През август лозарите са изправени пред едни от най-критичните предизвикателства в сезона — узряването на гроздето съвпада с климатични условия, които благоприятстват бързото развитие на болести и неприятели. Редовните огледи, внимателното планиране на растителнозащитните мероприятия и добрата хигиена в лозето са сред ключовите дейности, от които зависи опазването на реколтата в лозето и качеството на финалния продукт.

Наблюдение и мониторинг

Редовни огледи на насаждението. Лозето трябва да се обхожда поне веднъж седмично, а след интензивни валежи, градушка или силни ветрове — още на следващия ден. Механичните повреди по гроздовете, причинени от климатични явления, се превръщат в „входна врата“ за различни патогени. При обследването се обръща специално внимание на напукани или омекнали зърна, сив налеп по гроздовете, следи от хранене на насекоми, преждевременно пожълтяване или засъхване на листата. Добра практика е да се оглеждат не само растенията по периферията, но и тези в редовете, където влажността е по-висока и рискът от болести е по-голям.

Проследяване на метеорологичните прогнози. Препоръчва се прогнозата за времето да се следи поне 5–7 дни напред. Това позволява навременно планиране на агротехническите и растителнозащитните мероприятия. При висок риск от валежи и благоприятни условия за развитие на болести, когато карантинният срок и етикетът на продукта го позволяват, защитните третирания е препоръчително да се извършат преди настъпването на дъждовете.

Растителна защита и карантинни срокове

Преценка за последно третиране. Необходимостта от пръскане не се определя от календара, а от фитосанитарното състояние на лозето, метеорологичните условия и прогнозата за развитие на болести и неприятели. Ако при редовните огледи не се установяват симптоми, времето е сухо и няма прогноза за валежи, превантивното третиране може да бъде излишно. При избора на препарат задължително се проверява карантинният срок, дали продуктът е регистриран срещу конкретния патоген и дали е разрешен за приложение в съответния етап. При винените сортове е необходимо да се отчита и възможното влияние на активните вещества върху ферментационните процеси. Продължителното използване на фунгициди или инсектициди с еднакъв механизъм на действие увеличава вероятността от развитие на резистентност, поради което е препоръчително редуването на продукти от различни химични групи.

Стриктно спазване на карантинните срокове. Преди всяко третиране карантинният срок от етикета на продукта трябва да се съпоставя с очакваната дата на гроздобера. При горещо време беритбата може да настъпи по-рано от предварително планираното. При винените сортове остатъчни количества от определени фунгициди могат да потиснат развитието на културните дрожди, което да доведе до затруднена ферментация и влошено качество на виното. Неспазването на карантинните срокове крие риск от превишаване на допустимите норми за остатъчни вещества, а оттам — отказ за изкупуване на продукцията и финансови санкции. Воденето на точен дневник с датите на пръсканията, използваните продукти и приложените дози е добра земеделска практика.

Агротехнически мерки

Умерено обезлистване. През август гроздето навлиза в заключителната фаза на узряване и листната маса изпълнява важна защитна функция — предпазва гроздовете от прекомерно слънчево греене и високи температури. Прекомерното обезлистване при екстремни летни горещини може да причини сериозни повреди: гроздовете са изложени на пряка слънчева радиация, кожицата им се втвърдява, а при по-тежки случаи тъканите некротират. Освен видимите повреди, прекалено оголените гроздове могат да натрупват по-малко ароматни съединения и да узряват неравномерно. Листата са и основният източник на асимилати за плодовете — прекомерното им премахване намалява фотосинтетичната активност и ограничава натрупването на захари.

Контрол на напукването на гроздето. По-чувствителни към напукване са сортовете с едри и плътно наредени зърна, достигнали напреднала зрелост. Продължителните засушавания, последвани от интензивни валежи, значително увеличават вероятността от поява на проблема. Напукването нарушава естествената защитна бариера на зърното и позволява проникването на причинителя на сивото гниене, оцетнокисели бактерии и дрожди. Повредените зърна отделят сладък сок, привличащ оси, стършели и плодови мухи, а те допълнително разширяват повредите. Лозето трябва редовно да се обследва след по-силни дъждове, а напуканите и загниващи гроздове — своевременно да се отстраняват.

Ограничаване на осите, птиците и другите неприятели. С узряването на гроздето и нарастването на захарното съдържание рискът от повреди, причинени от оси, стършели и птици, нараства чувствително. При десертните сортове дори минимални повреди значително намаляват търговската стойност, а при винените сортове могат да предизвикат нежелани ферментационни процеси. Срещу осите и стършелите се препоръчва поставяне на примамки и капани по периферията на лозето още преди масовото узряване. Срещу птиците — косове, скорци, врабчета — най-ефективни са предпазните мрежи. Визуалните и звуковите средства за прогонване могат да се използват като допълнителна мярка, но ефективността им намалява с течение на времето.

Хигиена в лозето. Загнилите гроздове, счупените леторасли и опадалите листа, засегнати от болести, могат да служат като резервоар за патогени. При благоприятни условия спорите на гъбите се разпространяват чрез вятъра, дъждовните капки и насекомите. Събраните растителни остатъци не бива да се оставят в близост до лозето, а трябва да бъдат унищожени или изнесени на подходящо място. В много случаи именно добрата санитарна практика позволява да се ограничат загубите без необходимост от допълнителни растителнозащитни третирания.

Узряване, гроздобер и подготовка

Мониторинг на узряването. Оцветяването на зърната е само един от показателите за зрелост и не отразява винаги действителната готовност на реколтата. За правилното определяне на момента за гроздобер е необходимо едновременно да се проследяват: съдържанието на захари, съотношението захари/киселини, цвета и твърдостта на семките, вдървесиняването на дръжките, сочността и аромата на зърната. При винените сортове е препоръчително периодично да се извършват анализи на захарността и титруемата киселинност, за да се избере моментът с най-добър баланс между технологичните показатели и желания стил на виното.

Предварителна подготовка за гроздобера. Успешният гроздобер започва много преди откъсването на първите гроздове. Касетките и съдовете за бране трябва да бъдат проверени, почистени и дезинфекцирани. Ножиците за бране трябва да са добре заточени — чистият срез намалява механичните повреди и ускорява работата. Транспортните средства и помещенията за временно съхранение е необходимо да бъдат осигурени предварително. При виненото грозде бързото транспортиране до винарската изба е от съществено значение за запазване на качеството. При десертното грозде продукцията трябва да се съхранява на сенчесто и прохладно място. При по-големи насаждения е важно предварително да се осигури достатъчен брой работници и да се планира последователността на беритбата. Беритбата е препоръчително да се извършва в по-хладните часове на деня, за да се избегне бързата загуба на влага и влошаването на търговския вид на продукцията.

През периода 31 юли – 6 август 2026 г. агрометеорологичната обстановка ще се определя от горещо и сухо време, без валежи със стопанско значение. Температурите ще бъдат наднормени и на места ще достигнат екстремно високи стойности от 35 до 40 градуса по Целзий, се посочва в прогнозата на Любомир Маринов от секция „Агрометеорология“ на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Неблагоприятни условия за полските култури

Комбинацията от високи температури и липса на валежи ще създаде неблагоприятни условия за развитието на полските култури, отглеждани при неполивни условия. Изключение ще представляват някои райони в Североизточна и Централна България, където юлските валежи са повишили запасите от влага в почвата до по-благоприятни нива.

Очакваните максимални температури ще окажат негативно въздействие върху цъфтежа и оплождането на късните хибриди царевица, както и върху зеленчуците от късното полско производство.

Фенологични фази при основните култури

• Царевица: при ранните хибриди ще се наблюдава преход от млечна към восъчна зрелост, а при среднокъсните — наливане на зърното, в зависимост от сроковете на сеитба и ранозрелостта.
• Слънчоглед: посевите, засяти в агротехнически срок, ще бъдат във фаза наливане на семената.
• Десертно грозде: към края на периода ранните сортове се очаква да достигнат консумативна зрялост.

Препоръки за овощни градини и лозя

Горещото и сухо време ще ограничи появата на гъбни болести по полските култури, с изключение на тези, отглеждани при поливни условия. В овощните градини и лозята агрометеоролозите препоръчват засилено наблюдение за наличие на акари, плодови червеи и молци.

Редица декоративни растения — предимно сукуленти и тропически видове с компактни размери — могат да бъдат размножавани от листа. Общото между тях е способността да съхраняват вода в листата, стъблата или в друга своя część, което им осигурява предимства за оцеляване, но ги прави изключително чувствителни към прекомерно поливане.

Ешеверия и сродни сукуленти

Ешеверията е сред най-лесните за отглеждане цветя и е особено подходяща за начинаещи и за деца. Необходими са малки съдове, специален лек субстрат и обилна слънчева светлина, а поливките трябва да бъдат редки и пестеливи. Размножаването става чрез цял лист, внимателно отделен от основата на майчиното растение, който се оставя да калусира. В листа се съхранява достатъчно вода и енергия, за да се развие нова розетка, докато тя изгради собствена коренова система. Вкореняването може да се осъществи върху влажна хартия, памук или лек субстрат. По същия начин се размножават дървото на живота, седуми и други сукуленти.

Живородно каланхое

Bryophyllum daigremontianum — познато още като „гръбнакът на дявола“ или „майка на хиляди“ — е нестандартно растение с изключителни размножителни способности. Майчиното растение образува и отглежда върху всяко свое листо безброй малки розетки, всяка от които при подходящи условия развива корени изключително бързо. Размножаването протича по естествен начин, без необходимост от външна намеса, а младите растения съвсем скоро са готови да повторят цикъла.

Пеперомия и стрептокарпус

Пеперомиите са красиви, екзотични и компактни растения, но отглеждането им изисква прецизност. Някои видове се размножават само от лист, а при други е необходимо листът да е запазил дръжката си. И в двата случая балансът на водата е от ключово значение — малко повече влага води до гниене, а недостигът предизвиква трудно обратимо увяхване.

Стрептокарпусите пък изискват отличен дренаж, разсеяна ярка светлина и умерена температура в съчетание с умерено редовно поливане. Размножаването им от лист не е лесен процес — необходимо е търпение, тъй като формирането на здрава коренова система отнема между 6 и 12 седмици, а рискът от гниене е постоянен.

Глоксиния

Глоксинията, позната и като „каменно цвете“, се размножава сравнително лесно от лист или лист с дръжка, въпреки че отглеждането ѝ е предизвикателство. Растението изисква постоянна температура и влажност, като дори леко течение, недостатъчна светлина или студена вода могат да го наранят сериозно. При поява на признаци на страдание се препоръчва незабавно размножаване, за да се запази генетичният материал, докато се търсят по-подходящи условия.

Заместник-министърът на земеделието и храните Иван Палигоров призова за повече възможности за привличане на млади хора в сектор „Рибарство и аквакултури“ чрез модерни условия за стартиране и развитие, внедряване на иновации и осигуряване на безопасна работна среда. Позицията беше изразена по време на дебата „Осигуряване на процеса по обновяване на поколенията в рибарството и аквакултурите“ в рамките на Неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, проведено на 28 и 29 юли в Корк, Ирландия.

Технологиите и дигитализацията — ключ към младите

Според Палигоров технологичният напредък и дигитализацията могат да превърнат традиционния риболовен занаят в модерна и привлекателна професия. Той посочи, че инвестициите в професионални умения, безопасност, съвременни спасителни средства, системи за ранно предупреждение и модерни комуникации са от ключово значение за повишаване на сигурността и интереса към сектора.

Заместник-министърът добави, че привличането на млади хора зависи и от подобряването на икономическата конкурентоспособност на рибарството чрез енергоспестяващи мерки, по-добри възможности за модернизация и преодоляване на ограниченията, свързани с риболовния капацитет.

Административната тежест — пречка за предприемачите

Палигоров акцентира върху необходимостта от опростяване на административните процедури, особено в аквакултурите, тъй като сложните изисквания често обезкуражават младите предприемачи. Облекчаването на регулаторната рамка беше представено като предпоставка за навлизане на ново поколение в сектора.

Позиция за периода след 2028 г.

Заместник-министърът заяви, че след 2028 г. Европейският съюз трябва да засили подкрепата за икономическата конкурентоспособност на сектора чрез по-гъвкави механизми за финансиране. Сред конкретните направления бяха посочени достъп до инвестиции за модернизация на флота, внедряване на иновативни технологии, цифровизация, повишаване на енергийната ефективност и реалистичен преход към нисковъглероден риболов.

България подкрепи и позицията на ирландското председателство, според която бъдещето на рибарството и аквакултурите зависи едновременно от устойчивото управление на морските ресурси и от ефективната подкрепа за икономическото развитие на крайбрежните общности чрез балансиран подход, съобразен с местните специфики.

При акция на СДВР в склад в село Подгумер, край София, бяха открити над 19 тона пилешко месо и над 14 тона масло — и двете без надлежни документи. Върху кашоните с пилешкото е трябвало да има етикет, указващ, че продуктът е предназначен за животни и е негоден за консумация от хора, съобщи Милен Христов, началник сектор в Икономическата полиция на СДВР.

Какво установиха от проверката

При маслото не е открит етикет върху кашоните, съдържащ срок на годност. Фирмите, свързани със стоките, не са съдействали на органите и не са представили документи, уточни Христов. Върху откритите храни е наложена възбрана от Областната дирекция по безопасност на храните — София (ОБДХ). Към момента на проверката няма данни месото или маслото да са достигнали до търговската мрежа.

Произход на стоките

По един или два запазени етикета може да се съди, че пилешкото месо е с произход от Бразилия. Фирмата вносител търгува с храни за животни и е задължена да представи документи пред ОБДХ. За маслото е налице непълна информация: производителят е от Дания, доставката е извършена от Нидерландия, а търговецът е регистриран в Белгия.

Останалото съдържание на склада

Освен намерените спорни стоки, в складовите помещения се съхранява и значително количество годна храна, принадлежаща на други фирми.

Безопасността на продуктите за растителна защита и на храните остава водещ приоритет на Европейската комисия. Това стана ясно по време на среща на агрожурналисти от Европейския съюз с комисари, отговарящи за ресори, свързани със земеделието. Темата придобива особена острота на фона на засилващите се регулации, от които са засегнати пряко земеделските производители в целия ЕС.

Все по-строги регулации, все по-малко алтернативи

През последните години регулациите в Европейския съюз по отношение на продуктите за растителна защита търпят сериозно затягане. За сравнително кратък период бяха забранени редица активни вещества, сред които — някои от най-ефективните за контрол на опасни болести и неприятели. Това предизвика недоволство сред земеделските производители, тъй като срещу определени икономически важни вредители не съществуват алтернативни продукти.

Проблемът се задълбочава и от темповете на агрохимическата индустрия — разработването и изпитването на нови активни вещества може да отнеме десетилетия, а пускането им на пазара се случва през няколко години в най-добрия случай. Забраната на дадено вещество без наличие на заместител на практика оставя контрола срещу съответния вредител „непокрит“.

Клаус Беренд, директор „Безопасност на храните, устойчивост и иновации“ към Главна дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ към Европейската комисия, заяви, че фокусът на ЕС върху безопасността на пестицидите остава на преден план. „Целта ни е европейските храни да са произведени по безопасен начин. Пестицидите играят важна роля в технологията на културните растения, като целта им е ефективно да контролират вредителите. Приоритет на Европа е освен културите също да се опазват околната среда, водите, полезните насекоми“ — посочи той.

Именно тази логика е наложила извеждането от употреба на активни вещества, за които е установено негативно въздействие върху пчелите, почвата или водите. Строгите регулации, по думите на Беренд, обхващат целия жизнен цикъл на продуктите — от създаването им, през изпитването и регистрацията, до употребата им в практиката.

Неоникотиноидите — без шанс за завръщане

Особено болезнена за производителите на пролетни култури като слънчоглед и царевица е темата с неоникотиноидите. Към момента тази група продукти няма алтернатива при контрола на определени неприятели, което създава сериозен проблем в практиката. Въпреки искания от страна на земеделци от различни държави за дерогации, те са давани рядко и са по-скоро изключение.

Румънското министерство на земеделието е разрешило собствена дерогация за прилагане на неоникотиноиди, на което Европейската комисия се е противопоставила остро, въпреки че земеделците там са продължили да използват продукти от тази група. България също е искала дерогация, но тя е отказана.

Директорът Беренд е категоричен: дерогация по отношение на неоникотиноидите изобщо не стои на дневен ред. „Няма начин продукти от тази група да бъдат отново разрешени за употреба макар и само при дадени култури за еднократно приложение“ — заяви той. С новите насоки в Европа за безопасност неоникотиноидите остават в историята, независимо от исканията за преразглеждане на решението.

Коформуланти — невидимата съставка под регулаторен контрол

В дискусията беше обърнато внимание и на т.нар. коформуланти — неактивните съставки в пестицидните продукти, като повърхностно активни вещества, антипенители, разтворители и омокрящи агенти. Те не унищожават вредителите сами по себе си, но подобряват стабилността, разтворимостта, абсорбцията и ефективността на активните вещества.

Коформулантите могат да съставляват повече от 50% от формулата на даден продукт. Регулаторната рамка ги разглежда като „биологично неактивни“ компоненти, но тъй като част от тях са токсични или увеличават токсичния ефект на пестицида, и тези вещества подлежат на контрол. За сравнение — активните съставки като глифозат действат срещу плевели, а имидаклоприд — срещу насекоми, но без коформуланти тяхната ефективност би била значително по-ниска.

Паралелно с традиционната химия се разширява и употребата на продукти на база микроорганизми и вещества от различни производствени процеси, които се определят като безопасни и в съответствие с новите изисквания.

Двойни стандарти при вноса — въпросът без ясен отговор

Сериозен дискусионен въпрос по време на срещата е породил вносът на земеделска продукция от трети страни, с които ЕС има или предстои да сключи търговски споразумения — сред тях споразумението с Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай), както и предстоящи договорености с Индия и Австралия.

В страните от Меркосур голяма част от активните вещества, забранени от години в Европа, продължават да се прилагат от местните фермери. Европейската комисия е давала уклончиви отговори по въпроса дали вносните продукти отговарят на същите стандарти за безопасност, каквито се изискват от европейските производители. Посочен е и конкретен случай — внос на слънчоглед от Аржентина в България, при който е установено наличие на пестициди.

Европейските земеделски производители изразяват недоволство от тази ситуация, тъй като те са задължени да спазват строги регулации, докато чуждестранните им конкуренти — вносители на суровини в ЕС — не са обвързани с еднакви изисквания. Това поставя въпроса за т.нар. двойни стандарти, засягащи пряко конкурентоспособността на европейското и в частност на българското земеделие. Строгите регулации относно продуктите за растителна защита, торовете и въглеродните емисии водят до по-скъпо производство, което поставя европейските фермери в неблагоприятна позиция.

Министерството на земеделието и храните ще изработи и представи цялостна концепция за земеползването в България до края на 2026 г. Това обеща министърът на земеделието и храните Пламен Абровски на кръгла маса, проведена в рамките на „Ден на полето“ — събитие по инициатива на Националната асоциация на зърнопроизводителите и Добруджанския съюз на зърнопроизводителите в село Паскалево, община Добричка, област Добрич.

Земята — за тези, които я работят

„Две са важните неща за мен — земеделската земя трябва да бъде за този, който я работи, и трябва да имаме дългосрочни договори. Ако нямаме цялостна концепция, няма да правим устойчиво земеделие“, заяви Абровски, цитиран от пресцентъра на министерството.

Министърът подчерта, че поземлените отношения засягат всички земеделски производители и затова изработването на концепцията трябва да стане с участието на представители на различните сектори в земеделието. Целта е да бъдат обсъдени и обединени предложенията на браншовите организации, за да се постигне общо виждане за бъдещото управление и ползване на земеделските земи. „До края на годината се надявам не само да Ви представим, но и да имаме одобрена концепция. След това вече можем да започнем да пишем текста“, коментира той.

След постигане на съгласие по основните принципи ще бъде разработена необходимата законодателна рамка. Абровски припомни, че вече е внесен проект на закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който предвижда промени за подобряване на регулацията в сектора.

Проверки на всяко землище до края на годината

Министърът съобщи, че до края на 2026 г. областните дирекции „Земеделие“ ще извършат проверки на всяко землище в страната. Контролът ще обхване и случаите на неизплатени дължими суми, като при установени нарушения ще бъдат предприети необходимите действия за тяхното събиране. „Не може едните да работят и да не плащат, а другите да работят и да плащат. Това нещо ще бъде прекратено като практика“, категоричен бе Абровски.

Дългосрочни договори и добавена стойност

Заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев наблегна на необходимостта от преминаване към по-устойчиво и дългосрочно ползване на земеделските земи. Той посочи, че предлаганите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи могат да бъдат част от решението, но устойчивата реформа трябва да се основава на цялостна концепция. „Според нас това е посоката на дългосрочни договори. Няма да е лесно, но трябва да направим следващата крачка“, подчерта Янчев.

Концепцията ще обхване и свързани въпроси — инфраструктура, напояване и инвестиционно планиране, като бъдат отчетени спецификите на различните земеделски производства и техният инвестиционен хоризонт.

Сред изтъкнатите приоритети на кръглата маса бяха повишаването на добавената стойност на българската земеделска продукция чрез насърчаване на кооперирането и сдружаването, развитието на преработката, ефективното управление на водните ресурси, както и по-тясната връзка между науката, образованието и практиката. На събитието бяха повдигнати и въпроси, свързани с управлението на Държавния поземлен фонд и необходимостта от по-предвидима среда за земеделските производители.

„Задачата на държавата е да осигури предвидима среда, ясни правила и дългосрочна визия. Тогава земеделието може да бъде не просто важен сектор, а един от двигателите на българската икономика“, заяви Абровски.

Прекарването на времето в задния двор може да се превърне в неудобство заради прекомерната слънчева светлина, но съществуват множество достъпни начини за засенчване — както временни, така и постоянни — без да се изразходва голямо количество средства. Бюджетните идеи за сянка в задния двор включват проекти „направи си сам“, естествени решения с растения и готови варианти от магазина.

Проекти „направи си сам“

Една от популярните самостоятелни конструкции е перголата. Основният размер е 3,6 х 3,6 метра и изграждането ѝ изисква само прости инструменти — дърво, винтове и бормашина. За материала се препоръчват кедър или секвоя, тъй като са устойчиви на гниене, а конструкцията се укрепва с поцинковани стоманени скоби. За допълнителна сянка перголата може да се покрие с плат или увивни растения като глициния. На пазара се предлагат и готови сглобяеми комплекти, но самостоятелното изграждане позволява персонализиране.

Друг вариант са сенчестите платна, които се описват като евтин и стилен начин за блокиране на слънчевата светлина. Изграждат се с кедрови пръти, покрити въжета и куки за опъване. Препоръчва се използването на кабел с покритие до 1/8 инча с кабелни скоби, а регулирането на опъването се постига с тънтъркукс. Платната се прикрепват към стълбовете с куки, а ъглите им се регулират за оптимална сянка.

Палетният навес е представен като евтина и лесна алтернатива — палетите се подреждат вертикално, закрепват се с винтове и отгоре се добавя плат или светлинни панели. Подходящ е за малки пространства или временна сянка. Допълнителен ефект може да се постигне с гирлянди за уютна атмосфера.

Естествена сянка с растения

Бързорастящите дървета се посочват като голям и бърз източник на сянка. Сред препоръчаните варианти са императрица Роял, хибридна топола (подходяща за слънчеви места), американски червен клен и лале топола, която освен сянка привлича и животни с цветовете си. Тези дървета пречистват въздуха и намаляват разходите за охлаждане.

Високите храсти и живи плетове предлагат едновременно сянка и уединение — блокират слънчевата светлина и нежеланите гледки, намаляват шума и осигуряват защита от вятъра. Препоръчваните видове включват чемшир, лигуструм и туя. Тези растения служат и като подслон и храна за птици и животни.

Интересна алтернатива е живата стена — вертикална градина с растения, отглеждани на стена или рамка. За по-буйна растителност се препоръчват увивни растения като бръшлян. Живата стена може да се инсталира на ограда, пергола или по стена на сградата.

Лозовата беседка съчетава естетика и практичност — лозите се засаждат в основата на беседката и се насочват нагоре с градински колове или меко въже. Гроздето се нуждае от шест часа слънчева светлина на ден, затова беседката трябва да е на слънчево място. Редовното подрязване поддържа лозите здрави и спретнати, а като бонус се получава прясно грозде за консумация.

Готови достъпни варианти

Бамбуковите паравани са леки, издръжливи и екологични. Предлагат се като готови панели или рулони рогозки и се закрепват с ципове, пирони или винтове. Могат да се използват като панели или да се прикрепят към огради и перголи. Освен сянка осигуряват и уединение, тъй като блокират гледката, но позволяват на въздуха да преминава. Препоръчва се нанасяне на водоустойчив уплътнител за удължаване на живота им.

Прибиращите се тенти са подходящи за партита, пикници или постоянна употреба. Изработват се от акрил или полиестер — материали, устойчиви на избледняване и мухъл. Алуминиевите рамки са леки и незасегнати от ръжда. Много модели разполагат с манивела, мотор или дори дистанционно управление. За почистване е достатъчно измиване с мек сапун и вода.

Градинските чадъри са мобилни и осигуряват сянка там, където е необходимо. При избора им трябва да се обърне внимание на вентилационните отвори (за движение на въздуха), механизмите за повдигане и накланяне (за регулиране на ъгъла), материала на платното (полиестер или акрил — устойчиви на вода и мухъл) и материала на стълба (алуминий за лекота и устойчивост на ръжда, или фибростъкло за издръжливост).

Мрежите за сянка — т.нар. тъкани за засенчване — са евтини и подходящи за покриване на по-големи площи. Блокират слънчевата светлина, но позволяват на въздуха да циркулира. Предлагат се в различна дебелина, а за по-добра защита се препоръчват UV-устойчиви варианти.

Външните завеси се закачат на пръти или жици и предоставят сянка и уединение за вътрешни дворове, перголи или беседки. Изработват се от полиестер или олефин — издръжливи на слънце, дъжд и вятър. Когато не са в употреба, могат да се завържат с каишки за стилен вид. Предлагат се в разнообразие от цветове и шарки.

Годишният отчет на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за 2025 г. очертава редица рискове в земеделието и храните, на които агенцията е противодействала съвместно с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Министерството на вътрешните работи. Дейностите са включени в общия раздел „Стратегически области (съоръжения) и дейности“ на документа, а не в самостоятелен раздел, посветен на селското стопанство.

Уязвимости в агрохранителната верига

Според отчета ДАНС е идентифицирала уязвимости в агрохранителната верига, водещи до пазарни нарушения, нелоялна конкуренция, незаконен внос и предлагане на хранителни продукти и продукти за растителна защита, опасни за здравето. Тези проблеми са поставени наред с други стратегически области като енергетика, финанси и здравеопазване.

Съвместни инспекции с БАБХ и МВР

Отчетът посочва конкретни съвместни действия, довели до значими резултати:

• През юли 2025 г. са проведени съвместни инспекции на ДАНС, БАБХ и МВР в селскостопански аптеки и в земеделски стопанства. При тях е иззето голямо количество негодни или забранени продукти за растителна защита.
• През май 2025 г. съвместна инспекция с БАБХ е довела до затваряне на незаконно съоръжение в град Пловдив, използвано за съхранение и преопаковане на хранителни продукти. При проверката са открити 6 193 кг млечни продукти и приблизително 200 кг продукти от неживотински произход, част от които с изтекъл срок на годност, без придружаващи документи от производителя и/или с етикети на турски език.
• В резултат на сътрудничеството с БАБХ преработвателно предприятие е санкционирано за установени големи количества свинско месо с изтекъл срок на годност.
• Предотвратен е опит за контрабанда и продажба на едър добитък в съседни държави.

Разследвания от Европейската прокуратура

Въз основа на информация от ДАНС Европейската прокуратура е започнала разследвания за незаконно присвояване на субсидии по схема за подкрепа, обвързана с производството, чрез използване на документи с невярно съдържание относно реализирането на продукцията. Образувано е и разследване за злоупотреба с европейски средства за развитие на рибарството чрез проекти на свързани лица.

Производството на пармезан в Северна Италия се оскъпява все повече заради екстремните горещини, които засягат количеството и качеството на млякото, увеличават разходите за охлаждане на животните и затрудняват набавянето на фуражи. Фермери и учени предупреждават, че зачестяващите горещи вълни и продължителните периоди на суша поставят под сериозен натиск производството на Parmigiano Reggiano — сирене, което италианците нерядко наричат бяло злато.

Топлинният стрес намалява млечността

Най-тежко е положението в Емилия-Романя — регионът, в който се произвежда по-голямата част от пармезана. При температури, преминаващи 40 градуса, фермерите са принудени да държат оборите отворени денонощно и да пускат вентилатори и системи за водна мъгла, за да охлаждат животните.

Според Никола Бертинили, президент на консорциума Parmigiano Reggiano, топлинният стрес намалява съдържанието на мазнини, белтъчини и сухо вещество в млякото. Тези показатели са решаващи, тъй като определят колко сирене може да се получи от едно и също количество суровина. Майсторът на сирене Винченцо Фанари от ферма близо до Парма го описва нагледно: „За да произведем същото 40-килограмово колело през лятото, ни трябва повече мляко. Преди правехме по седем колела на ден, сега са шест.“

Роберто Гелфи, председател на земеделската организация Confagricoltura в провинция Парма, посочва, че вентилаторите във фермата му работят по 16 часа на ден в най-горещите периоди. Освен това една крава може да изпива между 140 и 150 литра вода дневно, което е накарало все повече стопанства да инвестират в нови кладенци и системи за водоснабдяване.

Разходите растат по цялата верига

Допълнителните разходи не се ограничават само до фермите. Всяко колело Parmigiano Reggiano трябва да зрее минимум 12 месеца, а голяма част остават в складовете две или три години, при строго контролирани температура и влажност. В складовете на Magazzini Generali delle Tagliate, където се съхраняват над половин милион пити пармезан, потреблението на електроенергия по време на най-силните горещини е нараснало с около 30%, съобщава генералният директор Джанкарло Раванети.

Паоло Гандзерли от хранителната група GranTerre предупреждава, че ако екстремните климатични явления зачестят, производството неизбежно ще стане още по-скъпо — заради по-ниската млечност, по-високите оперативни разходи и по-трудното производство на фуражи.

Строги правила, които не позволяват компромиси

За разлика от много други сирена, Parmigiano Reggiano се произвежда по изключително строги правила. Кравите могат да бъдат хранени единствено с трева и сено от зоната на производство, а използването на силаж е забранено. Когато сушата унищожава пасищата и намалява добивите на фураж, производителите нямат възможност да заменят сеното с такова от други региони.

Бертинили обяснява, че тревата от района на Парма и естествените бактерии, съдържащи се в нея, са сред причините вкусът на Parmigiano Reggiano да е неповторим. Сиренето се прави по почти непроменена технология повече от 800 години. Консорциумът на производителите е създаден през 1934 г., а от 1996 г. то носи защитено наименование за произход в Европейския съюз. Името Parmigiano Reggiano може да се използва единствено за сирене, произведено в пет провинции — Парма, Реджо Емилия, Модена и части от Мантуа и Болоня. Днес в производството участват над 2100 ферми и близо 290 мандри.

За справяне с климатичното предизвикателство фермерите инвестират в системи за охлаждане на животните, нови водоизточници, по-ефективни съоръжения за съхранение, а също и в по-устойчиви фуражни култури — включително сорго като алтернатива на част от царевицата.

Секторът расте въпреки трудностите — засега

Въпреки климатичния натиск производството засега не бележи спад. През 2025 г. са произведени 4,19 милиона колела Parmigiano Reggiano, или около 168 хил. тона — с 2,7% повече спрямо предходната година. Най-голям производител остава провинция Парма с близо 1,4 милиона колела, следвана от Реджо Емилия, Модена, Мантуа и Болоня.

За първи път в историята на сиренето повече от половината от произведения пармезан е реализиран извън Италия. Износът достига 50,5% от всички продажби, като най-големите пазари са САЩ, Франция, Германия и Великобритания. Общият оборот на сектора при потребление достига близо 4 млрд. евро.

Пармезанът като банкова гаранция

Интересна особеност на сектора е, че пармезанът може да послужи и като обезпечение при кандидатстване за кредит — традиционна практика в някои области на Италия. Тъй като сиренето трябва да се съхранява продължително, за да узрее, и има висока стойност, фермерите го използват за финансиране на разширяване на дейността или за осигуряване на оборотни средства.

Основната банка, предлагаща такъв тип заеми, е Credito Emiliano (Credem), която приема блокове пармезан като залог и ги съхранява в специализирани складове до изплащане на кредита. Банката отпуска подобно финансиране за фермери от 1953 г. Сиренето обичайно се оценява като 70 до 80% обезпечение на исканата сума, а оценките на складирания пармезан в трезорите на банката възлизат на над 200 млн. евро. При неизплатен заем банката продава сиренето — цената на една пита може да достигне от 900 до 2500 долара.

Засега производството на пармезан не спира. Но фермерите вече плащат осезаемо по-висока цена за всяка следваща пита — и въпросът е не дали ще продължат да я правят, а колко по-скъпо ще им струва това.

Традиционният италиански сорт домат Пиеноло (Pomodorino del Piennolo del Vesuvio), отглеждан от векове по вулканичните склонове на Везувий, привлича вниманието на специалисти като потенциален отговор на нарастващото засушаване в България. Сортът е приспособен към суша и високи температури, съхранява се месеци без хладилник и дава дребни, но хранително богати плодове. Първи полски опит у нас, проведен във Велико Търново през 2026 г., е дал обещаващи резултати, макар отделните изпитвания да не са достатъчни за общи заключения.

Сорт, оформен от вулканична среда

Пиеноло произхожда от района около Везувий — земи с вулканични, добре дренирани почви, които задържат малко вода. Именно тази сурова среда е оформила сорт, устойчив на горещи лета и продължителни засушавания. През 2009 г. Пиеноло получава европейско защитено наименование за произход (PDO), което признава автентичната връзка между сорта, вулканичните почви, местния климат и традиционните практики на отглеждане.

Растенията притежават по-добра устойчивост към топлинен стрес в сравнение с много сортове, селекционирани при по-меки условия. Наименованието piennolo означава „окачен грозд“ — препратка към традиционния начин на съхранение, при който зрелите домати се свързват в снопове и се окачват в сухи, проветриви помещения.

Биологични особености, които намаляват нуждата от вода

Сортът разполага с няколко характеристики, които го правят ефективен в условия на воден дефицит:

• Дълбока коренова система. Растението формира силни корени, достигащи по-дълбоки почвени слоеве, където влагата остава недостъпна за плитко вкоренени сортове.
• По-дебела кожица на плодовете. Тя ограничава загубата на вода от плодовете и е основната причина за изключително дългото им съхранение.
• По-малка листна повърхност. Намалената листна маса допълнително свежда до минимум транспирацията при горещо и сухо време.

Благодарение на тези качества плодовете се запазват свежи в продължение на 7–8 месеца без хладилник — нещо, трудно постижимо при повечето съвременни сортове. С времето кожата им леко изсъхва, а вкусът става още по-наситен и сладък.

Малки плодове с висока хранителна стойност

По форма Пиеноло наподобява чери доматите — плодовете са дребни, с леко крушовидна форма и характерен връх. Теглото им е обикновено около 20–35 грама, но размерът не е показател за качество. Те съдържат повече сухо вещество, естествени захари, органични киселини, ароматни съединения и витамин C в сравнение с много едроплодни сортове.

Консистенцията на плода е по-плътна и месеста. Вкусът е наситен, плодов и сладък — с по-ниско съдържание на киселини в сравнение с класическия червен домат. Вулканичният тероар придава специфичен минерален характер и лека соленост, която балансира сладостта. Тези качества го правят подходящ за производство на сосове и консервиране.

Потенциал за България и първи резултати

Летата в България стават все по-горещи, засушаванията — по-продължителни, а водата за напояване е все по-ценен ресурс. При температури над 35°C опрашването при доматите се нарушава, цветовете могат да опадат, а недостигът на вода води до по-ниски добиви. На този фон агрономът Роман Рачков, специалист по тропично и субтропично земеделие, е провел успешен полски опит с Пиеноло във Велико Търново през 2026 г. Сортът се е представил добре и е дал добри добиви още в първата година.

Авторът посочва, че теоретично най-подходящи райони у нас биха били тези с продължителен вегетационен период и високи летни температури — Тракийската низина, Санданско-Петричкият район, Струмската долина, районите около Хасково, Ямбол и Сливен, както и части от Дунавската равнина. Това обаче трябва да бъде потвърдено чрез допълнителни полски изпитвания при различни почвено-климатични условия.

Пиеноло не се разглежда като заместител на съществуващите български сортове и хибриди. Силата му е в производството на специализиран продукт с висока добавена стойност. Добрата му адаптация към засушаване може да намали зависимостта от напояването, а естествената съхраняемост позволява продукцията да се реализира постепенно и с по-малки загуби — качества, определяни като все по-ценни в условията на променящ се климат.

Традиционните сортове като Пиеноло отново привличат интерес — не само като генетичен ресурс за бъдещата селекция, но и като продукти с отличителен вкус и по-висока пазарна стойност. Роман Рачков е агроном, председател на Българската асоциация по биологична растителна защита и член на авторския екип на Климатека.

България е разделена на две метеорологични зони в периода от 27 до 29 юли 2026 г.: умерен западен вятър и увеличена облачност характеризират западната половина на страната, докато над източните райони времето остава слънчево и топло. Това е картината от тридневната прогноза на Националния институт по метеорология и хидрология.

27 юли: валежи на запад и в центъра, горещо на изток

На 27 юли дъждове ще валят на места в Западна и Централна България, а следобяд — и в Североизточна България. Очакват се и леки прегърмявания. Вятърът ще бъде до умерен, от запад-северозапад, а в Източна България — от юг-югозапад.

Максималните температури в западната и централна част ще се движат между 28 и 33 градуса, а в Югоизточна България ще достигнат до 36 градуса. По Черноморието денят ще бъде предимно слънчев, с временни увеличения на облачността в следобедните часове над северното крайбрежие и към края на деня — над южното. Максималните температури по крайбрежието ще бъдат между 26 и 30 градуса, температурата на морската вода — 22–25 градуса, а вълнението — 2–3 бала.

В планините преди обяд ще преобладава слънчево време, с изключение на западните дялове на Стара планина, Витоша, Рила и западните гранични планини, където ще е облачно с превалявания. Около и след обяд купестата и купесто-дъждовната облачност ще се увеличи, а на места в масивите от Западна и Централна България ще превали и прегърми. Максималната температура на 1 200 м ще бъде около 26 градуса, на 2 000 м — около 18 градуса.

28 юли: разсейване на облачността, затопляне на запад

На 28 юли облачността почти ще се разсее и валежи не се очакват. Температурите в Западна България постепенно ще тръгнат нагоре — максималните ще достигнат 31 градуса в София, 34 градуса във Видин и 36 градуса в Сандански.

29 юли: слънчево почти навсякъде

На 29 юли се очаква слънчево време почти над цялата страна. Лека облачност се предвижда по Черноморието — около Варна, Бургас, и на изток от Пловдив.

В края на юли лозата навлиза във фаза на наедряване и прошарване на гроздето — период, в който фунгицидната стратегия е от решаващо значение за запазване на добива и качеството на продукцията. Трите основни болести, срещу които трябва да е насочена растителната защита, са обикновената мана, брашнестата мана и сивото гниене.

Мана — превантивната защита е най-ефективна

Маната се развива при наличие на влага и високи температури. Първите симптоми могат да се появят 7–10 дни след заразяването, поради което превантивното третиране — извършено преди настъпване на инфекцията — носи най-добри резултати.

Контактните фунгициди, сред които медните препарати и продуктите на база манкоцеб, образуват защитен слой върху растението, но не могат да ограничат вече започнала инфекция. При наличие на риск или при първи признаци на заболяването се препоръчват локално-системни или системни фунгициди, които проникват в тъканите и ограничават развитието на патогена, като едновременно с това предпазват и новия прираст.

При благоприятни условия за развитие на болестта третиранията се извършват през 7–10 дни, а при по-нисък инфекциозен натиск интервалът може да се удължи до 10–14 дни.

Брашнеста мана и комбинираните пръскания

Брашнестата мана предпочита топло и сравнително сухо време и нерядко се развива едновременно с обикновената мана. Борбата срещу нея включва контактни фунгициди на база сяра, както и системни продукти от групите на триазолите и специализирани активни вещества. На практика пръсканията срещу двете болести обикновено се комбинират, което улеснява защитата на лозята.

При поява на симптоми трябва своевременно да се приложи подходящ препарат, като се спазват интервали между третиранията от 7–10 дни и се редуват продукти с различен механизъм на действие.

Сиво гниене — агротехниката е първата стъпка

Сивото гниене започва да представлява сериозна опасност от прошарването до узряването на гроздето. Болестта се развива най-интензивно при висока влажност и слабо проветряване на гроздовете.

Добрата агротехника е основен инструмент в борбата: умереното обезлистване около гроздовете подобрява проветряването, а ефективното ограничаване на гроздовите молци намалява нараняванията по зърната и съответно намалява възможностите за проникване на патогена. Повредените гроздове и паднали зърна трябва да се отстраняват, тъй като могат да бъдат източници на нови инфекции.

При повишен риск се прилагат специализирани фунгициди, съдържащи активни вещества като фенхексамид, боскалид, ципродинил, флудиоксонил, флуопирам и други. Тъй като повечето от тези продукти имат сравнително дълъг карантинен срок, третирането трябва да се извърши навреме — при първите благоприятни условия за развитие на болестта, а не непосредствено преди гроздобера.

Карантинни срокове и избор на препарат

С наближаването на прошарването и узряването правилният избор на фунгицид зависи не само от ефикасността му, но и от карантинния срок — минималният период между последното третиране и беритбата. При ранните сортове прошарването обикновено започва в края на юли, поради което препаратите с по-дълъг карантинен срок трябва да бъдат приложени достатъчно рано.

• Медни препарати — карантинен срок около 21 дни
• Дитианон — 20–28 дни
• Фосетил-алуминий и азоксистробин — около 28 дни
• Специализирани фунгициди срещу сиво гниене — до 42 дни

Контактните фунгициди обикновено се прилагат през 10–12 дни, тъй като остават върху повърхността на растението и лесно се отмиват от валежите. Системните и локално-системните фунгициди осигуряват по-продължителна защита и при благоприятни условия могат да се прилагат в интервал от 14–15 дни.

Много системни фунгициди — например съдържащи феноксикарбонова киселина — имат забрана за приложение 4–6 седмици преди беритбата. Последните третирания трябва да бъдат внимателно планирани така, че да приключат поне две до три седмици преди гроздобера.

Резистентност, фитотоксичност и биологични алтернативи

Една от най-честите грешки в растителната защита е многократното използване на едни и същи активни вещества. Това създава условия за развитие на устойчиви популации на причинителите на болестите и постепенно намалява ефективността на фунгицидите. Най-нисък риск от резистентност имат контактните препарати — медните фунгициди, манкоцебът и фолпетът. При системните фунгициди рискът е значително по-висок, особено при стробилурините и някои триазоли.

Добра практика е редуването на продукти с различен механизъм на действие, като не се извършват повече от две последователни третирания с фунгициди от една и съща група. При възможност системните продукти могат да се комбинират с контактен фунгицид — това повишава надеждността на защитата и забавя развитието на резистентност.

Трябва да се има предвид и рискът от фитотоксичност при високи летни температури. Медните препарати могат да причинят пригори по листата, а продуктите на база дитианон не се препоръчват при силно слънчево греене. Пръсканията е най-добре да се извършват в ранните сутрешни или вечерните часове.

Биологичните фунгициди на основата на Bacillus subtilis или Ampelomyces quisqualis могат да се използват като допълнение към защитната програма. Те имат предимно превантивно действие и са най-ефективни при слаб инфекциозен натиск. Биостимулаторите могат да подобрят физиологичното състояние на лозата, но не могат да заместят фунгицидната защита.

Независимо от избрания препарат, задължително трябва да се спазват указанията на етикета относно разрешените култури, фазата на приложение, дозата и карантинния срок. Това гарантира безопасността на продукцията и спазването на европейските изисквания за максимално допустими остатъчни количества.

Смесеният стил в градината предлага решение за онези, които трудно се ограничават до една единствена дизайнерска концепция. Хибридният подход позволява съчетаването на актуална тенденция — модерна, минималистична или високотехнологична — с друг, на пръв поглед несъвместим стил, като резултатът е хармонична еклектична градина.

Основен принцип на еклектичния дизайн

Основата на такава градина не се различава от тази на всяка модерна градина. Магията се крие в проектирането на специфични зони и обекти, в които противоположностите се обединяват в цялостен образ. Специалистите препоръчват да се избират не повече от два или три дизайнерски стила, като ключът е те да се сливат хармонично и да се избягват резки граници между отделните зони.

Популярни комбинации от стилове

Минимализъм и кънтри стил

Най-достъпният начин за съчетаване на тези два стила е чрез контраст между цветни лехи, проектирани по „селски“ принципи, и модерна тераса или кът за сядане. В зоната за сядане се препоръчват метал, бетон и стъкло с минималистични абстрактни детайли — например метални контейнери или дървени кубчета вместо столове. Цветните лехи в съседство следват принципите на кънтри стила, а декоративните треви служат като обединяващ елемент между двата свята. Дърветата и храстите трябва да подкрепят структурата на лехите, а не да доминира модерната архитектура на местата за сядане.

Формален стил и модерна градина

При тази комбинация основната площ се проектира като строг парк с редуващи се цветни лехи, живи плетове и правоъгълни форми. Терасата, зоната за сядане и евентуалното езеро трябва да бъдат отчетливо модерни — с оригинални конструкции и задължително присъствие на метал, стъкло и бетон. Останалата част от градината се оформя като класическа официална градина, в която обаче декорът, настилките и скулптурите са решително модерни. Геометричният ред се смекчава единствено чрез ярки и нестандартни цветови схеми. По границите на парцела могат да се поставят дву- или триредови смесени бордюри с високи храсти в основата и цъфтящи многогодишни растения на преден план.

Пейзажен стил и модерна градина

Тази комбинация се постига, като основните материали се запазят, но правите пътеки се заменят с криволичещи, площта на цветните лехи се увеличи и към традиционния подбор се добавят „модерни“ растения с удължени форми. Обединяващи елементи — като модерни скулптури в цветните лехи или малка саксийна градина в зоните за сядане — свързват зоните в различни стилове. Дори градински руини могат да бъдат включени в минималистична градина, ако са оградени от строга геометрична граница от метал или бетон.

Допълнителен ефект се постига чрез едноцветен дизайн: единна цветова схема обединява цялото пространство, дори когато растенията доминират в многобройните лехи. Наситеното червено създава минималистично усещане, жълтото — свежест, бялото — елегантност, а синьото — медитативна атмосфера.

Японски или китайски стил в съчетание с модерни елементи

Това е най-трудното смесване, тъй като хармоничните азиатски ансамбли изискват максимална простота и естественост на материалите. Именно тук обаче се отваря интересна възможност: въвеждането на бетонни пътеки, стъклени прегради и лаконични високотехнологични решения редом с традиционни зони в стил бонсай може да даде зашеметяващ и съвременен резултат. При малки градини каменни пътеки могат да разделят строго оформени зони с имитация на японски алпинеуми, създавайки усещане за галерия на азиатското ландшафтно изкуство в ултраминималистична обстановка.

Практически съвети за планиране

• Преди да започнете, начертайте план и маркирайте приблизителното местоположение на елементите в ландшафтния дизайн.
• Изберете не повече от два или три стила и се погрижете те да се сливат плавно, без резки граници.
• Ако имотът има лек наклон, помислете за алпинеум. Иглолистни видове като пирамидален смърч, туя и хвойна изглеждат ефектно на склон.
• Определете акцентния елемент на градината — беседка, градинска скулптура, алпинеум, pergola или езерце с мост.
• Не пренебрегвайте осветлението: малки фенери по морав­ата или по краищата на пътеките добавят романтичен щрих.
• Пътеките могат да бъдат прави или криволичещи, покрити с натрошен камък, чакъл или дори мозайка от камъчета с различни цветове и размери.