Съветът по животновъдство към Земеделското министерство вече ще работи по правилник, който ще регулира дейността му. Такъв до момента не е имало.
Първият правилник за дейността на Съвета по животновъдство е приет през 2011 г., когато той е създаден като консултативен орган към министъра на земеделието. През 2012 г. е създадена работна група, която да направи актуализиран правилник, който тогава не е влязъл в сила.
След приемането на правилника и обнародването му в Държавен вестник, документът, който регламентира дейността на консултативния орган, вече е факт. В новия правилник е записано, че Съветът по животновъдство се създава като постоянен консултативен орган към министъра на земеделието и храните, за подпомагане на дейността му при осъществяването на държавната политика в областта на животновъдството.
Съставът на Съвета се определя със заповед на министъра на земеделието и храните, който е и негов председател. Зам.-председатели са зам.-министрите на земеделието, а членове – представители на национално представени браншови организации в областта на производството и преработката на животински продукти, представители на развъдни организации, представители на професионални организации, служители на Министерството на земеделието и храните и поделенията към министерството и служители на ДФ „Земеделие”.
Промени в състава на Съвета се правят със заповед на министъра на земеделието и храните, въз основа на писмени мотивирани предложения. Съветът се свиква по инициатива на председателя или по писмено искане на най-малко 1/3 от членовете. В правилника е записано още, че дейността на Съвета не подлежи на финансиране.
Консултативният съвет по животновъдство ще работи по нов правилник
Изискванията към активен фермер ще обсъжда работна група в МЗХ
Третото заседание на Работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г., е насрочено за 7 юли от 15 ч. в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Предвид кратките срокове, в които трябва да бъдат обсъдени отделните теми по ОСП 2015-2020 г. и тяхното приложение в България в новия програмен период, беше взето решение заседания на Работната група да се провеждат всяка седмица.
Три са темите, по които според предварително обявения дневен ред ще дискутират участниците в работната група: определяне на периода на изчисляване на дяловете на отделните култури във връзка със задължението за диверсификация; определяне на минималните прагове за плащанията; определяне на понятието „активен фермер”.
Междувременно, в края на миналата седмица браншови организации заявиха в официални позиции до медиите, че „все още няма яснота и взети национални решения по прилагането на схемите от директните плащания и „зелените изисквания“ за новия период 2015-2020, което поставя под въпрос ПРСР“. Крайният срок за вземане на национални решения относно ПРСР 2014-2020 г. е 31 юли.
Работната група за директни плащания обсъди екологично насочените площи
В Министерството на земеделието и храните (МЗХ) се проведе второто заседание на Работната група за директните плащания 2015-2020 г. Основната тема по предварително определеният дневен ред трябваше да са зелените директни плащания. В хода на заседанието акцент беше поставен върху екологично насочените площи като част от зелените изисквания, които трябва да бъдат изпълнявани от следащата година, съобщиха членове на работната група.
Зелените изисквания въвеждат задължение за установяване на екологично насочени площи в стопанството с цел да се опазва и подобрява биологичното разнообразие. Поддържането на екологично насочени площи се прилага при стопанства с обработваема земя над 150 дка – от 2015 г. най-малко 5% от декларираната обработваема земя следва да е заета от екологично насочени площи.
Такива площи могат да бъдат – земя под угар; тераси; ландшафтни характеристики, включително такива, които са разположени не на самия парцел, а в непосредствена близост до него; буферни ивици; ивици от допустими хектари по протежение на горски територии; площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация без използване на минерални торове и/или препарати за растителна защита; площи с междинни култури или зелена покривка; площи с азотфиксиращи култури.
От Института по почвознание към Селскостопанска академия са изготвили първоначален списък на азотфиксиращите култури, които страната ни да избере за отглеждане в новия програмен период. Според участници в работата група представеният на заседанието списък с азотфиксиращи култури не е пълен.
Биопроизводители са предложили включването в този списък на соя, например. „България е страна, в която традиционно се отглежда соя. В списъка може да бъде включена соята – разбира се обикновената конвенционална соя, а на ГМ соя. Трябва да се проведат и консултации с експерти по фуружите, защото в този списък трябва да бъдат включени и определени фуражни треви“, коментира Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти“.
Тя допълни, че до края на седмицата браншовите организации, участващи в Работната група, трябва да внесат предложенията си за включване на култури в списъка на азотфиксиращите. Сред темите, които са обсъждани на вчерашното заседание, е било и пръскането с пестициди на земеделските култури. Биопроизводители и пчелари са категорични, че за площите, за които ще се получават зелени плащания, не трябва да се разрешава пръскане. Аргументът е, че крайната цел на зелените плащания е опазването на околната среда.
-
Наводнения в Централна България: какво трябва да знае засегнатият фермер
Наводненията от май 2026 г. засегнаха земеделски площи и стопански обекти в областите Велико Търново, Ловеч и Габрово. Фермерите имат само 10 работни дни да заявят компенсация.
-
Срокът за регистрация на тютюнопроизводители е удължен до 30 април 2026 г.
Министерството на земеделието и храните удължава с един месец срока за вписване на тютюнопроизводителите в регистъра — новият краен срок е 30 април 2026 г.
-
От 27 април: прием на заявления за хуманно отношение към птици за 2026 г.
От 27 април до 15 май 2026 г. ДФЗ приема заявления по схемата за хуманно отношение към птиците. Бюджетът е 21 474 000 евро, а изплащането стартира от 26 май.
-
САПИ: Пазарен баланс след сезонните пикове — цени на храните към 25 февруари 2026 г.
САПИ отчита пазарно балансиране при храните на дребно към 25 февруари 2026 г. Глава целина поскъпва с 21%, праз — с 17%, докато месото, млякото и хлябът запазват стабилността си.
-
XIV Национален събор на овцевъдите край Лясковец: фермери, традиции и фермерски пазар
XIV Национален събор на овцевъдите се проведе от 22 до 24 май 2026 г. край Петропавловския манастир до Лясковец с над 70 занаятчии, 60 фермери и 30 изложители от БАК.