Здравейте, посетител! [ Регистрация | Вход

ЕК предлага повече гъвкавост на държавите членки в земеделските политики

Новини 07.07.2026

Представители на Европейската комисия обсъждат гъвкавост на държавите членки в земеделската политика

Европейската комисия е изготвила предложение, което би позволило на всяка държава членка да проявява по-голяма гъвкавост при решаването на специфичните за нея земеделски проблеми. Идеята за повече гъвкавост бе представена от Диего Канга Фано, заместник-генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, по време на среща с агрожурналисти от Европейския съюз.

Различни проблеми в различни страни

Според Диего Канга Фано Европа обединява изключително многообразие от държави, чиито проблеми се различават съществено. Затрудненията в Ирландия не съвпадат с тези в Гърция, Латвия или България, посочва той. Именно поради това предложението на Комисията е всяка страна членка да може да постави акцент там, където най-много се нуждае — с улеснени и по-малко административно обременени процедури.

Предложението е насочено преди всичко към справянето с климатичните промени и различните им проявления в отделните региони. Страните от Северна и Западна Европа имат различни предизвикателства в сравнение с тези от Южна Европа. Гърция и Кипър, например, се сблъскват с сериозен недостиг на вода — проблем, който в много западноевропейски страни изобщо не стои на дневен ред. Там, където водата е от жизнено значение, правителствата би трябвало да могат да инвестират във водната сигурност бързо и без тежки административни процедури, смята заместник-генералният директор.

Как ще работи механизмът на одобрение

Предложението среща и критики — най-същественото възражение е, че то предоставя „твърде много власт на отделните правителства“, с което се губи елементът на общите европейски политики. Диего Канга Фано отхвърля тази теза: по-голямата свобода ще важи само за определени казуси и най-вече при сериозни промени като климатичните, а не за всички области.

Той допълва, че националните планове и занапред няма да се одобряват единствено от отделните правителства. Процедурата ще включва Съвета на Европейския съюз с участие на Комисията — по аналогия с настоящата система, при която националните планове се одобряват от Комисията. Освен това Комисията ще издава препоръки до всички държави членки, за да гарантира, че плановете им отговарят на общата цел. При игнориране на препоръките от страна на дадено правителство одобрение от Съвета на ЕС няма да бъде получено.

Значение за България

Критиците на досегашната политика на Европейската комисия приемат предложението като стъпка в правилната посока. Ако то бъде прието, правителствата ще разполагат не само с по-голяма отговорност, но и с реална възможност да решават ключови проблеми по-бързо.

По отношение на България Диего Канга Фано посочва, че създаването на напоителна мрежа, обхващаща страната, е конкретен пример за инициатива, която може да намери място в бъдещи национални планове при подобна гъвкавост. Идеята е самите земеделци да акцентират върху най-важните проблеми, за да се търсят решения за тях в рамките на новия механизъм.

АЗПБ излезе с официално становище за националното съфинансиране по ПРСР 2014-2020

Новини 18.06.2014

azpb-izleze-s-oficialno-stanovishte-za-nacionАсоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) излезе със своя позиция, в която настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския Парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР определя помощта от ЕС за развитие на селските райони в България за периода 2014-2020г. в размер на 2.338 млрд. евро.

 Определеният общ бюджет в проект на Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) с включено национално съфинансиране от около 0.509 млрд. евро възлиза на 2.847 млрд. евро. Правейки сравнение с общия бюджет на ПРСР 2007-2013 от 3.242 млрд. евро (от които 2.609 млрд. евро от ЕС и 0.632 млрд. евро от държавния бюджет), се откроява намаление на подпомагането по ПРСР 2014-2020 както от ЕС (с около 270 млн. евро), така и от държавния бюджет ( с около 123 млн. евро).

 В контекста на последните промени в ОСП, засилващи обвързването на земеделската политика с други политики на Общността (околна среда, регионално развитие, заетост, конкурентоспособност и др.) в проекта на новата ПРСР се отделят: 20% от публичните разходи за повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското стопанство и хранителната промишленост; 45%- за ефективно управление и използване на природните ресурси и за опазване на екосистемите; 33% се насочват за социално-икономическото развитие на селските райони, за предотвратяване на обезлюдяването и високата безработица, за по-доброто качество на живот в селските общини.

 Широкият обхват на инвестиционните мерки от ПРСР 2014-2020 („Инвестиции в материални активи“ и „Развитие на стопанства и предприятия“) и ролята им по отношение приоритетите насочени към: повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопански дейности, укрепването на жизнеспособността на стопанствата (производство и преработка), стартирането и развитието на неземеделски дейности/услуги в селските райони, насърчаване на заетостта/разкриване и запазване на работни места чрез подпомагане на инвестиции на стопанствата и предприятията, превръщат двете мерки в ключови за програмата и бъдещото развитие на сектора в новия програмен период.

 В допълнение, интересът на бенефициентите и усвояването на средствата от инвестиционните мерки по ПРСР 2007-2013 (мярка 121, 123, 311, 312) е най-висок именно при посочените мерки. “Предвид гореизложените обстоятелства, Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Към момента държавата е заложила минимален размер на държавно подпомагане по различните мерки от новата ПРСР”, се посочва в позицията.

 От АЗПБ заявяват още: „Считаме, че настоящото предложение в условията на редуцирано европейско подпомагане и в период на криза е основната възможност за българското земеделие да реализира добавена стойност, да инвестира в материални активи, за да се модернизира и конкурира със старите страни членки. Ограниченият с около 20% спрямо предходния период бюджет на програмата очакваме да се отрази негативно на инвестициите в земеделието и предприемачеството в селските райони, а като цяло – изоставане в конкурентното развитие на всички сектори от родното земеделие, както и на селските региони”.

 АЗПБ подкрепя тезата, че земеделието и развитието му трябва да са приоритет за държавата и настоява да бъдат отпуснати допълнително средства за увеличаване процента на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 г.

АЗПБ с покана да се присъедини към фермерското обединение Copa Cogeca

Новини 28.05.2014

azpb-s-pokana-da-se-prisaedini-kam-fermerskotАсоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) получи покана за членство в най-големите фермерски организации в ЕС, съобщи за Фермер.БГ председателят на АЗПБ Венцислав Върбанов. Той участва в регионална среща в Любляна по проект, който Федерацията на независимите синдикати от земеделието изпълнява в партньорство със сродни синдикални организации от 9 европейски страни.

 „АЗПБ е официален партньор по този проект, чиято основна цел е социалните партньори в сектора от няколко държави в ЕС да генерират нови решения и да предприемат конкретни съвместни мерки за подобряване на социалното осигуряване на работещите в земеделието“, сподели за Фермер. БГ Върбанов.

 Именно по време на деловата работа на форума в Любляна дошло и предложението към АЗПБ е от най-голямото в рамките на ЕС обединение на фермерите – Copa Cogeca, както и от Geopa Copa – група от професионални селскостопански организации в ЕС на работодателите. Поканата е била получена от Крис Ботерман, президент на Geopa Copa.

 „Copa Cogeca и Geopa Copa имат интерес да привлекат като членове водещите земеделски организации от новите държави-членки на ЕС. В наш интерес е също да сме част от европейското фермерство, за да можем като браншова организация да участваме активно в работата на тези организации“, коментира Венцислав Върбанов.

 Той допълни, че през есента Geopa Copa организира международен форум, за участие в който официално е поканена АЗПБ. Тогава може да стане факт и членството на Асоциацията на земеделските производители в България в Geopa Copa. След връщането си от форума в Любляна Върбанов ще обсъди с ръководството на АЗПБ предложенията към асоциацията, за бъде взето общо решение.

По думите на Върбанов, обаче, че това членство ще бъде новост за аграрния сектор у нас, но категорично ще позволи гласът на България по отношение на земеделските политики да бъде чут в Европа.