Сезонът на оранжерийните дини в Гърция приключи в края на миналата седмица. Производители от региона Илиа отчитат добър сезон с повишено търсене — както на вътрешния пазар, така и в чужбина — и преминават към отглеждане на открито.

Добър оранжерийски сезон с нетипично разпределение на реколтата

Василис Пасас, съсобственик на „Passas Group“, описва изминалия оранжерийски сезон, стартирал на 15 април, като успешен. Той уточнява, че заради особеностите на времето реколтата не се е концентрирала в обичайния период, а е разпределена по-широко и продължително. Компанията отглежда 18 хектара оранжерийни дини в Илиа.

Цените на оранжерийната продукция са се движили в широк диапазон: първите партиди са достигали 1,05 евро/кг, докато последните са се продавали за 0,60–0,62 евро/кг. Средната цена на преките продажби за целия оранжерийски сезон е 0,80 евро/кг.

Пасас посочва и засилен интерес от страна на търговци на дребно в Полша. Отличителна черта на сезона е, че значителна част от продукцията е изнесена в опаковани партиди от 20 кг на палетни кутии — нетипично за сектора, в който преобладава насипният транспорт.

Очаквания за сезона на открито

„Passas Group“ вече е стартирала с дини на открито на площ от 75 хектара. Пасас отбелязва леко увеличение на площите за отглеждане в Илиа като цяло, но очаква в началото добивите да бъдат по-ниски — около 60–70 тона на хектар.

• Първите партиди ще бъдат от сортовете „Бостана“ и „Селин“.
• Сортовете „Флорида“ и „Варела“ ще последват от 5 юни.
• Пиковите добиви се очакват в периода 10–20 юни.

Качеството на плодовете се описва като добро, а размерите — като нормални. Пасас изразява очаквания за запазване на високо търсене с настъпването на по-топло време, като уточнява, че от юли динамиката на износа ще започне да се ограничава поради навлизането на повече площи за отглеждане на пазара.

Специализирани сортове за Северна Европа

От пет години компанията отглежда и мини, жълтомесести и безсеменни дини, които съставляват около 5% от общата й площ. Те са насочени изцяло към пазарите в Северна Европа и се реализират на цени, с 15% по-високи спрямо стандартните сортове. Пасас заявява намерение да увеличи производството им.

Засаждането на разсад от краставици на постоянно място е ключов момент в отглеждането на тази топлолюбива култура. Сроковете, подготовката на почвата и техниката на засаждане пряко влияят върху последващия растеж и добива — особено при производство на открито и в полиетиленови оранжерии.

Кога е подходящият момент за засаждане

Краставиците предпочитат топъл въздух и сравнително топла почва. Засаждане в студена почва забавя растежа и отслабва растенията, затова не трябва да се бърза с излизането на открито. Препоръчително е разсадът да се засажда в открита леха едва когато дневните температури се повишат до 18–20°C, нощните не падат под 15°C, а почвата се е затоплила до 13–16°C.

Ориентировъчните срокове за България са следните:

• В оранжерии — около 15–20 април;
• На открито под покритие — 10–15 май;
• На открито без покритие — 2–10 юни, когато опасността от късни слани е отминала.

При ранното производство в полиетиленови оранжерии семената се засяват около 30 дни преди планираното засаждане на разсада. В най-топлите райони на страната това означава сеитба в началото на март, за да е готов разсадът към началото на април.

Какъв трябва да е разсадът преди засаждане

От поникването до пренасянето на постоянно място изминават обикновено 20–35 дни (минимум 15 дни). Готовият за засаждане разсад трябва да притежава силно стъбло с височина 10–20 см и къси междувъзлия, добре развита коренова система и 3–4 тъмнозелени истински листа. При отглеждане в оранжерии се използва 30–35-дневен разсад, засаждан когато почвената температура на дълбочина 15 см надвишава 13°C.

Седмица преди засаждането на открито разсадът трябва да се закали — контейнерите с младите растения се изнасят навън, на защитено от вятър и пряка слънчева светлина място. Първоначално закаляването трае само няколко часа дневно, след което времето постепенно се увеличава.

Подготовка на почвата

Краставиците предпочитат плодородна, рохкава почва, богата на органична материя. При открито производство лехата се подготвя предварително: през есента се внасят суперфосфат, калиев сулфат и органичен тор (угнил оборски тор или компост) преди прекопаването. През пролетта, 10–14 дни преди засаждане, лехата се почиства от плевели и се добавя азотен тор.

При полиетиленовите оранжерии почвата се изорава на дълбочина 30–35 см, предшествана от торене с органични и минерални торове. Внасянето на полуразложен оборски тор на декар е предпоставка за правилното оползотворяване на минералните торове — предимно суперфосфат и калиев сулфат. Няколко дни преди засаждането конструкциите се покриват с фолио, за да се затопли и просуши почвата.

Техника на засаждане и последващи грижи

При засаждане на открито се изкопават ямки с ширина 2–3 см повече от диаметъра на чашката и с 3–4 см по-дълбоки от нейната височина. Разстоянието между растенията е 30–40 см, а при двуредово отглеждане — 50–70 см между редовете с шахматно разпределение. Всяка ямка се полива обилно преди засаждането, разсадът се поставя така, че ръбът на кореновата „топка“ да е на нивото на почвата или малко над нея, след което почвата се уплътнява леко с пръсти.

При оранжерийно производство краставиците се засаждат плитко на разстояния 90 × 40 см при браздова повърхност, или по два реда на висока леха — на 50 см между редовете и на 40 см в реда. Веднага след засаждането растенията се поливат със слабо затоплена вода.

В оранжерията топлинният режим е от първостепенно значение. През първите дни след засаждането дневната температура се поддържа около 25°C, а нощната — 15–18°C. По-късно дневните температури варират между 22–28°C в слънчево и 20–25°C в облачно време. Стъблата се прикрепват към телена конструкция с височина около 2 м при 4–5-ия лист.

През вегетацията краставиците се подхранват предимно с азотни торове на малки дози и на кратки интервали от 10–15 дни. Извършва се и подхранване с оборски тор, размит в поливната вода, като първото подхранване с оборски тор се прави в началото на плододаването. При правилно спазена технология добивът в полиетиленови оранжерии е 8–10 т от декар.