Според майският доклад на американското Министерство на земеделието (USDA), световните доставки от пшеница в 2013-14 маркетингова година се оценяват с 3% по-високо, отколкото в сезон 2012-13 г.
При това увеличаването на обемите на производството на пшеница с 51,2 милиона тона извън САЩ компенсира намаляването на първоначалните резерви в света (с 19,3 милиона тона) и по-малката реколта в САЩ.
Световното производство, според прогнозите на експертите, през 2013-14 маркетингова година ще се повиши до рекордните 701,1 милиона тона срещу 655,64 млн. тона през сезон 2012-13.
Априлската прогноза на USDA за световното производство на пшеница през 2012-13 пазарна година беше намалена до 655,43 млн. тона. През март оценката беше 655,48 милиона тона, а през февруари – 653,61 млн. тона. В януарския доклад, прогнозата на USDA за световното производство на пшеница е 654,31 милиона тона, а през декември оценката е фиксирана на 655,11 милиона тона.

По данни на Генерална дирекция „Земеделие“ на ЕК през 2011 г. в отрасъл „Селско, горско, ловно и рибно стопанство“ в България са заети 677 000 души. От тях наемните работници са 201 000. Според българската статистика средната заплата в сектора е 685 лева.
Последното преброяване през 2010 г. сочи, че земеделските стопанства у нас са 357 074. Тук са включени фирми, полупазарни стопанства, съвсем малки производители. Всички те използват 3 620 900 ха земя. 294 959, или 82,6%, от стопанствата обработват до 1,99 ха. 2,3% от агрофирмите се разпореждат с 83,8% от земята, което показва силната поляризация в сектора.
По данни на браншовите организации у нас работят 100 000 агрофирми. От тях 98 000 са в графата „малък и среден бизнес“. Останалите 2000 обаче очертават профила на днешното българско земеделие. Това са основно крупни производители на зърно, които направиха конкурентни стопанства и внедриха модерни технологии. Затова и пшеницата ни се превърна в най-експортния аграрен продукт. В същото време производителите на десертно грозде, ябълки, зарзават, месо, мляко, останали без подкрепа, постепенно се оттеглиха от бизнеса си.
Сринало се е производството на плодове и зеленчуци. В края на 80-те години на миналия век сме имали по 1,5 милиона тона. През 2012 г. бяха сертифицирани 50 хиляди тона, подходящи за пазара. Това означава 30 пъти по-малко. От 10 млн. овце са останали по-малко от 1 милион…

Добрите практики за правилно хранене на растенията са в основата на получаването на отлични добиви от количествена и качествена продукция. С цел правилното балансирано торене да се прилага и от нашите производители се разработва и проектът „Добри практики за устойчиво управление на храненето на земеделските култури в България“, който започна през 2008 и ще завърши през тази година. Крайният резултат от него е да се създаде софтуерен продукт, който да дава точни препоръки относно подхранването на културните растения. Освен това проектът има за цел препоръките, които се дават за торенето, да са съобразени с пазарните принципи. Земеделието също е бизнес и фермерите трябва да оптимизират разходите си, за да получат продукт с ниска себестойност, който да е конкурентен на пазара. Друг момент, на който се акцентира, е торенето да е съобразено с околната среда, за да е в синхрон с добрите земеделски практика.Не е тайна, че нивото на торене на земеделските култури у нас все още е доста далеч от добрите практики, които се прилагат в Европа или други страни по света, споделя доц. Маргарита Николова, ръководител на проекта. Разбира се, тори се, но недостатъчно и в повечето случаи неправилно.

Като цяло торенето у нас се изразява с внасянето предимно на азотни торове. Ако се тори с фосфор и калий, то количествата са малки и не могат да компенсират износа им от почвата. Анализите показва, че всяка година се изнасят около 200-250 хил. тона калий, а се внасят количества, които покриват едва 4%. Това е изключително тревожен факт, който говори не само за необратим процес, т. е. извличат се хранителни вещества от почвата, а не се връщат, но и за едно неправилно отглеждане на културните растенията. Характерно за българското земеделие е да се прави небалансирано торене, като се тори предимно с азот, а се пренебрегват останалите макроелементи, а те също играят съществена роля за правилното протичане на физиологични и биохимични процеси в организма на растенията.

Безспорно торенето е сред най-важните агротехнически мерки при отглеждането на културите. Той е лимитиращ фактор, който определя качеството и количеството на растителната продукция.

Не може да получим нещо от нищо, разяснява доц. Николова. Както хората и животните трябва да се хранят балансирано, така е и при растенията. Нещото, което не е популярно и не се разбира достатъчно е, че растенията не могат да се хранят с органични вещества, а се хранят с минерали. Дори когато се внесат органични торове, те трябва да се минерализират, т.е. да освободят елемента в същата форма, в която го внасяме с минералните торове. Като цяло балансът на хранителните елементи е изключително нарушен и негативен, зле сме, особено с фосфора и калия, е заключението на специалистите.

С осигуряването на точното количество храна чрез правилното торене, културните растения се развиват оптимално – те са здрави и силни. По този начин те се справят не само по-лесно с неблагоприятните климатични условия, но и растителната защита е по-ефективна.

За да се спазват добрите практики, определянето на торови норми трябва да става посредством почвен анализ. Затова е необходимо и фермерите да се отнасят сериозно към въпроса с балансираното торене и до го правят по правилата, а не самоцелно. Важно е да се има предвид, че понякога торовите норми, които се дават в справочниците са въз основа на стари данни и не винаги са точни. Ето защо е препоръчително да се търсят нови решения и да се дават нови съвети за торене, съобразени със съвременните тенденции в земеделието.