Автор: Фермер.БГ

До Великден МЗХ се очаква да пусне преразпределителните плащания към фермерите. Информацията все още не е потвърдена официално, но според наши източници в МЗХ и Разплащателна агенция, плащанията ще са налице до Великден.

Право на подпомагане по схемата за преразпределително плащане имат земеделски стопани, които имат право на плащане по СЕПП. Преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 хектара, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП.

Кандидатите за подпомагане по схемата за преразпределително плащане подават общо заявление съгласно Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в което заявяват участие в нея. Кандидатите за подпомагане, за които се установи, че са разделили стопанството си с цел да се облагодетелстват от преразпределителното плащане, по смисъла на чл.125а, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 73/2009, не получават преразпределително плащане.

Над 25% от площите с пшеница в област Търговище са вече реколтирани при среден добив от 361 кг/дка, съобщават от Областната дирекция „Земеделие“. От началото на масовата жътва са реколтирани над 97 000 от общо засети 384 000 дка с пшеница.

 Най-висок е средният добив в община Търговище – 461 кг/дка, а най-нисък в община Опака – 250 кг/дка. В момента на територията на областта работят 54 зърнокомбайна. Миналата година жътвата на пшеница в Търговищко е завършила при 434 кг/дка, показва справка на дирекция „Земеделие“.

 От засетите с ечемик 56 247 дка в региона, са реколтиратни 42 875 дка или 76.23%. Средният добив е 407 кг/дка, като най-висок е в община Попово – 511 кг/дка. Реколтирани са 35.33% от посевите със зимна маслодайна рапица в областта.

 Най-високи към момента са добивите в община Попово – 380 кг/дка. През миналата година средният добив от маслодайна рапица е бил 358 кг/дка, а от ечемик- 312 кг/дка.

Започна жътвената кампания в Кюстендилско, съобщават от Областната дирекция „Земеделие”. В областта са засети 77 280 декара с пшеница, като към момента са реколтирани 290 декара, а полученият среден добив е 308 килограма от декар.

 Започнала е жътвата и на есенния ечемик. От него в региона са засети 5 982 декара. Ожънатите площи са 350 декара, полученият среден добив е 300 килограма от декар. От ОД „Земеделие“ информират, че в област Кюстендил има 7 780 декара с ръж, 2 745 декара с тритикале и 1 137 декара с рапица.

 При тези есенници жътвата все още не е започнала. Няма унищожени или пропаднали площи със зърнени култури. В региона се очаква добра реколта и от пролетните зърнени култури. Площите с пролетен ечемик са 2 310 декара, а с 6 010 декара.

Градушката от вчера съсипа неприбраната реколта от зърно в Софийско и Монтанско. Унищожени са също така плодовете при стотици декари с овощни насаждения около София и Монтана, както и площи със зеленчуци, а също и оранжерии.

 Агенцията за борба с градушките локализирала облака в Софийско, който обаче се е развил много бързо и не е можело да се реагира, сочат синоптици от БАН.

 Около Монтана вчера е имало клетка от ракети, които са били изстреляни срещу облака, но обстрелът не е дал ефект, тъй като природното явление било много силно.

 Все още няма информация от страна на Министерството на земеделието за евентуална схема за подпомагане на засегнатите стопани.

85% от площите с ечемик в област Монтана са ожънати, съобщават от Областната дирекция “Земеделие”. От засетите в региона 47 395 декара досега са реколтирани 40 346 дка. Средният добив е 452 кг от декар, а произведеното количество ечемик – 18 224 тона.

 Очаква се до края на седмицата жътвата на ечемика в област Монтана да завърши. От пшеницата са ожънати 13.5% от засетите общо 491 543 дка. Средният добив е 444 кг/дка и се очаква да се повиши. Няма изоставане на жътвата на пшеницата, като се имат предвид метеорологичните условия, допълват от дирекцията.

 Очаква се към четвъртък да бъдат реколтирани поне 50% от площите с пшеница. Добра е реколтата от рапица в региона, съобщиха още от дирекцията. Средният добив е 247 км. от декар. Най-високи са добивите в землището на Якимово – 325 кг от декар и във Вълчедръм – 300 кг от декар. Досега са реколтирани 12 695 дка от общо 27 334 дка.

Около 40 заявления за пропаднали площи са подадени в Областната дирекция „Земеделие” в Търговище, съобщи директорът Юсеин Бейтулов. Той допусна, че вероятно техният брой ще достигне 50, тъй като жалби постъпват всеки ден. Комисия на земеделската служба продължава проверките на засегнати от пороите и градушки площи в цялата област.

 Досега са описани пропаднали 4000 дка с пшеница, 500 дка с ечемик, 130 дка с царевица, 3300 дка със слънчоглед, 120 дка с ягоди, 20 дка с малини, над 100 дка със сливи, 100 дка с череши, 20 дка с ябълки. В дворовете на стопаните са унищожени близо 6000 дка с пипер, 30 дка с фасул, около 4 дка с домати, 10 дка със зеле и др.

 Очертава се изключително тежка година по отношение на прибирането на реколтата от есенниците, с оглед на болестите, вторичното заплевеляване на посевите и подгизналата от дъждовете почва, посочи Юсеин Бейтулов.

Засегнати от поройните дъждове в област Велико Търново са 5 827 дка. Най-много пострадали площи – 2 500 дка, има в Лясковска община, следвана от Горнооряховска – 2 220 дка и Търновска – 1 107 дка. Това информират от Областната дирекция „Земеделие“ – Велико Търново.

 Експертите поясняват, че масивите със зърнени култури са залети от пороите, но все още не е ясно какъв процент от залетите масиви са пропаднали. След пороя е станало ясно, че 80 кошери във Великотърновско са отнесени от водата, над 300 са удавените прасета.

 От Областната дирекция „Земеделие“ информират още, че жътвата на ечемика в региона е започнала, но в най-наводнените комбайните не могат да влязат в нивите.

 От земеделската служба призовават земеделските производители, чиито масиви са пострадали, да подадат своевременно заявление по реда си за изплащане на обезщетение, за да бъдат планирани огледи и съставени констативни протоколи за щетите.

Извършването на специализирани растителнозащитни дейности е разписано подробно в новия Закон за растенията. Най-много спорове предизвика въвеждането на рестриктивен режим за въздушно пръскане на културите.

 От Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ още по време на обсъждането на проектозакона излязоха с официално становище, в което се казва, че по отношение прилагането на въздушно пръскане е заложен изключително рестриктивен разрешителен режим и се създава неравнопоставеност на пазара на специализирани селскостопански услуги.

 В становището се настояваше за намиране на компромис по спорните текстове и бяха отправени препоръки да бъдат отчетени структурата на обработваемите площи и спецификата в използването на българската селскостопанска авиация.

 Въпреки това в чл. 192 на Закона за растенията е записано, че се забранява употребата на препарати за растителна защита чрез въздушно пръскане. „В извънредни случаи, когато липсват други възможности за опазване на растенията и растителните продукти от вредители или са налице очевидни предимства относно намаляване на въздействието върху здравето на хората и околната среда в сравнение с наземното прилагане на прерарати за растителна защита (ПРЗ), въздушно пръскане може да се извърши само с писмено разрешение, издадено от съответната ОДБХ“, е записано в закона.

 БАБХ е компетентният орган за определяне на конкретните условия и специалните изисквания, при които може да се разреши извършването на въздушно пръскане. Въздушно пръскане на земеделски култури може да се разреши само в определени случаи. За получаване на разрешение за въздушно пръскане лицата подават в ОДБХ, на чиято територия се намира площта за третиране, заявление по образец най-малко 10 дни преди датата на третирането.

 Разрешение за въздушно пръскане на една култура на посочена конкретна площ издава за период, не по-дълъг от 5 последователни дни. В Закона за растенията изрично е записано, че при въздушното пръскане се спазват разпоредбите на Закона за пчеларството.

Зърнопроизводителите в Ловешка област очакват с 20% по-слаба реколта от пшеницата и с 10% от ечемика в сравнение с миналата година. Жътвата на ечемика в региона вече започна, като засетите площи са в добро състояние въпреки дъждовете през последните месец и половина.

 360 кг от декар са очакваните добиви от пшеница тази година в Ловешко при 453 кг през миналата година. Засетите площи са над 220 хиляди декара. При ечемика, жътвата на който започна в районите на Летница и Угърчин, очакваният среден добив е 340 кг при почти 400 кг през миналата година, съобщи директорът на областната служба „Земеделие“ в Ловеч Тони Паричев, цитиран от БНР.

 По думите на Паричев няма полегнали и засегнати от дъждовете площи. „Засега добивите са добри. Няма пострадали. Не са набити в земята, защото е имало и такива случаи, вследствие на порои, на градушка класовете направо биват едва ли не зарити в земята и колкото и да правим настройки на комбайните, нямат възможност да ги извадят и да се ожънат, и бракуваме цялата нива“.

 Според Паричев при първите ожънати общо 1300 декара в областта, в Летница средният добив от ечемик е 500 кг на декар, а в Угърчин е 400 кг. В тези райони се очаква и най-добра реколта.

Проливните дъждове и падналите градушки през последните два дни доведоха до сериозни поражения върху тютюневите насаждения в Южна България. В различна степен са пострадали или унищожени всички земеделски култури в региона, съобщават кметове на населени места в Смолянско и в Благоевградско.

 По предварителни разчети в някои райони около 30% от селскостопанската продукция и тютюна са увредени или унищожени след падналите през последните дни градушки. По-голямата част от земеделските производители в малките населени места нямат застраховки за земеделските площи, които стопанисват.

 Според тютюнопроизводители късно разсадените тютюни имат възможност да се възстановят, ако не са наранени сериозно от градушките, но разсадените в агротехническите срокове насаждения не могат да се възстановят. В Смолянско на много места реколтата е напълно унищожена.

 За поражения по селскостопанските култури алармират и земеделски производители от Ямболско. Зеленчуковите насаждения в региона са сериозно пострадали от градушка, на места градините са буквално отнесени от проливните дъждове. Пострадали са и масивите със зърнени култури.

 Тепърва предстои обследване на площите от комисии от местните земеделски служби, които трябва да констатират степента на пропадане на площите. Синоптиците прогнозират нови проливни дъждове и градушки в следващите три дни.

Състоянието на есенниците и очакванията за жътва 2014 ще бъдат и една от основните теми на заседанието на разширения Управителен съвет на НАЗ, което ще се проведе днес, 11 юни във Видин. На заседанието на разширения УС на НАЗ ще бъдат обсъдени и дискусиите на Работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г., чието първо събиране беше в понеделник. Разширеният състав на УС на НАЗ ще обсъди и участието на браншовата организация в заседанието на Тематичната група по разработване на ПРСР 2014-2020 г., насрочено за 12 юни.

 Според представители на асоциацията от различни региони на страната състоянието на есенниците не е добро. От НАЗ очакват понижение на добивите спрямо миналогодишните, като в някои райони редукцията може да достигне 30%. Вследствие на неблагоприятните климатични условия през пролетта (ниски за сезона температури, количество валежи над нормата и падналите градушки), есенните посеви бяха засегнати от множество болести и неприятели, като на отделни места в страната бяха регистрирани и площи с напълно унищожени растения.

 Есенните земеделски култури – ечемик, пшеница и маслодайна рапица са най-пострадали от проливните дъждове от края на минали и началото на този месец в Шуменско. Това констатира експертната комисия, съставена от представители на няколко държавни институции, която вече втора седмица обхожда пострадалите насаждения в областта. По данни на местната земеделска служба пропаднали на 100% са 2 200 декара с пшеница, 60 декара ечемик и 420 декара маслодайна рапица. Пострадалите земеделски площи в областта, които не подлежат на рекултивация, са малко над 3 300 дка, от които 752 дка са овощни градини.

 Обилните дъждове през последните седмици увреждат зърнената реколта в Ямболска област. Прибирането на ечемика се очаква да започне до дни, но качеството на зърнените култури се влошава и има опасност част от продукцията да мухляса, заявиха от Съюза на зърнопроизводителите в Ямбол. От вредителите, характерни за този период от фенологичното развитие на есенните култури, при посевите във Варненска област се наблюдава вредна дейност на брашнеста мана, ръжди и септориози по житните култури. През тази пролет е регистрирана по-висока степен на нападение от жълта и кафява ръжда, в сравнение с предходната година.

 На част от площите се наблюдава сори и по флагелния лист. Инспекторите от отдел ,,Растителна защита” при ОДБХ – Варна са информирали своевременно земеделските производители в областта за опасността от повишение на степента на нападение от болести по пшеницата и ечемика. Издадени са три поредни бюлетина за растителна защита, в които са оповестени методите и средствата за борба срещу брашнестата мана, ръждите, септориозите и фузариозата по житните култури. Резултатите от проведените наблюдения в есенните посеви към момента показват, че преобладават ларви от първа и втора възраст на вредна житна дървеница.

 Експертите съветват земеделските производители да провеждат редовни наблюдения в посевите за установяване плътността на ларвите, да се следи развитието на неприятеля и да се пристъпи към извеждане на химична борба срещу ларвите на вредната житна дървеница когато 30% от тях са в трета ларвна възраст и има регистрирана плътност над прага на икономическа вредност. Зърнопроизводители от област Монтана също алармират за поражения върху посевите. На места в региона се налага презасяване на пролетниците.

 Производители са категорични, че по есенниците сега се развиват болести, които от 20-30 години не са наблюдавани в региона. Производителите допускат, че лошото състояние на посевите може да е и вследствие на добита в резултат на прекомерната влага резистентност към познатите препарати. В почти всички региони на България зърнопроизводителите прогнозират по-слаба реколта в сравнение с миналата година.

Над 50 заявления от десет землища на Добричка област за щети от поройните дъждове са подадени в Областната дирекция „Земеделие“. Щетите са както от наводненията, така и от градушките.

Има земеделски производители, чиито посеви и насаждения са 100% погубени, съобщава БНР.

Унищожени са площи с пшеница, ечемик, рапица, царевица, слънчоглед, овошки, лук, домати, краставици, тикви.

Екипи на дирекцията правят огледи на място. Констатациите са за много по-големи щети.