Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) излезе със своя позиция, в която настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския Парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР определя помощта от ЕС за развитие на селските райони в България за периода 2014-2020г. в размер на 2.338 млрд. евро.
Определеният общ бюджет в проект на Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) с включено национално съфинансиране от около 0.509 млрд. евро възлиза на 2.847 млрд. евро. Правейки сравнение с общия бюджет на ПРСР 2007-2013 от 3.242 млрд. евро (от които 2.609 млрд. евро от ЕС и 0.632 млрд. евро от държавния бюджет), се откроява намаление на подпомагането по ПРСР 2014-2020 както от ЕС (с около 270 млн. евро), така и от държавния бюджет ( с около 123 млн. евро).
В контекста на последните промени в ОСП, засилващи обвързването на земеделската политика с други политики на Общността (околна среда, регионално развитие, заетост, конкурентоспособност и др.) в проекта на новата ПРСР се отделят: 20% от публичните разходи за повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското стопанство и хранителната промишленост; 45%- за ефективно управление и използване на природните ресурси и за опазване на екосистемите; 33% се насочват за социално-икономическото развитие на селските райони, за предотвратяване на обезлюдяването и високата безработица, за по-доброто качество на живот в селските общини.
Широкият обхват на инвестиционните мерки от ПРСР 2014-2020 („Инвестиции в материални активи“ и „Развитие на стопанства и предприятия“) и ролята им по отношение приоритетите насочени към: повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопански дейности, укрепването на жизнеспособността на стопанствата (производство и преработка), стартирането и развитието на неземеделски дейности/услуги в селските райони, насърчаване на заетостта/разкриване и запазване на работни места чрез подпомагане на инвестиции на стопанствата и предприятията, превръщат двете мерки в ключови за програмата и бъдещото развитие на сектора в новия програмен период.
В допълнение, интересът на бенефициентите и усвояването на средствата от инвестиционните мерки по ПРСР 2007-2013 (мярка 121, 123, 311, 312) е най-висок именно при посочените мерки. “Предвид гореизложените обстоятелства, Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Към момента държавата е заложила минимален размер на държавно подпомагане по различните мерки от новата ПРСР”, се посочва в позицията.
От АЗПБ заявяват още: „Считаме, че настоящото предложение в условията на редуцирано европейско подпомагане и в период на криза е основната възможност за българското земеделие да реализира добавена стойност, да инвестира в материални активи, за да се модернизира и конкурира със старите страни членки. Ограниченият с около 20% спрямо предходния период бюджет на програмата очакваме да се отрази негативно на инвестициите в земеделието и предприемачеството в селските райони, а като цяло – изоставане в конкурентното развитие на всички сектори от родното земеделие, както и на селските региони”.
АЗПБ подкрепя тезата, че земеделието и развитието му трябва да са приоритет за държавата и настоява да бъдат отпуснати допълнително средства за увеличаване процента на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 г.
