Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) излезе със своя позиция, в която настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския Парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР определя помощта от ЕС за развитие на селските райони в България за периода 2014-2020г. в размер на 2.338 млрд. евро.

 Определеният общ бюджет в проект на Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) с включено национално съфинансиране от около 0.509 млрд. евро възлиза на 2.847 млрд. евро. Правейки сравнение с общия бюджет на ПРСР 2007-2013 от 3.242 млрд. евро (от които 2.609 млрд. евро от ЕС и 0.632 млрд. евро от държавния бюджет), се откроява намаление на подпомагането по ПРСР 2014-2020 както от ЕС (с около 270 млн. евро), така и от държавния бюджет ( с около 123 млн. евро).

 В контекста на последните промени в ОСП, засилващи обвързването на земеделската политика с други политики на Общността (околна среда, регионално развитие, заетост, конкурентоспособност и др.) в проекта на новата ПРСР се отделят: 20% от публичните разходи за повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското стопанство и хранителната промишленост; 45%- за ефективно управление и използване на природните ресурси и за опазване на екосистемите; 33% се насочват за социално-икономическото развитие на селските райони, за предотвратяване на обезлюдяването и високата безработица, за по-доброто качество на живот в селските общини.

 Широкият обхват на инвестиционните мерки от ПРСР 2014-2020 („Инвестиции в материални активи“ и „Развитие на стопанства и предприятия“) и ролята им по отношение приоритетите насочени към: повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопански дейности, укрепването на жизнеспособността на стопанствата (производство и преработка), стартирането и развитието на неземеделски дейности/услуги в селските райони, насърчаване на заетостта/разкриване и запазване на работни места чрез подпомагане на инвестиции на стопанствата и предприятията, превръщат двете мерки в ключови за програмата и бъдещото развитие на сектора в новия програмен период.

 В допълнение, интересът на бенефициентите и усвояването на средствата от инвестиционните мерки по ПРСР 2007-2013 (мярка 121, 123, 311, 312) е най-висок именно при посочените мерки. “Предвид гореизложените обстоятелства, Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Към момента държавата е заложила минимален размер на държавно подпомагане по различните мерки от новата ПРСР”, се посочва в позицията.

 От АЗПБ заявяват още: „Считаме, че настоящото предложение в условията на редуцирано европейско подпомагане и в период на криза е основната възможност за българското земеделие да реализира добавена стойност, да инвестира в материални активи, за да се модернизира и конкурира със старите страни членки. Ограниченият с около 20% спрямо предходния период бюджет на програмата очакваме да се отрази негативно на инвестициите в земеделието и предприемачеството в селските райони, а като цяло – изоставане в конкурентното развитие на всички сектори от родното земеделие, както и на селските региони”.

 АЗПБ подкрепя тезата, че земеделието и развитието му трябва да са приоритет за държавата и настоява да бъдат отпуснати допълнително средства за увеличаване процента на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 г.

Годишната асамблея на Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) мина под мотото „Двустранният социален диалог в отрасъл Земеделие и активното гражданско участие в прилагането на ОСП в периода до 2020 – устойчиво българско земеделие със повече и сигурни работни места”.

 Във форума участваха синдикални председатели от четирите браншови синдикални съвети към Федерацията, представители на земеделски кооперации и фермерски организации. Участниците дискутираха актуалните проблеми в сектора и в светлината на социално-икономическата и нестабилната политическа обстановка след проведените европейски парламентарни избори, информираха от ФНСЗ.

 Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) Венцислав Върбанов подчерта необходимостта от изграждането на хидромелиоративни съоръжения и призова този път да се възползваме от възможностите, които новата ОСП 2014-2020 г. предоставя за българското земеделие.

 На проведените браншови срещи със представители на стопанските ръководства участниците активно дискутираха неотложните въпроси, свързани с недофинансирането на системите в МЗХ и растящото напрежение в тях. Своите конкретни искания те формулираха в Обща декларация на участниците в Годишната асамблея, която да отстояват на всички нива на водене на социален диалог.

 Основните акценти в нея са свързани с настояване за стабилизация на социално-икономическата обстановка, за приемственост и последователност в политиките и в експертния ресурс, за 15% увеличение на работните заплати в бюджетната сфера в сектора, повишаване на разходния таван на МЗХ за 2015 година, за промяна в нормативната база по новия модел на заплащане, касаещ структурите в публичната администрация в сектора.