Три отделни тенденции очертават картината на европейското земеделие в началото на 2026 г.: Франция разширява подкрепата за фермерите, засегнати от скъпите горива; производството на зеленчуци в България отчита най-слаба реколта от седем години; а рекордната пшенична жътва от 2025 г. не успя да донесе по-висока рентабилност.

Франция увеличава компенсациите за горива

Французките власти разширяват мярката за подкрепа на земеделски производители, животновъди и рибари — тя ще важи за закупуване на гориво за период от 15 месеца, считано от влизането й в сила. Облекчението се предоставя по линия на националната горивна регулация (GNR) на нула евро. Общият ресурс на схемата достига 53 милиона евро.

Мярката е насочена към компенсиране на допълнителни производствени разходи в сектора. В рамките на пакета е предвиден и гратисен период за погасяване на задълженията, а предприятията, засегнати от кризата, ще могат да се възползват от отсрочване на социалноосигурителните вноски. Предвидена е и отделна кредитна линия от 20 милиона евро. Допълнително земеделски стопани с гарантирани заеми ще могат да кандидатстват за нов заем, покриващ задължения до 14 милиона евро. Заемът е гарантиран от BPI France, действаща като „банка за развитие“.

Пакетът включва и отписване на задължения по разсрочените погасявания от структурния план за земеделието при условие, че те надвишават 15 милиона евро. В рамките на тазгодишния бюджет е планирано намаление на данъка върху доходите в размер на 1,3 милиарда евро. Общата стойност на подкрепата за земеделието, обявена в рамките на правителствения пакет, надхвърля 90 милиона евро. „Фермерите трябва да работят, подкрепени от сигурни условия на доходи. Тези мерки трябва да осигурят стабилен отговор на техните нужди. Целта ни е да укрепим жизнеспособността на стопанствата“, заяви земеделският министър.

В допълнение е предвидено намаляване на административната тежест за малките земеделски предприятия и по-добра координация между институциите и земеделския сектор.

Зеленчукопроизводството в България: най-слаба реколта от 2019 г.

Производството на зеленчуци в България под „застъпващо“ покритие отчита спад за периода 2019–2025 г., като последната година от него се оказва с най-ниски стойности в рамките на сравнявания период. През 2025 г. засятата площ достига 34,9 хил. ха при среден добив от 1 143 кг на декар. Реколтата е по-ниска и в сравнение с предходната 2024 г. — с около 4 млн. кг по-малко — а произведените количества са 574 хил. тона.

За сравнение, при най-добрата година в разглеждания период — 2019 г. — площта надхвърля 40 хил. ха, а производството достига 752 хил. тона. Средната добивност е спаднала с около 25% спрямо 2025 г. Реализационната цена за 2025 г. е около 93 лв./100 кг — с около 8% по-ниска спрямо предходната година, а цената е с около 30% по-ниска от тази в момента на производство, след включване на транспорт и търговски надценки.

За периода 2020–2024 г. прогнозните количества зеленчуци годишно са между 620 хил. и 690 хил. тона. През 2025 г. обаче отчетеното количество е с около 100 хил. тона под долната граница на тази вилица. Сред причините за свиването се посочват стареене на производствените съоръжения, по-ограничено ползване на напояване и намален брой на по-специализираните производители.

Подкрепата по de minimis е приложена непрекъснато от 2022 г. до 2025 г. Данните за 2023 г. отразяват пика на производство за разглеждания период. Посочва се, че незадоволителните условия за отглеждане, включително слаб достъп до пазар и ниски изкупни цени, продължават да оказват натиск върху производителите.

Пшеницата: рекорд в реколтата, но свити маржове

През 2025 г. България произвежда рекордна реколта пшеница — 7,3 млн. тона, което е с 82,8% повече спрямо предходната година. Въпреки това по-ниските цени на световния пазар и свитите маржове не позволяват на производителите да извлекат пълна полза от количественото превъзходство.

Средните производствени добиви достигат около 35% над многогодишния норматив. Засетите площи с пшеница са около 1,5 млн. хектара — с 3,6% повече спрямо предходния сезон. Площите, засети „за нищо“, са нараснали с около 20–26% и тяхното производство натоварва допълнително пазара.

Към края на 2025 г. са изнесени около 2,664 млн. тона пшеница — с около 20% повече в сравнение с предходния сезон. Основните дестинации са Гърция, Турция, Египет, Мароко, Алжир и Италия. Износът към отделни пазари от 2024 г. бележи спад: към Алжир (-54,3%), Испания (-35,6%) и Турция (-2,1%). Ръст е отчетен към ОАЕ (+45,7%) и Израел (+17%).

За първите 6 месеца на търговския сезон 2025/2026 г. пшеницата е изнесена в размер на 70,5% от очакваното годишно количество от 105 хил. тона. Нивата на задържани запаси при основни вносители — Китай, Индия, ЕС и Русия — са намалели с 14,5%, което поддържа интереса към внос. Прогнозите сочат, че световният износ ще нарасне с около 30%. Към март 2026 г. цените в Русия, Франция и Аржентина са в диапазон от около 10–13% под средното ниво, а маржовете на производителите остават ограничени.