Здравейте, посетител! [ Регистрация | Вход

Инфлацията през май 2026 г. достигна 7% на годишна база

Новини 01.06.2026

Потребителски цени и инфлация май 2026 — хранителни продукти в магазин

Според експресната предварителна оценка на Националния статистически институт (НСИ), инфлацията през май 2026 г. на годишна база се очаква да бъде 7,0%, а месечната — 0,2%. Храните отбелязват лек спад от 0,1% спрямо предходния месец.

Кои групи поскъпват най-много

Най-голямо увеличение на цените спрямо април се очаква в три стокови групи:

  • Транспорт — ръст от 1,2%
  • Услуги на ресторанти и хотели — ръст от 0,9%
  • Алкохолни напитки, тютюневи изделия — ръст от 0,9%

Намаление спрямо предходния месец се регистрира при „Развлечения, спорт и култура“ (-1,9%) и „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ (-0,3%).

Хармонизиран индекс по методиката на Евростат

Хармонизираният индекс на потребителските цени, изчисляван по единна методика на Евростат, отчита месечна инфлация от 0,3% и годишна от 6,3%. По тази методика най-значително поскъпване се очаква в групите „Услуги на ресторанти и хотели“ (1,3%), „Транспорт“ (1,0%) и „Информация и комуникация“ (0,9%). Спад се отчита при „Развлечения, спорт и култура“ (-1,0%), „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ (-0,2%), както и при „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-0,1%).

Малката потребителска кошница

Индексът на цените в малката потребителска кошница за май 2026 г. отбелязва месечно изменение от -0,2%, докато годишното изменение се очаква да достигне 4,3%, според предварителната оценка на НСИ.

Средна продължителност на живота в България: 75,9 години за 2023–2025 г.

Новини 30.05.2026

Възрастен човек в българско село — средна продължителност на живота в България

Очакваната средна продължителност на живота в България за периода 2023–2025 г. достига 75,9 години, сочат публикуваните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е с 0,3 години повече в сравнение с предходния тригодишен период. Въпреки регистрираното подобрение страната остава на последно място сред държавите членки на Европейския съюз по този показател.

Различия между половете и спрямо 2015 г.

Данните на НСИ показват съществена разлика между мъжете и жените. При мъжете очакваната средна продължителност на живота е 72,2 години, докато при жените тя достига 79,6 години — разлика от 7,4 години. В сравнение с 2015 г. показателят се е увеличил с 1,1 години при мъжете и с 1,6 години при жените.

Лицата, навършили 65 години, могат да очакват средно още 17 години живот. При мъжете над 65-годишна възраст този период е 14,7 години, а при жените — 18,8 години. И в двата случая е отчетено подобрение от 0,3 години спрямо предходната година.

Разлики между градовете и селата

НСИ отчита и значима разлика между градското и селското население. Жителите на градовете живеят средно 76,7 години, докато при жителите на селата показателят е 73,8 години — разлика от 2,9 години. И при двете групи е регистрирано увеличение от 0,3 години спрямо предходната година.

Регионални различия в страната

Най-висока продължителност на живота в страната е регистрирана в София-град — 78,2 години. На другия полюс се нарежда област Видин с 72,7 години. Най-голямата разлика между продължителността на живота при мъжете и при жените е отчетена също в област Видин — 8,9 години, а най-малката — в Кърджали, където тя е 5,9 години.

България на последно място в ЕС

Средната продължителност на живота в Европейския съюз е 81,5 години — с близо шест години повече от българския показател. Най-висока продължителност на живота в ЕС е регистрирана в Италия и Швеция — по 84,1 години, следвани от Испания с 84,0 години. Средно в ЕС жените живеят 84,1 години, а мъжете — 78,9 години.

За сравнение: за периода 2020–2022 г. НСИ бе изчислил очакваната средна продължителност на предстоящия живот на 71,9 години общо за страната — 68,3 години при мъжете и 75,8 години при жените.

Източници

НСИ: Делът на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява

Новини 04.06.2014

nsi-delat-na-agrarniq-sektor-v-dobavenata-stoПо предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през първото тримесечие на 2014 г. спрямо същото тримесечие на предходната година относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява с 0.9 процентни пункта и достига 2.9%.

 През първото тримесечие на 2014 г. брутният вътрешен продукт (БВП) възлиза на 16 097 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 8 230 млн., като на човек от населението се падат 1 136 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 1.2% на БВП през първото тримесечие на 2014 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2013 година.

 Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през първото тримесечие на 2014 г. възлиза на 13 772 млн. лв. по текущи цени.