Установено е наличие на заболяването Син език в 10 общини в Бургаска област. До момента са регистрирани 60 умрели животни вследствие на заболяването. Само в общините Поморие, Несебър и Камено не са открити до момента заразени животни.

 В 40 стопанства в цялата Бургаска област има констатирани случаи на заболяването, обяви Петър Пачев, директор на областната дирекция на БАБХ, цитиран от БНР.

 „При нас са подадени документи за 60 умрели животни от 40 стопанства. Държа да подчертая, че голяма част от практикуващите ветеринарни лекари, макар че отказват да сключат договори, оказват съдействие на нашите официални лекари“, заяви Пачев.

Министърът на земеделието Димитър Греков за пореден път вчера заяви, че към ръководството на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) има много оплаквания. „Оставките им ще поискам може би още в четвъртък“, заяви Греков. Това може да се случи, обаче, ако свиканото от министъра заседание на УС на ДФЗ събере кворум. Според Греков е напълно възможно заседанието да не се проведе, заради поредно неявяване на представители на министерства и ведомства.

 Реакцията на ръководството на ДФЗ по повод исканите оставки не закъсня. „Не виждам основание към момента да подам оставка. Ние сме първото ръководство, което разплати всички пари. Аз съм си изпълнил ангажиментите”, това заяви днес в предаването „Преди всички“ по БНР Мирослав Николов, изпълнителен директор на ДФЗ.

 Николов заяви още: „Искрено се надявам да не е политическа битка за овладяване на фонда, защото това е едно от най-ресурсните ведомства. Ние имаме годишен бюджет от над 2 млрд. лв. – може да прецените какъв е наистина залогът. Неприятно съм изненадан, че през последните месеци се води истинска целенасочена кампания за дискредитиране на ръководството. Досега тя беше безадресна, хвърляха се някакви обвинения в публичното пространство без конкретен адресат, но от вчера вече това е самият земеделски министър.

 За мен са странни напъните за смяна на ръководството на ДФЗ точно седмици преди оставката на правителството, в момент, в който държавата е поставила под карта около 2,5 млрд. лв., които са залог за следващи авансови плащания. Може би в този момент ставаме политически неудобни. Може би се цели да се сложат послушни хора, хора, които да осигуряват финансиране на определени политически кръгове, да не бъдат експерти начело на ДФЗ“, заяви Николов.

 Николов бе категоричен, че работят много добре със Светия синод на Българската православна църква. Според него се създава изкуствено напрежение. Търсят се начини и канали, за да бъде по един или друг начин дискредитирано ръководството, смята той. “Винаги ще има недоволни. Единственото конкретно, което съм чул като недоволство и оплакване, беше за проект на самия министър – той изрази пред мен, че се бавят плащанията на негова фирма. Предполагам, че е проект на неговото семейство или род, защото фирмата е „Греком“ и работи в сферата на лозаро-винарския бизнес.

 Министърът ми каза в разговор, че според него има забавяния и той или неговият представител трябва да получи парите по проекта. Проектът е одобрен. Той имаше допълнителни земи, имаше допълнителни документи, които трябваше да бъдат изискани, за да получи допълнителните пари”, заявява Николов пред БНР.

 Николов подчерта, че през 2012-а са одобрявани проекти за скъпи коли. В момента те са редуцирани до 47 хил. лв. По думите му няма одобрен проект по ПРСР, по който ще бъде закупено луксозно превозно средство. Под риск са голяма част от парите, още от октомври 2012-а – октомври 2013-а. Те вече са платени, но заради липсата на сертифициращ орган ЕК поиска допълнителни проверки и контроли.

Фондът извършва всички тези необходими проверки. Ние все още не можем да удостоверим тези неща пред ЕК, коментира Николов. Той обаче е скептично настроен, че ще бъде спазен срокът, който е в края на юли.

Той обясни какво следва, ако не спазим срока: “Ние поставяме под риск над 1,2 млрд. евро от предходната финансова година и ако до края на тази година не бъде избрана и фирмата, която да одитира и да бъде сертифициращ орган, разплащателна агенция, всички пари, които до момента са платени, и тази година. Сумата може да стигне няколко милиарда”.

Жътвата в много райони на страната започна, а земеделските производители правят необходимото с бързи темпове да приберат реколтата, за да не се влошава качеството на зърното.

 В област Силистра няма масово унищожени от дъждовете житни посеви, показва проверка на Областната дирекция по земеделие. Огледите в над 50 000 декара с пшеница и над 7 000 дка с ечемик показват, че повече от 65 на сто от житните посеви са в много добро състояние, съобщава БНР. Вследствие на обилните валежи през май и юни се наблюдава от 3 до 5% вторично заплевяване и полягане на посевите в ниските места. Има и насаждения, унищожени напълно от обилните валежи и градушките, но според експертите те не са много.

 Зърнопроизводителите в Ловешка област отчитат по-добри добиви от ечемика тази година, въпреки проливните дъждове през последните два месеца. Жътвата в областта закъснява, като до този момент са прибрани малко над 20% от реколтата. С 10% са по-високи добивите от ечемик тази година в ловешко при ожънатите досега площи.

 Жътвата в област Монтана ще закъснее с поне два седмици заради юнските дъждове. Прогнозата е на експерти от областната дирекция „Земеделие“. Напълно унищожени от пороите са 50 дка пшеница, 60 дка ечемик, около 2000 дка слънчоглед и общо 800 дка царевица за зърно и за фураж. Загубена е реколтата от 2% от засетите площи. В равнинната част на региона има полегнали пшеница и ечемик, което ще затрудни прибирането им.

 Дъждовете забавиха жътвата с десетина дни и в Хасковско. Засега са ожънати само 7 хиляди от засетите с ечемик 64 хиляди декара. Жътвата на пшеница не е започнала. От Областната дирекция „Земеделие“ в Хасково съобщиха, че реколтата е в добро състояние, но ако кампанията не започне, има опасност от болести по зърното.

 Близо 40 на сто от засетите с ечемик площи в Ямболско са пожънати през последните дни. Средният добив е висок, качеството на зърното също е добро. Над 420 кг е средният добив от декар, отчитат от Областната дирекция Земеделие в Ямбол. С ечемик са пожънати над 65 000 от общо засети 151 000 декара.

 Въпреки че още не са готови лабораторните анализи, според зърнопроизводителите ечемикът е с високи качествени показатели. След няколко седмично отлагане започна и прибирането на рапицата. С маслодайна рапица в областта са засети близо 142 000 декара, като до момента са реколтирани около 2 500 декара, като средният добив е 235 кг/дка. През тези седмица се очаква да започне и масовата жътва на пшеницата.

Над 50 заявления от десет землища на Добричка област за щети от поройните дъждове са подадени в Областната дирекция „Земеделие“. Щетите са както от наводненията, така и от градушките.

Има земеделски производители, чиито посеви и насаждения са 100% погубени, съобщава БНР.

Унищожени са площи с пшеница, ечемик, рапица, царевица, слънчоглед, овошки, лук, домати, краставици, тикви.

Екипи на дирекцията правят огледи на място. Констатациите са за много по-големи щети.