Момчил Йорданов от София е изпратил писмо до Народното събрание, в което разказва за реституция на земеделски земи, продължаваща вече 19 години без окончателно разрешаване. Случаят е цитиран в контекста на внесения на 15 юли законопроект за изменения и допълнения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Съдебно решение от 2007 г., останало без изпълнение

Одисеята на семейството в съдебната си част започва през 2007 г., когато районният съд постановява решение, с което признава правото му на обезщетение с плодородни земи — от първа и втора категория — в района на Панчарево. Съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ Общинската земеделска служба е имала задължение да изпълни решението, но това не се случва.

Службата посочва като мотив, че София все още няма утвърден план за обезщетения и че общинският земеделски фонд не разполага с достатъчен ресурс, за да задоволи претенциите на всички реститути. Вместо решението да бъде изпратено към Столичния общински съвет за гласуване, то остава без движение.

Жалби, прехвърляния и пропуснати срокове

Йорданов внася жалба в Административен съд София-град, която е прехвърлена към АС София-област. Към съда той представя доказателства, че общината разполага с земеделски фонд и е извършвала обезщетения към други реститути. Прилага и писмо от 2016 г. от началника на Общинска служба по земеделие „Източна“, в което служителят писмено заявява, че службата не разполага със земи и не се разпорежда с тях.

Разглеждайки именно това писмо, АС София-област преценява, че Йорданов е пропуснал срока за обжалване на твърдението на началника, и спира производството. „Тъй като ние сме нормално мизерно семейство и не разполагаме с пари за адвокати, не можахме да обжалваме пред ВАС“, пише Йорданов в писмото до депутатите.

Правото на семейството е потвърждавано многократно

Според изпратеното писмо правото на семейството да получи наследствените земи е потвърждавано на различни нива: от тогавашния земеделски министър Румен Порожанов през 2017 г., от практиката на ВАС, както и от решения на Столичния общински съвет по аналогични случаи на наследници в района на Панчарево.

Какво предвижда законопроектът от 15 юли

Писмото е изпратено до Народното събрание именно във връзка с внесения законопроект за изменения и допълнения на ЗСПЗЗ. В текстовете му е предвидена възможност собственици или наследници на невъзстановени до момента земи да заявят желанието си за възстановяване на правото си, като то може да се трансформира в право на обезщетение.

• Общинските съвети ще бъдат задължени да предоставят общински имоти със заявените площи.
• При липса на решение в двумесечен срок задачата се прехвърля на съответния областен управител.
• При липса на земеделски земи от общинския поземлен фонд собствениците се обезщетяват с поименни компенсационни бонове.

Йорданов изразява благодарност към депутатите, подготвили законопроекта, с надежда, че приемането му ще сложи край на подобни многогодишни блокирани реституционни случаи.

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е излязло със становище, в което не подкрепя внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Макар ведомството принципно да подкрепя инициативите за усъвършенстване на закона, то счита, че предложените изменения не отразяват в достатъчна степен актуалното развитие на политиката за подпомагане на земеделието, управлението на риска и промените в европейската нормативна рамка.

Законопроект на депутати от „Прогресивна България“

Законопроектът е внесен от група народни представители от „Прогресивна България“. Становището на МЗХ е входирано от депутата от ГЕРБ и бивш министър на земеделието Десислава Танева и носи дата 16 юни. Към 17 юли на страницата на Комисията по земеделието, храните и горите все още не са публикувани становища по законопроектите за ЗПЗП и за Закона за собствеността и ползването на земеделската земя.

Според МЗХ част от предложенията вече не са актуални, а други не съответстват на новите възможности, които европейското законодателство предоставя за подпомагане на земеделските стопани при извънредни пазарни и природни събития. Затова ведомството счита, че е необходим по-цялостен подход към законодателните промени.

Стратегическият план и натрупаният опит

Министерството посочва, че законопроектът не отчита в достатъчна степен промените, настъпили при изпълнението на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., включително последните му изменения и практическите потребности, установени при прилагането на интервенциите. Натрупаният опит показва необходимост от цялостен преглед на ЗПЗП, докато внесеният законопроект предлага само частични изменения, които не решават в пълнота идентифицираните проблеми.

МЗХ изтъква също, че проектът не е съобразен с влошената пазарна среда през първото полугодие на настоящата година — характеризираща се с висока нестабилност на пазарите на земеделски суровини и производствени ресурси. Освен това не са отчетени предприетите от Европейската комисия мерки за разширяване на инструментите за подпомагане на земеделските стопани при неблагоприятни пазарни и природни събития. Според ведомството това налага своевременно адаптиране на националното законодателство, за да могат новите възможности да бъдат ефективно приложени.

Взаимоспомагателен фонд и цифров регистър

МЗХ оценява положително предложението за създаване на правно основание за издаване на наредба относно прилагането на Взаимоспомагателния фонд, но счита, че тази промяна сама по себе си не е достатъчна, за да осигури своевременното му въвеждане и ефективно функциониране. Законопроектът не отчита развитието на националния модел за управление на фонда, нито необходимостта националната нормативна уредба да бъде съобразена с новите възможности от европейското законодателство. Липсата на цялостна регламентация, предупреждава министерството, създава риск от забавяне при въвеждането на фонда и от непълно използване на механизмите за подпомагане.

В същото време ведомството принципно подкрепя предложението по § 5 за създаване и поддържане на географски цифрови данни за площите с оранжерии и трайни насаждения. Подобен регистър би подобрил проследимостта на предоставяната финансова подкрепа, както и планирането и разпределението на средствата по схемите и интервенциите.

Конкретни бележки по текста

По § 7 МЗХ счита, че включването на Взаимоспомагателния фонд в т. 4 и т. 5 на ал. 2 на чл. 70 е неправилно. Плащанията от фонда имат компенсаторен характер и са предназначени за обезщетяване на щети от природни бедствия и неблагоприятни събития — обикновено определяни на база площ или брой животни. Поради това те не следва да бъдат обвързвани с административните проверки по интервенции за развитие на селските райони, несвързани с площи или животни. Министерството допълва, че при компенсиране на щети не е целесъобразно да се прилага мониторингов срок, тъй като изискването за дълготрайност е относимо единствено към инвестиционните интервенции.

По § 8 МЗХ предлага техническа редакция — числото „46″ да бъде заменено с „45″.

Позиция: необходим е цялостен законодателен пакет

В заключителната си оценка министерството подчертава, че внесеният законопроект не предлага достатъчно систематичен и последователен подход към необходимите промени. Това създава риск от приемане на частични решения, които няма да отговорят трайно на потребностите на сектора и могат да затруднят както административното прилагане на закона, така и неговата практическа ефективност. МЗХ счита, че следва да бъде изготвен цялостен пакет от изменения и допълнения в ЗПЗП — такъв, който да отчете резултатите от изпълнението на Стратегическия план, променените икономически и обществени условия, а също и развитието на европейската нормативна рамка.