Здравейте, посетител! [ Регистрация | Вход

Публичните предприятия вече задължени да уведомяват за обществени поръчки до 5 хил. евро

Новини 15.07.2026

Подписване на договор за обществена поръчка — промени в ДОПК за публични предприятия

В пакета от данъчни промени, който парламентът се очаква да приеме заедно с проектобюджета за 2026 г., са включени изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), засягащи контрола върху обществените поръчки. Сред тях е разширяване на кръга от задължени субекти и понижаване на праговете, над които се дължи уведомяване на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“.

Какво се променя в чл. 182а от ДОПК

Действащата редакция на чл. 182а от ДОПК задължава разпоредителите с бюджет, както и определени лица по Закона за обществените поръчки — с изключение на управителя на Българската народна банка, разпоредителите с бюджет по бюджета на Народното събрание и на съдебната власт, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства, както и на постоянните представителства към международни организации — да уведомяват НАП и Агенция „Митници“ при сключване на договори на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.

С предложените промени към задължените лица се добавят и публичните предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за публичните предприятия. Едновременно с това финансовият праг се променя — вместо 10 000 лв., уведомяване ще се дължи при договори на стойност, равна на или надвишаваща 5 000 евро.

Нови правила при натрупани договори и съдебни решения

Изменения се предвиждат и в ал. 2 на същия член. Съгласно новия текст уведомяване ще се извършва и за всеки договор на стойност под 5 000 евро, когато с едно и също лице са сключени няколко непрекратени договора, чиято обща стойност достига или надвишава 5 000 евро.

Промяната засяга и случаите, при които плащането се извършва от лице, различно от страната, сключила договора — уведомяването в тези случаи остава задължение на платеца за съответната му част от стойността по договора.

Допълнително се регламентира задължение за уведомяване и при влязло в сила съдебно решение или предявен изпълнителен лист, въз основа на който разпоредителят с бюджет следва да заплати сума, равна на или надвишаваща 500 евро, на лице, различно от разпоредител с бюджет.

Срок за изпращане на уведомленията

Съществуващата разпоредба, която изисква уведомленията да се изпращат не по-късно от 30 дни от сключването на договора или от получаването на изпълнителния лист, се допълва — срокът от 30 дни ще важи вече и за случаите на влязло в сила съдебно решение.

  • Задължени субекти: разпоредители с бюджет, определени лица по Закона за обществените поръчки и публични предприятия
  • Нов праг за уведомяване: 5 000 евро (досега 10 000 лв.)
  • Уведомяване при натрупани договори под 5 000 евро с едно и също лице, чиято обща стойност достига прага
  • Праг при съдебни решения и изпълнителни листове: 500 евро
  • Срок за уведомяване: не по-късно от 30 дни от сключване на договора, получаване на изпълнителния лист или влизане в сила на съдебното решение

Агробизнесът има интерес към реализация на проекти в Туркменистан

Новини 04.07.2014

agrobiznesat-ima-interes-kam-realizaciq-na-prМинистърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и министърът на икономиката и развитието на Туркменистан Бабамират Таганов откриха Втората сесия на българо-туркменистанската междуправителствена комисия в град Ашхабад, Туркменистан.

 „Българският бизнес проявява засилен интерес към динамично развиващата се икономика в Централно-азиатската държава и има готовност да се включи в актуални проекти с доставки, строителство и услуги“, обяви министър Стойнев пред министър Таганов.

 Туркменистанската страна представи проекти в различни сфери, сред които и селското стопанство, в които да участват български компании. Дискутирани са възможностите и за доставка на български машини и оборудване за развитие на хранително-вкусовата промишленост в Туркменистан.

 По инициатива на българския бизнес е обсъдено и създаването на съвместна търговска палата и „Търговски дом“ – български в Ашхабад и туркменистански в България, които да улеснят контактите между двете страни и директния обмен на информация относно търгове, обществени поръчки и съвместни проекти.

EK ни възстанови над 860 млн. лв по ПРСР, директни плащания и пазарни механизми

Новини 16.06.2014

ek-ni-vazstanovi-nad-860-mln-lv-po-prsr-direkЕвропейската комисия възстанови на България над 860 млн. евро, съобщиха от Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Средствата са по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), директните плащания и селскостопанските пазарни механизми.

Това са всички средства, платени от ДФЗ по ПРСР през последното тримесечие на 2013 г., както и средствата, платени до момента по директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Точният размер на възстановените субсидии е 863 137 996 евро. Последният транш от тях беше преведен на 11 юни 2014 г. и е в размер на 84 935 683 евро.

Общият размер на възстановените субсидии по ПРСР е 284 557 644 евро, платени в периода октомври – декември 2013 г. В тях не влизат 2 937 193 евро по ПРСР, за които ДФЗ не предяви претенции пред Европейската комисия (ЕК), тъй като констатира нарушения при провеждането на обществените поръчки, организирани от общините. Те са по мерки 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” и 322 „Обновяване и развитие на населените места”.

Предстои възстановяването на още 24 550 103 евро по програмата, платени в периода януари-март 2014 г. По план това трябва да се случи до края на юни 2014 г. Средствата за ПРСР идват по линия на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

ЕК възстанови на България и 578 580 352 евро, преведени от ДФЗ от 16 октомври до сега по линия на директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Те се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), посочват от Фонда.

Агроиндустрията ще спечели от търговията със САЩ

Новини 30.10.2013

Image_2403575_7България ще спечели от премахването на митата и подобряването на достъпа на български продукти до американския пазар, особено на тези от селскостопанската и хранителната индустрии. Нетарифните мерки също ще подобрят достъпа на страната ни до американския пазар.

Това заяви вицепремиерът по икономическо развитие Даниела Бобева на конференцията „Трансатлантическо икономическо сътрудничество за конкурентоспособност и растеж – перспективите пред България“, която се организира от Американската търговска камара у нас: „Съгласни сме с това, че трябва да се намали бюрокрацията и нашето правителство предприема мерки в тази посока“, допълни тя.

По бъдещото споразумение за инвестиции и търговия вицепремиерът заяви, че иновациите трябва да останат основната ни цел, както и производителността и растежът, приложимостта на европейското законодателство също трябва да се обсъжда в рамките на преговорите между САЩ и ЕС.Сред другите ползи от споразумението вицепремиерът посочи подобряването на достъпа до пазара за услуги и до обществените поръчки, както и добра защита на правата за интелектуалната собственост.