МЗХ отстоява категорично забраната за отглеждане на ГМО царевица в България, се казва в официално изявление на министерството. Макар в България да продължава да се отглежда ГМО зърно, предимно царевица, липсата на ефективен контрол върху производството и търговията с ГМО липсва. Това поражда у редица зърнопроизводители желанието за бързи печалби, които практиката обаче е показала, че не са устойчиви във времето и поставят фермерите в зависимости по отношение на препаратите за растителна защита, а също така и оказват пагубно въздействие върху биоразнообразието и устойчивостта на традиционните местни сортове.

 След продължителни дебати в европейските институции относно допускането в страните-членки на отглеждането на генно-модифицирана царевица (ГМО царевица), казусът стигна до Съда на ЕС, който постанови, че забраната за употреба или пускане на пазара на генетично модифицирани организми като царевицата MON 810, разрешени по-специално като семена за засяване, не е правно регламентирана.

 Още в края на 2013 г. ЕК прикани България да отмени забраната за отглеждането на ГМО царевица с мотив, че забраната е с неправилно правно основание. В началото на 2014 г. ЕК информира България, че предстои стартирането на процедура за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на ЕС. В тази връзка Министерството на земеделието и храните подготви проект за Решение на МС за изменение на Решение 56 на МС от 3 февруари 2011 г. за забрана на отглеждането на генетично модифицирана царевица MON 810 на територията на България.

 С предложения акт се цели промяна на правното основание по наложената през 2011 г. забрана, като същата няма да бъде отменена, категоричен е министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков. В проекта на доклад е мотивирано предложението с промяна в правното основание категоричната забрана за ГМО царевица в България да остане в сила. Поддържането на чист генофонд и генетични линии на български сортове царевица, наличието при използване на ГМО царевица на рискове, свързани с нарушаване на биоразнообразието на страната, и заплахи за селектираните местни сортове царевица и изменения на генетичния фонд на царевицата в страната – това са част от аргументите на министър Димитър Греков.

 По думите му местните образци са добре адаптирани към климатичните и почвени условия, притежават висока екологична пластичност и са донор на широка генетична основа, а също така притежават много добър комплекс от биологични и стопански качества. „Местните сортове са ценен източник на генетична изменчивост. При отглеждане на генно модифицирана и конвенционална царевица (хибрид или местен сорт) на разстояния една от друга по-малки от предвидените в сега действащия закон за ГМО, съществува теоретичен риск популацията от конвенционална царевица да бъде генетически „замърсена“ с трансген от ГМО царевица“, категоричен е Греков.

 Обстоятелството, че селектираните български сортове царевица притежават много добър комплекс от биологични и стопански качества, както и противоречието при използване на ГМО царевица на националната стратегия за устойчиво земеделие в България, са сред аргументите, посочени в проектодоклада на министъра на земеделието. Предложението на МЗХ ще бъде разгледано в МС.