Добивите от череши са с 50% по-ниски в сравнение с миналогодишната реколта заради лошото време и развитието на заболяванията по овощните насаждания, заявиха овощари от региона на Пазарджик.

 През този сезон цените на черешите в Пазарджишко се формират на база търсене от страна на потребителите, заяви Иван Кабуров, агроном и земеделски производител от региона, цитиран от радио Фокус. По думите му, купувачите са с 30% по-малко в сравнение с миналата година.

 Цената на масовото производство е от 0.60 лв до 0.90 лв за килограм в зависимост от качеството. Качеството на голяма част от продукцията е влошено, заради кафяво гниене заради обилните валежи през последните месеци.

 Изкупните цени не носят печалба на производителя, защото един работник, който бере около 50 кг череши на ден получава около 20 лв. на ден за работата си и по около 5 лв. осигуровка, която се плаща от земеделския производител. Около 0.45 лв./кг е себестойността на брането на череши, което означава на практика, че печалбата е под 0.40 лв./кг., уточни Кабуров.

Зърнопроизводителите в Ловешка област очакват с 20% по-слаба реколта от пшеницата и с 10% от ечемика в сравнение с миналата година. Жътвата на ечемика в региона вече започна, като засетите площи са в добро състояние въпреки дъждовете през последните месец и половина.

 360 кг от декар са очакваните добиви от пшеница тази година в Ловешко при 453 кг през миналата година. Засетите площи са над 220 хиляди декара. При ечемика, жътвата на който започна в районите на Летница и Угърчин, очакваният среден добив е 340 кг при почти 400 кг през миналата година, съобщи директорът на областната служба „Земеделие“ в Ловеч Тони Паричев, цитиран от БНР.

 По думите на Паричев няма полегнали и засегнати от дъждовете площи. „Засега добивите са добри. Няма пострадали. Не са набити в земята, защото е имало и такива случаи, вследствие на порои, на градушка класовете направо биват едва ли не зарити в земята и колкото и да правим настройки на комбайните, нямат възможност да ги извадят и да се ожънат, и бракуваме цялата нива“.

 Според Паричев при първите ожънати общо 1300 декара в областта, в Летница средният добив от ечемик е 500 кг на декар, а в Угърчин е 400 кг. В тези райони се очаква и най-добра реколта.

Проливните дъждове и падналите градушки през последните два дни доведоха до сериозни поражения върху тютюневите насаждения в Южна България. В различна степен са пострадали или унищожени всички земеделски култури в региона, съобщават кметове на населени места в Смолянско и в Благоевградско.

 По предварителни разчети в някои райони около 30% от селскостопанската продукция и тютюна са увредени или унищожени след падналите през последните дни градушки. По-голямата част от земеделските производители в малките населени места нямат застраховки за земеделските площи, които стопанисват.

 Според тютюнопроизводители късно разсадените тютюни имат възможност да се възстановят, ако не са наранени сериозно от градушките, но разсадените в агротехническите срокове насаждения не могат да се възстановят. В Смолянско на много места реколтата е напълно унищожена.

 За поражения по селскостопанските култури алармират и земеделски производители от Ямболско. Зеленчуковите насаждения в региона са сериозно пострадали от градушка, на места градините са буквално отнесени от проливните дъждове. Пострадали са и масивите със зърнени култури.

 Тепърва предстои обследване на площите от комисии от местните земеделски служби, които трябва да констатират степента на пропадане на площите. Синоптиците прогнозират нови проливни дъждове и градушки в следващите три дни.

Зам.-министърът на земеделието и храните Бюрхан Абазов прогнозира трудна жътва, предвид на валежите и многото градушки тази година в почти всички части на страната, вследствие на което част от посевите са полегнали, на много места зърнените култури са пострадали и от различни заболявания.

 По думите на Абазов проблемът с ваучерите за гориво с намален акциз през тази година е било породен от липсата на точни указания за прилагането на схемата. Абазов заяви пред земеделски производители, че до началото на масовата жътва проблемът с ваучерите за гориво ще бъде решен.

 По думите му след проведените срещи с Министерството на финансите вече има постигнато решение за методиката, а указанията за прилагането на схемата са изпратени до всички бензиностанции в страната.

 Преди месец от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) информираха, че се сформира комисия, която до края на месец юни да състави нова методика за получаване на акциз за горива за 2015 г.

 Новата методика трябва да облекчи най-вече животновъдите и интензивните производства като зеленчукопроизводството и овощарството.

Националното сдружение на малките семейни ферми и прерабователи (НСМСФП) отстоя успешно с около 8 млн. лв. по-висок бюджет за Тематичната програма за малки стопанства в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020)“. Това съобщи Магърдич Хулиян, председател на сдружението след заседанието на Тематичната група за разработване на  ПРСР 2014-2020.

Участниците в Тематичната група обсъдиха предварителната оценка на ПРСР 2014-2020 г. и представиха своите предложения за конкретни параметри на мерките в програмата.

При предходните дискусии Тематичната програма за малките стопанства е била представена с бюджет в размер на 82 174 000 лв., след вчерашното заседание сдружението защити бюджет от 89 925 000 лв. „Освен това млади фермери, които вече са имали реализирани проекти при предходната програма по мярка „Млад фермер“, в новата ПРСР няма да могат да кандидатстват по тематичната подпрограма, независимо, че имат икономически единици на СПО с малък обхват. Това също ще освободи определен ресурс за малки земеделски стопанства“, поясни Магърдич Хулиян. По думите му, парите никога не са достатъчно, но по-важното е постигнатият бюджет да бъде наистина усвоен от дребните фермери.

От Сдружението са предложили още в мярката „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, сортове и линии, важни за селското стопанство и биоземеделието“ да бъдат включени като бенефициенти освен земеделските производители, също и научните институти на БАН и висшите учебни заведения. „Смятаме, че само по този начин ще може да се запази генетичния потенциал и да има успешна работа с генетичен материал за създаване на нови устойчиви сортове и за поддържане на биологичното разнообразие. Предложението беше прието“, допълни Хулиян.

 Той отчете като постижение приемането на още едно предложение на НСМСФП – консултантските услуги за малките стопанства поне до 2017 г. да се поемат от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ).

Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП) е организатор на среща на тема „Местните храни – стимул за развитието на местния бизнес“. Форумът ще се проведе на 19 юни от 9 часа в „Арена ди Сердика“ в София.

 Участниците ще дискутират добри практики в областта на директните продажби на аграрна продукция. Семинарът ще се проведе в рамките на международен проект, в който участват 13 партньора от 9 европейски държави – Норвегия, Швеция, Великобритания, Швейцария, Италия, Испания, Гърция и България.

 Сред темите, предвидени в предварителния дневен ред на предстоящия форум, са „Къси вериги на доставки на храни в България“ и „Преработка на мляко и месо във фермата и директни продажби – предизвикателство и възможност за българските фермери“. Ще бъдат представени примери от практиката за маркетинг на местни продукти и форми за подкрепа.

 Участниците в срещата от страните-партньори ще споделят с българските фермери добри практики в областта на директните продажби в техните държави.

 Представители на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ще разяснят пред аудиторията предвидената в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. подкрепа за микро и малките земеделски производители.

 Ще бъдат представени параметрите на мярка 16 от ПРСР 2014-2020 – „Сътрудничество“, както и Тематичната подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства.

Състоянието на есенниците и очакванията за жътва 2014 ще бъдат и една от основните теми на заседанието на разширения Управителен съвет на НАЗ, което ще се проведе днес, 11 юни във Видин. На заседанието на разширения УС на НАЗ ще бъдат обсъдени и дискусиите на Работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г., чието първо събиране беше в понеделник. Разширеният състав на УС на НАЗ ще обсъди и участието на браншовата организация в заседанието на Тематичната група по разработване на ПРСР 2014-2020 г., насрочено за 12 юни.

 Според представители на асоциацията от различни региони на страната състоянието на есенниците не е добро. От НАЗ очакват понижение на добивите спрямо миналогодишните, като в някои райони редукцията може да достигне 30%. Вследствие на неблагоприятните климатични условия през пролетта (ниски за сезона температури, количество валежи над нормата и падналите градушки), есенните посеви бяха засегнати от множество болести и неприятели, като на отделни места в страната бяха регистрирани и площи с напълно унищожени растения.

 Есенните земеделски култури – ечемик, пшеница и маслодайна рапица са най-пострадали от проливните дъждове от края на минали и началото на този месец в Шуменско. Това констатира експертната комисия, съставена от представители на няколко държавни институции, която вече втора седмица обхожда пострадалите насаждения в областта. По данни на местната земеделска служба пропаднали на 100% са 2 200 декара с пшеница, 60 декара ечемик и 420 декара маслодайна рапица. Пострадалите земеделски площи в областта, които не подлежат на рекултивация, са малко над 3 300 дка, от които 752 дка са овощни градини.

 Обилните дъждове през последните седмици увреждат зърнената реколта в Ямболска област. Прибирането на ечемика се очаква да започне до дни, но качеството на зърнените култури се влошава и има опасност част от продукцията да мухляса, заявиха от Съюза на зърнопроизводителите в Ямбол. От вредителите, характерни за този период от фенологичното развитие на есенните култури, при посевите във Варненска област се наблюдава вредна дейност на брашнеста мана, ръжди и септориози по житните култури. През тази пролет е регистрирана по-висока степен на нападение от жълта и кафява ръжда, в сравнение с предходната година.

 На част от площите се наблюдава сори и по флагелния лист. Инспекторите от отдел ,,Растителна защита” при ОДБХ – Варна са информирали своевременно земеделските производители в областта за опасността от повишение на степента на нападение от болести по пшеницата и ечемика. Издадени са три поредни бюлетина за растителна защита, в които са оповестени методите и средствата за борба срещу брашнестата мана, ръждите, септориозите и фузариозата по житните култури. Резултатите от проведените наблюдения в есенните посеви към момента показват, че преобладават ларви от първа и втора възраст на вредна житна дървеница.

 Експертите съветват земеделските производители да провеждат редовни наблюдения в посевите за установяване плътността на ларвите, да се следи развитието на неприятеля и да се пристъпи към извеждане на химична борба срещу ларвите на вредната житна дървеница когато 30% от тях са в трета ларвна възраст и има регистрирана плътност над прага на икономическа вредност. Зърнопроизводители от област Монтана също алармират за поражения върху посевите. На места в региона се налага презасяване на пролетниците.

 Производители са категорични, че по есенниците сега се развиват болести, които от 20-30 години не са наблюдавани в региона. Производителите допускат, че лошото състояние на посевите може да е и вследствие на добита в резултат на прекомерната влага резистентност към познатите препарати. В почти всички региони на България зърнопроизводителите прогнозират по-слаба реколта в сравнение с миналата година.

Над 50 заявления от десет землища на Добричка област за щети от поройните дъждове са подадени в Областната дирекция „Земеделие“. Щетите са както от наводненията, така и от градушките.

Има земеделски производители, чиито посеви и насаждения са 100% погубени, съобщава БНР.

Унищожени са площи с пшеница, ечемик, рапица, царевица, слънчоглед, овошки, лук, домати, краставици, тикви.

Екипи на дирекцията правят огледи на място. Констатациите са за много по-големи щети.

Земеделските производители от Разградско приключиха кампанията по сеитбата на пролетните култури, съобщи главният секретар на Областната земеделска дирекция Кремена Тихолова, цитирана от изданието „Топ новини“. Общо засетите площи с пролетници са 457 610 дка, от които 211 460 декара с царевица за зърно и 246 150 декара с маслодаен слънчоглед.

Засетите площи с царевица са с над 11 660 декара повече от миналата година, а тези със слънчоглед – с 4 830 дка по-малко спрямо 2013 година. Най-много засети площи с царевица има в община Разград – 50 000 дка, следвана от община Кубрат с 48 750 дка. Трети със засети 36 500 дка са земеделците в Исперихско, а масивите в община Завет достигат 30 000 дка.

Площите, засети с тази култура в общините Самуил и Лозница са съответно по 19 360 дка и 17 850 дка. Най-малко засети площи с царевица – 9 000 дка, отчитат земеделските производители в Цар Калоян. С маслодаен слънчоглед най-много засети масиви има в Кубратско – 57 150 дка, площите в Исперихско са 46 500 дка, а в община Разград – 40 000 дка.

Земеделските производители в община Самуил са засели 28 350 дка със слънчоглед, в Заветско – 28 000 дка, а в Лознишко – 26 950 дка. Най-малко засети масиви с маслодайната култура има в землището на Цар Калоян – 19 200 дка.

През миналата стопанска година земеделците от Лудогорието засяха 250 980 дка с маслодаен слънчоглед, а площите с царевица за зърно бяха 199 800 дка. По думите на Кремена Тихолова, след падналите дъждове и градушки в региона е имало пропаднали площи, но те веднага са били презасети.

Само месец след обнародването на измененията и допълненията към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), на 30 май в Народното събрание беше входирано ново допълнение на ЗСПЗЗ. То касае всички земеделски производители, които изпълняват договори по мярка „Агроекологични плащания“.

Фермери с агроекологични ангажименти споделиха, че от месеци настояват за законова промяна, която да им даде възможност да запазват земите, които обработват, поне за срока на договора по мярка Агроекология. С проекта за допълнение на ЗСППЗ проблемът ще бъде решен, надяват се земеделските производители.

Според проекта „земеделски земи, включени в масиви за ползване и одобрени за подпомагане по съответната мярка „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. или за периода 2014-2020 г., се разпределят на ползвателите – земеделски стопани, одобрени по мярката”.

Тези земи ще се разпределят без промяна на местоположението и географските им граници до изтичане на срока на поетия агроекологичен ангажимент по съответната мярка, при условие че ползвателите са регистрирали в общинската служба по земеделие правните си основания за участие в споразумение или разпределение за площи, по-големи или равни на площта, одобрена за подпомагане по мярката.

В проекта е записано още, че в тримесечен срок от влизането в сила на този закон, министърът на земеделието и храните, съответно областните управители, извършват проверка на всички сключени през последните 5 години договори за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд, включително на мерите, пасищата и ливадите, за съответствието им с действащото законодателство.

Недовършените производства по чл. 37и – 37п до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се довършват по стария ред. Търговско дружество по чл. 3, ал. 7, което притежава право на собственост върху земеделски земи, е длъжно да изпълни изискванията на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ДВ, бр. 38 от 2014 г.) в срок до 1 януари 2015 г.

За неизпълнение на това задължение ще се налага имуществена санкция в размер на 100 лв. на притежаван декар земеделска земя. Когато след налагането на имуществена санкция нарушението продължи за повече от три месеца, санкцията е в троен размер на първоначално наложената санкция.

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изпрати писмо до институциите по повод ваучерите за намален акциз. „НАЗ изказва силното си възмущение от невъзможността за използване на ваучерите за гориво и от неефективността на разработения механизъм за преотстъпен акциз.

 Това бе заявено в писмото на НАЗ, адресирано до Председателя на Парламентарната комисия по земеделие и храни проф. Бъчварова, зам.-министъра на земеделието Бюрхан Абазов и зам.-министъра на финансите Людмила Петкова.

 Независимо от множеството сигнали, изпратени от НАЗ и земеделски производители към МЗХ и МФ, повече от десет дни след старта на кампанията по издаване на ваучерите, все още нито един земеделски производител не е успял да си закупи гориво с ваучер.

 Доставчиците на горива и бензиностанциите отказват да приемат ваучерите за гориво, поради недостатъчната яснота в процедурата или поради икономическата неефективност на схемата. На този етап ваучерите за гориво са ялова държавна помощ, популистки предоставена предизборно на земеделците“, заявяват в писмото си от НАЗ.

 От асоциацията настояват компетентните органи спешно да вземат необходимите мерки за справяне с проблема, тъй като земеделските производители са в усилена кампания по извършване на интензивни агротехнически мероприятия и ежедневно се нуждаят от горива.