Добивите от череши са с 50% по-ниски в сравнение с миналогодишната реколта заради лошото време и развитието на заболяванията по овощните насаждания, заявиха овощари от региона на Пазарджик.

 През този сезон цените на черешите в Пазарджишко се формират на база търсене от страна на потребителите, заяви Иван Кабуров, агроном и земеделски производител от региона, цитиран от радио Фокус. По думите му, купувачите са с 30% по-малко в сравнение с миналата година.

 Цената на масовото производство е от 0.60 лв до 0.90 лв за килограм в зависимост от качеството. Качеството на голяма част от продукцията е влошено, заради кафяво гниене заради обилните валежи през последните месеци.

 Изкупните цени не носят печалба на производителя, защото един работник, който бере около 50 кг череши на ден получава около 20 лв. на ден за работата си и по около 5 лв. осигуровка, която се плаща от земеделския производител. Около 0.45 лв./кг е себестойността на брането на череши, което означава на практика, че печалбата е под 0.40 лв./кг., уточни Кабуров.

Производители очакват труден пазар на плодовете, заради влошено качество след дъждовете и градушките. До 70% е пострадалата реколта от череши в различните населени места в Сливенско.

 Това заяви Коста Петров, производител и председател на сдружение „Българска праскова”, цитиран от радио Фокус. Според Петров цената на пострадалите плодове се очаква да падне до 50 стотинки за килограм. Петров заяви, че през тази година добивите ще са по-ниски. Дъждът причинява напукване на плода, обясни производителят.

 Той допълни, че очаква проблеми заради градушките не само при черешата, но и при прасковите и сливите, тъй като една част от плодовете ще бъдат наранени и с влошено качество, което ще доведе до проблеми с реализацията на продукцията на пазара.

По-добри добиви в сравнение с 2013 г. отчитат розопроизводители от Карловския регион. „ В някои карловски села производители споделят, че заради ниските температури през нощта розовият цвят не разцъфвал нацяло. Ако дъждовете продължат и нощните температури се задържат ниски, в селата в полите на Стара планина има опасност от гниене на пъпките“, заяви Милена Радева, председател на земеделската кооперация в Сопот, цитирана от БТА.

По думите на Мано Манов, производител на рози в Карловския регион, очакваните добиви са над 500 кг/дка. „Реколтата е много по-добра благодарение на топлата зима и дъждовната пролет, но за съжаление изкупната цена е много по-ниска – миналата година средно беше 3 лв./кг. В село Климент почти всяко семейство отглежда маслодайни рози върху нови масиви, създадени преди 4-5 години.

По време на кампанията хората в селото предават общо над 300 килограма цвят. Но ако допреди дни фирмите са изкупували розите по 2,90 лв. за килограм, само за 24 часа те са свалили драстично цените и са предложили цена от 2,20 лв.“, коментира Манов.

Веселин Ганчев, който има розоварна в Пловдив, признава, че изкупните цени са поне с 20 стотинки по-ниски от миналогодишните. По думите му рандеманът не е добър – за производството на 1 кг розово масло трябват около 3 500 кг розов цвят. Така себестойността става 3500 кг. по 2,80 лв. – 9800 лева само за цвят, или 5025 евро, изчислява Ганчев. В същото време клиентите на розоварните – фирми от САЩ, Япония, Германия и Франция, по думите му не са склонни да плащат миналогодишните цени за розово масло от 6500-7000 евро за килограм. Те настоявали нивата да паднат поне с 500-1000 евро надолу.

„Изправени сме пред опасността, ако произведем скъпоструваща продукция, да си я държим за нас или да продаваме на нулева печалба“, смята Ганчев. Той допълва, че производителите на розово масло трябва да се съобразяват и с конкурентите си от Турция. Тамошните розоварни се очаква да предложат масло под 6000 евро за килограм.

Докато преработвателите пресмятат цените на розовото масло, производителите у нас отново припомнят, че не получават субсидии за етерично-маслената култура. „Задължително трябва да бъде субсидирано производството и хората да знаят за какво работят и в какво влагат средствата си. Нормалната субсидия е 100 лв на декар.

Така производителите на маслодайни рози ще бъдат подпомогнати за препарати, работна ръка, окопаване“, категоричен е Манов. Субсидия трябва да има, защото в момента ни плащат като за пасище – по схемата за единно плащане на площ, и нито стотинка повече, допълва Милена Радева.