Средата на лактацията е подходящият момент за идентифициране и отделяне на проблемните крави в млечното стадо. Повечето ферми се стремят към годишен процент на заместващи животни от 18–20%, като тази цифра зависи от успеха на размножителния сезон. До 10% от заместващите юници обикновено са крави, останали небременни в края на размножителния сезон, докато останалите са проблемни животни, бракувани доброволно.

Как да открием проблемните крави

Първата стъпка за всеки фермер е преглед на данните от записите на млякото и здравните карти на животните. По този начин могат да бъдат установени кравите, при които броят на соматичните клетки трайно надвишава 200 000 клетки/мл — именно те се считат за проблемни животни.

Средният брой на соматичните клетки в млечните ферми е висок през втората половина на юни, което означава, че много стопанства очевидно се сблъскват с подобни проблеми. Ако не бъдат предприети мерки, финансовото въздействие може да бъде значително — особено в година с ниски цени на млякото, тъй като маститът може да струва на фермера над 60 евро на крава годишно.

Поради своя генетичен произход някои крави са по-предразположени към висок брой соматични клетки, мастит, куцота и други заболявания. Тези животни не само натоварват бюджета на фермата, но и крият риск от разпространение на инфекции в стадото. Дори при намерение за запазване на животното, отстраняването на предразположените към мастит крави е за предпочитане, тъй като присъствието им застрашава кравите с по-висока продуктивност.

Ако фермата среща затруднения при постигане на среден брой соматични клетки в рамките на 100 000 клетки/мл, препоръчително е да бъдат обсъдени варианти с ветеринарен лекар или консултант.

По това време на годината е необходимо и да се извърши оценка на движението на животните, за да се определи нивото на мобилност на стадото. При прегледа трябва да се обърне специално внимание на кравите, проявявали куцота в миналото — те може да имат хронични проблеми и да се нуждаят от включване в програма за бракуване. Задържането на такива животни увеличава разходите и риска от разпространение на инфекции, без да добавя стойност към фермата.

Защо доилната машина се нуждае от обслужване това лято

Успоредно с прегледа на стадото, фермерите трябва да проверят и дали доилната машина се нуждае от обслужване. Редица ферми имат навика да обслужват оборудването единствено през зимата или при вече възникнал проблем — като висок брой соматични клетки или мастит. Добрата управленска практика обаче изисква доилната зала да се поддържа редовно, преди да е настъпило влошаване на здравето и производителността на кравите.

Доилната машина трябва да се обслужва два пъти годишно от регистриран техник, което се равнява приблизително на всеки 550 часа работа. Ако машината не е преминавала обслужване от известно време, насрочването на преглед трябва да се превърне в приоритет — без да се чака появата на проблеми като нарастване на броя на соматичните клетки или мастит.

Правила за смяна на маркучите

Редовният преглед на маркучите е също от съществено значение. Вътрешността им трябва да е мека и гладка — без пукнатини или грапавини. Маркучите са единствената част от доилната машина в пряк контакт с кравата и пряко влияят върху здравето на вимето и ефективността на доенето. Износените маркучи намаляват доилната производителност, увреждат вимето и създават риск от мастит и кръстосано замърсяване.

С течение на времето налягането в маркучите намалява, те абсорбират мазнини, задържат бактерии и се влошават под въздействието на почистващите препарати, преминаващи през тях два пъти дневно. Препоръчителният срок за смяна е на всеки 2000 пъти издояване или на всеки шест месеца.

За стада, разширили капацитета си в последните години, но все още използващи същата зала, честотата на смяна трябва да се увеличи. Като ориентир може да послужи следното правило:

• При 8 реда крави — смяна на маркучите на всеки четири месеца;
• При 12 реда крави — смяна на маркучите на всеки три месеца.

В конкретен пример: при доене на 140 крави в зала с 16 доилни клетки два пъти дневно маркучите трябва да се сменят на всеки 115 дни. При пролетно отелване с двумесечен сухостой това означава поне две смени годишно.

Накрая, необходимо е да се провери и дали пръскачките за дезинфекция на биберонките функционират правилно — всички запушени или дефектни дюзи трябва да бъдат сменени своевременно.