Схема за дребни земеделски стопани ще се прилага през 2015-а година. Субсидиите по тази мярка са залегнали като възможност в контекста на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС до 2020. Макар субсидирането на най-малките стопани да беше определено от някои браншови организации в земеделието у нас като „социална помощ“, то схемата така или иначе ще се реализира през 2015.

С цел повишаване на конкурентоспособността на малките земеделски стопанства и осигуряване на допълняемост на доходите до 10% от тавана за директни плащания се предвижда да бъдат отделени за подкрепа на дребните земеделски стопани плащания за едно стопанство от 1250 евро. Заявяването на участие в схемата е чрез подаване на заявление за подпомагане за 2015 г. и допълнителна заявка за участие в схемата, подадена в срок до 15 октомври 2015 г.

Земеделските стопани, които през 2015 г. са подали заявление по СЕПП и отговарят на минималните изисквания за получаване на директни плащания могат да изберат да участват в схемата за дребни земеделски стопани. Плащанията по схемата за дребни земеделски стопани заместват плащанията, отпускани по всички други схеми. Земеделските стопани, които желаят да участват в схемата за дребни земеделски стопани, подават общо заявление за подпомагане с директни плащания и заявление за участие по схемата за дребни земеделски стопани до дата, която се определя от държавите членки, но не по-късно от 15 октомври 2015 г. Датата, определена от държавите членки, не може да е по-ранна от последния ден за подаване на заявление по схемата за основно плащане или по схемата за единно плащане на площ. Заявяването на участие може се осъществи само през 2015 г. Ако земеделският стопанин вземе решение да напусне схемата, няма възможност за повторно връщане към подпомагането за дребни фермери. Индикативният брой на кандидатите по схемата за кампания 2015 е 48 729 – при минимален праг на стопанство от 1 ха и 116 045 – при минимален праг на стопанство от 0, 5 ха.

Схемата има риск да доведе до поява на лица, които без да са действителни и активни земеделски стопани, кандидатстват за подпомагане по схемата за дребни земеделски стопани. От друга страна би могло да се очаква да нараснат случаите на застъпвания, поради едновременно очертаване на площите при подаването на заявление за подпомагане и от собствениците с правно основание и от досегашните ползватели на арендувани земи, което ще доведе до увеличаване на риска от налагане на санкции за над-деклариране и нарастване на нивото на грешка в национален мащаб.

Очаква се днес, 7 август, Европейската комисия (ЕК) да одобри Споразумението за партньорство на Република България с ЕК за програмния период 2014-2020 г.

 Споразумението за партньорство е националният стратегически документ, очертаващ рамката за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) в България през следващия програмен период.

 Това е документът, в който се определя стратегията на държавата-членка и нейните приоритети за изпълнение на Кохезионната политика на ЕС, Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата политика в областта на рибарството.

 Споразумението беше прието от правителството в края на юни. През есента се очаква и одобрение от Брюксел и за новите оперативни програми, което ще даде възможност страната ни да започне да използва предвидените за тях средства в новия евробюджет.

Третото заседание на Работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г., е насрочено за 7 юли от 15 ч. в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

 Предвид кратките срокове, в които трябва да бъдат обсъдени отделните теми по ОСП 2015-2020 г. и тяхното приложение в България в новия програмен период, беше взето решение заседания на Работната група да се провеждат всяка седмица.

 Три са темите, по които според предварително обявения дневен ред ще дискутират участниците в работната група: определяне на периода на изчисляване на дяловете на отделните култури във връзка със задължението за диверсификация; определяне на минималните прагове за плащанията; определяне на понятието „активен фермер”.

 Междувременно, в края на миналата седмица браншови организации заявиха в официални позиции до медиите, че „все още няма яснота и взети национални решения по прилагането на схемите от директните плащания и „зелените изисквания“ за новия период 2015-2020, което поставя под въпрос ПРСР“. Крайният срок за вземане на национални решения относно ПРСР 2014-2020 г. е 31 юли.

Близо 20 браншови аграрни организации внесоха в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) официална позиция относно прилагането на директните плащания през новия програмен период. “Приключи първият период от прилагането на ОСП в България. През този период, с бързи темпове се преструктурира и концентрира българското селскостопанско производство, но се разви основно монокултурно земеделие за сметка на отрасли с по-висока добавена стойност, каквито са животновъдството, зеленчукопроизвоството и овощарството.

 Прилагането на схемата за единно плащане на площ и националните доплащания доведоха до това, че 89% от земеделските стопани получиха около 17% от средствата, тоест, основната част от финансовата подкрепа е отишла в малък брой стопанства, които са достатъчно силни и стабилни на пазара”, е записано в позицията.

 Браншовите организации изразяват обществена позиция във връзка с прилагането на новата ОСП и новите правила, в регламент 1307. “Призоваваме министъра на земеделието и храните да заяви пред ЕК желание за въвеждане на тавани за директните плащания на земеделските стопани в България”, пише още във внесената в МЗХ позиция.

 От браншовите организации считат, „че само с изразяване на ясна позиция на Република България в ЕК, по отношение на горния праг на директните плащания, би могло да има по-справедливо разпределение на средствата за земеделие у нас. По този начин ще се окаже необходимата помощ и подкрепа на хиляди земеделски стопани, които не се занимават със зърнопроизводство, а отглеждат животни, зеленчуци, овощни дървета”.

Второто заседание на новосформираната работна група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г. се проведе през миналата седмица в МЗХ. Представителите на браншови аграрни организации, участващи в работната група, обсъдиха четири нови схеми по отношение на директните плащания през новия програмен период до 2020 г., съобщиха  членове на работната група.

 Обсъдени са схемите за преходна национална помощ или националните доплащания, които могат да се правят в новия програмен период; за единно плащане на площ (СЕПП); за подпомагане на млади земеделски стопани; за преразпределително плащане. В рамките на заседанията на работната група не се гласуват предложения, целта е обсъждането от страна на аграрния сектор на схемите и запознаване на производителите с възможностите, които ОСП предоставя.

 След всяко заседание на работната група браншовите организации могат да подават писмено становищата си по обсъжданите теми. Пред репортер  Наталия Тодорова, изп.-директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), съобщи, че до края на тази седмица НАЗ ще изпрати своето становище до МЗХ.

 „Като национална асоциация на зърнопроизводителите ние ще подкрепим продължаването на схемата за единно плащане на площ (СЕПП) до 2020 г. с оглед на недотам добре установените поземлени отношения в страната и на това, че земеделските стопанства все още нямат традициите и стабилността на стопанствата в Западна Европа. От тази гледна точка не смятам, че ние можем да си позволим да прилагаме Схема за права на плащанията, които да се търгуват, да се онаследяват и т.н.

 Това би било сериозно затруднение и за производителите, и за администрацията. За нас един период от още 6 години за създаване на предпоставки за стабилност на сектор Земеделие е необходим и НАЗ смята, че това може се осъществи чрез продължаването на СЕПП до 2020 г.“, коментира Наталия Тодорова.

До 1 август 2014 г. МЗХ трябва да изпрати в ЕК националните решения по отделните схеми на ОСП – коя схема ще се прилага, в какъв формат и по каква методика. Кратките срокове, в които трябва да бъдат финализирани схемите, налага и по-чести заседания на работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г.

Членовете на групата и ръководството на МЗХ са взели решение заседания на работната група да се провеждат всяка седмица в понеделник като предварително ще бъдат обявявани и темите, които ще се обсъждат. „В много кратки срокове трябва да вземем решения по доста важни въпроси, касаещи прилагането на бъдещата ОСП до 2020 г.

Трябва да сме много предпазливи и разсъдливи, решенията да не се вземат на политическо ниво, а да стъпват на експертни анализи и на обективни данни. Целта е обща – сектор Земеделие да бъде реално подпомогнат в европейски средства“, допълни Тодорова.

Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) излезе със своя позиция, в която настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския Парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР определя помощта от ЕС за развитие на селските райони в България за периода 2014-2020г. в размер на 2.338 млрд. евро.

 Определеният общ бюджет в проект на Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) с включено национално съфинансиране от около 0.509 млрд. евро възлиза на 2.847 млрд. евро. Правейки сравнение с общия бюджет на ПРСР 2007-2013 от 3.242 млрд. евро (от които 2.609 млрд. евро от ЕС и 0.632 млрд. евро от държавния бюджет), се откроява намаление на подпомагането по ПРСР 2014-2020 както от ЕС (с около 270 млн. евро), така и от държавния бюджет ( с около 123 млн. евро).

 В контекста на последните промени в ОСП, засилващи обвързването на земеделската политика с други политики на Общността (околна среда, регионално развитие, заетост, конкурентоспособност и др.) в проекта на новата ПРСР се отделят: 20% от публичните разходи за повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското стопанство и хранителната промишленост; 45%- за ефективно управление и използване на природните ресурси и за опазване на екосистемите; 33% се насочват за социално-икономическото развитие на селските райони, за предотвратяване на обезлюдяването и високата безработица, за по-доброто качество на живот в селските общини.

 Широкият обхват на инвестиционните мерки от ПРСР 2014-2020 („Инвестиции в материални активи“ и „Развитие на стопанства и предприятия“) и ролята им по отношение приоритетите насочени към: повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопански дейности, укрепването на жизнеспособността на стопанствата (производство и преработка), стартирането и развитието на неземеделски дейности/услуги в селските райони, насърчаване на заетостта/разкриване и запазване на работни места чрез подпомагане на инвестиции на стопанствата и предприятията, превръщат двете мерки в ключови за програмата и бъдещото развитие на сектора в новия програмен период.

 В допълнение, интересът на бенефициентите и усвояването на средствата от инвестиционните мерки по ПРСР 2007-2013 (мярка 121, 123, 311, 312) е най-висок именно при посочените мерки. “Предвид гореизложените обстоятелства, Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Към момента държавата е заложила минимален размер на държавно подпомагане по различните мерки от новата ПРСР”, се посочва в позицията.

 От АЗПБ заявяват още: „Считаме, че настоящото предложение в условията на редуцирано европейско подпомагане и в период на криза е основната възможност за българското земеделие да реализира добавена стойност, да инвестира в материални активи, за да се модернизира и конкурира със старите страни членки. Ограниченият с около 20% спрямо предходния период бюджет на програмата очакваме да се отрази негативно на инвестициите в земеделието и предприемачеството в селските райони, а като цяло – изоставане в конкурентното развитие на всички сектори от родното земеделие, както и на селските региони”.

 АЗПБ подкрепя тезата, че земеделието и развитието му трябва да са приоритет за държавата и настоява да бъдат отпуснати допълнително средства за увеличаване процента на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 г.

Годишната асамблея на Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) мина под мотото „Двустранният социален диалог в отрасъл Земеделие и активното гражданско участие в прилагането на ОСП в периода до 2020 – устойчиво българско земеделие със повече и сигурни работни места”.

 Във форума участваха синдикални председатели от четирите браншови синдикални съвети към Федерацията, представители на земеделски кооперации и фермерски организации. Участниците дискутираха актуалните проблеми в сектора и в светлината на социално-икономическата и нестабилната политическа обстановка след проведените европейски парламентарни избори, информираха от ФНСЗ.

 Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) Венцислав Върбанов подчерта необходимостта от изграждането на хидромелиоративни съоръжения и призова този път да се възползваме от възможностите, които новата ОСП 2014-2020 г. предоставя за българското земеделие.

 На проведените браншови срещи със представители на стопанските ръководства участниците активно дискутираха неотложните въпроси, свързани с недофинансирането на системите в МЗХ и растящото напрежение в тях. Своите конкретни искания те формулираха в Обща декларация на участниците в Годишната асамблея, която да отстояват на всички нива на водене на социален диалог.

 Основните акценти в нея са свързани с настояване за стабилизация на социално-икономическата обстановка, за приемственост и последователност в политиките и в експертния ресурс, за 15% увеличение на работните заплати в бюджетната сфера в сектора, повишаване на разходния таван на МЗХ за 2015 година, за промяна в нормативната база по новия модел на заплащане, касаещ структурите в публичната администрация в сектора.