Програмата е в помощ на развиващите се страни, холандски специалисти вече я прилагат в Етиопия
В много от развиващите се страни, предимно от Африка, през последните години се използват нерегламентирано различни пестициди. Стремежът да се произвеждат повече растителни ресурси в тези бедни региони, където храната е основен проблем, доведе до използването на химични препарати без ограничения. Проблемът в някои региони е сериозен, като дори има опасност за екокатастрофа, която ще засегне населението, околната среда и водите, останалите растителни и животински видове. С цел да се предотврати този пробием Организацията на обединените нации разработва стратегия за контрол на употребата на пестициди. Една от целите е да се направят изпитвания на разпичните пестициди, които се използват в дадените райони, за да се проследи не само ефективността им, но и въздействието им върху околната среда. В много от развиващите се страни пестицидите се разпространяват и прилагат без да има извършена оценка за действието им, и съответно за безопасността им.
Холандски специалисти вече са започнали работа с правителството на Етиопия за прилагане на програмата.
Целта е да се научат фермерите как правилно и безопасно да прилагат рз-продктите, за да се гарантира безопасност както на хората и растителната продукция, така и на околната среда и водите. Според експертите прилагането на тези по-добри практики, по които се работи в развитите страни, ще доведе не само до по-безопасно използване на ресурсите, но ще гарнтира по-добри добиви и по-голяма сигурност за прехраната на местното население.
Според Оливие де Шутер, специален пълномощник на ООН за правото на прехрана, развиващите се страни трябва да се насочат изцяло към агроекологично земеделие. Този подход, освен че е по-социален и справедлив, е много по- подходящ в условията на непрекъснатите климатични изменения,които се наблюдават през последните години.
Фермерите трябва да се обучават и да прилагат агроекологични практики, а не да правят интензивно земеделие, категоричен е пълномощникът.
В подкрепа на тезата е и публикуваният през миналата година доклад на ООН, в който се посочва, че дребните фермери могат да удвоят производството на храни в рамките на 10 години, чрез използване на екологични методи. Те са по-щадящи за околната среда и при правилното им прилагане няма причина да не се получават добри добиви.
Разработвани проекти в 20 африкански страни показват, че за период от 3-10 години, добивите са се удвоили двойно. За разлика от конвенционното земеделие, което разчита на скъпи суровини. горива, агроекологичното е , образно казано, в тон с природата и много по-щадящо за нея. Прилагането му дава положително въздействие не само на производството на храни, но и на намаляване на бедността в развиващите се страни, както и води до смекчаване на последиците от изменението на климата.
Няма да решим скоро проблема с глада, нито да спрем изменението на климата, като създаваме големи ферми. Решението е в подкрепа със знания, услуги и други начини на дребните земеделски производители, които да доведат до повишаване на доходите им, така че да допринесат за развитие на селските райони, в които живеят и работят, е становището на ООН.
Програмата ще продължи до 2014 г., като намеренията са тя да стартира и в други африкански страни.
Над три пъти са е качила цената на земеделската земя за 10 г. През 2002 г. декар е стувал средно 140 лв., а през 2012 г. – 440 лв. Това показват данните на асоциацията на собствениците на земеделски земи, представени от председателя й Борислав Петков на семинар вчера.
