Есенните култури се развиват сравнително добре при настоящите условия, а хладното време и падналите валежи се отразяват благоприятно на посевите. Това е оценката на Димитър Витковски, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на професионалните агрономи в България. Влагата тази година е дошла по-навреме в сравнение с предходни сезони, макар че преди това на места е имало изоставане в развитието на растенията.

Картината не е еднаква в цялата страна

В различните райони на България ситуацията варира — в едни валежите са по-обилни, в други са в рамките на нормата, а на трети места влагата остава под очакваното. На този етап обаче дъждовете не се оценяват като сериозен проблем за посевите, при условие че не се стигне до продължително преовлажняване. По-определящ фактор занапред ще бъдат високите температури — колко дълго ще се задържат и до какви стойности ще достигнат.

Пшеницата — ограничени възможности за корекции

При пшеницата значителна част от процеса по формиране и изпълване на зърното вече е приключила. Растенията навлизат във фаза на натрупване на хранителни вещества в зърното, което означава, че възможностите за съществени корекции чрез подхранване са ограничени. „Който каквото е направил до този момент, го е направил. Оттук нататък природата ще покаже какво ще даде и не бива вече да се правят допълнителни разходи, защото са неоправдани“, заявява Витковски. Торовете и препаратите продължават да представляват сериозен разход за стопанствата — при едни фермери ниските добиви от миналата година са оставили запас от хранителни вещества в почвата, докато други са спестили подхранвания по финансови съображения.

Пролетниците с добър потенциал при навременна сеитба

При пролетните култури ситуацията също изглежда сравнително добра. Стопаните, засели в оптималните срокове и при достатъчно затоплена почва, разполагат с посеви с добър потенциал. Дъждовете и наличната влага създават благоприятни условия, но крайният резултат ще зависи от времето през следващите седмици. Ключов момент при пролетниците е поникването и ранното развитие — най-висок потенциал имат растенията, поникнали бързо след сеитбата. Площите, засети прекалено рано, могат да бъдат засегнати от ниски температури, хоботник и телен червей, а прекалено късните посеви страдат от високи температури и неблагоприятни условия за коренова система. Сеитбооборотът и почвените условия — структура, влага и правилен момент на сеитба — са определящи за потенциала на пролетниците, категоричен е експертът.

Сеитбата закъснява сериозно, а при есенниците се задава неравна борба с плевелите и болестите, казва Ангел Вукодинов от НАЗ

Сеитбата на пролетните култури закъснява сериозно, миналата година на 4 април вече бяхме привършили, а тази година не бяхме и започнали.

Това заяви членът на управителния съвет на НАЗ Ангел Вукодинов пред в.“Български фермер“ по повод темпа на пролетната кампания.

Според него в средата на април в Южна България, и по-конкретно в Пловдивска област, все още се забелязват само плахи прощъпулници на сеитба на слънчоглед в нивите на колегите му, защото машините все още затъват.

Темповете са плахи, все още почвата лъже фермерите в много райони от страната. Повърхностният й слой е просъхнал, но в дълбочина не е така и намиращата се там влага всекидневно играе лоша шега на механизаторите и сеялките – затова да проверяват.

Ние собственоръчно вадихме много сеещи машини от уникални затъвания по нивите, казва той.

По тази причина много земеделските производители в южната част на България са се постъписали и са задържали темпото, за да изчакат. Това означава, че пролетната кампания ще продължи и през май че дори и до края му. Да не говорим за Северна България, където пролетните работи може да приключат дори и през юни, заради твърде по-големите и все още непросъхнали терени.

Какъв ще е резултатът от закъснението?

Според Ангел Вукодинов то няма да позволи на стопаните на техническите пролетни култури да успеят да достигнат оптималния им потенциал.

А именно слънчогледът и царевицата са тези „пера“, които носят допълнителни доходи на стопанствата и компенсират производството на пшеница, когато то излиза почти „фифти-фифти“.

В НАЗ прогнозират, че втора поредна година

много земеделски стопанства ще бъдат на загуба или на нула

Това се очертавало да се случи особено при слънчогледа, където причина за ниските доходи за втора поредна година ще бъдат ниските цени.

Очаква се да бъдат от порядъка на 560 лева за тон при нормални 700-800 лева за тон и себестойност на един декар от 150-160 лева.

Ангел Вукодинов споделя, че през 2017 г. добивите в стопанството му от слънчоглед са били изключително ниски, като при повечето му колеги – около 192 кг семе от декар.

Ако се запази негативната тенденция с пазара и цените, ефективността от отглеждането пак ще е ниска и през 2018 г.

Тревога създават за съжаление и есенните посеви. В Южна България се развиват по-добре, но в растителнозащитно отношение вече силно затрудняват стопаните си.

Усложнена става борбата с плевелите и болестите. На места колегите може и да не успеят да се преборят, предполага Вукодинов.

Според него това също ще се отрази и на добиви, и на доходи.

Според оперативните данни които събира Министерство на земеделието, сеитбата на основните пролетници, спрямо миналата година, се движи със значително по-бавни темпове. Засетите площи продължават да бъдат със 70-90% под нивата от предходната година.