Наред с постигнатите успехи след внедряването на животновъдните комплекси с промишлени технологии за отглеждане на селскостопанските животни в преживното животновъдство и особено в млечното говедовъдство се наблюдават някои неблагоприятни тенденции. Средната млечност от фуражна крава се задържа на незадоволително равнище, а в някои ферми дори намалява и продължава да е чувствително по-ниска от тази, постигната в страните с развито млечно говедовъдство.С други думи, получаваната млечна продуктивност от кравите не съответства на генетичните им заложби. Тя е по-ниска от тях и се съпровожда с нестабилно здравословно състояние. Защото в стремежа да се получава повече продукция с по-малко разходи много често не се взимат под внимание физиологичните възможности и биологичния потенциал на животните както и редица неблагоприятно действащи фактори при отглеждането им.

Такива са: голямата концентрация, целогодишното оборно отглеждане, едностранчивото и непълноценно хранене, влошеният микроклимат в помещението, незадоволителната квалификация на изпълнителските кадри и грешките в проектирането, строителството и експлоатацията на животновъдните сгради. Това са комплексни причини, довели до несъответствие между условията на хранене и гледане от една страна и нуждите на организма и неговите продуктивни възможности от друга. И като резултат от тяхното стресово въздействие в организма на кравите се установява прекомерно функционално напрежение, проявяващо се с биохимични, клинични и морфологични изменения в различни органи и тъкани.

Понижи се естествената им устойчивост и имунобиологична реактивност и животните са предразположени към лесно и бързо заболяване. Широко разпространение във високопродуктивните стада получиха болестите на обмяната на веществата. Това са група от клинично или субклинично протичащи нарушения на отделни или няколко звена на обмяната, характерни за високопродуктивните животни и промишлените методи на тяхното отглеждане, хранене и експлоатация. Поради тези причини те се наричат още и факторни болести на високата продукция технопатии и т.н.

Най-често срещаните болести, следствие на нарушение на обмяната на веществата при високопродуктивните крави, са кетозата, остеомалацията, родилната пареза, чернодробните дистрофии и хипо- и авитаминозите. Като най-общи характерни особености на метаболитните заболявания са:

– продължително време протичат скрито, безсимптомно, субклинично, което значително затруднява провеждането на ранна диагностика и навременната им профилактика;

– появяват се клинично в периоди на най-високо физиологично напрежение на организма (бременност, раждане, лактация);

С хронифицирането на едно отделно нарушение поради сложните и общи метаболитни взаимоотношения в организма постепенно в процеса се въвличат и други звена на метаболитната верига и настъпва общо нарушение на обмяната на веществата с различен по характер и степен прояви. Безсмислено е например да се разглежда кетозата само като нарушение на въглехидратната обмяна и извън връзката с белтъчнолипидната или като нарушение на стомашно-чревното храносмилане, без да се държи сметка за състоянието и равнището на водно-електролитната обмяна и т.н.

Основната и доминираща причина от горепосочената многофакторна етиология за появата и все по-голямото разпространение на болестите на обмяната на веществата се изразява в нарушаване на количествения баланс между степента на постъпване на някои основни хранителни вещества и тяхното излъчване от организма с продукцията.

Известно е, че една крава с дневен млеконадой от 20 литра за 300-дневна лактация отделя с млякото 750 кг жизненоважни хранителни вещества, в това число белтъчини – 198 кг, мазнини – 229кг, млечна захар – 282 кг, натриев хлорид – 26 кг, калций – 8,6 кг, и фосфор – 6,6 кг, за които изразходва около 4 200 000 килокалории, отговарящи на съдържащите се в 100 новородени телета – почти едно раждане на всеки 3 дни. Това са значими цифри, показващи ясно стойността на високопродуктивните крави и проблема за покриване на техните хранителни нужди. От дълги години обаче немалък процент от тези хранителни нужди за високопродуктивното и млечно говедовъдство остават непокрити. Поради тази причина на практика не се осъществява научно обосновано нормирано хранене съобразно физиологичното състояние и изискванията на организма на високопродуктивните крави.

В структурата на фуражните дажби за тези животни значителен дял заемат силажът и сенажът. Рязко е намалено количеството на сеното и на витаминно-минералните добавки и почти липсват в дажбата лесноусвоими въглехидратни фуражи (кръмно и захарно цвекло, меласа, фуражни тикви и др.).

Повсеместно се прилага силажо-сенажен-концентратен кисел тип на хранене през зимния период и само люцерна и концентриран фураж без достатъчно минерални добавки (особено фосфорни) през летния период. И двата типа хранене, анализирани от биологична и ветеринарномедицинска гледна точка, нарушават нормалното протичане на биохимичните процеси на храносмилането при кравите, съпровождано с дълбоко и комплексно нарушение на обмяната (метаболизма).

А не бива да се забравя при така изменената реактивност на животните, протичане на болестите на обмяната на веществата могат да се сравнят с една епизоотия и да предизвикат катастрофа в изпълнение на плана за млякото и приплодите.

Те съкращават срока за стопанското използване на кравите; намаляват млечната продуктивност с 15 до 30 процента при субклиничното им протичане и до 70 процента при явно болните животни; нарушават в голяма степен репродуктивния процес, завишават броя на умрелите и принудително закланите крави, а преболедувалите раждат нежизнени и слабоустойчиви към заболявания приплоди. Поради това тези заболявания са главният здравен проблем при високомлечните крави и понастоящем имат много по-голямо значение, отколкото заразните и паразитни болести при тях. Тъй като само здравите животни могат напълно да проявят своя генетичен потенциал на продуктивност, една от главните задачи на ветеринарномедицинските и зооинженерните специалисти е да предотвратяват нарушаването на обмяната на веществата в организма още в доклиничния стадий, а не да констатират появата им. Става дума за разкриването на субклинични форми на отделните метаболитни заболявания, и то на равнище стадо, а не на едно животно. Това може да се постигне чрез провеждане на системен профилактично-диагностичен (клиничен и лабораторен) контрол на репрезентативен брой крави от стадото в отделните ферми в различно физиологично състояние, който от своя страна като методичен елемент на диспансеризацията осигурява изясняването на стадната диагноза.