Заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев е участвал в заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел, на което е поставил искания за спешна подкрепа на земеделските производители, стабилизиране на пазара на торове и по-голяма гъвкавост в инструментите на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Торове и селскостопански резерв

В хода на дискусията за наличността и финансовата достъпност на торовете в ЕС Янчев е заявил, че Планът за действие за торовете представлява добра основа за общ европейски отговор на пазарната криза. България подкрепя укрепването на европейската торова индустрия, диверсификацията на доставките, както и развитието на нисковъглеродни, органични, биобазирани и кръгови торове.

Заместник-министърът е изразил и притеснения от въздействието на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) върху цените на торовете и производствените разходи. Според него временна дерогация за торовете до 2027 г. би ограничила ценовия натиск върху земеделските стопани. Янчев е оценил положително намерението на Европейската комисия за активиране на селскостопанския резерв, като е подчертал, че подобни мерки трябва да бъдат придружени от допълнителен финансов ресурс, без намаляване на средствата за директните плащания.

Искане за дерогация по правилото N+2

Янчев е поставил на заседанието и въпроса за извънредна гъвкавост по отношение на правилото N+2 по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. Като аргумент са посочени геополитическата нестабилност, нарастващите производствени разходи и пазарните сътресения. Предложението на България е за цялостна дерогация по правилото N+2 за календарната 2026 г. за всички държави членки, с цел осигуряване на стабилност и предвидимост за бенефициентите в селските райони.

Млечен сектор, климат и търговски стандарти

България е изразила подкрепа за исканията на Словакия, свързани с тежката ситуация от екстремната суша тази пролет, и е обърнала внимание, че земеделските производители все по-често понасят последиците от климатичните промени. По отношение на млечния сектор страната е настояла за спешни мерки предвид продължаващия спад на изкупните цени и нарастващите производствени разходи, включително за използване на средства от селскостопанския резерв и механизми за бърза пазарна намеса.

По търговските въпроси заместник-министърът е подчертал, че стриктното прилагане на огледалните клаузи трябва да бъде водещ принцип — вносните продукти следва да отговарят на същите изисквания за качество, безопасност, околна среда и хуманно отношение към животните, каквито важат за европейските производители. България е настояла и за законодателни промени, гарантиращи по-добра хармонизация на правилата за етикетиране на храните в ЕС.