По традиция в края на месец юни Кюстендил е домакин на Празник на черешата. Всяка година партньор на Община Кюстендил в организирането и провеждането на празника е Институтът по земеделие – Кюстендил, който представя разнообразието и новостите в черешопроизводството на Кюстендилския регион.

 През тази година Празникът на черешата се проведе на 27 и 28 юни. Беше организира изложба-базар на череши, а след официалното откриване екипът на Института по земеделие представи през земеделските производители перспективни сортове череши за страната и района.

 Междувременно от Областната дирекция по безопасност на храните в Кюстендил съобщиха, че до момента близо 2 300 декара, на които овощари оглжедта череши, са заявени за сертифициране. Подадени са 108 заявления от овощари за окачествяване на череши и са издадени 238 сертификати за качество за 289 тона продукция.

 Според експертите най-често сертифицираните сортове череши са „Бигаро Моро”, „Бигаро Бюрла”, „Ван”, „Бинг”, „Козерска”, „Стела”, „Стефания”, „Сънбърст”, „Ламберт” и „Дроганова жълта”. Земеделските производители, получили сертификати, могат да участват в Схемата за специфично подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци (СППЗ). По тази схема за кампания 2013 подпомагане получиха над 1 500 фермери от цялата страна.

Близо 20 браншови аграрни организации внесоха в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) официална позиция относно прилагането на директните плащания през новия програмен период. “Приключи първият период от прилагането на ОСП в България. През този период, с бързи темпове се преструктурира и концентрира българското селскостопанско производство, но се разви основно монокултурно земеделие за сметка на отрасли с по-висока добавена стойност, каквито са животновъдството, зеленчукопроизвоството и овощарството.

 Прилагането на схемата за единно плащане на площ и националните доплащания доведоха до това, че 89% от земеделските стопани получиха около 17% от средствата, тоест, основната част от финансовата подкрепа е отишла в малък брой стопанства, които са достатъчно силни и стабилни на пазара”, е записано в позицията.

 Браншовите организации изразяват обществена позиция във връзка с прилагането на новата ОСП и новите правила, в регламент 1307. “Призоваваме министъра на земеделието и храните да заяви пред ЕК желание за въвеждане на тавани за директните плащания на земеделските стопани в България”, пише още във внесената в МЗХ позиция.

 От браншовите организации считат, „че само с изразяване на ясна позиция на Република България в ЕК, по отношение на горния праг на директните плащания, би могло да има по-справедливо разпределение на средствата за земеделие у нас. По този начин ще се окаже необходимата помощ и подкрепа на хиляди земеделски стопани, които не се занимават със зърнопроизводство, а отглеждат животни, зеленчуци, овощни дървета”.

Министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков е на работно посещение в Република Беларус, съобщиха от Министерството.

По време на визитата си той ще се срещне с министъра на земеделието и храните на Беларус Леонид Заяц. Двамата ще обсъдят двустранните отношения в областта на земеделието между България и Беларус.

Министърът ще посети комбинат за производство на сирена и тракторен завод в Минск. Посещението на проф. Греков ще продължи до 29 юни.

Заместник-министърът на земеделието и храните Бюрхан Абазов ще ръководи Петата сесия на Смесената комисия за икономическо сътрудничество между правителствата на България и Индонезия, информират от пресцентъра на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Форумът ще се проведе на 24 и 25 юни 2014 г., в Джакарта, Индонезия.

 По време на сесията ще бъдат обсъдени възможностите за развитие на двустранното сътрудничество в областта на търговията и инвестициите, енергетиката, туризма, селското стопанство, информационните технологии и съобщенията, транспорта и др.

В рамките на посещението зам.-министър Абазов, който е и председател на българската част на Комисията, ще се срещне с проф. инж. Р. Шариф Виджая, генерален секретар на Министерството на морските въпроси и рибарството на Индонезия, с д-р Хади Дарианто, генерален секретар на Министерството на горите на Индонезия и с г-н Гамал Насир, генерален директор в Министерството на земеделието на Индонезия.

 По време на визитата ще се проведе бизнес-форум с двустранни срещи между представители на българските и индонезийските делови среди, на които ще бъде представен икономическият потенциал на страната ни, възможностите за развитие на търговско-икономическите връзки, бизнес климатът и условията за инвестиции в България, възможностите за успешна реализация на проекти между двете държави, както и ще бъдат осъществени преки бизнес контакти.

Mинистърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков ще бъде на еднодневно работно посещение в Рим, Италия.

Днес, 19 юни той ще се срещне с Генералния директор на Световната организация на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) д-р Жозе Грациано да Силва, съобщавата от Министерството на земеделието и храните.

Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) излезе със своя позиция, в която настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския Парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР определя помощта от ЕС за развитие на селските райони в България за периода 2014-2020г. в размер на 2.338 млрд. евро.

 Определеният общ бюджет в проект на Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) с включено национално съфинансиране от около 0.509 млрд. евро възлиза на 2.847 млрд. евро. Правейки сравнение с общия бюджет на ПРСР 2007-2013 от 3.242 млрд. евро (от които 2.609 млрд. евро от ЕС и 0.632 млрд. евро от държавния бюджет), се откроява намаление на подпомагането по ПРСР 2014-2020 както от ЕС (с около 270 млн. евро), така и от държавния бюджет ( с около 123 млн. евро).

 В контекста на последните промени в ОСП, засилващи обвързването на земеделската политика с други политики на Общността (околна среда, регионално развитие, заетост, конкурентоспособност и др.) в проекта на новата ПРСР се отделят: 20% от публичните разходи за повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското стопанство и хранителната промишленост; 45%- за ефективно управление и използване на природните ресурси и за опазване на екосистемите; 33% се насочват за социално-икономическото развитие на селските райони, за предотвратяване на обезлюдяването и високата безработица, за по-доброто качество на живот в селските общини.

 Широкият обхват на инвестиционните мерки от ПРСР 2014-2020 („Инвестиции в материални активи“ и „Развитие на стопанства и предприятия“) и ролята им по отношение приоритетите насочени към: повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопански дейности, укрепването на жизнеспособността на стопанствата (производство и преработка), стартирането и развитието на неземеделски дейности/услуги в селските райони, насърчаване на заетостта/разкриване и запазване на работни места чрез подпомагане на инвестиции на стопанствата и предприятията, превръщат двете мерки в ключови за програмата и бъдещото развитие на сектора в новия програмен период.

 В допълнение, интересът на бенефициентите и усвояването на средствата от инвестиционните мерки по ПРСР 2007-2013 (мярка 121, 123, 311, 312) е най-висок именно при посочените мерки. “Предвид гореизложените обстоятелства, Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Към момента държавата е заложила минимален размер на държавно подпомагане по различните мерки от новата ПРСР”, се посочва в позицията.

 От АЗПБ заявяват още: „Считаме, че настоящото предложение в условията на редуцирано европейско подпомагане и в период на криза е основната възможност за българското земеделие да реализира добавена стойност, да инвестира в материални активи, за да се модернизира и конкурира със старите страни членки. Ограниченият с около 20% спрямо предходния период бюджет на програмата очакваме да се отрази негативно на инвестициите в земеделието и предприемачеството в селските райони, а като цяло – изоставане в конкурентното развитие на всички сектори от родното земеделие, както и на селските региони”.

 АЗПБ подкрепя тезата, че земеделието и развитието му трябва да са приоритет за държавата и настоява да бъдат отпуснати допълнително средства за увеличаване процента на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 г.

На заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург, което се провежда днес и утре, ще бъде обсъден и доклад на ЕК относно бъдещето на млечния сектор. Регламент 1308/2013 предвижда до 30 юни ЕК да представи пред ЕП и окончателен доклад относно развитието на пазарната ситуация в сектор Мляко и млечни продукти.

 Акцент в проектодоклада на ЕК са последиците за млекопроизводителите и за производството на мляко в необлагодетелстваните райони, както и потенциалните стимули за насърчаване на земеделските стопани да сключват споразумения за съвместно производство.

 На конференция „Секторът на млякото и млечните продукти в ЕС след 2015 г.“, проведена през есента на 2013 г., бяха разгледани новите предизвикателства пред сектор Мляко и беше обсъдена необходимостта от нови инструменти след премахването на квотната система през 2015 г.

 Дебатът продължава, изтъкват от ЕК. „Млечният пакет“ ще се прилага до 30 юни 2020 г. В него е разписано, че задълженията на операторите във веригата на доставки на мляко и млечни продукти се регламентират чрез сключване на договори. В доклада на ЕК се посочва, че за производителите и преработвателите договорите ще са полезен инструмент за планиране на обемите на производство след отмяната на квотната система.

 Съгласно чл. 148 държавите-членки могат да въведат изискване за задължителни писмени договори между фермери и преработватели, както и да задължат изкупвачите на мляко да предлагат на земеделските производители минимален срок на договорите. Договорите се сключват преди доставката и визират цена, количества, срок и цена на млякото. До момента 12 държави са въвели задължителни договори още преди влизането в сила на Млечния пакет.

 Сред тях е и България. С промени в Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, за първи път у нас бяха въведени задължителни писмени договори между производители и изкупвачи за доставка на суровото мляко. В България (както и в Италия, Унгария, Хърватия, Кипър, Португалия и Румъния) е въведен шестмесечен минимален срок да договорите.

 В Испания договорите са със срок 1 г., а във Франция – 5 г. Във Великобритания между производителите и преработвателите е договорен доброволен кодекс на практиките, който предвижда сключване на договори с условия, сходни с тези на Млечния пакет. Те обхващат над 85% от производството на сурово мляко.

 В Белгия има кодекс на добрите практики, който е подписан от 98% от преработвателите и от трите най-важни организации на земеделски производители. В Германия пък за доставки, договорени чрез организации на производители, ползват типови договори, в които са конкретизирани качеството, цената и сроковете, в бъдеще – и количествата на произведеното мляко.

Mинистърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков ще участва в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург, което ще се проведе днес и утре (16 и 17 юни 2014 г. ), съобщиха от Министерство на земеделието и храните.

По време на срещата ще се обсъди докладът на Комисията за организациите на производителите, оперативните фондове и програми в сектор „Плодове и зеленчуци”  и бъдещето на млечния сектор.

В рамките на заседанието министрите ще дискутират и въпроси, във връзка  с Общата селскостопанска политика и по-специално по отношение на директните плащания.

Министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков ще отговаря на 3 въпроса в рамките на петъчния парламентарен контрол .

1. Въпрос от н.п. ПЕНКО АТАНАСОВ АТАНАСОВ и ИВА ДИМИТРОВА КУСЕВА относно спазване на забраните за риболов в Черно море.

2. Въпрос от н.п. КОРНЕЛИЯ ДОБРЕВА МАРИНОВА относно откази за финансиране на заявления за подпомагане на храмовете в с. Ъглен, с.Бежаново и гр. Луковит, обл. Ловеч.

3. Въпрос от н.п. КОРНЕЛИЯ ДОБРЕВА МАРИНОВА относно кадрови промени в общинските служби по земеделие в област Ловеч.

Началото е насрочено за 11 ч.

Министерският съвет одобри позицията и състава на българската делегация за участие в петата сесия на Смесената комисия за икономическо сътрудничество между правителствата на България и Индонезия. Форумът ще се проведе на 23 и 24 юни в Джакарта под съпредседателството на заместник-министъра на земеделието и храните Бюрхан Абазов и генералния директор за Европа и Америка в МВнР на Индонезия Диан Трианша Джани.

 По време на сесията ще бъдат обсъдени възможностите за развитие на двустранното сътрудничество в областта на търговията и инвестициите, енергетиката, туризма, селското стопанство, информационните технологии и съобщенията, транспорта и др. Ще бъде проведен и българо-индонезийски бизнес форум.

 Индонезия е важен партньор за България, особено по отношение на перспективния пазар на АСЕАН. Общият стокообмен за 2013 г. е на стойност близо 72,3 млн. щ. д., като бележи ръст от 27 на сто. Интензифицирането на двустранните отношения през последните две години създава предпоставки за активно търсене на начини за усвояване на потенциала за сътрудничество с индонезийската страна.

Министърът на земеделието и храните Димитър Греков внася днес в Министерски съвет проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредба за реда за плащане на вноската при превишаване на Националната млечна квота от 2008 г. Правителството трябва да разгледа проекта и да реши.

 Предложеният проект е във връзка с отмяната на изискването одобрените изкупвачи на краве мляко да учредяват и ежегодно да подновяват банкова гаранция в полза на Държавен фонд „Земеделие”, съгласно последното изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС. Министър Димитър Греков предлага промените, за да осигури правилното администриране и прилагане на системата от квоти за краве мляко в България.

 Облекчават се правилата за авансово удържане на вноската от производителите на краве мляко чрез одобрените изкупвачи, като се въвежда изискване за събиране на авансова вноска от производителите, надвишили индивидуалните си млечни квоти само тогава, когато националната млечна квота за доставки е изпълнена на 90%. По този начин се избягва ненужно удържане на авансова вноска от производителите чрез изкупвачите.

 Променя се и редът за събиране на дължимата от изкупвачите вноска без покритието на учредена в полза на Държавен фонд „Земеделие” банкова гаранция. Удължава се и крайният срок за внасяне на дължимата вноска от 31 август на 1 октомври след приключване на съответния квотен период.

 С предложените изменения се намалява тежестта върху операторите в сектора на кравето мляко – производители на мляко и изкупвачи и се осигурява плавен преход до приключването на системата от млечни квоти през 2015 г.

„Предстоящото участие на България в ЕКСПО Милано 2015 ще предостави още една значителна възможност за стимулиране на интереса на италиански предприемачи за инвестиции в България”. Това каза министърът на земеделието и храните и национален Генерален комисар на българското участие в изложението проф. Димитър Греков, който присъства на приема по случай Националния празник на Италия.

 Министър Греков и посланикът на Италия Н. Пр. Марко Контичели обсъдиха напредъка по организацията на изложението. „На този световен форум страната ни ще представи уникалното историческо наследство, съчетано с развитието на новите технологии. Ще се стремим да подчертаем изключителните природни дадености, съхранени през хилядолетията, които са създали условия за богат растителен и животински генофонд.

 Водещата концепция на българското представяне е здравата връзка между традициите на миналото и иновациите на бъдещето”, посочи министърът. Той допълни, че място в българската експозиция ще се отдели и на българската селскостопанска наука, която ще представи своите научноизследователски разработки и проучвания.