Второто заседание на новосформираната работна група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г. се проведе през миналата седмица в МЗХ. Представителите на браншови аграрни организации, участващи в работната група, обсъдиха четири нови схеми по отношение на директните плащания през новия програмен период до 2020 г., съобщиха  членове на работната група.

 Обсъдени са схемите за преходна национална помощ или националните доплащания, които могат да се правят в новия програмен период; за единно плащане на площ (СЕПП); за подпомагане на млади земеделски стопани; за преразпределително плащане. В рамките на заседанията на работната група не се гласуват предложения, целта е обсъждането от страна на аграрния сектор на схемите и запознаване на производителите с възможностите, които ОСП предоставя.

 След всяко заседание на работната група браншовите организации могат да подават писмено становищата си по обсъжданите теми. Пред репортер  Наталия Тодорова, изп.-директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), съобщи, че до края на тази седмица НАЗ ще изпрати своето становище до МЗХ.

 „Като национална асоциация на зърнопроизводителите ние ще подкрепим продължаването на схемата за единно плащане на площ (СЕПП) до 2020 г. с оглед на недотам добре установените поземлени отношения в страната и на това, че земеделските стопанства все още нямат традициите и стабилността на стопанствата в Западна Европа. От тази гледна точка не смятам, че ние можем да си позволим да прилагаме Схема за права на плащанията, които да се търгуват, да се онаследяват и т.н.

 Това би било сериозно затруднение и за производителите, и за администрацията. За нас един период от още 6 години за създаване на предпоставки за стабилност на сектор Земеделие е необходим и НАЗ смята, че това може се осъществи чрез продължаването на СЕПП до 2020 г.“, коментира Наталия Тодорова.

До 1 август 2014 г. МЗХ трябва да изпрати в ЕК националните решения по отделните схеми на ОСП – коя схема ще се прилага, в какъв формат и по каква методика. Кратките срокове, в които трябва да бъдат финализирани схемите, налага и по-чести заседания на работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г.

Членовете на групата и ръководството на МЗХ са взели решение заседания на работната група да се провеждат всяка седмица в понеделник като предварително ще бъдат обявявани и темите, които ще се обсъждат. „В много кратки срокове трябва да вземем решения по доста важни въпроси, касаещи прилагането на бъдещата ОСП до 2020 г.

Трябва да сме много предпазливи и разсъдливи, решенията да не се вземат на политическо ниво, а да стъпват на експертни анализи и на обективни данни. Целта е обща – сектор Земеделие да бъде реално подпомогнат в европейски средства“, допълни Тодорова.

Националното сдружение на малките семейни ферми и прерабователи (НСМСФП) отстоя успешно с около 8 млн. лв. по-висок бюджет за Тематичната програма за малки стопанства в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020)“. Това съобщи Магърдич Хулиян, председател на сдружението след заседанието на Тематичната група за разработване на  ПРСР 2014-2020.

Участниците в Тематичната група обсъдиха предварителната оценка на ПРСР 2014-2020 г. и представиха своите предложения за конкретни параметри на мерките в програмата.

При предходните дискусии Тематичната програма за малките стопанства е била представена с бюджет в размер на 82 174 000 лв., след вчерашното заседание сдружението защити бюджет от 89 925 000 лв. „Освен това млади фермери, които вече са имали реализирани проекти при предходната програма по мярка „Млад фермер“, в новата ПРСР няма да могат да кандидатстват по тематичната подпрограма, независимо, че имат икономически единици на СПО с малък обхват. Това също ще освободи определен ресурс за малки земеделски стопанства“, поясни Магърдич Хулиян. По думите му, парите никога не са достатъчно, но по-важното е постигнатият бюджет да бъде наистина усвоен от дребните фермери.

От Сдружението са предложили още в мярката „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, сортове и линии, важни за селското стопанство и биоземеделието“ да бъдат включени като бенефициенти освен земеделските производители, също и научните институти на БАН и висшите учебни заведения. „Смятаме, че само по този начин ще може да се запази генетичния потенциал и да има успешна работа с генетичен материал за създаване на нови устойчиви сортове и за поддържане на биологичното разнообразие. Предложението беше прието“, допълни Хулиян.

 Той отчете като постижение приемането на още едно предложение на НСМСФП – консултантските услуги за малките стопанства поне до 2017 г. да се поемат от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ).