Земните пчели (Bombus) изчезват от редица райони на България под натиска на климатичните промени, пестицидите и загубата на местообитания. Ранните затопляния, летните суши, проливните дъждове и градушките действат като „смъртоносен коктейл“, който разстройва жизнения цикъл на тези ключови опрашители — а с намаляването им под заплаха е и производството на плодове и зеленчуци в страната.

Невидимата криза с опрашителите

България е сред най-богатите на биоразнообразие страни в Европа, но учени и пчелари регистрират тревожни промени в популациите на земните пчели. Тези косматите, бавни братовчедки на медоносната пчела живеят в по-малки семейства, но компенсират това с изключителна ефективност при опрашването. Способността им да извършват т.нар. buzz pollination — жужене с определена честота, която освобождава полен от прашниците — ги прави незаменими за домати, чушки, патладжани, боровинки и ягоди.

В България са разпространени два екологично различни вида. Bombus terrestris — земната пчела, е генералист, който се справя добре в открити, топли и дори силно променени от човека ландшафти. Bombus lucorum — планинската земна пчела, е специалист, тясно свързан с хладни и влажни горски местообитания в планините — Рила, Пирин, Стара планина и Родопите. С покачването на температурите подходящите местообитания за планинската земна пчела постепенно се свиват и тя бива изтласквана все по-нагоре към върховете, без допълнително пространство за отстъпление.

Как климатът разстройва жизнения цикъл

Основният удар на климатичните промени не е покачването на средните температури, а екстремността и непостоянството на времето. По-меките зими събуждат цариците от зимен сън по-рано, но природата все още не е готова — растенията може да поникват, но цветовете за нектар липсват. Последвалите късни пролетни слани, чести дори през април и май, унищожават младите филизи и цветовете на овощките и дивите растения. Събудените и гладни царици не намират храна, за да подхранят първото си поколение, и загиват, преди да са основали колония.

Ако царицата е отслабена от недохранване, тя или умира, или произвежда по-малко и по-слаби работнички. Това води до низходяща спирала: по-слабите колонии произвеждат по-малко нови царици в края на сезона, общата популация намалява, а заедно с нея — и генетичното разнообразие на вида.

Ако колонията все пак успее да се установи, следващото предизвикателство е лятото. Продължителни периоди на екстремна жега и суша — понякога от четири до шест месеца — превръщат цветните поляни в прашни пустини. Растенията спират да цъфтят и да произвеждат нектар точно когато колонията се нуждае от най-много ресурси, за да отгледа новите царици за следващата година. Проливните дъждове, наводненията и градушките допълват картината: земните пчели гнездят предимно в земята, а цели гнезда биват заливани и унищожавани.

Токсичният коктейл: климат и пестициди

Климатичният стрес взаимодейства с широкото използване на пестициди в земеделието. Мащабно проучване на биолози от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ за последните седем години открива в проби от мъртви пчели над 35 различни пестицида с токсично действие. В условия на недохранване и дехидратация имунната система на пчелите е отслабена и токсини, които при нормални условия може и да не ги убият, нанасят необратими щети на клетъчно ниво.

Ситуацията се утежнява и от наличието на забранени вещества. Пестицидите с активно вещество хлорпирифос са забранени в ЕС от 2019 г., но продължават да се откриват в проби от мед и в зимната храна на пчелите. Проучване в Ихтиманска Средна гора от 2025 г. отчита ниска активност на земните пчели в близост до земеделски площи, докато в по-отдалечените горски райони все още се наблюдава сравнително нормална активност — което потвърждава, че горските масиви служат като убежище за по-чувствителните видове.

Данните от регионите: хронична висока смъртност

Данните от различни части на страната рисуват тревожна картина:

• В Северна България (област Русе) зимната смъртност при пчелните семейства през 2025 г. е между 50 и 70%. Пчелари от региона съобщават, че проблемът се задълбочава всяка година и традиционните методи за зимно подхранване вече не са достатъчни.
• В Южна България (област Ямбол) смъртността достига 80–100% при някои пчелини — следствие от комбинацията на по-топъл климат, по-интензивно земеделие и по-висока употреба на пестициди.
• В Ихтиманска Средна гора изследванията от 2025 г. показват много ниска активност на земните пчели в близост до земеделски площи.

Резултатът е дългосрочна физиологична деградация: мастното тяло и хемолимфата на пчелните ларви се променят, излюпват се недоразвити и деформирани пчели с нисък имунитет и намален праг на поносимост към паразити. Пчеларски организации настояват за спешна държавна помощ, като отбелязват, че високата смъртност вече е хроничен проблем.

Икономическите последици за земеделието

Изчезването на земните пчели е не само екологична, но и икономическа заплаха. Производството на домати, чушки и ягоди в България е силно зависимо от тях. Намаляването на техния брой вече води до по-слабо опрашване и по-малко и деформирани плодове. Производителите на череши, ябълки и праскови съобщават за 50–70% по-ниски добиви при овощните култури — следствие от комбинацията на късни слани, унищожили цветовете, и липса на опрашители през краткия прозорец на цъфтеж. Годината 2025 е определена като „абсолютно нулева“ по отношение на черешите в някои райони.

В дългосрочен план продължаващият спад на опрашителите може да доведе до преструктуриране на земеделието: стопаните ще бъдат принудени да се откажат от култури, силно зависими от опрашване, и да преминат към зърнени или други, които не изискват опрашители. Това би довело до загуба на поминък и влошаване на хранителния баланс.

Какво може да се направи

Спасяването на земните пчели изисква едновременно политически решения, промени в земеделието и по-голяма обществена ангажираност. Авторът на материала — агрономът Роман Рачков, председател на Българската асоциация по биологична растителна защита — посочва необходимостта от Национална стратегия за защита на опрашителите, която да ограничи употребата на пестициди, да въведе по-строг контрол върху пръскането и нелегалния внос на забранени вещества, и да изгради системи за ранно предупреждение на пчеларите.

Сред конкретните мерки са създаването на буферни зони около обработваемите площи с местни растения, които цъфтят през целия сезон, прилагането на интегрирано управление на вредителите и биологични методи в земеделието, както и поддържането на разнообразни местообитания — живи плетове, горски пояси и стари гори. Практиките за производство, щадящи опрашителите, могат да бъдат насърчавани чрез специални сертификати и пазарни стимули.

Производители на биологични продукти от югоизточна България, източните Родопи и Варна взеха участие в 15-ото издание на регионалното фермерско-занаятчийско изложение в Ямбол. Събитието се проведе на площад „Освобождение“, край сградата на Безистена, а сред новите предложения на щандовете бяха елексири с джинджифил и студенопресован сок от череши.

Географията на изложението се разширява

Организаторът Антоанета Събева от фондация „Ямбол – вкус и традиции“ заяви, че целта е с всяко следващо издание изложението да надгражда — да запознава местните потребители с нови качествени продукти и да подкрепя самите производители. Регионалният базар се провежда всяка втора събота на месеца с подкрепата на местната община и на Ямболската търговско-промишлена палата.

Сред дебютантите на тазгодишното издание бяха Халил и Фатме Тулеви от Варна, чиято продуктова серия излиза под името BT Juice. Фатме Тулева описва предлаганото като „аптечка от природата“: елексири с джинджифил, мед, лимон и куркума, за които твърди, че подпомагат при възпаления, прочистват черния дроб и укрепват имунната система. Друга комбинация заменя куркумата с хрян — за борба с хрема и кашлица, по думите на производителката. Семейството предлага и т. нар. пюрали — конфитюри без добавена захар и консерванти. Продуктите им са на пазара от година и половина, имат няколко отличия и се предлагат в специализирани магазини за здравословни храни. Халил Тулев, авторът на рецептите, посочи, че разработването им е отнело около година, като за окончателния вид са се консултирали със сертифицирани лаборатории.

Производители от сливенския квартал „Речица“ предложиха праскови, кайсии и студенопресован сок от череши — стопроцентов натурален продукт, който след отваряне трябва да се консумира в рамките на седмица при съхранение в хладилник.

Пчеларите отчитат добра реколта, но се оплакват от ниски изкупни цени

Разнообразие от мед и пчелни продукти отново намери място на изложението. Повечето пчелари споделиха, че сезонът е изключително благоприятен — продължителните дъждове през пролетта са осигурили добра паша и съответно високи добиви. На щандовете се предлагаше вече нова реколта мед от рапица, кориандър, драка, липа, горски букет и ливадни билки.

Въпреки добрата реколта, изкупните цени остават ниски за поредна година. Здравко Аврамов от село Робово, община Тунджа, посочи, че рапичният мед се изкупува на едро по 2,00–2,20 евро, а за букета и слънчогледа се очаква около 2,70 евро. „Това са изключително ниски цени на фона на тази инфлация“, категоричен бе той. Пламен Сивков, произвеждащ мед в района на Манастирските възвишения в област Ямбол, добави, че цените на меда бавно започват да се покачват под натиска на поскъпването на горивата и консумативите. Той даде пример: ако миналата година една скована обтелена рамка е струвала 70–75 стотинки, сега цената е достигнала 90 цента.

Директната продажба — предпочитан канал за реализация

Всички участници в ямболския базар са убедени, че присъствието на подобни изложения е най-ефективният начин да достигнат до клиентите си. На щандовете посетителите могат да опитат продуктите, да получат съвети и разяснения и да обменят контакти с производителите, споделиха фермерите. Задържащите се ниски изкупни цени допълнително засилват интереса към директната продажба.

На изложението се предлагаха още пресни и сезонни зеленчуци, вино, колбаси и мезета, млечни продукти от производители от югоизточна България, включително сирена и кашкавал от козеферма в източните Родопи. Участващите занаятчии представиха ръчно изработени бижута, картини от пясък, текстилни изделия с българска шевица, кукли и играчки.

Министерството на земеделието и храните преразпределя средствата по интервенциите в сектор „Пчеларство“ от Стратегическия план за финансовата 2026 г. Общият годишен бюджет остава непроменен — 5 155 942,62 евро, но средствата се пренасочват между отделните дейности в зависимост от реалния интерес на кандидатите.

Защо се налага преразпределението

Преразпределянето на бюджета е ежегодна практика. За трета поредна година по три от интервенциите не се отчита интерес от страна на кандидатите и предвидените средства по тях остават неусвоени. Едновременно с това по интервенции, свързани с придобиване на материални активи, пчели майки и подновяване на пчелни кошери, заявеното финансиране надхвърля наличния бюджет. Преразпределянето се извършва след приключване на кандидатстването, когато е установено кои интервенции изпитват недостиг на средства.

Кои интервенции получават повече средства

• Запазване или увеличаване на броя пчелни кошери, включително развъждане на пчели — бюджетът нараства от 795 212,26 евро на 1 208 226,57 евро.
• Подновяване на пчелните кошери, включително развъждане на пчели — от 1 427 915,51 евро на 1 563 188,31 евро.
• Рационализиране на подвижното пчеларство — от 103 280,96 евро на 112 043,76 евро, като вътре в мярката средствата за придвижване на пчелните семейства се увеличават за сметка на тези за закупуване на нов инвентар.
• Повече средства са предвидени и за лабораторни анализи на пчелни продукти.

Кои интервенции губят финансиране

• Инвестиции в материални и нематериални активи за техническо оборудване, машини и съоръжения за добив и първична обработка на пчелни продукти — бюджетът намалява от 1 673 299,83 евро на 1 383 137,72 евро.
• Борба срещу агресорите и болестите в кошера, включително вароатозата — от 1 020 211,15 евро на 824 575,47 евро.
• Популяризиране, комуникация и маркетинг — от 39 366,41 евро на 14 796,86 евро.
• Две интервенции — за консултантски услуги и обучение, и за сътрудничество с изследователски програми в областта на пчеларството — остават без бюджет след преразпределението.

В заповедта е посочено, че бюджетът за финансовата 2026 г. е намален с размера на изплатените след 15 октомври 2025 г. финансови средства по заявления, подадени през 2025 г.