Да се узаконят всички плащания на розоберачите, които розопроизводителите правят, като по този начин се пресече сивата икономика в бранша. Да се гарантират минимални изкупни цени на розовия цвят, да се гарантира сортовата чистота на разсадите с маслодайна роза, да се вземат сериозни мерки срещу незаконните прекупвачи на розов цвят, които стресират пазара, както и да се осигури начин за създаване на подходяща техника за обработка на розовите насаждения.

 За това настояха розопроизводители, розопреработватели и розотърговци от страната, по време на проведената традиционна среща в Казанлък за анализ на резултатите от тазгодишната кампания по прибирането на розовия цвят и актуалните проблеми на розопроизводството в страната. Като „специфична“ и продължила по-дълго от обичайното, определи кампания 2014 доц. Васил Базитов, вр.и.д. директор на Института по розата и етерично-маслените култури, цитиран от Дарик радио.

 Очакванията на розопроизводителите от кампанията са ,че заради валежите тази година, количеството розово масло ще бъде повече от миналата година. Прогнозите са за 1,5 тона розово масло. Средният рандеман за добив на килограм розово масло през тази година е приблизително 3 000 тона, обобщи доц. Базитов.

 От бранша определиха като най-сериозен проблема с работната ръка и средствата за заплащането на берачите, които розопроизводители и розопреработватели няма как да узаконят и признаят за разходи, като едва 30% от берачите на розов цвят на практика легализират парите си от тази дейност.

 Да се спрат всички видове социални плащания за периода, в който в страната има да се прибира земеделска продукция, с цел стимулиране на безработните да работят в полза на българското земеделие, поиска крупен розопроизводител. Негов колега настоя за законови промени, които да дадат възможност на земеделски фирми да наемат безработни от бюрата по труда, в помощ на различни дейности по полето.

 Всички проблеми, поставени на традиционната среща на розопроизводители и розопреработватели, ще бъдат обобщени от работна група от розопроизводители, розотърговци и розопреработватели, както и кметове на общини с розопроизводство, за да бъдат поставени за решение пред Министерския съвет. Ще се настоява за създаване на Консултативен съвет по проблемите на розопроизводството, който да е работен орган към Министерството на земеделието и храните.

Проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за 2014 година е беше публикуван на сайта на аграрното министерство вчера. Припомняме, че министър Димитър Греков обяви вчера, че противоградовите ракети отново са свършили, което поставя под въпрос опазването на земеделската продукция.

 „През настоящата година активният сезон беше открит в края на месец април, но поради изключително интензивната и непостоянна климатична обстановка, въпреки добрата зареденост с противоградови ракети, само през месец май бяха изразходвани около 200% повече противоградови ракети в сравнение със статистиката от предходни години“, аргументира искането на допълнителни средства министър Греков.

 Той припомня, че в началото на месец юни са доставени нови количества за попълване на минимален резерв, но продължаващата активна градоопасна обстановка и интензивни активни въздействия доведе до изчерпването и на тези количества. „Като се има предвид, че сезонът за борба с градушките е в самото си начало, същото предполага необходимост от дозареждане на противоградови ракети.

 Само за последните дни, силно интензивните градови облаци, преминали над 14 600 000 декара в защитаваната територия, доведе до изразходването на голямо количество от наличните противоградови ракети. Липсата на финансови средства за закупуване на противоградови ракети, недостигащи за нормалното завършване на активен сезон 2014 г., ще доведе до огромни загуби за милиони лева земеделска продукция“, категоричен е земеделският министър.

 За спасяване на сезон 2014 и недопускане градушките да ликвидират селскостопанска продукция от близо 17 млн. декара защитавана територия, на стойност милиони лева, министър Димитър Греков и то на земеделието и храните в размер на 2 млн. лева за закупуване на противоградови ракети.

Правителството одобри 2 млн. лв., с които ще бъдат открити нови служби по търговско-икономическите въпроси (СТИВ). Основните функции на СТИВ са свързани с подпомагане на българския бизнес при намирането на партньори за реализация на стоки и услуги и привличане на инвестиции.

 Данните на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) показват активизиране износа, както и значително намаляване на отрицателното търговско салдо на страната. Анализите сочат силно положителна тенденция на ръста на износа към трети страни. Окончателните данни за 2013 г. показват увеличен темп на ръст и за страните от ЕС – износът за тях нараства с 9,1%, докато за трети страни – с 3,5 на сто.

 Запазват се положителните тенденции за ръст към пазарите на Азия и арабските страни – ръстът на износа към Азия се увеличава изпреварващо с 20%, а към арабските страни – с 40,9 на сто. Приносът на външното търсене за ръста на БВП ще има нарастващо значение и в бъдеще.

 Анализите на Европейската комисия сочат, че 90% от глобалния икономически ръст в следващите 10-15 години ще бъде генериран в страните извън ЕС, като само на Китай ще се пада около 1/3 от очакваното увеличение. Развитието на износа ни в средносрочен и дългосрочен план ще зависи също и от потенциала и развитието на селското стопанство.

 За 2013 г. се запазват положителните тенденции при износа за Азия, който достига 2,566 млрд. евро (увеличение с около 470 млн. евро), а вносът е 1,886 млрд. евро (увеличение с 86 млн. евро). Водещи търговски партньори на България в Азия са Китай, Сингапур, Република Корея, Индия и Япония. Те са основни вносители на суровини, селскостопанска и хранителна продукция.

Зърнопроизводителите отново са обзети от основателни притеснения за провеждането на жътвената кампания и по-конкретно от прибирането и превозването на земеделската продукция от полето, алармират от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

През последните няколко години НАЗ многократно алармира земеделското министерство за наличието на сериозни проблеми, произтичащи от движението на селскостопанска техника по националната пътна мрежа и липсата на алтернативни маршрути за придвижване. Решение на въпроса до този момент не бе намерено, дори и от сформираната за тази цел през 2012 г. междуведомствена работна група, която трябваше да подготви допълнения и изменения в Наредба № 15 от 7 април 2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника.

В активния сезон всички земеделски производители трябва да изкарват разрешителни за движение по пътищата, защото според заложените параметри в наредбата дори най-обикновените селскостопански машини попадат в графата „извънгабаритни”. Неизпълнимо е изискването десетки хиляди земеделски стопани да изваждат такъв документ, указващ маршрута на движение, всеки ден, още повече, че това би затруднило и работата на обслужващите органи. Поради интензивността на земеделската дейност в определени периоди на годината и променливите агрометеорологични условия е много трудно земеделските производители да направят точен план. Често се налага първоначалните маршрути за деня да претърпят промени, поради невъзможност за извършване на селскостопанска дейност, което предизвиква още по-голям хаос при издаването на разрешителните.

В началото на месец май 2014 г. министерството на земеделието информира за предстоящо поредно сформиране на такава работна група с участие на НАЗ и компетентните ведомства (МЗХ, МВР, МРРБ, Министерство на транспорта и Агенция „Пътна инфраструктура“) със задача да изработи необходимите решения и да намали административната тежест върху земеделците. Заседание на новата група все още не е насрочено, а земеделските машини тепърва ще активизират своята работа.

НАЗ настоява институциите да се задействат и намерят изход от това положение.

България продължава да е стратегически партньор за Китай и трябва да развием потенциала и в стокообмена между двете страни. Това каза министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев по време на срещата си с министъра на търговията на Китай Гао Хучън в град Нинбо. Двамата министри изразиха мнение, че сегашният стокообмен от 1.884 млрд. долара между България и Китай е незадоволителен.

 „Бихме желали повече фирми от Китай да работят в България“, каза министър Стойнев и подчерта, че всяка китайска инвестиция ще получи административна подкрепа. Министър Гао Хучън увери българския си колега, че България продължава да е стратегически партньор за Китай в Централна и Изтона Европа.

 Гао оцени двустранните икономически отношения между България и Китай като отлични и подчерта, че се наблюдава ръст на вноса на български стоки в азиатската страна, както и разширяване на гамата на търсените продукти.

 По време на срещата министър Стойнев подчерта, че страната ни очаква в най-кратки срокове да се получи положително становище по стартирали 14 процедури за внос на българска земеделска продукция в Китай. Според него тези продукти ще допринесат за разширяване кошницата от български продукти в Китай.

 Министър Стойнев запозна китайския си колега с предложението на България офисът на Сдружението за сътрудничество в областта на земеделието по линия на Инициативата за сътрудничество между държавите от Централна и Източна Европа и Китай да бъде в Министерството на земеделието и храните в София.