, търговски марки и процеси необходими за изготвяне и изпълнение на проекта.

Приоритети:
• Стопанства от сектор животновъдство
• Стопанства от сектор плодове и зеленчуци
• Стопанства с биологично производство
• Стопанства, разположени в планински и необлагодетелствани райони,
• Инвестиции в енергийна ефективност и иновации.

Дейности, допустими за финансиране (допълнена):
Допустими дейности:
• По подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство чрез:

а) модернизиране или увеличаване на наличните производствени материални и/или нематериални активи или
б) подобряване на предпазарната подготовка или съхранение на продукцията, или
в) създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед, или
г) повишаване на енергийната ефективност в земеделските стопанства, или
д) производство на биоенергия за нуждите на земеделските стопанства, или
е) инвестиции в машини, оборудване и съоръжения за опазване на околната среда, или
ж) инвестиции за постигане съответствие с нововъведени стандарти на Общността, приложими за съответните стопанства, или
з) изграждане, реконструкция/рехабилитация на съоръжения и оборудване, включително кладенци и съоръжения за съхранение на вода за напояване, включващи изграждането на нови и подобряване на съществуващи мрежи в стопанствата.

• Безвъзмездна финансова помощ се предоставя на земеделски стопани за инвестиции в техните стопанства, пряко свързани с една или няколко от дейностите по първично селскостопанско производство и съхранение само на собствени земеделски продукти, както и подготовка на продукцията за продажба. Земеделските продукти могат да бъдат само продукти, включени в Приложение № 3.

• Безвъзмездна финансова помощ се предоставя на групи и организации на производители  за инвестиции пряко свързани с една или няколко от дейностите по първично селскостопанско производство, съхранение и  подготовка на продукцията на своите членове.

Процент на съфинансиране (редактирано):

Безвъзмездната финансовата помощ е в размер до 60 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

• Размерът на безвъзмездната финансовата помощ се увеличава с 10 на сто в следните случаи:
а) за проекти, представени от млади земеделски стопани;
б) за колективни инвестиции;
в) за проекти, които се изпълняват в обхвата на райони с природни и други специфични ограничения райони. Проектите трябва да се изпълняват на територията на населено място, чието землище попада в необлагодетелстван район съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват,(ДВ, бр. 20 от 2008 г.), и най-малко 75 на сто от общата земеделска площ се намира в необлагодетелстван район;
г) за проекти с дейности, подпомагани по линия на ЕПИ за селскостопанска производителност;
д) за разходи за иновации, опазване и възстановяване на околната среда, включително биологично производство, икономия на ресурси и адаптация към климатичните промени.

• Размерът на безвъзмездната финансовата помощ се увеличава с 15 на сто за инвестиции изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат“ или мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г.

• Максималният размер на финансовата помощ за проект, отговарящ на повече от едно от условията по т. 2 и/или 3, е не повече от 80 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

• Максималният интензитет на безвъзмездната финансова помощ за проект за колективни инвестиции и интегрирани проекти, представен от един кандидат/бенефициент, отговарящ на повече от едно от условията е не повече от 90 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

• Когато на кандидата е предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер над 60 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи, той се задължава да поддържа съответствие с условията, при които е получил помощта в по-големия размер, за период от три години от датата на получаване на окончателно плащане. С изключение на условието по т. 2, буква „а“, в случаите на навършването на максимално допустимата възраст.

• Разликата между пълния размер на допустимите за финансово подпомагане разходи и размера на безвъзмездната финансова помощ се осигурява от кандидата, като участието на кандидата може да бъде само в парична форма.

Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 1250 евро.
Максималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 25 000 евро (48 895 лв.), а за проекти представляващи колективни инвестиции 70 000 евро.
Максималното комбинирано подпомагане за проекти за колективни инвестиции и интегрирани проекти е не повече от 90% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

Източник: Съвети в земеделието, ДФ Земеделие

Таблица за размер на стопанството /СПО/

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА ТАБЛИЦАТА ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАЗМЕР НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА

Документи за кандидатстване и информация

УСЛОВИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОДОБРЕНИ ПРОЕКТИ

До момента Държавен фонд „Земеделие“ извърши плащания по помощта de minimis за общините в Ямболско и Бургаско, засегнати и ограничени поради заболяването чума по дребните преживни животни, общо на 364 стопани от седемте общини с въведени ограничения заради чумата (PPR) за близо 2 050 000 лв.

Обезщетения ще получат не само стопаните на евтанизираните животни, но и всички останали, които подлежат на възбрана за реализиране на млечни и месни продукти извън ограничената зона.

Чрез помощта de minimis стопаните ще могат да покрият загубите от нереализираното мляко, ценовите разлики на изкупената продукция и затрудненията при изхранването на животните. Тя е допълнение към вече изплатените на стопаните обезщетения за евтаназирани животни.

ОТ НАЦИОНАЛЕН ПРОТЕСТ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ОВЦЕВЪДИ И КОЗЕВЪДИ

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Копие до : Г-н Румен Порожанов
Министър на земеделието,
Храните и горите

Д Е К Л А Р А Ц И Я

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Като най-голяма животновъдна асоциация в страната (1785 члена отглеждащи над 222 162 бр овце и кози), Националната Овцевъдна и Козевъдна Асоциация (НОКА) многократно е изпращала в писмен вид по надлежен ред всички свои искания за решаване на кризисната ситуация в бранша, към Министъра на земеделието храните и горите и към Министър Председателя на Р България.

НОКА, а не Симеон Караколев, е единственият организатор на проведения на 18.07.2018 г.в София Национален протест на българските овцевъди и козевъди. Стачните действия бяха продължение на националните протести за спасяване на отрасъла, които започнаха на 13 юли т.г. край с. Шереметя до Велико Търново, със символична блокада на главен път София-Варна.

Нашите искания бяха подкрепени от десетки организации в сектор Животновъдство! Искаме да подчертаем, че т.1 от  Споразумение, сключено на 18 юли 2018 г. между Министъра за земеделието храните и горите и Национална Овцевъдна и Козевъдна Асоциация, с Вашата санкция, а именно „Да бъдат освободени заместник- министърът на земеделието храните и горите д-р Цветан Димитров, директорът на дирекция „Животновъдство” д-р Златка Възелова, директорът на дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели” Георги Праматаров и Бойко Синапов съветник на министъра на земеделието храните и горите” е категорично подкрепенa от:

1. НАЦИОНАЛНА ОВЦЕВЪДНА И КОЗЕВЪДНА АСОЦИАЦИЯ
2. РЕГИОНАЛНА ЖИВОТНОВЪДНА АСОЦИАЦИЯ СЛИВЕН
3. СЪЮЗ НА ОВЦЕВЪДИТЕ И КОЗЕВЪДИТЕ
4. АСОЦИАЦИЯ НА ПЛЕВЕНСКА ЧЕРНОГЛАВА ОВЦА
5. АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА ТЪНКОРУННИТЕ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ
6. АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ПОРОДИ ОВЦЕ
7. СДРУЖЕНИЕ РАЗВЪДНА АСОЦИАЦИЯ ЗА МЕСТНИ ПОРОДИ ОВЦЕ
8. АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЕСТНИ АВТОХТОННИ ПОРОДИ В БЪЛГАРИЯ
9. СДРУЖЕНИЕ ДОБРУДЖАНСКО АГНЕ
10. АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА ПОРОДАТА ЛАКОН В БЪЛГАРИЯ
11. СДРУЖЕНИЕ НА ЖИВОТНОВЪДИТЕ В БЪЛГАРИЯ 2018
12. МЕЖДУНАРОДНА АСОЦИАЦИЯ КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ
13. СЪЮЗ НА ФЕРМЕРИ СТРУМА
14. АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ПОРОДИ КОЗИ
15. АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКА БЯЛА МЛЕЧНА ПОРОДА КОЗИ В БЪЛГАРИЯ
16. НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ
17. АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА РЕДКИ АВТОХТОННИ ПОРОДИ – Калоферска дългокосместа коза
18. НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА МЛЕКО И МЕСО ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ Организации / групи на производителите на мляко и месо от цялата сграна
19. СЕВЕРОЗАПАД 2016
20. КИТКА 2016
21. ДЕЛИОРМАН ГРУП
22. НИКИ 2017
23. ДОБРУДЖА 7
24. ШИЙП ГРУП 2016
25. ФЕРМЕРИ ВТ
26. ПИРГОС МИЛК
27. ХАРИ АГРО ГРУП
28. ФЕРМЕРИ 2016
29. СДРУЖЕНИЕ ЛУДОГОРИЕ
30. ТРАКИЙСКО СЛЪНЦЕ
31. ЗЛАТЕН ЧАН
32. ФЕРДИЧ МИЛК
33. ЕДАСИС
34. ДЕТЕЛИНА
35. СДРУЖЕНИЕ АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЕСТНИ АВТОХТОННИ ПОРОДИ КОЗИ В БЪЛГАРИЯ
36. АСОЦИАЦИЯ НА ОВЦЕВЪДИТЕ ОТ ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
37. НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОБЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ
38. СЪЮЗ НА ЖИВОТНОВЪДИТЕ В БЪЛГАРИЯ
39. АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА КАФЯВАТА ПОРОДА ГОВЕДА
40. СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА ГОВЕДА ОТ ПОРОДИТЕ МОНБЕЛИЯРД И СИМЕНТАЛ

20.07.2018 г.
Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА)

Форумът „Визия за овцевъдството и козевъдството в България 2018-2027“, който се проведе днес  2.07.2018 г. в Дома на Европа, събра в един своеобразен организационен дует Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) и евродепутатът от БСП Момчил Неков.

Участие в събитието взеха зам.-мнистър Цветан Димитров, високопоставени чиновници от ведомството от дирекция животновъдство, начело с г-жа Златка Възелова, представители на овцевъдните и козевъдни организации, учени и специалисти, както и земеделски производители и фермери.

Общото впечатление от проведения форум, споделен за AGRO Journal от участници, е че срещата е преминала в духа на общи приказки и намерения, без да бъде конкретно изяснена стратегия.

Желанието си да участва в организирането на такова събитие в едно с председателя на НОКА Симеон Караколев, обясни в самото начало евродепутатът Момчил Неков с думите:

Тук съм като представител на България в Европейски парламент, тук съм като заинтересовано лице, което наистина иска да помогне на секторите овцевъдство и козевъдство. В моята компетенция е да запозная българските органи и  производители с проблемите пред сектора, с пропуснатите възможности, които тепърва трябва да наваксваме, и в същото време да можем да парираме проблеми от глобално естество с търговските споразумения, които биха попречили доста на бранша.

Търговските споразумения, които визира депутатът, са онези, които след окончателното излизане на Англия от съюза, ще дадат възможност Австралия и Нова Зеландия да залеят пазара с продукция. И децата знаят за легендарните обеми на овцевъдството в тези страни. За родния фермер този развой на нещата ще представлява непреодолимо препятствие … почти за вечни времена. Сектора ще се превърне в „бутик“ с неколцина ентусиасти.

На практика спасителния пазар можеше да е в южната ни съседка Турция. Заедно с безброй малки и големи пречки за това, последната седмица потресаващи кадри на унищожени животни от Странджанско заради разрастващата се зараза от чума по овцете и козите, засядат като буца в гърлата и на овцевъди и козевъди, и на всеки българин със съвест.

От коментарите по този въпрос е видно,че има съмнение за нарочен саботаж, целящ да унищожи окончателно двата сектора, чрез заразяване с чума, която да се превърне в пандемия. По непроверени данни до момента се говори за унищожаването на над 14 000 животни, а заразата върлува от няколко дни и в още една област – Бургаска.

Дали и как биха продължили преговорите с Турция за износ на овце и кози от България, остава мистерия, след изказването на  Зам-министър Димитров, който осветли присъстващите:

Този традиционен пазар, за който си говорим дълги години наред – Близкия Изток и Турция, вече не е този, който беше. Това е един много по-евтин пазар от европейския.

Това означава, че българските овцевъди и козевъди ще са принудени да продават продукцията си по-евтино, ако искат да присъстват на източния пазар. За Европейския… там пък искат други качества, не консумират много от продуктите от овче мляко, изобщо и там нещата са в критичен вид за БГ.

Въпреки напредващата в своята реализация идея (поне на думи) за създаване на нова млечна българска порода овце, участниците във форума се обединиха около мнението, че бъдеще може да има само в месодайното овцевъдство.

Преди месеци именно г-н Караколев сподели в телефонен разговор с AGRO Journal, че именно той е „бащата“ на идеята – да се появи нова млечна порода (може би по подобие на съществуващата синтетична популация, която не се хвали нито с млечни нито с месни рекорди), при това със сериозен ентусиазъм. На лице е леко разминаване в направленията, но може да е защото новата млечна българска порода още не се е появила на бял свят.

От своя страна евродепутатът от БСП Момчил Неков, даде идеи за разширяване на възможностите за допълнителен доход от овцевъдство и козевъдство, като се намери механизъм за сертифицирането на вълната като БИО продукт.

В допълнение изрази категорично мнение, че както овцевъдството, така и козевъдството трябва да продължат да бъдат подпомагани, като чрез това подпомагане ще се цели справянето с тежките проблеми, като несигурното бъдеще на този бизнес изобщо.

Що се отнася до подпомагането на браншовите организации, помощта трябва да се увеличи чувствително, според депутата. Вероятно вижда позитивите от дейността на съответните организации в момента. Отчете като сериозен проблем вноса от трети страни, липсата на маркетингов подход, а изход от това ще бъдат добре финансираните организации които да организират почти всички производители. Той сравни България и Франция, а резултатът е 5% : 95%  в полза на отлично организираните французи, които по всяка вероятност нямат никакви съмнения в ефективността на работата на своите браншови асоциации и други подобни формирования, които скоро ще ги качат на „трона“ на животновъдството в Европа.

Неков обърна сериозно внимание и на не търпящия отлагане проблем с „подмяната на генерацията“.  Липсата на млади фермери овцевъди и козевъди е изключително сериозен и очевиден. Толкова, колкото са сериозни и очевидни причините за това, част от които са изброени по-горе. Липса на пазар, ниски изкупни цени, липса на политическа воля за сериозно изработване на дългосрочна стратегия, никаква „цедка“ на вноса, сега пък и… чума. Не е възможно да се привлече млад човек в подобен бизнес, който „крещи“ в предсмъртна агония.

По мнение на депутатът – на младия, начинаещ фермер, ще са му нужни сили да издържи първите… една-две години, тъй като според него те са критични. Припомни, че негова е идеята за подпомагане на млади фермери в планинските райони, а и предложи като вариант да бъдат отпускани стартови безлихвени кредити. Към момента изобщо няма такава тенденция, не и в българските банкови институции.

Потърсихме за мнение, относно бъдещата не само визия, а и  „телосложение“, съществуване и жизненост на българските овцевъдство и козевъдство, авторитетни специалисти участвали във форума, но те се въздържаха от коментар. Причината за това е тяхната съвест и нежелание да се включат в поредния опит да се говорят празни приказки, без и най-малки наченки на разбиране на материята, още по-малко желание да се постигне успешно и печелившо животновъдство.

Предложението на зам. министъра е странно и обидно за овцевъдите – Сваляте цените и продавате. България е страната с най-голям принос в намаляване броя на овцете в Европа в последните години. От 25 милиона, 9 се падат на нашата страна. Очевидно е, че не е изгодно, не е рентабилно и все повече стопани се отказват от дейността си, при това с нескрито огорчение, че на техен гръб някои станаха по-богати, че и по-безочливи. Да не зачекваме темата за най-голямата популация овце абсолютно не конкурентна със своите светлинни години по-продуктивни аналози Асаф и Лакон. Това е ефект от 30 години сериозна „работа“ на политики в селското стопанство.

А защо вълната сега е отпадък? Защото освен селско стопанство, няма и лека промишленост. За износ – нямаме капацитет…с дата днес!

Обезщетения на засегнати овцевъди с овцете – майки и кози – майки
На пострадалите земеделски стопани, във връзка с възникналите огнища на заболяването чума по дребните преживни животни в обл. Ямбол (общ. Болярово и общ. Елхово)   и обл. Бургас (общ. Малко Търново, общ. Приморско, общ. Созопол, общ. Средец и общ. Царево) се предоставя подпомагане от типа de minimis за покриване на загуби от нереализиране на мляко, ценови разлики на изкупена продукция и затруднения при изхранване на животните.

Единичната ставка за една овца-майка и/или коза-майка е в размер на 47 лв. обл. Ямбол и обл. Бургас;За трите общини в обл. Ямбол (общ. Ямбол, общ. Стралджа и общ. Тунджа), в които бе наложена едноседмична възбрана за продажба на сурово мляко, се предоставя подпомагане за пропуснати ползи от реализация на първична земеделска продукция (овче и козе мляко), като единичната ставка е в размер на 14 лв. за една овца-майка и/или коза-майка;

Срок за подаване на заявленията: от 19 юли 2018 г. до 31 август 2018 г.

Изплащането на помощта ще става до 5 работни дни от подаване на заявлението.

За улеснение на пострадалите животновъди заявления се подават  в съответната Областна дирекция (ОД) на ДФ ”Земеделие” – гр. Бургас и гр. Ямбол, отдел „ПСМП“ или в Общинските служби „Земеделие“ към МЗХГ, в следните общини: Болярово, Елхово, Стралджа, Малко Търново, Приморско, Созопол, Средец и Царево

Предоставяне на помощ de minimis за всички животновъди, които отглеждат дребни преживни животни и не попадат в засегнатите от заболяването области – единичната ставка е в размер на 7 лв.

Срок за подаване на заявленията: от 19 юли 2018 г. до 31 юли 2018 г.

Изплащане на помощта: до 10 август 2018 г.

*Забележка: Престои на заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ да се разгледа предложение за увеличаване с още 8 лв., което ще доведе и до повишение на всички ставки по-горе.

Подпомагане кампания директни плащания 2018 г.
Всички пострадали животновъди, кандидатствали по схемите за обвързана подкрепа за Кампания 2018 г. (схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки в планински райони (10 – 49 животни) и схема за обвързано подпомагане за овце майки и кози майки под селекционен контрол) ще получат подпомагане, вкл. за евтаназираните животни, като за тях няма да се изисква доказване на реализирани количества мляко и/или млечни продукти.

Аналогично, кандидатите по схемата за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството, ще бъдат допустими за подпомагане по схемата. За целта кандидатът и/или упълномощено от него лице трябва да попълни и подаде в съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция и общинските служби по земеделие на територията на засегнатите общини от областите Бургас (Малко Търново, Приморско, Созопол, Средец, Царево) и Ямбол (Болярово, Елхово), формуляр по образец за форсмажорното обстоятелство, с представени доказателствени документи за събитието.

Обезщетения за евтаназирани животни.
Животновъдите с евтаназирани животни получават обезщетения, които са изчислени по видове и категории животни, като е отчетена пазарната цена, теглото на животното и неговата развъдна стойност. Така се формират два вида обезшетения за стокови животни и такива под селекционен контрол.

При стоковите животни, обезщетенията варират, както следва:

Категория животни / Цена за 1 животно в лв.

Агнета до 6 месеца за угояване / 140

Шилета от 6 до 12 месеца за угояване / 160

Шилета от 12 до 18 месеца за угояване / 160

Овце за угояване / 190

Ярета до 6 месеца / 140

Козлета от 6 до 12 месеца за угояване / 160

Кози за угояване / 190

При определяне индивидуална ценана всяко животно под селекционен контрол са отчетени и племенната стойност на животното на база неговата млечност, поредността на лактацията, като за  мъжките разплодни животни получената крайна стойност се удвоява.

среден минимален размер лв. / среден максимален размер лв.

овца-майка – 234,66 / 436

коч – 690 / 713

Към 18.07.2018 г. са изплатени обезщетения на собствениците на убитите животни от заболяването „Чума по дребните преживни животни“ общо 416 413, 52 лв. за 1 530 броя животни. Разпределението по области е следното: за област Ямбол са обезщетени общо 1 356 броя животни на стойност 119 192, 62 лв., за област Бургас общо 474 броя животни на стойност 297 220, 90  лв.

Новите ставки за обвързано подпомагане за крави, овце, кози и биволи са известни. Сумите, с които ще бъдат подпомагани стопаните са определени с няколко заповеди, подписани от аграрния министър с дата 8.06.2018 год. От списъка за подпомагане са изключени овцете и козите, които не се контролират.

Крави под селекционен контрол
от  596,25 на 632,45 за първите 250 животни.
За стопанства над 250 крави – от 477,00 на 505,96 лв.

За овце и кози под селекционен контрол
–  83,52  лв. до 300 животни
Над 300 – 66,82 лв.

Месодайни крави под селекционен контрол
– 280,19 лв. за първите 250 животни
– Над 250 крави – 224,15 лв.

Млечни крави
– 323,15 лв.

Месодайни крави и/или юници
–  173,18 лв.

Биволи
– За първите 250 биволи   625,69 лв.
– 500,55 лв. над 250 животни