В съобщение до медиите Институтът за агростратегии и иновации коментира новостите в Закона за защита на растенията по отношение на новите изисквания към земеделските стопани, които ще бъдат въведени след гласуването му. Министерският съвет внесе в Народното събрание Законопроекта за защита на растенията на 31 юли 2013 г. На първо гласуване Законопроектът беше приет на 10 октомври 2013 г. В момента Законът за защита на растенията е на етап второ четене в Пленарна зала (внесен на 04.06.2014 г.) Приемането на изцяло нов Закон за защита на растенията е необходимо, за да се осигури прилагането на Европейското законодателство, по-конкретно Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и Директива 2009/128/ЕО за постигане на устойчива употреба на пестициди.

 Относно Общите принципи за интегрирано управление на вредителите

Спазването на общите принципи за интегрирано управление на вредителите ще стане задължително за земеделските стопани 3 месеца след приемането и обнародването на Закона за защита на растенията.
Общите принципи за интегрирано управление на вредителите включват комплекс от мерки, които целят да се постигне ефективно опазване на земеделските култури, като се дава предимство на агротехническите, биологичните, физическите и други нехимични методи, когато те осигуряват задоволително ниво на контрол на вредителите. Земеделският производител трябва да реши дали и кога да прилага продукти за растителна защита, на базата на извършено наблюдение върху развитието на вредителите, вземайки предвид праговете на икономическа вредност, конкретните площи, култури и климатични условия, като при необходимост ползва консултантски услуги. Продуктите за растителна защита трябва да се прилагат при доказана необходимост и да бъдат селективни по отношение на целта, за да се осигури опазване на полезните организми и околната среда. На базата на данните за употребените продукти за растителна защита и данните за наблюдението на вредителите, земеделският производител трябва да провери доколко са успешни прилаганите мерки за растителна защита.

 Относно интегрираното производство на растения и растителни продукти

На доброволен принцип земеделските производители ще имат възможност да извършват интегрирано производство на растения и растителни продукти. За целта, освен общите принципи на интегрираното управление на вредителите, които стават задължителни за всички земеделски стопани, при интегрираното производство ще трябва да прилагат и т.н. специфични принципи. Това са специфични насоки за отглеждане и опазване на съответните култури, които са разработени и публикувани във вид на ръководства. Земеделски производители, които извършват интегрирано производство, имат право да обозначат произведената от тях продукция със знак, който съдържа думите „интегрирано производство”. В случай, че земеделският производител реши да извършва интегрирано производство на отделни култури, то за него стават задължителни някои нови изисквания.

 Относно употребата на продукти за растителна защита

Съгласно новия Закон за защита на растенията, продуктите за растителна защита се категоризират в две категории на употреба: професионална и непрофесионална. Професионалната категория на употреба се разделя на две подкатегории: първа професионална и втора професионална.

 Относно обучението и сертифицирането на лица, които имат право да използват продукти за растителна защита от професионална категория на употреба

Професионалните потребители на продукти за растителна защита, включително дистрибуторите и консултантите, трябва да притежават сертификат за работа с продукти за растителна защита. Този сертификат се изисква, когато лицата боравят с продукти за растителна защита от професионална категория на употреба. Сертификатът ще се издава от изпълнителния директор на БАБХ. Професионалните потребители, дистрибуторите и консултантите с висше образование в областта на аграрните науки, с професионално направление „Растителна защита” или „Растениевъдство“, ще получават сертификат по право, като действието му е безсрочно. Всички лица, които не притежават такова образование, могат да получат сертификат само след преминаване на обучение и успешно полагане на изпит. Предвижда се обучението да бъде присъствено или дистанционно. Сертификатът на тези лица е със срок на валидност 10 години.

 Относно въздушното пръскане (текстът още не е четен и не е гласуван)

Новият Закон за защита на растенията въвежда разрешителен режим за пръскане с авиационна техника. Продукти за растителна защита могат да се прилагат чрез въздушно пръскане само след писмено разрешение, издадено от директора на ОДБХ. Такова разрешение може да бъде издадено когато съществува опасност за растенията и растителните продукти.

Като крачка към малките земеделски стопанства в страната определи министър Димитър Греков Наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. По думите му Наредбата е своеобразна отправна точка, която насочва към българския автентичен вкус и българската природа.

 „От много време работим по Наредба 26 и съм доволен, че тя е факт, защото Наредбата позволява животновъдите да имат възможност да реализират продукцията си е само в населеното място, където е фермата, а и в други области“, коментира министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков.

 Министърът коментира твърдението на малки фермери, че не могат да отговорят на изискванията на Наредба 26, тъй като, според тях, изискванията в нея са силно завишени по отношение на най-дребните фермери. „Изискванията на Наредба 26 са изключително опростени и няма накъде повече да бъде улеснявана и опростявана. Ако тръгнем в такава посока, ще нарушим други закони, свързани с качеството на храната, например.

 Не бива да правим компромиси с качеството на продуктите, които предлагаме на хората. Няма как да се опростява повече Наредба 26. Всеки фермер, който произвежда и държи на качеството на продукцията си, трябва да отговори на тези минимални изисквания“, коментира Греков. Той допълни, че в Наредба 26 са визирани и част от изискванията, които регламентират дейността на планинските ферми.

 Министърът посочи, че добър вариант за планинските ферми са мобилните мандри, чрез които малките планински ферми ще могат да предложат на потребителите автентични млечни продукти от съответния регион. Министър Греков допълни, че предстои да се регламентира обозначението на продуктите, произведени в планински райони, така че да отговаря на европейските регламенти за обозначаване на произход.

Колбаси масово се представят от производители за телешки при положение, че в тях в много от случаите дори няма месо от теле, съобщи в. „Марица“.

На голяма част на етикетите на телешките салами обикновено е посочен следния състав: свинска мазнина, пилешки кожи, свинско месо, оцветители, консерванти и химикали от Менделеевата таблица – дифосфати, мононатриев глутамат, натриев дифосфат и полифосфат. На етикетите са отразени и поредица от Е-та: Е 120, Е 301, Е 250, Е 316, Е 575, Е 252 и др.

На друг телешки колбас пише, че има свинско и птиче месо, емулсия от свински кожички, картофено нишесте, соев протеин, и няколко Е-та.

На друга марка под името телешки е отбелязан състав: птиче, свинско и говеждо месо, желиращ агент, оцветител кармин и др.

В тип хамбургски пък има птиче и свинско месо и задължителните Е-та 450, 452, 316, 250 и др. В кренвирши – механично отделено пилешко месо, емулсия от свински кожички, вода, стабилизатор, натриев нитрит, картофено нишесте, соев протеин и следи от глутен.

На нито един от етикетите не е посочено съотношението на отделните съставки, което е задължително според изискванията за етикетиране на хранителните продукти.

Един от производителите на ментета прави агресивни реклами по телевизията на своите продукти, твърди още вестникът.

Специалисти от Университета по хранителни технологии обясниха, че една от стандартните съставки на тези колбаси, както и на кренвиршите, е машинно обезкостеното месо. То се нарича още прат (месокостен хомогенат) и „баадер“ (едро изцедено месо на късове).

Месокостните хомогенати се добиват от предварително ръчно изчистени от месото кости от птици или топлокръвни кланични животни. Те съдържат основно костен мозък и определено количество разрушена мускулна или съединителна тъкан. В тази фракция попада и значително количество фино раздробена костна тъкан. Технолозите са категорични, че месокостните хомогенати не са подходящи за производство на една широка гама месни продукти, тъй като тяхната консистенция няма изискваното качество за влагане в по-качествени месни продукти.

Освен това проблем при ползването им се оказва възможността за развитие на , по-известен като болестта Луда крава.

В кренвиршите се влага и механично сепарирано месо – MSM. То се определя като богато на мазнини, когато е произведено от свинско месо и богато на сухожилия, когато е произведено от птиче и говеждо месо. При неговото производство силно се нарушава целостта на месото (тъкани и клетки) и качеството на продукцията силно се понижава. Добрата практика препоръчва ползването на MSM да не е повече от 20% в крайния продукт, но това нито един производител не отбелязва на опаковките.

Както всяко друго месо, така и пилешкото, свинското и говеждото, което се влага в колбасите и кренвиршите, са обект на гнилостни процеси, ако не са спазени санитарно-хигиенните изисквания за производство и съхранение на продукцията. Ако на някакъв етап от производството има неизпълнение на добрите практики в нея могат да се установят патогенни микроорганизми – салмонела, листерия, стафилококи и др.

От Българската агенция по безопасност на храните съобщиха, че започват поетапно проверки в производствените бази на няколко месопреработватели, а след това и в търговската мрежа.

От контролния орган обясниха, че нямало проблем в телешки колбас да има свинско и птиче месо, но трябвало задължително да се отбележи процентното съдържание на етикета.

Някои производители използвали вратичка в Закона за храните и влагали различни от рецептите суровини в колбасите, но за сметка на това пишели, че те са тип от определен вид.

Е250 или натриев нитрит е консервант, който се влага при всички колбаси. Целта на тази добавка е да подтисне евентуално развитие на опасния микроорганизъм Clostridium botulinum. От друга страна, Е250 е потенциален канцероген, забранен за употреба в много страни. Той може да се комбинира с други химични съединения в стомаха на хората и да формира нитрозамин – субстанция, която предизвиква рак при лабораторно изпитвани животни.