За много от българските преработватели на агропродукция и производители на консерви забраната за износ на селскостопански продукти в Русия би била пагубна.

 „Нормално е ембаргото да се отрази негативно, защото 1 година е много време. Все пак очакваме да бъде оповестен списъка със стоките, за които се въвежда забрана за износ за Русия. Засега нямаме повече информация и не можем да коментираме. Има указ, но той е общ. Чакаме списъка“, заяви  инж. Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в България.

 Божинова уточни, че към момента няма яснота какво точно се има предвид под определението „консерви“. Ясно е, обаче, че за някои от българските преработватели забраната за износ може да е пагубна. Причината е, че има български фирми, които изнасят именно за Русия 80-90% от продукцията си.

 „Наистина е много важно за нас да видим този забранителен списък. Надяваме се да е „по-благосклонен“ и да включи всички продукти и консерви“, допълни Божинова.

 Ще припомним, че Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци работи по проект за промоционална програма за преработени плодове и зеленчуци, страна в който е и Русия.

Реколтата на тютюн през тази година ще е с 20% по-малко заради неблагоприятните климатични условия, съобщи Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите (НАТ 2010).

 До момента в Южна България е завършила първата беритба на ориенталския сорт „Басми“. В северната и североизточната част на България пък първата беритба на сортовете „Бърлей“ и „Кабакулак“ все още не е приключила.

 Според Филев предстоящите промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия ще бъдат в плюс за предстоящата изкупна компания на тютюна. Според законопроекта ще бъдат създадени регистри на производители, изкупвачи и преработватели на тютюн. Изпълнителна агенция по тютюна ще осъществява контрол на сектора.

На заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург, което се провежда днес и утре, ще бъде обсъден и доклад на ЕК относно бъдещето на млечния сектор. Регламент 1308/2013 предвижда до 30 юни ЕК да представи пред ЕП и окончателен доклад относно развитието на пазарната ситуация в сектор Мляко и млечни продукти.

 Акцент в проектодоклада на ЕК са последиците за млекопроизводителите и за производството на мляко в необлагодетелстваните райони, както и потенциалните стимули за насърчаване на земеделските стопани да сключват споразумения за съвместно производство.

 На конференция „Секторът на млякото и млечните продукти в ЕС след 2015 г.“, проведена през есента на 2013 г., бяха разгледани новите предизвикателства пред сектор Мляко и беше обсъдена необходимостта от нови инструменти след премахването на квотната система през 2015 г.

 Дебатът продължава, изтъкват от ЕК. „Млечният пакет“ ще се прилага до 30 юни 2020 г. В него е разписано, че задълженията на операторите във веригата на доставки на мляко и млечни продукти се регламентират чрез сключване на договори. В доклада на ЕК се посочва, че за производителите и преработвателите договорите ще са полезен инструмент за планиране на обемите на производство след отмяната на квотната система.

 Съгласно чл. 148 държавите-членки могат да въведат изискване за задължителни писмени договори между фермери и преработватели, както и да задължат изкупвачите на мляко да предлагат на земеделските производители минимален срок на договорите. Договорите се сключват преди доставката и визират цена, количества, срок и цена на млякото. До момента 12 държави са въвели задължителни договори още преди влизането в сила на Млечния пакет.

 Сред тях е и България. С промени в Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, за първи път у нас бяха въведени задължителни писмени договори между производители и изкупвачи за доставка на суровото мляко. В България (както и в Италия, Унгария, Хърватия, Кипър, Португалия и Румъния) е въведен шестмесечен минимален срок да договорите.

 В Испания договорите са със срок 1 г., а във Франция – 5 г. Във Великобритания между производителите и преработвателите е договорен доброволен кодекс на практиките, който предвижда сключване на договори с условия, сходни с тези на Млечния пакет. Те обхващат над 85% от производството на сурово мляко.

 В Белгия има кодекс на добрите практики, който е подписан от 98% от преработвателите и от трите най-важни организации на земеделски производители. В Германия пък за доставки, договорени чрез организации на производители, ползват типови договори, в които са конкретизирани качеството, цената и сроковете, в бъдеще – и количествата на произведеното мляко.