След близо десетилетие на непрекъснато поскъпване, цените на нивите в България регистрираха лек спад през 2025 г. Средната цена на декар ниви достигна 1 648 лв., при 1 705 лв. през 2024 г. и 1 602 лв. през 2023 г. Данните са на Националния статистически институт, представили пазара на земеделски земи за 2025 г. Понижението спрямо предходната година е 3,3%.

Регионална картина: спад в четири района, ръст в два

Намалението в цените на сделките с ниви е отчетено ясно в четири от статистическите района на страната. Въпреки понижение от 9,5% спрямо 2024 г., Североизточният район запазва първото място по средна цена — 2 092 лв. на декар. В Северен централен район цената спада до 1 726 лв. на декар, което представлява намаление от 2,4%, в Югоизточен район — до 1 506 лв. на декар (спад от 7,6%), а в Югозападен район — до 1 099 лв. на декар (спад от 2,3%).

Единствено в Северозападния и Южния централен район е регистриран ръст — съответно от 4,1% и 6,8%.

Рентите поевтиняват в цялата страна

Размерът на рентите също бележи понижение през 2025 г. Средната цена за наем или аренда на един декар ниви възлиза на 51 лв. — с 12,1% по-малко в сравнение с 2024 г. Спад в средната наемна цена е отчетен във всички райони на страната, като най-значителен е той в Североизточния район — с 15,2%.

Постоянно затревени площи: по-ниски цени за трета поредна година

НСИ отчита спад и при сделките с постоянно затревени площи — естествени и изкуствени ливади, мери и пасища. Средната цена на тези имоти е 284 лв. за декар, което е с 4% по-малко спрямо предходната година. За сравнение, средната цена на постоянно затревените площи през 2023 г. е била 386 лв. на декар, а през 2024 г. — 296 лв. на декар.

Очакваната средна продължителност на живота в България за периода 2023–2025 г. достига 75,9 години, сочат публикуваните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е с 0,3 години повече в сравнение с предходния тригодишен период. Въпреки регистрираното подобрение страната остава на последно място сред държавите членки на Европейския съюз по този показател.

Различия между половете и спрямо 2015 г.

Данните на НСИ показват съществена разлика между мъжете и жените. При мъжете очакваната средна продължителност на живота е 72,2 години, докато при жените тя достига 79,6 години — разлика от 7,4 години. В сравнение с 2015 г. показателят се е увеличил с 1,1 години при мъжете и с 1,6 години при жените.

Лицата, навършили 65 години, могат да очакват средно още 17 години живот. При мъжете над 65-годишна възраст този период е 14,7 години, а при жените — 18,8 години. И в двата случая е отчетено подобрение от 0,3 години спрямо предходната година.

Разлики между градовете и селата

НСИ отчита и значима разлика между градското и селското население. Жителите на градовете живеят средно 76,7 години, докато при жителите на селата показателят е 73,8 години — разлика от 2,9 години. И при двете групи е регистрирано увеличение от 0,3 години спрямо предходната година.

Регионални различия в страната

Най-висока продължителност на живота в страната е регистрирана в София-град — 78,2 години. На другия полюс се нарежда област Видин с 72,7 години. Най-голямата разлика между продължителността на живота при мъжете и при жените е отчетена също в област Видин — 8,9 години, а най-малката — в Кърджали, където тя е 5,9 години.

България на последно място в ЕС

Средната продължителност на живота в Европейския съюз е 81,5 години — с близо шест години повече от българския показател. Най-висока продължителност на живота в ЕС е регистрирана в Италия и Швеция — по 84,1 години, следвани от Испания с 84,0 години. Средно в ЕС жените живеят 84,1 години, а мъжете — 78,9 години.

За сравнение: за периода 2020–2022 г. НСИ бе изчислил очакваната средна продължителност на предстоящия живот на 71,9 години общо за страната — 68,3 години при мъжете и 75,8 години при жените.

Източници

• НСИ — Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението, 2020–2022 г.
• НСИ — Средна продължителност на предстоящия живот на населението по области и пол