Зърненият пазар /и като цяло агропазарът/ става все по-непредсказуем и своенравен. Доказателство за това са и движенията на цените от началото на тази година досега.

Обичайно е в този период да се наблюдава ръст в котировките на зърнените култури. Но сега трендът е с посока надолу. Трудната предвидимост на цените поставя фермерите в неизгодната позиция да не могат да планират бизнеса си. Производителите, които запазиха част от реколтата си, изчаквайки по-добри цени, губят надежда, че те ще бъдат достигнати.

Въпреки тези изненади, или точно заради тях, в агробизнеса все по-нужна става своевременната информация за състоянието на пазара и прогнозите за ценовите движения. А и цените у нас определено вече се влият от международните тенденции.

Общата картина, която се очертава засега се определя от прогнозите за увеличено производство в света и най-вече във всички страни от Черноморския регион /там се очакват, около 15-20% по-високи добиви, в сравнение с 2012г./. Вследствие на това ТЕНДЕНЦИЯТА Е ЗА СВРЪХПРОИЗВОДСТВО и може да се очаква, че цените на царевицата и пшеницата ще падат.

Има увеличение и в размера на засятите площи с тези култури в Европейския съюз. А в Южна Америка се очертава реколта от друга основна култура – слънчогледа.

Ако тези прогнози се сбъднат, предлагането би покрило повишеното търсене в цял свят и особено в Азия, а ценовите нива едва ли биха се различавали съществено от тези при кампания 2012г. Разбира се, с уговорката, че този пазар зависи от твърде много и различни фактори и винаги може да се очакват изненади.

Влияние върху пазара ще окаже и намаленият внос на жито от страна на Турция. За текущия сезон Турция ще внесе 3,7 млн. тона пшеница, което е с 0,1 млн. тона по-малко от сезон 2011/2012г.

А за следващия сезон обемът на внесената пшеница може да падне до 3,3 млн. тона.

По данни на търговски източници през март съседката ни е закупила 250 хил. тона руско жито от нова реколта.

ПРОГНОЗАТА НА ФАО също потвърждава тенденциите за спад в цената.

Световното производство на пшеница през 2013 г. трябва да нарасне с 4% – до 690 млн. тона. Това ще е втората най-голяма реколта след прибраните през 2011 г. 700 млн. тона.

Прогнозата на ФАО за производството на зърно е леко преразгледана в посока на неговото повишение – с около 3 млн. тона. Това е с 2% по-ниско от рекордните показатели през 2011 г.

Световното производство на зърно през 2013 г може да се възстанови ако времето е благоприятно, гласи последното изследване на ФАО „Търсене и предлагане на зърно“.

Прогнозите за производството на всички видове пшеница, като цяло са благоприятни.

СВЕТОВНАТА БАНКА също очаква голяма реколта от зърно тази година в Европа, черноморските страни /с изключение на южните региони на Русия/, Китай и Индия.

ФАКТОРИ, ПОДКРЕПЯЩИ ЦЕНИТЕ

Но в същото време в Южна Америка отново се очаква сушаво лято а проблемен може и да е и сезона в Аржентина, ЮАР и Австралия, където може да се очаква срив в доставките през близките месеци. Повишен е натискът върху цените от Китай и други големи вносители като Мексико, Индонезия, Южна Корея и Турция.

Освен това световните запаси са намаляли за половин година с 3%, а на пшеницата – с 9%, на фуражните култури – с 6%. Глобалните показатели за съотношението на запасите към потреблението са намалени с 22%.

Независимо от това, че цените на зърното от октомври миналата година са паднали с 5% / в това число на пшеницата търгувана на стоковите борси – с 11% ,а на царевицата – с 6%, ако направим сравнение с аналогичния период на 2012 г., зърното, както и преди има 9% върху цената си /за пшеницата плюс 15%, а за царевицата – плюс 8%/

При това за страните от Източна Европа за изминалата година резкият скок в цените на житото е 17% за Беларус (46% за година), с 10% в Молдова (43% за година) и с 9% в Украйна.

Появиха се и притеснения за зърнената реколта и в САЩ и в Европа, поради закъснялата и доста студена на някои места пролет. Това определено ще даде поддръжка на цените. Сега експортните цени на европейското зърно остават устойчиви и съществено по-високи от преди година. През изминалата седмица например френската пшеница в Руан струваше $334/т , което е с $45/т по-висока цена от миналогодишната.

ВЕРИЖНАТА РЕАКЦИЯ

Но поне засега прогнозите за цените на земеделската продукция през стопанската 2013г. са по-скоро песимистични – трендът сочи надолу.

Очакваният ръст на реколтата у нас и в Черноморския регион на фона на повишаващата се себестойност при отглеждането на зърното /расте цената на торовете, средствата за растителна защита, енергоносителите и др./ и спадът в котировките на световните борси ще намали рентабилността на производството. А това логично би трябвало да се отрази и върху рентите…

„Успоредно с увеличението на цените на земеделската продукция, а понякога и изпреварващо, се увеличават и цените на машините, на горивата, на торовете и пестицидите. Така увеличени, те изпреварват цените на това, което ние продаваме. Например, ако допреди няколко години цената на литър дизелово гориво беше около 60-70 стотинки, сега е 2,60-2,70 лв.“, коментира Ангел Вукодинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

У НАС ХЛЕБНАТА ПШЕНИЦА от началото на годината до края на март е поевтиняла с 20% до 400 лв. за тон без ДДС, отчетоха от Софийската стокова борса /ССБ/.

За последните три месеца цената на пшеницата пада с 5% в Русия, с 12% в Унгария и с 13% в Украйна.

Зимата беше мека и създаде добри условия за пшеницата. Очакванията на експертите от Министерството на земеделието са реколтата да бъде 4,430 млн. тона. Прогнозата преди месец беше за реколта от малко под четири милиона тона зърно, тоест тя е завишена с повече от десет процента, съобщи Васил Симов, изпълнителен директор на ССБ.

Добра реколта ще има в целия Черноморски регион – експортният потенциал на Русия, Украйна и Казахстан достига общо до 23,5 млн. тона зърно.

ЦЕНАТА НА ЦАРЕВИЦАТА в България пада с 10-15% на тримесечна база – от около 400 лева до 340 – 360 лева за тон без ДДС. Но световното производство на царевица намалява до 854,1 млн. т тази година при 872 млн. т през 2012 г.

Добивите на царевица в САЩ, лидер в производството на тази култура, се очаква да бъдат най-ниски през последните 10-12 години, съобщи Симов. В ЕС през 2013 г. се очаква реколта от царевица в порядъка на 54,7 млн. тона при 66 млн. тона през 2012 г. На годишна база царевицата поевтинява в САЩ с 1% – до 301 долара за тон, в Унгария с 13% – до 360 долара за тон и във Франция с 3% – до 307 долара за тон.

Цената на МАСЛОДАЙНИЯТ СЛЪНЧОГЛЕД в България пада с 18 процента от 1000-1100 лв. за тон без ДДС през март 2012 г.- до 800 – 810 лева за тон сега показват данните на ССБ. Реколтата на слънчоглед в света се очаква да бъде 36,2 млн. т – от тях 7 млн. т в ЕС, докато в Украйна са 9,2 млн. тона.

Засега няма предварителни данни за реколтата от слънчоглед в България, посочват от стоковата борса. Цената на ДИЗЕЛОВОТО ГОРИВО търгувано на Софийската стокова борса, падна за три месеца с два процента до 2 150 лева за тон. За същия период бензинът поевтиня на ССБ с два процента до 2 125 лева за тон без ДДС.

НЕПРЕДСКАЗУЕМОСТ

И все пак като цяло, това което се случва на агропазара през последните месеци отново показа,че той зависи от много фактори и влияния – дори е трудно да се каже кой точно ще е определящ за дадения момент. Например наскоро отново житото в Чикаго премина знаковата граница от 7 долара за бушел… На фона на това съвсем точни прогнози са невъзможни. Има само ориентири.

Фермерите могат да разнообразят видовете, които отглеждат със сорго. От няколко години у нас отново се заговори за културата, която в миналото е заемала доста площи.
Соргото е сравнително лесна за отглеждане култура, която не изисква поливане, а освен това е по-устойчива на високи температури, сравнена с царевицата например. За соргото се изискват много по-малко вложения, а независимо от условията, добиви са много по-устойчиви, което гарантира едно сигурно производство.
У нас се предлагат разнообразни хибриди сорго, които са съобразени с нашите условия. Добре е преди да се решите да засеете сорго обаче, да се консултират със съответните специалисти, за да може да приложите правилна агротехника, която е от решаващо значение за получаване на добри добиви.
Така например много важна е обработката, тъй като семената на соргото са много малки. Внимание трябва да се обърне и на балансираното торене – точно кога и с какви продукти, за да се постигне наистина ефектът, който се търси.
За радост на фермерите растителната защита е сравнително лесна, тъй като културата не се напада от много вредители. Проблем създават плевелите, но има разработени подходящи схеми за борба. А в по време на вегетацията, може да се наложи пръскане срещу листните въшки.

Япония има възможност да внася българско вино, но на японския пазар нашите вина все още не са известни. Новият извънреден и пълномощен посланик на Япония в България Н. Пр. Такаши Коизуми поясни това вчера на среща с министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов. Двамата обсъдиха двустранните отношения на търговията с аграрни продукти. Министърът запозна посланика с развитието на земеделието у нас, съобщиха от неговото ведомство.

В Япония има любители на виното, които се интересуват от винен туризъм, който пък е добре развит в България.

В Япония страната ни е известна най-много с киселото мляко и розовото масло и мисля, че може да предложим и нашите млечните продукти, посочи Мирослав Найденов. Той подчерта, че на японския пазар трудно се пробива, защото е консервативен.

Министърът на земеделието посочи, че успешен начин да рекламираме български храни и продукти е предстоящото участието на страната ни на Международното изложение за храни и напитки „УТАГЕ 2013″, което ще се проведе в град Осака, от 26 април до 6 май т.г.

Найденов информира посланика, че по време на изложението страната ни ще се представи с национален щанд и ще има бизнес делегация от България.

Министър Найденов пожела успешен мандат на посланик Коизуми и му подари българско вино и продукти с розово масло.

Старите руски трактори и комбайни от типа “Колос” и “Дон” започнаха да напускат българските ниви. Това е най-отчетливата тенденция на отминалата 2012 г., категоричен е Христофор Бурнаджиев, председател на Българската асоциация на търговците на агротехника.

“Наблюдаваме интерес към малките и средни трактори, а това означава, че мощните машини са били подменени и сега фермерите подменят по-малките си руски и беларуски трактори, някои от които са на 30 години”, посочи той.

По данни на бизнеса през 2011 г. са внесени 1358 нови трактора, а за деветмесечието на 2012 г. – 1032. Новите комбайни през 2011 г. са 289, а за 9-те месеца на 2012 г. – 236.

Лошата новина е, че при това темпо за цялостно обновяване на агротехниката у нас ще са необходими десетки години, защото в момента в страната ни има около 7000 комбайна и 140 хил. трактора.

Очаквано по-едрите земеделци, обработващи над 10 000 дка, ползват главно нова техника. Съвременен комбайн струва над 360 хил. лв., а мощен трактор – поне 250 хил. лв. Хората с малки стопанства пък купуват предимно машини втора ръка с добро качество.

Наред с това вече се търси по-мощна техника. При по-малките машини предпочитанията вече се изместват от 100-150 конски сили към 150-170 к.с. Другият утвърден пазар – за техника от 200 к. с., вече е към 260-320 конски сили. Това показва, че се върви към много по-мощни машини и с по-висок теглителен клас. Хит в търсенето на земеделска техника се оказват и машините, щадящи почвата и запазващи влагата в нея.

“Увеличават се инвестициите в директни и полудиректни сеялки с минимални почвени обработки. Така се намалява дълбоката оран, която е скъпа и намалява влагата в почвата. Купуват се и самоходни пръскачки, които обединяват трактор и пръскачка върху едно шаси”, допълни Христофор Бурнаджиев.

Оказа се, че капризите на времето влияят не само на реколтата и земеделската продукция, но имат и пряко отражение върху пазара на земеделска техника.

През 2012 г. заради сушавата есен се наложи разораване на почти 40% от площите със зимна рапица, а загубите за земеделските стопани бяха драстични. Последва топла и суха пролет и силно засушаване през лятото. Липсваха валежи от началото на юни почти до края на октомври. Огромните загуби от рапицата и частично по-ниските добиви от царевица и слънчоглед подействаха като спирачка в инвестиционния интерес на фермерите, коментират търговци на техника.

Изгледите за тази година обаче също не са никак добри. “Пак сме свидетели на много топла есен, направо лято. През декември последваха сурови минусови температури, януари ни сервира минипролет. По мои прогнози този йо-йо ефект, който ни поднася времето, ще доведе до 15-30 на сто по-ниски добиви за всички зърнени култури”, прогнозира Бунарджиев.