Схема за дребни земеделски стопани ще се прилага през 2015-а година. Субсидиите по тази мярка са залегнали като възможност в контекста на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС до 2020. Макар субсидирането на най-малките стопани да беше определено от някои браншови организации в земеделието у нас като „социална помощ“, то схемата така или иначе ще се реализира през 2015.

С цел повишаване на конкурентоспособността на малките земеделски стопанства и осигуряване на допълняемост на доходите до 10% от тавана за директни плащания се предвижда да бъдат отделени за подкрепа на дребните земеделски стопани плащания за едно стопанство от 1250 евро. Заявяването на участие в схемата е чрез подаване на заявление за подпомагане за 2015 г. и допълнителна заявка за участие в схемата, подадена в срок до 15 октомври 2015 г.

Земеделските стопани, които през 2015 г. са подали заявление по СЕПП и отговарят на минималните изисквания за получаване на директни плащания могат да изберат да участват в схемата за дребни земеделски стопани. Плащанията по схемата за дребни земеделски стопани заместват плащанията, отпускани по всички други схеми. Земеделските стопани, които желаят да участват в схемата за дребни земеделски стопани, подават общо заявление за подпомагане с директни плащания и заявление за участие по схемата за дребни земеделски стопани до дата, която се определя от държавите членки, но не по-късно от 15 октомври 2015 г. Датата, определена от държавите членки, не може да е по-ранна от последния ден за подаване на заявление по схемата за основно плащане или по схемата за единно плащане на площ. Заявяването на участие може се осъществи само през 2015 г. Ако земеделският стопанин вземе решение да напусне схемата, няма възможност за повторно връщане към подпомагането за дребни фермери. Индикативният брой на кандидатите по схемата за кампания 2015 е 48 729 – при минимален праг на стопанство от 1 ха и 116 045 – при минимален праг на стопанство от 0, 5 ха.

Схемата има риск да доведе до поява на лица, които без да са действителни и активни земеделски стопани, кандидатстват за подпомагане по схемата за дребни земеделски стопани. От друга страна би могло да се очаква да нараснат случаите на застъпвания, поради едновременно очертаване на площите при подаването на заявление за подпомагане и от собствениците с правно основание и от досегашните ползватели на арендувани земи, което ще доведе до увеличаване на риска от налагане на санкции за над-деклариране и нарастване на нивото на грешка в национален мащаб.

Народното събрание ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство.

 В документа има и част за изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Международната банка за възстановяване и развитие.

 Споразумението цели получаването на подкрепа за разработването на работещ и жизнеспособен хидромелиоративен сектор (напояване, отводняване и защита на земеделските земи от вредното въздействие на водите) в България.

Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) излезе със своя позиция, в която настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския Парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР определя помощта от ЕС за развитие на селските райони в България за периода 2014-2020г. в размер на 2.338 млрд. евро.

 Определеният общ бюджет в проект на Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) с включено национално съфинансиране от около 0.509 млрд. евро възлиза на 2.847 млрд. евро. Правейки сравнение с общия бюджет на ПРСР 2007-2013 от 3.242 млрд. евро (от които 2.609 млрд. евро от ЕС и 0.632 млрд. евро от държавния бюджет), се откроява намаление на подпомагането по ПРСР 2014-2020 както от ЕС (с около 270 млн. евро), така и от държавния бюджет ( с около 123 млн. евро).

 В контекста на последните промени в ОСП, засилващи обвързването на земеделската политика с други политики на Общността (околна среда, регионално развитие, заетост, конкурентоспособност и др.) в проекта на новата ПРСР се отделят: 20% от публичните разходи за повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското стопанство и хранителната промишленост; 45%- за ефективно управление и използване на природните ресурси и за опазване на екосистемите; 33% се насочват за социално-икономическото развитие на селските райони, за предотвратяване на обезлюдяването и високата безработица, за по-доброто качество на живот в селските общини.

 Широкият обхват на инвестиционните мерки от ПРСР 2014-2020 („Инвестиции в материални активи“ и „Развитие на стопанства и предприятия“) и ролята им по отношение приоритетите насочени към: повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопански дейности, укрепването на жизнеспособността на стопанствата (производство и преработка), стартирането и развитието на неземеделски дейности/услуги в селските райони, насърчаване на заетостта/разкриване и запазване на работни места чрез подпомагане на инвестиции на стопанствата и предприятията, превръщат двете мерки в ключови за програмата и бъдещото развитие на сектора в новия програмен период.

 В допълнение, интересът на бенефициентите и усвояването на средствата от инвестиционните мерки по ПРСР 2007-2013 (мярка 121, 123, 311, 312) е най-висок именно при посочените мерки. “Предвид гореизложените обстоятелства, Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Към момента държавата е заложила минимален размер на държавно подпомагане по различните мерки от новата ПРСР”, се посочва в позицията.

 От АЗПБ заявяват още: „Считаме, че настоящото предложение в условията на редуцирано европейско подпомагане и в период на криза е основната възможност за българското земеделие да реализира добавена стойност, да инвестира в материални активи, за да се модернизира и конкурира със старите страни членки. Ограниченият с около 20% спрямо предходния период бюджет на програмата очакваме да се отрази негативно на инвестициите в земеделието и предприемачеството в селските райони, а като цяло – изоставане в конкурентното развитие на всички сектори от родното земеделие, както и на селските региони”.

 АЗПБ подкрепя тезата, че земеделието и развитието му трябва да са приоритет за държавата и настоява да бъдат отпуснати допълнително средства за увеличаване процента на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 г.