Кога и как да спрем поливането на лозите за по-висока захарност на гроздето

Земеделец Новини Публикувана преди 8 часа

Управлението на напояването в лозята през периода на узряване е ключов агротехнически похват за постигане на по-висока захарност на гроздето. Контролираният воден дефицит при лозите насочва хранителни вещества и захари към гроздовите зърна, но изисква прецизно определяне на момента и интензивността на ограничаване на поливките — в зависимост от сорта, типа почва и климатичните условия.

Как водният дефицит влияе върху захарността

В началото на развитието на лозата бързорастящите върхове на летораслите и колтуците изразходват голяма част от хранителните вещества и захарите, произведени от листата. Когато лозата изпита умерен недостиг на вода, растежът на летораслите се забавя или спира, което намалява конкуренцията между зелената маса и гроздовете. По-голяма част от произведените захари и хранителни вещества се насочва към зърната.

Тази реакция се регулира от растителен хормон — абсцисова киселина. При намаляване на водата в почвата лозата произвежда повече от него, което кара устицата на листата частично да се затворят и ограничава загубата на вода чрез изпарение. Едновременно с това хормонът стимулира процесите, улесняващи пренасянето и натрупването на захари в гроздовите зърна.

Важно е да се прави разлика между истинско натрупване на захари и тяхното привидно увеличаване вследствие на обезводняване. При добре контролиран воден дефицит листата продължават да фотосинтезират ефективно и активно транспортират захари към плодовете. При прекалено силно или твърде ранно засушаване обаче фотосинтезата се нарушава, листата започват преждевременно да стареят и опадат, а по-високата захарност е резултат единствено от загуба на вода и свиване на зърната — не от реално натрупване на повече захари. Това води до по-нисък добив и може да влоши качеството и баланса на бъдещото вино.

Фази на развитие и правилният момент за ограничаване на поливките

От разпукването на пъпките до цъфтежа лозата се нуждае от достатъчно влага, за да изгради силен листен апарат и добре развита коренова система. Недостигът на вода през този период може да доведе до по-малко съцветия, по-слабо завързване и ограничено развитие на листната маса, което впоследствие затруднява натрупването на захари и нормалното узряване.

Периодът от завързването на зърната до началото на прошарването е най-подходящ за прилагане на регулиран воден дефицит. Ограничаването на поливките започва след приключване на цъфтежа и формирането на младите зърна. Контролираният недостиг на вода забавя растежа на летораслите, намалява прекомерното развитие на зелената маса и насочва повече хранителни вещества към гроздовете. Освен това зърната остават по-компактни, което подобрява съотношението между ципата и сока и благоприятства натрупването на ароматни и фенолни съединения.

По време на прошарването — когато зърната омекват, сменят цвета си и интензивно натрупват захари — напояването трябва да се управлява много внимателно. В зависимост от сорта, почвените условия и климата поливките обикновено се намаляват или спират напълно между 10 и 30 дни преди гроздобера. Целта е лозата постепенно да изразходва наличната почвена влага, без да се стига до преждевременно съхнене на листата или отслабване на растенията.

След приключване на гроздобера продължителният недостиг на вода не е желателен. При сухи условия се препоръчва умерено напояване преди първите есенни студове, за да останат листата активни по-дълго и да продължат да фотосинтезират. Така лозата натрупва резервни хранителни вещества в стъблото, рамената и корените — необходими за успешното презимуване и силен старт на следващия сезон.

Различни подходи според сорта и типа почва

Ефектът от контролирания воден дефицит зависи от предназначението на гроздето, особеностите на сорта и вида на почвата.

• Червени винени сортове (Каберне Совиньон, Мерло, Мавруд, Сира): основната цел е висока захарност и добро натрупване на багрилни и ароматни вещества. Поливките се ограничават по-рано и се прекратяват напълно около 20–30 дни преди гроздобера. Умереният воден дефицит води до по-дребни зърна с по-високо съотношение между кожица и пулп, което благоприятства натрупването на антоциани, танини и ароматни съединения.
• Бели винени сортове (Шардоне, Совиньон Блан, Мискет Отонел): приоритет е запазването на свежестта, киселинността и характерните сортови аромати. Прекалено силното засушаване може да доведе до загуба на фини ароматни качества и влошаване на баланса на виното. Затова напояването се поддържа по-дълго и обикновено се спира около 10–15 дни преди беритбата.
• Десертни сортове (Болгар, Велика, Брестовица, Палиери): приоритет са едрите зърна, добрият външен вид и хрупкавата консистенция. Тези сортове понасят по-трудно воден стрес, затова поливките се прекратяват сравнително късно — около 10–14 дни преди гроздобера, основно за да се намали рискът от напукване на зърната и да се подобри съхраняемостта.

Типът почва също определя момента за спиране на напояването. При песъчливи и каменисти почви влагата се губи бързо и водният стрес настъпва по-рано, затова поливките се прекратяват по-близо до гроздобера. При по-тежките глинести и черноземни почви влагата се задържа значително по-дълго и е необходимо напояването да се спре по-рано, за да може лозата постепенно да използва натрупаните водни запаси.

Прекомерното засушаване при всеки тип почва може да доведе до затваряне на устицата, намаляване на фотосинтезата и преждевременно опадане на листата. Оголените гроздове стават уязвими на слънчев пригор, а по-високата захарност в такива случаи се дължи не на по-активно натрупване на захари, а на загуба на вода от зърната — което намалява добива и нарушава баланса между захари и киселини.

Допълнителни агротехнически практики

За да се подпомогне узряването на гроздето без прекомерен воден стрес, лозарите могат да прилагат и редица допълнителни мерки:

• Кършене на върховете и премахване на колтуците — намалява конкуренцията между растежа на летораслите и гроздовете.
• Умерено обезлистване след прошарването — подобрява проветряването и осветеността на гроздовете, подпомага оцветяването при червените сортове и намалява риска от сиво гниене.
• Листно подхранване с калий и фосфор по време на узряването — калият подпомага придвижването на захарите към гроздовите зърна и подобрява водния баланс на растенията.
• Биостимулатори с аминокиселини — помагат на лозата да запази активна фотосинтезата при високи температури и ограничена почвена влага, което води до по-добро узряване и по-високо качество на реколтата.