Мандра „Клементина“ в село Бяло поле, община Опан, Старозагорско, преработва млякото на около 1200 овце от породите Лакон, Асаф и Аваси, както и на над 250 черно-шарени говеда. Стопанството е основано преди повече от 20 години, а днес то е пример за животновъдство, съчетано с модерна мандра и зърнопроизводство на 17 000 декара. Именно поглед към чужди практики дава на младото поколение в семейството ключа към оцеляването на сектора с овцете.

От стотина декара до 17 000 — историята на стопанството

Основател на фермата е бащата на Виктория Тодорова, която днес управлява стопанството заедно с брат си. Началото е скромно — около сто декара собствена земя, без налична техника. В следващите години земята под наем от роднини постепенно нараства, докато достига 5000 декара, а впоследствие — до сегашните 17 000 декара, обработвани с пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица за силаж.

„За съжаление, не можем да произвеждаме царевица за зърно, защото сушата оказва своето влияние в нашия район. Царевицата е обвързана с напояване, а ние нямаме необходимите условия, затова си купуваме царевица за зърно от Северна България“, разказва Виктория Тодорова пред в. „Български фермер“.

Готовата млечна продукция се предлага в избрани малки магазини в София, Бургас, Дупница, Радомир и Плевен. Млечната суровина се произвежда целогодишно — условие, постигнато след съществена реорганизация на фермата.

Пътуването в чужбина, което промени всичко

Отглеждането на говеда в стопанството вървяло успешно, но при овцете нещата „не излизали на плюс“. Братята Тодорови осъзнали, че нещо в технологията или в подхода им куца, и взели решение да видят как работят подобни стопанства в Европа.

„Казахме си: Ако наистина видим, че правим нещата еднакво, но нямаме приходи, тогава по-добре да затворим сектора и да отглеждаме само кравите. Там видяхме, че сме на грешен път“, споделя Виктория Тодорова.

Връщането у дома носи нов проблем — бащата трудно приема необходимостта от промяна. Виктория описва ситуацията като „сблъсък на поколенията“. Решението е практично: докато бащата пътува в чужбина, младото поколение действа и обновява обора.

Механизация, изкуствено осеменяване и биосигурност

Ключовата цел след завръщането е 100% механизация на дейностите, за да се намали зависимостта от работна ръка — фактор, определян като „несигурен“ в животновъдния сектор. Наред с това е въведено изкуствено осеменяване при овцете и кравите, което позволява да се регулира периодът на агнене и да се осигури целогодишно производство на мляко.

• Стадата са разделени на групи майки с регулиран репродуктивен цикъл.
• Биосигурността във фермата е повишена.
• В момента при овцете работят двама постоянни работници, при кравите — трима; по време на кампанията с агненето се наемат сезонни работници.

Мандрата е удостоена с отличие за козе кисело мляко на последния Национален събор на овцевъдите в България. Суровината за него се набавя от местни ферми в община Опан.

„Този поминък загива“ — трудностите, с които се борят фермерите

Въпреки постиженията, Виктория Тодорова рисува мрачна картина за бъдещето на сектора. „Пазарът е само капка в морето на фона на големите инвестиции и кредитите, които сме налели в стопанството“, казва тя.

Сред основните проблеми тя посочва:

• Несигурна пазарна реализация — липсва гаранция за продажбата на продукцията.
• Прекомерен внос — по думите й, държавата трябва да ограничи масовия внос на зърно, мляко, плодове и зеленчуци и да защити българския производител.
• Административна тежест — Тодорова споделя, че има по две проверки седмично от различни институции, а наредбите са „явно преведени от други езици и са страшно неясни“.
• Липса на приемственост — трудно е да се убедят млади хора да работят в животновъдството.

Стопанството е кандидатствало по интервенция от Стратегическия план за обновяване на машинно-тракторния парк и очаква финансиране по проекта. „Искрено се надявам, проектът ни да получи финансиране, защото изплащаме кредити към банки“, казва Тодорова.

На прага на жътвата фермата очаква старта на активния сезон в мандрата. „Надявам се, че ни очаква една оптимистична кампания“, споделя животновъдът, но добавя: „Трябва нещо да се случи, за да бъде съхранен този поминък.“