Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици е публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

 В мотивите за нормативната промяна е записано: „Причина за приемането на нормативния акт е постигане пълно съответствие с правото на ЕС при окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици. Необходимостта от актуализирането на Наредбата е в резултат и на проведени срещи в МЗХ по инициатива на Асоциация на месопреработвателите в България, с цел прецизиране на разпоредби, касаещи предлагането на пазара на заготовки и готови продукти от птиче месо“.

 Припомняме, че от миналата година ЕК има забележки към последната редакция на Наредба 32 от 20 ноември 2012 г., с която се въведе ограничение на водното съдържание в пилешкото месо. „Целите, които се поставят с предложените промени в Наредбата, са отпадане на разпоредбите, касаещи ограниченията за употребата на хранителни добавки (овлажнители и хидроколоиди), общо съдържание на вода, използването на агенти за задържане на вода и производството на изделия или продукти от птиче месо, чрез инжектиране и центрофугиране на месото“, пише в проектодоклада на зам.-министър Явор Гечев.

 Според МЗХ промените в Наредба 32 ще създадат по-добра среда за търговията с птиче месо. В доклада се посочва още, че с проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици се цели цялостно синхронизиране с правото на ЕС.

На заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург, което се провежда днес и утре, ще бъде обсъден и доклад на ЕК относно бъдещето на млечния сектор. Регламент 1308/2013 предвижда до 30 юни ЕК да представи пред ЕП и окончателен доклад относно развитието на пазарната ситуация в сектор Мляко и млечни продукти.

 Акцент в проектодоклада на ЕК са последиците за млекопроизводителите и за производството на мляко в необлагодетелстваните райони, както и потенциалните стимули за насърчаване на земеделските стопани да сключват споразумения за съвместно производство.

 На конференция „Секторът на млякото и млечните продукти в ЕС след 2015 г.“, проведена през есента на 2013 г., бяха разгледани новите предизвикателства пред сектор Мляко и беше обсъдена необходимостта от нови инструменти след премахването на квотната система през 2015 г.

 Дебатът продължава, изтъкват от ЕК. „Млечният пакет“ ще се прилага до 30 юни 2020 г. В него е разписано, че задълженията на операторите във веригата на доставки на мляко и млечни продукти се регламентират чрез сключване на договори. В доклада на ЕК се посочва, че за производителите и преработвателите договорите ще са полезен инструмент за планиране на обемите на производство след отмяната на квотната система.

 Съгласно чл. 148 държавите-членки могат да въведат изискване за задължителни писмени договори между фермери и преработватели, както и да задължат изкупвачите на мляко да предлагат на земеделските производители минимален срок на договорите. Договорите се сключват преди доставката и визират цена, количества, срок и цена на млякото. До момента 12 държави са въвели задължителни договори още преди влизането в сила на Млечния пакет.

 Сред тях е и България. С промени в Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, за първи път у нас бяха въведени задължителни писмени договори между производители и изкупвачи за доставка на суровото мляко. В България (както и в Италия, Унгария, Хърватия, Кипър, Португалия и Румъния) е въведен шестмесечен минимален срок да договорите.

 В Испания договорите са със срок 1 г., а във Франция – 5 г. Във Великобритания между производителите и преработвателите е договорен доброволен кодекс на практиките, който предвижда сключване на договори с условия, сходни с тези на Млечния пакет. Те обхващат над 85% от производството на сурово мляко.

 В Белгия има кодекс на добрите практики, който е подписан от 98% от преработвателите и от трите най-важни организации на земеделски производители. В Германия пък за доставки, договорени чрез организации на производители, ползват типови договори, в които са конкретизирани качеството, цената и сроковете, в бъдеще – и количествата на произведеното мляко.

Европейската комисия възстанови на България над 860 млн. евро, съобщиха от Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Средствата са по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), директните плащания и селскостопанските пазарни механизми.

Това са всички средства, платени от ДФЗ по ПРСР през последното тримесечие на 2013 г., както и средствата, платени до момента по директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Точният размер на възстановените субсидии е 863 137 996 евро. Последният транш от тях беше преведен на 11 юни 2014 г. и е в размер на 84 935 683 евро.

Предстои възстановяването на още 24 550 103 евро по програмата, платени в периода януари-март 2014 г. По план това трябва да се случи до края на юни 2014 г. Средствата за ПРСР идват по линия на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

ЕК възстанови на България и 578 580 352 евро, преведени от ДФЗ от 16 октомври до сега по линия на директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Те се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), посочват от Фонда.