В публикувания днес доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) се посочва, че нуждата от специфична инвестиционна мярка за лозаро-винарския сектор не е доказана, защото вече съществува такава мярка за подпомагане в рамките на политиката на ЕС за развитие на селските райони.
В доклада се поставя също така въпросът за ролята на безвъзмездната финансова помощ от ЕС за популяризиране на вината, тъй като често субсидиите са използвани по-скоро за затвърждаване на позицията на съществуващи пазари, отколкото за спечелване на нови или за възвръщане на стари пазари.
„Едновременното съществуване на сходни инвестиционни мерки по две различни схеми е източник на усложнения, които в някои държави членки са довели до забавяния в изпълнението или до прекомерно стеснен обхват на допустимите инвестиции“ заяви Ян Киншт, член на ЕСП, отговарящ за изготвянето на доклада.
„Освен това, ако наличието на финансово участие от ЕС насърчава някои предприятия да намалят пропорционално собствените си средства за мерки за популяризиране, помощта се превръща на практика в частично субсидиране на оперативните разходи на тези предприятия. Това не е ефикасно използване на обществени средства“.
Одиторите на ЕС установиха липсата достатъчна и актуална информация, която да покаже преките резултати от прилагането на мерките. При инвестиционната мярка въздействието не може лесно да бъде отделено от това на инвестициите за развитие на селските райони.
В случая на дейностите за популяризиране, въпреки че в абсолютна стойност износът на вино към трети страни се е увеличил значително, по време на одита беше установено, че вината от ЕС-27 са загубили част от пазарния си дял в основни трети страни, към които са били насочени дейности за популяризиране, както и че се е увеличил износът на вина от ЕС, които не са допустими за подпомагане.
Държавите членки са изразходвали 522 млн. евро от фондове на ЕС за мярката за популяризиране в периода 2009— 2013 г. По отношение на периода 2014—2018 г. се наблюдава съществено увеличение на средствата, разпределени на държавите членки за тази мярка (1,16 млрд. евро за ЕС-27).
Като се имат предвид трудностите, пред които са изправени държавите членки при усвояване на бюджета за периода 2009—2013 г., първоначално е заделен за дейности за популяризиране, съществува риск бюджетът за периода 2014—2018 г. да е прекалено завишен и така да изложи на риск прилагането на принципите на добро финансово управление, категорични са от ЕСП.
