Схема за дребни земеделски стопани ще се прилага през 2015-а година. Субсидиите по тази мярка са залегнали като възможност в контекста на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС до 2020. Макар субсидирането на най-малките стопани да беше определено от някои браншови организации в земеделието у нас като „социална помощ“, то схемата така или иначе ще се реализира през 2015.

С цел повишаване на конкурентоспособността на малките земеделски стопанства и осигуряване на допълняемост на доходите до 10% от тавана за директни плащания се предвижда да бъдат отделени за подкрепа на дребните земеделски стопани плащания за едно стопанство от 1250 евро. Заявяването на участие в схемата е чрез подаване на заявление за подпомагане за 2015 г. и допълнителна заявка за участие в схемата, подадена в срок до 15 октомври 2015 г.

Земеделските стопани, които през 2015 г. са подали заявление по СЕПП и отговарят на минималните изисквания за получаване на директни плащания могат да изберат да участват в схемата за дребни земеделски стопани. Плащанията по схемата за дребни земеделски стопани заместват плащанията, отпускани по всички други схеми. Земеделските стопани, които желаят да участват в схемата за дребни земеделски стопани, подават общо заявление за подпомагане с директни плащания и заявление за участие по схемата за дребни земеделски стопани до дата, която се определя от държавите членки, но не по-късно от 15 октомври 2015 г. Датата, определена от държавите членки, не може да е по-ранна от последния ден за подаване на заявление по схемата за основно плащане или по схемата за единно плащане на площ. Заявяването на участие може се осъществи само през 2015 г. Ако земеделският стопанин вземе решение да напусне схемата, няма възможност за повторно връщане към подпомагането за дребни фермери. Индикативният брой на кандидатите по схемата за кампания 2015 е 48 729 – при минимален праг на стопанство от 1 ха и 116 045 – при минимален праг на стопанство от 0, 5 ха.

Схемата има риск да доведе до поява на лица, които без да са действителни и активни земеделски стопани, кандидатстват за подпомагане по схемата за дребни земеделски стопани. От друга страна би могло да се очаква да нараснат случаите на застъпвания, поради едновременно очертаване на площите при подаването на заявление за подпомагане и от собствениците с правно основание и от досегашните ползватели на арендувани земи, което ще доведе до увеличаване на риска от налагане на санкции за над-деклариране и нарастване на нивото на грешка в национален мащаб.

Над 25% от площите с пшеница в област Търговище са вече реколтирани при среден добив от 361 кг/дка, съобщават от Областната дирекция „Земеделие“. От началото на масовата жътва са реколтирани над 97 000 от общо засети 384 000 дка с пшеница.

 Най-висок е средният добив в община Търговище – 461 кг/дка, а най-нисък в община Опака – 250 кг/дка. В момента на територията на областта работят 54 зърнокомбайна. Миналата година жътвата на пшеница в Търговищко е завършила при 434 кг/дка, показва справка на дирекция „Земеделие“.

 От засетите с ечемик 56 247 дка в региона, са реколтиратни 42 875 дка или 76.23%. Средният добив е 407 кг/дка, като най-висок е в община Попово – 511 кг/дка. Реколтирани са 35.33% от посевите със зимна маслодайна рапица в областта.

 Най-високи към момента са добивите в община Попово – 380 кг/дка. През миналата година средният добив от маслодайна рапица е бил 358 кг/дка, а от ечемик- 312 кг/дка.

Започна жътвената кампания в Кюстендилско, съобщават от Областната дирекция „Земеделие”. В областта са засети 77 280 декара с пшеница, като към момента са реколтирани 290 декара, а полученият среден добив е 308 килограма от декар.

 Започнала е жътвата и на есенния ечемик. От него в региона са засети 5 982 декара. Ожънатите площи са 350 декара, полученият среден добив е 300 килограма от декар. От ОД „Земеделие“ информират, че в област Кюстендил има 7 780 декара с ръж, 2 745 декара с тритикале и 1 137 декара с рапица.

 При тези есенници жътвата все още не е започнала. Няма унищожени или пропаднали площи със зърнени култури. В региона се очаква добра реколта и от пролетните зърнени култури. Площите с пролетен ечемик са 2 310 декара, а с 6 010 декара.

Градушката от вчера съсипа неприбраната реколта от зърно в Софийско и Монтанско. Унищожени са също така плодовете при стотици декари с овощни насаждения около София и Монтана, както и площи със зеленчуци, а също и оранжерии.

 Агенцията за борба с градушките локализирала облака в Софийско, който обаче се е развил много бързо и не е можело да се реагира, сочат синоптици от БАН.

 Около Монтана вчера е имало клетка от ракети, които са били изстреляни срещу облака, но обстрелът не е дал ефект, тъй като природното явление било много силно.

 Все още няма информация от страна на Министерството на земеделието за евентуална схема за подпомагане на засегнатите стопани.

85% от площите с ечемик в област Монтана са ожънати, съобщават от Областната дирекция “Земеделие”. От засетите в региона 47 395 декара досега са реколтирани 40 346 дка. Средният добив е 452 кг от декар, а произведеното количество ечемик – 18 224 тона.

 Очаква се до края на седмицата жътвата на ечемика в област Монтана да завърши. От пшеницата са ожънати 13.5% от засетите общо 491 543 дка. Средният добив е 444 кг/дка и се очаква да се повиши. Няма изоставане на жътвата на пшеницата, като се имат предвид метеорологичните условия, допълват от дирекцията.

 Очаква се към четвъртък да бъдат реколтирани поне 50% от площите с пшеница. Добра е реколтата от рапица в региона, съобщиха още от дирекцията. Средният добив е 247 км. от декар. Най-високи са добивите в землището на Якимово – 325 кг от декар и във Вълчедръм – 300 кг от декар. Досега са реколтирани 12 695 дка от общо 27 334 дка.

Около 40 заявления за пропаднали площи са подадени в Областната дирекция „Земеделие” в Търговище, съобщи директорът Юсеин Бейтулов. Той допусна, че вероятно техният брой ще достигне 50, тъй като жалби постъпват всеки ден. Комисия на земеделската служба продължава проверките на засегнати от пороите и градушки площи в цялата област.

 Досега са описани пропаднали 4000 дка с пшеница, 500 дка с ечемик, 130 дка с царевица, 3300 дка със слънчоглед, 120 дка с ягоди, 20 дка с малини, над 100 дка със сливи, 100 дка с череши, 20 дка с ябълки. В дворовете на стопаните са унищожени близо 6000 дка с пипер, 30 дка с фасул, около 4 дка с домати, 10 дка със зеле и др.

 Очертава се изключително тежка година по отношение на прибирането на реколтата от есенниците, с оглед на болестите, вторичното заплевеляване на посевите и подгизналата от дъждовете почва, посочи Юсеин Бейтулов.

Засегнати от поройните дъждове в област Велико Търново са 5 827 дка. Най-много пострадали площи – 2 500 дка, има в Лясковска община, следвана от Горнооряховска – 2 220 дка и Търновска – 1 107 дка. Това информират от Областната дирекция „Земеделие“ – Велико Търново.

 Експертите поясняват, че масивите със зърнени култури са залети от пороите, но все още не е ясно какъв процент от залетите масиви са пропаднали. След пороя е станало ясно, че 80 кошери във Великотърновско са отнесени от водата, над 300 са удавените прасета.

 От Областната дирекция „Земеделие“ информират още, че жътвата на ечемика в региона е започнала, но в най-наводнените комбайните не могат да влязат в нивите.

 От земеделската служба призовават земеделските производители, чиито масиви са пострадали, да подадат своевременно заявление по реда си за изплащане на обезщетение, за да бъдат планирани огледи и съставени констативни протоколи за щетите.

Зърнопроизводителите в Ловешка област очакват с 20% по-слаба реколта от пшеницата и с 10% от ечемика в сравнение с миналата година. Жътвата на ечемика в региона вече започна, като засетите площи са в добро състояние въпреки дъждовете през последните месец и половина.

 360 кг от декар са очакваните добиви от пшеница тази година в Ловешко при 453 кг през миналата година. Засетите площи са над 220 хиляди декара. При ечемика, жътвата на който започна в районите на Летница и Угърчин, очакваният среден добив е 340 кг при почти 400 кг през миналата година, съобщи директорът на областната служба „Земеделие“ в Ловеч Тони Паричев, цитиран от БНР.

 По думите на Паричев няма полегнали и засегнати от дъждовете площи. „Засега добивите са добри. Няма пострадали. Не са набити в земята, защото е имало и такива случаи, вследствие на порои, на градушка класовете направо биват едва ли не зарити в земята и колкото и да правим настройки на комбайните, нямат възможност да ги извадят и да се ожънат, и бракуваме цялата нива“.

 Според Паричев при първите ожънати общо 1300 декара в областта, в Летница средният добив от ечемик е 500 кг на декар, а в Угърчин е 400 кг. В тези райони се очаква и най-добра реколта.

Състоянието на есенниците и очакванията за жътва 2014 ще бъдат и една от основните теми на заседанието на разширения Управителен съвет на НАЗ, което ще се проведе днес, 11 юни във Видин. На заседанието на разширения УС на НАЗ ще бъдат обсъдени и дискусиите на Работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г., чието първо събиране беше в понеделник. Разширеният състав на УС на НАЗ ще обсъди и участието на браншовата организация в заседанието на Тематичната група по разработване на ПРСР 2014-2020 г., насрочено за 12 юни.

 Според представители на асоциацията от различни региони на страната състоянието на есенниците не е добро. От НАЗ очакват понижение на добивите спрямо миналогодишните, като в някои райони редукцията може да достигне 30%. Вследствие на неблагоприятните климатични условия през пролетта (ниски за сезона температури, количество валежи над нормата и падналите градушки), есенните посеви бяха засегнати от множество болести и неприятели, като на отделни места в страната бяха регистрирани и площи с напълно унищожени растения.

 Есенните земеделски култури – ечемик, пшеница и маслодайна рапица са най-пострадали от проливните дъждове от края на минали и началото на този месец в Шуменско. Това констатира експертната комисия, съставена от представители на няколко държавни институции, която вече втора седмица обхожда пострадалите насаждения в областта. По данни на местната земеделска служба пропаднали на 100% са 2 200 декара с пшеница, 60 декара ечемик и 420 декара маслодайна рапица. Пострадалите земеделски площи в областта, които не подлежат на рекултивация, са малко над 3 300 дка, от които 752 дка са овощни градини.

 Обилните дъждове през последните седмици увреждат зърнената реколта в Ямболска област. Прибирането на ечемика се очаква да започне до дни, но качеството на зърнените култури се влошава и има опасност част от продукцията да мухляса, заявиха от Съюза на зърнопроизводителите в Ямбол. От вредителите, характерни за този период от фенологичното развитие на есенните култури, при посевите във Варненска област се наблюдава вредна дейност на брашнеста мана, ръжди и септориози по житните култури. През тази пролет е регистрирана по-висока степен на нападение от жълта и кафява ръжда, в сравнение с предходната година.

 На част от площите се наблюдава сори и по флагелния лист. Инспекторите от отдел ,,Растителна защита” при ОДБХ – Варна са информирали своевременно земеделските производители в областта за опасността от повишение на степента на нападение от болести по пшеницата и ечемика. Издадени са три поредни бюлетина за растителна защита, в които са оповестени методите и средствата за борба срещу брашнестата мана, ръждите, септориозите и фузариозата по житните култури. Резултатите от проведените наблюдения в есенните посеви към момента показват, че преобладават ларви от първа и втора възраст на вредна житна дървеница.

 Експертите съветват земеделските производители да провеждат редовни наблюдения в посевите за установяване плътността на ларвите, да се следи развитието на неприятеля и да се пристъпи към извеждане на химична борба срещу ларвите на вредната житна дървеница когато 30% от тях са в трета ларвна възраст и има регистрирана плътност над прага на икономическа вредност. Зърнопроизводители от област Монтана също алармират за поражения върху посевите. На места в региона се налага презасяване на пролетниците.

 Производители са категорични, че по есенниците сега се развиват болести, които от 20-30 години не са наблюдавани в региона. Производителите допускат, че лошото състояние на посевите може да е и вследствие на добита в резултат на прекомерната влага резистентност към познатите препарати. В почти всички региони на България зърнопроизводителите прогнозират по-слаба реколта в сравнение с миналата година.

Над 50 заявления от десет землища на Добричка област за щети от поройните дъждове са подадени в Областната дирекция „Земеделие“. Щетите са както от наводненията, така и от градушките.

Има земеделски производители, чиито посеви и насаждения са 100% погубени, съобщава БНР.

Унищожени са площи с пшеница, ечемик, рапица, царевица, слънчоглед, овошки, лук, домати, краставици, тикви.

Екипи на дирекцията правят огледи на място. Констатациите са за много по-големи щети.

Продължават обследванията за откриване на нови нападнати площи от марокански скакалци в Южна България, съобщават от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). По предложение на Изпълнителния директор наБАБХ, министърът на земеделието и храните, обяви каламитет на марокански скакалец със Заповед от 21.05.2014 г. Каламитетно нападение от неприятеля е обявено в районите на област Кърджали – общини Кърджали, Крумовград, Момчилград, Черноочене, Кирково, Ардино, Джебел и област Хасково – общини Ивайловград и Маджарово.

Със съдействието на инспекторите от отдел „Растителна защита” на Областната дирекция по безопасност на храните Кърджали и Хасково, се очерта сериозността на създадената ситуация и започна авиационно третиране на засегнатите площи от скакалци. За осем дни, от началото на кампанията до 2 юни включително, са третирани общо 20 800 дка. Приключи пръскането на засегнатите села в общините Ардино и Черноочене. В момента се третират нападнатите села в община Кърджали. От 1 юни се включи и втори хеликоптер за борба срещу вредителя. До края на седмицата предстои да започне авиотретиране и в засегнатите общини от област Хасково, посочват от БАБХ.

Мароканският скакалец Dociostaurus maroccanus е типичен многояден неприятел, който поврежда почти всички културни растения. Икономическата опасност, която вредната дейност на неприятеля носи, го нарежда в списъка на икономически важните вредители по земеделските култури в Република България. Ежегодно инспекторите по растителна защита извършват необходимите маршрутни обследвания в районите, където е установено повишаване на плътността на скакалците.

В резултат на направените анализи и прогнози от специалистите по растителна защита за състоянието на популацията на марокански скакалец още в началото на месец април 2014 година стана ясно, че меката зима не оказа влияние върху плътността на зимуващият запас. Наднормените топлинни условия в края на второто десетдневие на месец март ускориха излюпването на ларвите на неприятеля. За първи път е констатирано начало на излюпване на популацията от 9 април, при обичайно за районите на Кърджали и Хасково от началото до средата на месец май, уточняват от БАБХ.

Земеделските производители от Разградско приключиха кампанията по сеитбата на пролетните култури, съобщи главният секретар на Областната земеделска дирекция Кремена Тихолова, цитирана от изданието „Топ новини“. Общо засетите площи с пролетници са 457 610 дка, от които 211 460 декара с царевица за зърно и 246 150 декара с маслодаен слънчоглед.

Засетите площи с царевица са с над 11 660 декара повече от миналата година, а тези със слънчоглед – с 4 830 дка по-малко спрямо 2013 година. Най-много засети площи с царевица има в община Разград – 50 000 дка, следвана от община Кубрат с 48 750 дка. Трети със засети 36 500 дка са земеделците в Исперихско, а масивите в община Завет достигат 30 000 дка.

Площите, засети с тази култура в общините Самуил и Лозница са съответно по 19 360 дка и 17 850 дка. Най-малко засети площи с царевица – 9 000 дка, отчитат земеделските производители в Цар Калоян. С маслодаен слънчоглед най-много засети масиви има в Кубратско – 57 150 дка, площите в Исперихско са 46 500 дка, а в община Разград – 40 000 дка.

Земеделските производители в община Самуил са засели 28 350 дка със слънчоглед, в Заветско – 28 000 дка, а в Лознишко – 26 950 дка. Най-малко засети масиви с маслодайната култура има в землището на Цар Калоян – 19 200 дка.

През миналата стопанска година земеделците от Лудогорието засяха 250 980 дка с маслодаен слънчоглед, а площите с царевица за зърно бяха 199 800 дка. По думите на Кремена Тихолова, след падналите дъждове и градушки в региона е имало пропаднали площи, но те веднага са били презасети.