Съветът по животновъдство към Земеделското министерство вече ще работи по правилник, който ще регулира дейността му. Такъв до момента не е имало.

Първият правилник за дейността на Съвета по животновъдство е приет през 2011 г., когато той е създаден като консултативен орган към министъра на земеделието. През 2012 г. е създадена работна група, която да направи актуализиран правилник, който тогава не е влязъл в сила.

След приемането на правилника и обнародването му в Държавен вестник, документът, който регламентира дейността на консултативния орган, вече е факт. В новия правилник е записано, че Съветът по животновъдство се създава като постоянен консултативен орган към министъра на земеделието и храните, за подпомагане на дейността му при осъществяването на държавната политика в областта на животновъдството.

Съставът на Съвета се определя със заповед на министъра на земеделието и храните, който е и негов председател. Зам.-председатели са зам.-министрите на земеделието, а членове – представители на национално представени браншови организации в областта на производството и преработката на животински продукти, представители на развъдни организации, представители на професионални организации, служители на Министерството на земеделието и храните и поделенията към министерството и служители на ДФ „Земеделие”.

Промени в състава на Съвета се правят със заповед на министъра на земеделието и храните, въз основа на писмени мотивирани предложения. Съветът се свиква по инициатива на председателя или по писмено искане на най-малко 1/3 от членовете. В правилника е записано още, че дейността на Съвета не подлежи на финансиране.

Българският ветеринарен съюз (БВС) внася днес в Административен съд – София възражение срещу Тарифата за определяне на цените, които се заплащат за изпълнението на мерките по държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните за 2014 г. Това заяви  д-р Трифон Цветков, председател на НС на БВС.

 През миналата седмица ветеринарните лекари излязоха на национален протест, за да алармират обществеността, че има опасност от тежки икономически загуби за страната заради провалената Държавна профилактична програма (ДПП).

 Според браншовата организация предложенията от БАБХ и приета от МС Тарифа за определяне на цените за изпълнението на мерките по ДПП и програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните за 2014 г., е абсолютно неприемлива. На протеста ветеринарите обявиха, че ще атакуват решението на МС, с което е приета Тарифата, в Административен съд.

 Петък Тарифата беше обнародвана в Държавен вестник, а днес БВС внася жалбата си в съда. Д-р Цветков заяви още, че до края на тази седмица ще е готов и съгласуван с областните колегии на ветеринарите и документът, с който БВС ще сезира за всички нарушения Европейската комисия (ЕК). Д-р Цветков е категоричен, че ветеринарните лекари ще настояват за промяна на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

 Според сегашните разпоредби обемът на мерките по държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и срокът им се определят с национален годишен профилактичен план, утвърден от изпълнителния директор на БАХБ. „Още преди 2 години ние записахме в Меморандум, изпратен до изпълнителната власт, че са необходими спешни структурни и организационни промени в системата.

 Ветеринарната дейност трябва да бъде извадена от БАБХ. Смятам, че обществеността вече разбира неотложността на решаването на този проблем. Трябва в България да има единен национален орган, който да осъществява ветеринарномедицинската дейност. Не може най-важната част по хранителната верига – профилактиката и имунизацията на животните, да не се извършва, а да говорим, че се осъществява контрол“, категоричен е д-р Цветков.

 Той допълни, че Меморандумът ще бъде актуализиран и ще бъде внесен веднага след изборите. Надяваме се адекватна реакция от страна на управляващите от следващото правителство, заяви д-р Цветков.

Въвеждането на забрана за разораване на съществуващите постоянно затревени площи на територията на цялата страна, които са включени в слой „Постоянно затревени площи”, е крачка напред по отношение на решенията за бъдещото прилагане на зелените изисквания, се посочва в анализ на МЗХ относно прилагането на зелените директни плащания. Промените в Закона за подпомагане на земеделските производители бяха обнародвани в Държавен вестник, бр. 40 от 13 май 2014  г..

Зелено директно плащане 2015-2020 – АНАЛИЗ НА МЗХ

 Съгласно въведените изменения в Закона за подпомагане на земеделските производители, Министерството на земеделието и храните ще създаде слой „Постоянно затревени площи” с цел запазване на постоянно затревените площи, който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните. Включените в този слой площи могат да се декларират за подпомагане с директни плащания само като постоянно затревени площи.

Слоят „Постоянно затревени площи” ще бъде част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и ще включва площи с минимален размер 0,1 хектара, които:
1. са с начин на трайно ползване по цифровата ортофотокарта – пасища, мери или ливади;
2. попадат във физически блокове, включващи постоянни пасища и са заявявани в тях за подпомагане като постоянни пасища поне през една от последните 5 години.

Специализираният слой „Постоянно затревени площи” включва постоянно затревените площи, които са екологично чувствителни, в зоните, обхванати от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна или Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици.

По този начин се цели изпълнението на изискванията на регламента за недопускане намалението на дела и размера на постоянно затревените площи в страната като особено важни ландшафти от екологична гледна точка. Забраната за разораване на постоянно затревените площи представлява и нефинансова мярка за подпомагане и стимулиране развитието на отрасъл “Животновъдство”, който е признат за приоритетен за политиката на страната сектор. Чрез забраната за разораване ще бъдат запазени постоянните пасища и по този начин ще се осигури необходимата база за развитие на пасищното животновъдство. С въведената забрана за преобразуване на постоянно затревените площи ще се гарантира опазването на тези екологично важни ландшафти и ще се осигурят допълнителни предпоставки за развитие на животновъдството.

При намаление на съотношението с повече от 5% държавата членка въвежда задължение за преобразуване на земята, която е била ПЗП и въвежда правила за предотвратяване на ново преобразуване на ПЗП.
 

 Зелено директно плащане 2015-2020 – АНАЛИЗ НА МЗХ

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) промени Наредба 23 за управление на националната млечна квота. Според последните промени, обнародвани в Държавен вестник днес, 3 юни, нови производители с най-малко 3 млечни крави, регистрирани по Наредба 3, вече могат да кандидатстват за индивидуална млечна квота.

 Досега прагът за броя животни беше минимум 5 млечни крави. Заявленията се подават в срок от 1 януари до 20 юни на съответната календарна година по пощата или на гише „Приемна“ в Министерството на земеделието и храните.

 Когато производител на краве мляко сключва договори за доставка с повече от един одобрен изкупвач, вноската на този производител при превишение на индивидуалната му млечна квота се събира само от един одобрен изкупвач.

 Задължението за събиране на вноската се вписва в договора между производителя и одобрения изкупвач и производителят предоставя на изкупвача информация за количеството краве мляко, договорено с други изкупвачи.

Дългочаканата Наредба за изменение и допълнение на Наредба 26 от 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход вече е факт. Текстовете са публикувани в Държавен вестник, бр. 46 от 3 юни 2014 г.

 Както се очакваше в Наредбата са завишени количествата сурово овче, козе или биволско мляко, които могат да бъдат доставяни директно. С промените за директни продажби се допуска 60% (досега бяха 35%) от месечния млеконадой от ферми за производство на овче, козе или биволско мляко с до 50 животни в период на лактация.

 Според промените 50% (досега бяха 30%) от месечния млеконадой за ферми с брой животни между 50 и 100 в период на лактация също може да се преработва директно. За фермите с над 100 животни процентите са завишени от 20 на 40%. Фермерите, които се регистрират по Наредба 26, ще могат да продават произведената в стопанството им продукция не само на територията на областта, в която е фермата, а и в още една съседна административна област.

 Промените в Наредба 26 въвеждат, дефинират и узаконяват понятията „временен обект за търговия на дребно на млечни продукти“ и „мобилна хладилна витрина“, както и се разписват изискванията към технологичните инсталации за производство или млекоматите, от които фермерите ще продават сурово мляко.

 Пълният текст на Наредба 26 можете да намерите на http://dv.parliament.bg/DVWeb/index.faces