На проведеното вчера заседание на Консултативния съвет по зърното, от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) изнесоха оперативна информация относно старта на жътвата и приключването на засяването на пролетните култури. По оперативна информация, към 19 юни 2014 г. ечемикът се жъне в областите Благоевград,Бургас, Велико Търново, Враца, Ловеч, Плевен, Русе, Стара Загора, Сливен, Хасково и др.

 До момента са прибрани 141 130 дка с ечемик или 6,90% от реколтираните площи, при среден добив 395 кг/дка. Жътвата на пшеницата все още не е започнала повсеместно в страната, към 19 юни са отчетени 250 дка ожъната пшеница в района на Благоевград, информират от МЗХ.

 „По прогнозна експертна оценка на Областни дирекции „Земеделие” (по данни на проведеното пълно обследване на площите с пшеница и ечемик в края на м. май) се очаква реколта 2014 да достигне около 5 млн. тона пшеница и около 700-800 хил. тона ечемик. Предстои да бъдат обобщени данните от последното 10% обследване за очакваното производство“, се посочва в информацията на МЗХ.

 Справката показва, че вследствие честите и интензивни валежи, в някои области като Благоевград, Враца, Перник, Пловдив, Ловеч, София област, сеитбата на пролетните култури е била затруднена и стопаните не можаха да спазят оптималните срокове за сеитбата им. Подобна е ситуацията в общини Казанлък и Мъглиж, където предвидените площи за пролетни култури бяха оставени на угар.

 В останалите части на страната сеитбата на пролетниците приключи. На някои места се наблюдава пропадане на растенията от прекомерните валежи. Общото им състояние към момента се определя като сравнително добро, обобщават от МЗХ.

Валежите, които паднаха през последните дни, са много благоприятни за пролетните култури – царевица и слънчоглед. „Не можем да се ангажираме с прогноза, но агротехническото състояние на пролетните култури към момента е изключително добро“, заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков.

 Наталия Тодорова, изп.-директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), коментира, че дъждовете са благодатни за пролетните култури, но само до известна степен. „Дъждове от порядъка на 240-270 л/кв.м за толкова кратки периоди от време не са благодатни за която и да е култура. Дори да изключим гъбните болести, там, където имаше наводнения на посевите в Североизточна България, колегите все още не могат да стигнат до масивите, за да се види каква е пълната картина. Това, което имаме като информация, е, че на места дори има извадени слънчогледи“, коментира Наталия Тодорова. Тя допълни, че очакванията на производителите са за редукция и при пролетните култури.

 Консултативният съвет по зърното трябва по правилник да се свиква 4 пъти в годината – преди и след сеитба, и преди и след жътва. Последното заседание е било проведено през юни 2013 г. Според членовете на Консултативния съвет по зърното това е сериозен проблем, защото актуалната информация за състоянието на посевите във всеки момент не е взета от земеделските производители.

 „Като национална асоциация на зърнопроизводителите, смятаме, че можем да предоставим експертни данни за състоянието на посевите в страната, благодарение на информацията, която получаваме от нашите 21 регионални организации“, каза Наталия Тодорова. Тя подчерта, че заседанията на Консултативния съвет по зърното са изключително важни, особено в ситуация, в която обществото е притеснено за реколтата като тази година. „Важно е да се провеждат редовно заседания на Консултативния съвет по зърното, за да има актуална и реална информация за състоянието на посевите и какви са прогнозите за зърнената реколта“, допълни Тодорова.

 От НАЗ подкрепиха изявлението на министър Греков, че зърнена криза тази година няма да има и количествата зърно, които се очаква да приберат производителите, ще стигнат и за задоволяване на вътрешното потребление, и за експорт. „Добивите ще бъдат намалени не само заради падналите градушки и проливни дъждове, а и заради масовото нападения на гъбни болести. Земеделските производители, обаче, направиха всичко необходимо, за да спасят качеството на реколтата от тези заболявания. На места са направени вече 4 третирания с фунгициди, но има и райони, в които ръждата е засегнала класовете“, допълни Тодорова. Тя заяви, че зърнопроизводителите ще прибират максимално бързо зърното от нивите, защото всеки следващ дъжд може вече да има пагубно влияние върху качеството на реколтата.

Земеделските производители от Разградско приключиха кампанията по сеитбата на пролетните култури, съобщи главният секретар на Областната земеделска дирекция Кремена Тихолова, цитирана от изданието „Топ новини“. Общо засетите площи с пролетници са 457 610 дка, от които 211 460 декара с царевица за зърно и 246 150 декара с маслодаен слънчоглед.

Засетите площи с царевица са с над 11 660 декара повече от миналата година, а тези със слънчоглед – с 4 830 дка по-малко спрямо 2013 година. Най-много засети площи с царевица има в община Разград – 50 000 дка, следвана от община Кубрат с 48 750 дка. Трети със засети 36 500 дка са земеделците в Исперихско, а масивите в община Завет достигат 30 000 дка.

Площите, засети с тази култура в общините Самуил и Лозница са съответно по 19 360 дка и 17 850 дка. Най-малко засети площи с царевица – 9 000 дка, отчитат земеделските производители в Цар Калоян. С маслодаен слънчоглед най-много засети масиви има в Кубратско – 57 150 дка, площите в Исперихско са 46 500 дка, а в община Разград – 40 000 дка.

Земеделските производители в община Самуил са засели 28 350 дка със слънчоглед, в Заветско – 28 000 дка, а в Лознишко – 26 950 дка. Най-малко засети масиви с маслодайната култура има в землището на Цар Калоян – 19 200 дка.

През миналата стопанска година земеделците от Лудогорието засяха 250 980 дка с маслодаен слънчоглед, а площите с царевица за зърно бяха 199 800 дка. По думите на Кремена Тихолова, след падналите дъждове и градушки в региона е имало пропаднали площи, но те веднага са били презасети.

През изминалия период, развитието на земеделските култури протичаше при близки до нормалните топлинни условия, като в края на второто априлско десетдневие, сутрешните минимални температури достигнаха в низините до -1оС, а на отделни места се образуваха слаби слани. Повреди по овощните култури не бяха констатирани. Последвалото постепенно затопляне подобри агрометеорологичните условия в полските райони.

През следващия период, времето ще се задържи топло и слънчево, на места с краткотрайни превалявания от дъжд. Прогнозираното повишение на максималните температури, до 27-29 градуса, и добрите почвени влагозапаси, ще ускорят вегетацията на есенните и пролетни култури. До края на април, при пшеницата и ечемика ще преобладава „вретенене“, преход от „вретенене“ към „изкласяване“, а в южните и на места в източните райони ще се наблюдава и фаза „изкласяване“. При ранните пролетници ще протича „листообразуване“, а при слънчогледа – поникване и начало на „листообразуване“. Спирането на валежите през периода, ще позволи на много места преодоляване на закъсненията при сеитбата на средноранни пролетници. В края на първото десетдневие на април, изтекоха агротехническите срокове за сеитбата на слънчоглед в страната. Високото съдържание на влага в горните почвени слоеве след значителните валежи затрудни на места и сеитбата на царевица за зърно.

През топлите и сухи дни до края на настоящата седмица, ще се провеждат активно сезонните полски работи: извършване на растителнозащитни мероприятия в овощните градини, механизирани почвообработки на полето, торене, третиране с хербициди на увеличената плевелна растителност, и на места, сеитби на фасул памук, фъстъци, дини и пъпеши. Ще продължат наблюденията и грижите и за оранжерийните култури.