Извършването на специализирани растителнозащитни дейности е разписано подробно в новия Закон за растенията. Най-много спорове предизвика въвеждането на рестриктивен режим за въздушно пръскане на културите.

 От Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ още по време на обсъждането на проектозакона излязоха с официално становище, в което се казва, че по отношение прилагането на въздушно пръскане е заложен изключително рестриктивен разрешителен режим и се създава неравнопоставеност на пазара на специализирани селскостопански услуги.

 В становището се настояваше за намиране на компромис по спорните текстове и бяха отправени препоръки да бъдат отчетени структурата на обработваемите площи и спецификата в използването на българската селскостопанска авиация.

 Въпреки това в чл. 192 на Закона за растенията е записано, че се забранява употребата на препарати за растителна защита чрез въздушно пръскане. „В извънредни случаи, когато липсват други възможности за опазване на растенията и растителните продукти от вредители или са налице очевидни предимства относно намаляване на въздействието върху здравето на хората и околната среда в сравнение с наземното прилагане на прерарати за растителна защита (ПРЗ), въздушно пръскане може да се извърши само с писмено разрешение, издадено от съответната ОДБХ“, е записано в закона.

 БАБХ е компетентният орган за определяне на конкретните условия и специалните изисквания, при които може да се разреши извършването на въздушно пръскане. Въздушно пръскане на земеделски култури може да се разреши само в определени случаи. За получаване на разрешение за въздушно пръскане лицата подават в ОДБХ, на чиято територия се намира площта за третиране, заявление по образец най-малко 10 дни преди датата на третирането.

 Разрешение за въздушно пръскане на една култура на посочена конкретна площ издава за период, не по-дълъг от 5 последователни дни. В Закона за растенията изрично е записано, че при въздушното пръскане се спазват разпоредбите на Закона за пчеларството.

Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) излезе със своя позиция, в която настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския Парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР определя помощта от ЕС за развитие на селските райони в България за периода 2014-2020г. в размер на 2.338 млрд. евро.

 Определеният общ бюджет в проект на Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) с включено национално съфинансиране от около 0.509 млрд. евро възлиза на 2.847 млрд. евро. Правейки сравнение с общия бюджет на ПРСР 2007-2013 от 3.242 млрд. евро (от които 2.609 млрд. евро от ЕС и 0.632 млрд. евро от държавния бюджет), се откроява намаление на подпомагането по ПРСР 2014-2020 както от ЕС (с около 270 млн. евро), така и от държавния бюджет ( с около 123 млн. евро).

 В контекста на последните промени в ОСП, засилващи обвързването на земеделската политика с други политики на Общността (околна среда, регионално развитие, заетост, конкурентоспособност и др.) в проекта на новата ПРСР се отделят: 20% от публичните разходи за повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското стопанство и хранителната промишленост; 45%- за ефективно управление и използване на природните ресурси и за опазване на екосистемите; 33% се насочват за социално-икономическото развитие на селските райони, за предотвратяване на обезлюдяването и високата безработица, за по-доброто качество на живот в селските общини.

 Широкият обхват на инвестиционните мерки от ПРСР 2014-2020 („Инвестиции в материални активи“ и „Развитие на стопанства и предприятия“) и ролята им по отношение приоритетите насочени към: повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопански дейности, укрепването на жизнеспособността на стопанствата (производство и преработка), стартирането и развитието на неземеделски дейности/услуги в селските райони, насърчаване на заетостта/разкриване и запазване на работни места чрез подпомагане на инвестиции на стопанствата и предприятията, превръщат двете мерки в ключови за програмата и бъдещото развитие на сектора в новия програмен период.

 В допълнение, интересът на бенефициентите и усвояването на средствата от инвестиционните мерки по ПРСР 2007-2013 (мярка 121, 123, 311, 312) е най-висок именно при посочените мерки. “Предвид гореизложените обстоятелства, Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Към момента държавата е заложила минимален размер на държавно подпомагане по различните мерки от новата ПРСР”, се посочва в позицията.

 От АЗПБ заявяват още: „Считаме, че настоящото предложение в условията на редуцирано европейско подпомагане и в период на криза е основната възможност за българското земеделие да реализира добавена стойност, да инвестира в материални активи, за да се модернизира и конкурира със старите страни членки. Ограниченият с около 20% спрямо предходния период бюджет на програмата очакваме да се отрази негативно на инвестициите в земеделието и предприемачеството в селските райони, а като цяло – изоставане в конкурентното развитие на всички сектори от родното земеделие, както и на селските региони”.

 АЗПБ подкрепя тезата, че земеделието и развитието му трябва да са приоритет за държавата и настоява да бъдат отпуснати допълнително средства за увеличаване процента на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 г.