Хладната пролет, с продължителни и проливни дъждове, доведе до забавяне на растителнозащитните мероприятия в цялата страна. Мократа земя не позволи на машините да влезнат в посевите, а не навсякъде фермерите бяха в състояние да използват авиационна техника.
След меката зима пшеницата и ечемикът възстановиха вегетацията си, но се оказаха в различно състояние в отделните региони на страната. На много места посевите бяха неизравнени и в различна фенофаза на развитие. Разбира се, там, където фермерите се бяха погрижили за растенията още през есента, картината бе коренно различна. Заради сухата есен и бавното развитие на растенията, подхранването на посевите с листен тор бе не само препоръчително, но задължително. Фермерите, които го направиха, видяха резултата още в края на есента. След падналите по-късно валежи растенията бързо преодоляха стреса и благодарение на леснодостъпната храна от торовете, бързо продължиха развитието си, развиха стабилна коренова система, някои дори успяха и да братят. Благоприятната за есенниците зима не доведе до сериозни повреди по посевите, а отчетените измръзвания бяха на отделни полета, и в рамките на допустимото.
Меката зима позволи на някои места фермерите да направят по-ранно внасяне на азотен тор. Точно когато производители в страната се готвеха да започнат масово торене, ситуацията се промени. Ниските температури, чести и продължителни валежи, попречиха на внасянето не само на азотния тор, но и на листните торове, както и на стартирането на рз-кампанията. На малко места и, разбира се, по-едри производители успяха да направят въздушни пръскания.
Доколко ефективно е обаче торенето, е въпрос, който поражда съмнения. След обилните и продължителни валежи, възможно е голяма част от азотния тор да е отмит, а растенията да не са успели да го усвоят, предполагат специалистите. Така че проблемът с храненето на растенията става сериозен и фермерите трябва много внимателно да преценят какви мерки да предприемат, за да не останат посевите гладни.
Освен, че се оказа проблемно торенето, същото се отнася и за растителнозащитните мероприятия, които по традиция стартират с хербицидната кампания. Повечето фермери не успяха да напръскат посевите с хербицид а съответно и фунгицид или инсектицид, където има болест или неприятел. Масово фермери се оплакват, че плевелите толкова са избуели, че се явяват сериозен конкурент на културните растения. На такива места е необходимо специалисти по растителна защита добре да прегледат посевите и да дадат конкретна препоръка кой хербицид би се справил най-добре в конкретната ситуация. Със сигурност на много места познатите схеми, които се дават за пръскане при определена фаза на културите, както и фазата на плевелите, не са актуални, тъй че трябва да се дават нови препоръки.
Фермерите ще се наложи да използват един, на места дори два хербицида срещу житни и срещу широколистни плевели. Освен това дъждовете провокираха развитието и на някои болести, както и поява на неприятели, така че ще се наложи да се направи комбинирано пръскане, което да включва няколко продукта за растителна защита.
Това със сигурност ще доведе до стресиране на растенията, които доскоро страдаха и от прекомерно преовлажняване. Затова агрокосултантите препоръчват при пръскането да се включи и подходящ листен тор, който да неутрализира неблагоприятните условия т.е. да се намали фитотоксичността, на която са подложени културните растения, а в същото време да се увеличи поражението по плевелната растителност. Даденият тор трябва да съдържа важни макро- и микроелементи, които лесно се приемат от растенията, стимулират ги, както и ускоряват обменните процеси и спомагат за приемането и усвояването на наличните в почвата хранителни вещества. Той води и до стимулиране на развитието и ускоряват растежа на по-късно появилите се братя.
Тази година и торенето ще се прави не по-установената схема, а според ситуацията на даденото поле, т.е. какво е внасяно там до момента, и какво трябва да се предприеме, за да се осигури балансирано хранене на растенията.
Да не забравяме, че наближава времето и за второто листно подхранване което се прави за качество на зърното. Това допълнително хранене води до увеличаване на добива с 15-20%. Освен това внесеният листен тор подобрява оплождането, намалява броя на стерилните класчета, зърната се наливат по-добре, а всичко това води до повече и по-качествено зърно.
Въпреки поредната трудна година за рапицата, намалелите площи в страната, както и разорените посеви в някои райони, културата е в добро състояние. Фермери от Русенско, Великотърновско споделят, че посевите им са много добри. Въпреки трудните условия на сеитба, падналите след това валежи подобриха състоянието на рапицата.
Производителите, внесли листни торове още през есента, видяха резулата още тогава. Растенията развиха добра коренова система и бързо напреднаха в развитието си, като достигнаха оптималната фаза на презимуване. Условията през зимните месеци не бяха проблем за рапицата, която презимува успешно. С възстановяването на вегетацията със затопляне на времето, производителите третираха отново с листен тор, с който растенията да преодолеят по-лесно стреса, при който бяха подложени. Третирането с листен тор стимулира стрелкуването и увеличава разклоненията на растенията. Приложен заедно с инсектицид, фунгицид или хербицид, торът гарантирано увеличава добива. Със започването на бутонизация фермерите започнаха да пръскат посевите с лактофол бор. Рапицата е боролюбива култура и това е начина за снабдяване с този елемент. Това води до подобряване на развитието на цветовете, повишава оплождането, привлича пчелите.
Трудна е жътвата на ечемика, тъй като посевите са полегнали почти на 100%, заяви Йордан Спасов, председател на земеделска кооперация във Велики Преслав, цитиран от радио „Фокус“. От първите ожънати площи, средният добив е около 300 кг/дка при двойно направени разходи за производство, посочи той.
