Поливането в горещо време е процедура, която изисква специален подход — особено когато летните температури надминават 30°C и градинските растения се нуждаят от активна защита. За да бъде напояването ефективно, а не вредно, стопаните трябва да спазват няколко основни правила.

Кога да поливате — сутрин или вечер?

Поливането по обяд е категорично нецелесъобразно — при висока температура водата се изпарява бързо, без да достигне до корените. Това важи еднакво за открити лехи и за саксийни растения. Мненията на опитни градинари относно най-подходящия час се различават, но мнозина препоръчват редуване на сутрешно и вечерно поливане, тъй като така се подпомагат различните физиологични процеси в растенията в различните части на деня.

Поливането рано сутрин — предпочитано преди изгрев слънце — се счита за особено подходящо, когато трябва да се избегне намокряне на листата. Вечерното напояване, макар и практикувано, крие своите рискове: остатъчната влага по листата, съчетана с по-ниските нощни температури, може да стимулира развитието на гъбични болести. Именно затова при редовно вечерно поливане е добра практика водата да не попада по надземните части на растенията.

Специфики на поливането в оранжерия

В оранжерийните условия температурите по горещо време са дори по-високи, отколкото навън, което поставя по-сериозни изисквания към напояването. Капковото напояване — включително с маркуч или пластмасови бутилки — осигурява равномерно разпределение на водата върху почвената повърхност и намалява нуждата от допълнително ръчно поливане.

Отделен въпрос е овлажняването на въздуха вътре в оранжерията. Поставянето на контейнери с вода е един от начините за постигането му. Вентилацията по горещо време е от решаващо значение, а за оптимален резултат се препоръчва оборудване с автоматична вентилационна система.

Качество и количество на водата

Водното налягане по време на поливане трябва да е умерено — силната струя може да отмие почвата до корените и да увреди младите растения. Препоръчва се водата да се прилага постепенно, като се изчаква предишната порция да се абсорбира напълно.

За напояване е подходяща престояла вода — за предпочитане поне 24 часа. Дъждовната вода е оптималният вариант, а водата от кладенец е приемлива алтернатива. Поливането с изключително студена вода може да предизвика стрес, забавен растеж или дори загуба на растенията. Изключение правят студоустойчивите видове — зеле, лук и чесън — но и при тях специалистите препоръчват пръскане в близост до насажденията, а не директно в корените.

Мулч, разрохкване и допълнителни грижи

Мулчирането задържа влагата в почвата, но е важно преди всяко поливане да се провери влажността под защитния слой, за да не се прекалява с водата. Оптималното състояние е почвата да изсъхне до дълбочина на лопата преди следващото напояване.

Веднага след поливане се препоръчва внимателно разрохкване на почвата. То осигурява достъп на въздух до корените, насищането им с кислород и предотвратява образуването на кора по повърхността — явление, което е особено характерно при екстремни жеги.

При горещо време, независимо от часа, е добре да се избягват повечето агротехнически мероприятия. Специалистите съветват резитбата, торенето и борбата с вредители да се отложат до спадане на жегата. Саксийните и стайните растения е препоръчително да се преместят на засенчено място или на балкон, далеч от пряко въздействие на горещия въздух.

Пожълтяването, потъмняването и изсъхването на краищата на листата при ягодите са симптоми, че растението изпитва затруднения и се нуждае от внимание. Причините за изсъхване на листата на ягодите могат да бъдат напълно безобидни, но в редица случаи сигнализират за сериозен проблем, който изисква незабавни действия.

Естествено отмиране или реален проблем?

Най-простото обяснение за изсъхнали листни краища е естественото отмиране на по-старите листа. Този процес обичайно протича напролет — след зимата, и в средата на лятото — след края на плододаването. Ако обаче симптомите не съответстват на тези периоди, причината вероятно е дълбоко засаждане, неправилно поливане, небалансирано торене или нападение от болести и неприятели.

Дълбоко засаждане и неправилен воден режим

Когато растенията са засадени твърде дълбоко, кореновата шийка остава под нивото на почвата, развитието им се затруднява и върховете на листата започват да пожълтяват и изсъхват. Решението е да се откопае леко около растението, докато растящият връх излезе над почвата.

Твърде малко или твърде много влага са друга честа причина за сухите краища. Ягодите имат нужда от редовно поливане — при горещо и сухо време се препоръчва то да се извършва 2–3 пъти седмично, като се използват 1–2 кофи вода на квадратен метър. Мулчирането със слама, торф или окосена трева помага за задържане на почвената влага и ограничава растежа на плевелите.

Прекомерната влага обаче е също толкова вредна: застоялата вода предизвиква гниене на долните листа. При продължителни дъждове се препоръчват:

• редовно разрохкване на почвата за по-бързо изсъхване и по-добър достъп на кислород до корените;
• изкопаване на траншеи за оттичане на водата;
• монтиране на арки над лехите с опънат найлон, като краищата се оставят отворени за циркулация на въздуха.

Листните краища могат да изсъхнат и от слънчево изгаряне. Водните капчици, останали по листата след поливане, действат като леща при пряка слънчева светлина. Затова поливането трябва да се извършва само сутрин или вечер и водата не бива да попада върху листата.

Дефицити на хранителни елементи

Небалансираното торене е още една честа причина за изсъхване на краищата на листата. Ето как се проявяват дефицитите на отделни елементи и как те могат да се коригират:

• Калий: Долните листа показват кафяво-жълти краища по назъбванията, след което тъканта между жилките променя цвета си и целият лист изсъхва. Корекция: 20 г калиев сулфат на 10 литра вода.
• Фосфор: Листата стават по-дребни, а краищата им — червеникаво-лилави, след това тъмнокафяви с некроза. Корекция: разтвор на суперфосфат — 40–50 г на 10 литра вода.
• Калций: Върховете на младите листа почерняват, листът се деформира и набръчква. Корекция: калциев нитрат — 10 г на 10 литра вода, или разтвор от пепел и оцет — 1 чаша пепел и 100 г оцет на 10 литра вода.
• Магнезий: Хлорозата започва в назъбванията на листата и при липса на лечение засегнатите части умират. Корекция: магнезиев сулфат — 15 г на 10 литра вода.
• Бор: Листата се деформират и набръчкват, краищата пожълтяват и изглеждат обгорени, докато накрая изсъхнат напълно. Корекция: борна киселина — 1 г на 10 литра топла вода.
• Желязо: Листните остриета пожълтяват, краищата стават кафяви и изсъхват, но жилките остават безцветни. Корекция: прилагане на хелатно желязо.
• Цинк: Назъбените краища на листата се обезцветяват, листата се удължават и се появява хлороза на тъканта между жилките. Корекция: комплексни торове, съдържащи цинк.

Водата е основна жизнена необходимост за всички растения, но нарушеният поливен режим при цветята — независимо дали в посока на недостиг или на излишък — може да причини сериозни щети. Намирането на правилния баланс е ключово за здравословното развитие на градинските растения.

Опасностите от прекомерна влага

Задържането на прекалено много вода в зоната на кореновата система лишава корените от необходимия им кислород. При еднократно преовлажняване въздухът в почвата може да се възстанови чрез обработки. При системен проблем с прекомерна влага в даден участък от градината се препоръчва изграждане на дренаж. Продължителното задържане на вода води първо до задушаване на корените, а след това и до гнилостни процеси. Редовното окопаване в такива условия може да предотврати редица нежелани последствия.

Влажните условия благоприятстват и развитието на специфични вредители — охлювите без черупки, които са активни предимно нощем и рано сутринта. Те са способни да нанесат значителни щети в градината, а борбата с тях — независимо дали чрез химични препарати, различни капани или ръчно събиране — не е стопроцентово ефикасна.

Последствия от засушаване

Прекомерната суша отслабва имунната система на растенията и ги прави по-уязвими към неприятели и патогени. В условия на суша следва да се следи особено внимателно за поява на акари. При пресушаване на саксийно растение то трябва да се премести на сянка и да се полее обилно, след което след около час да се провери дали не е необходима допълнителна вода.

Торфените субстрати имат специфичен недостатък: при пресъхване се свиват и водата не се задържа, а изтича покрай стените на саксията. В такъв случай е препоръчително да се постави съд под саксията и водата да се налива и в него.

Вода, хранене и важни срокове

Водата в почвата е пряко свързана с усвояването на хранителните елементи. При суша растенията не могат да усвоят хранителните вещества, докато при прекомерно поливане те се измиват в по-дълбоките почвени слоеве — особено азотът, който е лесно подвижен елемент. При пониско съдържание на азот растенията пожълтяват.

При поливане е важно да се избягва мокренето на листата и цветовете, тъй като те се повреждат по-бързо. За повишаване на атмосферната влажност простото оросяване не е достатъчно, тъй като ситните капчици се изпаряват бързо — по-ефективни в случая са съдове с вода, наредени в градината.

Торенето на многогодишните растения — дървета, храсти и треви — трябва да приключи до края на август. Закъснялото подхранване не позволява на растенията да усвоят хранителните вещества навреме и може да доведе до зимни повреди по младите тъкани или дори до измръзване.

Плодовете са сладки, когато няма жеги и дъждове

Динята и пъпешът принадлежат към сем. Тиквови (Cucurbitaceаe). Динята идва от Южна Америка, а пъпешът от Мала Азия.

Най-вече в полските райони на страната се правят бостани, а това става или чрез директно засяване на семена, или чрез използване на разсад. Готовият разсад се разсажда на полето в последната десетдневка на април или в началото на май, когато вече няма опасност от слани. Със седмица по-рано може да се извърши директна сеитба. Температурата на почвата трябва да е 14-15 градуса.

Как се сее

Сеитбата на дини  се извършва като семената се полагат на дълбочина 5-7 см (при суха и топла пролет) в гнезда с 5-6 семена. При влажна пролет дълбочината е около 4 см. На един декар се засяват 200-300 грама семена.  Гнездата се правят на разстояние едно от други 160см х 170 см. Може да се сеи и на двуредова лента с разстояния 200 см х 80-100 см.

Пъпешите се засяват малко по-плитко – на дълбочина 3-4 см и също на гнезда с 5-6 семена. Тяхната сеитбена норма е 300 – 400 г/дка. Отглеждането е на гнезда или на редове, а схемата на засаждане е за гнездата – 150см х 160см, а когато са на редове – 150-160см х 35-40 см.

Предшественици и подходящо време

Дините и пъпешите са капризни – изискват почвата да е плодородна и добре структурирана, нито алкална, нито кисела.

Тежките и студени почви не са подходящи за отглеждане на бостан. Най-добре е да се отглеждат след люцерна, житни и бобови култури.

Двете култури се развиват най-добре, когато дневните температури са 25-27 градуса.  Ако те са над 33-34 градуса и то за по-продължителен период, влияят неблагоприятно на цъфтежа, оплождането и формирането на завръзите, а над 40 градуса пречат на растенията да асимилират хранителните вещества и те получават трайни нарушения.

Поливане и дъждове

Пъпешът е по-влаголюбив, тъй като кореновата му система е по-слаба. Динята обаче също е взискателна към влажността на почвата. Като цяло, двете култури изискват влажността в горния повърхностен слой да е поне 70 процента. Най-голяма е нуждата им от пода когато цъфтят, а после – когато плодовете наедряват.

Въпреки, че обичат влажността, дъждовете по време на зреенето не се отразяват благоприятно на качеството на плодовете. Причината е в това, че многото поета вода намалява сладостта им, а кората им става по-дебела. При по-големи колебания на влагата в почвата пъпешите масово се напукват.

Болести

За получаване на по-високи добиви у необходима и навременна растителна защита. Освен срещу плевелите, трябва да се третира при необходимост  срещу мана, брашнестата мана, антракноза, бактериален пригор.

Честа причина за ниски добиви е засушаването през началните фази от развитието на растенията, а в по-късните фази – повредите от маната и антракнозата. Причинителят на антракнозата  може да бъде пренесен чрез сеитбата на необеззаразени семена.